Моите в момента са на 4, 12, 17 и 18+. Имала съм и аз моменти, когато не съм можела да ида да се изпишкам. Особено покрай прохождането на втората, когато първата си беше още бебе и ми трябваха очи и на гърба. Но всичко отминава. Важно е да не се стараеш да си винаги перфектна. И бащата да е пълноценен родител, а не просто помощник. Баби, дядовци и бавачки са само бонус, когато и ако ги има.
Виж целия пост
Животът след второто дете
- Публикувана: 3 дек. 2018, 18:57 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2018, 10:58 ч.
# 30
4 дек. 2018, 19:43 ч.
# 31
4 дек. 2018, 19:52 ч.
Ми аз кво казах - след второто дете лягаме и мрем!
Аз натворих три деца за 4 години и половина. Сега са на 7, 10 и 12.
Виж целия пост
Живот след второто дете?! Че то това живот ли е изобщо?! 
Аз натворих три деца за 4 години и половина. Сега са на 7, 10 и 12.
# 32
4 дек. 2018, 20:44 ч.
Десетки-не, ето две са напълно достатъчни
👌
Да, нещо като пациентите, дето постоянно питат - имали ли сте други случаи, като моя. Имали сме, но няма унифициран подход, така че - по-скоро не сме имали
Щом темата е твоето лекарство, така да е.
Надявам се, не забравяш, че след бебешкия период идат други предизвикателства и да успяваш се справяш без сривове.
Виж целия пост
Проблемът е в нагласата ти за коловозите. Трябва ли десетки страници да изпишем, с ежедневните си дейности, за твое успокоение?
Десетки-не, ето две са напълно достатъчни
👌Да, нещо като пациентите, дето постоянно питат - имали ли сте други случаи, като моя. Имали сме, но няма унифициран подход, така че - по-скоро не сме имали
Щом темата е твоето лекарство, така да е.
Надявам се, не забравяш, че след бебешкия период идат други предизвикателства и да успяваш се справяш без сривове.
# 33
4 дек. 2018, 21:18 ч.
само да кажа, че за сега имам почти 12-дете годишен опит като родител и по-тежък период от бебешкия не съм видяла.
Виж целия пост
# 34
4 дек. 2018, 21:28 ч.
Е, много бързаш, а и да беше си взела готово отгледано тогава
Виж целия пост
# 35
4 дек. 2018, 22:16 ч.
След 2-то дете планирахме третото. През 2 години са, оживяхме и без налични баби. Даже беше весело. С трима тийна е по-трудно от колкото с 3 малки деца.
Виж целия пост
# 36
4 дек. 2018, 22:49 ч.
Дренке, добре че беше ти да ме светнеш-тъкмо си мислех, че а-ха да свърши бебешкият период и започват едни денонощни купони и всичко става цветя и рози.
Абсолютно съм съгласна, неслучайно хората са казали "малки деца-малки проблеми".
Виж целия пост
След 2-то дете планирахме третото. През 2 години са, оживяхме и без налични баби. Даже беше весело. С трима тийна е по-трудно от колкото с 3 малки деца.
Абсолютно съм съгласна, неслучайно хората са казали "малки деца-малки проблеми".
# 37
5 дек. 2018, 08:38 ч.
аз не съм съгласна изобщо. Моят син единият не ядеше нищо в бебешки период, постоянно беше болен, а когато беще здрав , беше хиперактивен. Едвам не се гътнах. Другият пищеше и се захласваше до посиняване, нито искаше да седи, нито да ходи. Чак не мога да повярвам, че са живи и здрави. Въобще сега живота е песен. Предполагам, че просто хората които са я измислили тази приказка са имали лесни деца и обикновените бунтове на пуберите им се струват чудо.
Виж целия пост
# 38
5 дек. 2018, 09:03 ч.
В тези бебешки периоди обикновено не е въпрос на "лесни деца", а на родителски умения.
Виж целия пост
аз не съм съгласна изобщо. Моят син единият не ядеше нищо в бебешки период, постоянно беше болен, а когато беще здрав , беше хиперактивен. Едвам не се гътнах. Другият пищеше и се захласваше до посиняване, нито искаше да седи, нито да ходи. Чак не мога да повярвам, че са живи и здрави. Въобще сега живота е песен. Предполагам, че просто хората които са я измислили тази приказка са имали лесни деца и обикновените бунтове на пуберите им се струват чудо.
В тези бебешки периоди обикновено не е въпрос на "лесни деца", а на родителски умения.
# 39
5 дек. 2018, 09:08 ч.
Така ли? И какви родителски умения се изискват когато детето кара тежки колики или изкарва тежко никненето на зъби? Или пък когато лежите по болници?
Виж целия пост
# 40
5 дек. 2018, 09:38 ч.
Това е дълга тема, но няма тежки колики и леки колики, това са си просто колики. Тежки или леки са за родителя, никое бебе не е умряло от колики, нито от никнене на зъби. Когато лежите по болници, или детето е гледано така, че да е нон стоп болно, или е с хронични, вродени заболявания, за което пак не е виновно и топката е в родителя.
Но е добра техника за автоуспокоение - ами то детето е такова, не че аз съм истерична или нестабилна, или потънала дълбоко в следродилна депресия и незнание.
Виж целия пост
Така ли? И какви родителски умения се изискват когато детето кара тежки колики или изкарва тежко никненето на зъби? Или пък когато лежите по болници?
Това е дълга тема, но няма тежки колики и леки колики, това са си просто колики. Тежки или леки са за родителя, никое бебе не е умряло от колики, нито от никнене на зъби. Когато лежите по болници, или детето е гледано така, че да е нон стоп болно, или е с хронични, вродени заболявания, за което пак не е виновно и топката е в родителя.
Но е добра техника за автоуспокоение - ами то детето е такова, не че аз съм истерична или нестабилна, или потънала дълбоко в следродилна депресия и незнание.
# 41
5 дек. 2018, 09:46 ч.
Да, сигурно хах, докторе. Защото аз с моето съм обиколила доста медици.
Айде сега с това изказване да идеш и в подфорума на децата с вродени или хронични заболявания и да го обясниш на родителите им? Че те явно според теб са истерични и нестабилни и потънали в следродилна депресия и незнание и тъкмо да ги просветлиш.
Виж целия пост
Цитат
Когато лежите по болници, или детето е гледано така, че да е нон стоп болно, или е с хронични, вродени заболявания, за което пак не е виновно и топката е в родителя.
# 42
5 дек. 2018, 09:46 ч.
Виж сега, то възпроизвеждането не е на всяка цена, щом децата ни вадят от коловоза, и после цял живот търсим външни, свръхестествени сили, които да ни вкарат обратно.
Виж целия пост
аз не съм съгласна изобщо. Моят син единият не ядеше нищо в бебешки период, постоянно беше болен, а когато беще здрав , беше хиперактивен. Едвам не се гътнах. Другият пищеше и се захласваше до посиняване, нито искаше да седи, нито да ходи. Чак не мога да повярвам, че са живи и здрави. Въобще сега живота е песен. Предполагам, че просто хората които са я измислили тази приказка са имали лесни деца и обикновените бунтове на пуберите им се струват чудо.
Виж сега, то възпроизвеждането не е на всяка цена, щом децата ни вадят от коловоза, и после цял живот търсим външни, свръхестествени сили, които да ни вкарат обратно.
# 43
5 дек. 2018, 09:50 ч.
Какво да им обяснявам? Те много по-добре от мен са наясно, че когато детето е с хронично, вродено или придобито заболяване, живота ще е така - болници, терапии, много грижа, много ресурс. Нима детето е виновно? Не е.
Дали те ще приемат ситуацията и ще се стегнат, или ще хленчат и мрънкат - въпрос на осъзнаване и възможности. При всички положения, топката е в родителя.
Виж целия пост
Да, сигурно хах, докторе. Защото аз с моето съм обиколила доста медици.
Айде сега с това изказване да идеш и в подфорума на децата с вродени или хронични заболявания и да го обясниш на родителите им? Че те явно според теб са истерични и нестабилни и потънали в следродилна депресия и незнание и тъкмо да ги просветлиш.
Цитат
Когато лежите по болници, или детето е гледано така, че да е нон стоп болно, или е с хронични, вродени заболявания, за което пак не е виновно и топката е в родителя.
Какво да им обяснявам? Те много по-добре от мен са наясно, че когато детето е с хронично, вродено или придобито заболяване, живота ще е така - болници, терапии, много грижа, много ресурс. Нима детето е виновно? Не е.
Дали те ще приемат ситуацията и ще се стегнат, или ще хленчат и мрънкат - въпрос на осъзнаване и възможности. При всички положения, топката е в родителя.
# 44
5 дек. 2018, 09:53 ч.
Така е, но именно ти изтъкна, че това е така, защото родители са
Виж целия пост
Цитат
Но е добра техника за автоуспокоение - ами то детето е такова, не че аз съм истерична или нестабилна, или потънала дълбоко в следродилна депресия и незнание.
Препоръчани теми