Новороденото, голямото дете и детската градина

Вики, щом е на 5 трябва вече да е предучилищна, нали така, и има право по принцип само на 10 дни по домашни причини.
Нямам две, но те разбирам прекрасно след като моята ходи 2 дни и на третия беше вече болна. Миналата година я спрях от януари .. до сега, но тази е предучилищна също и мисля, че е важно да бъде там, за да не изостава толкова много. Иначе пак бих ѝ врътнала ключа и в твоята ситуация бих направила именно това без да се чудя дори.

Не съм спирала големия от нищо.
Той не боледува често, ерго подобна дилема не съм имала.

След локдауна, мисля, че доброволно не бих си го причинила отново.

Баткото беше на 3,8г, когато се роди малкия (през ноември), не съм го спирала. И скарлатина имаше по едно време в друга група, вируси разни. Малкия боледува всеки път с батко си, оправяше се доста бързо.

Баткото веше на 6,когато се роди малкия.Не съм го спирала.

Моето момиченце на пет го пратих на градина, защото забелязах, че издивява и се зъби на децата на детската площадка като някое вълче. Преди си беше вкъщи заедно с малкия, играеха си, но явно не й достигаха социални умения. В градината си боледуваше нормално и носеше вируси в рамките на търпимото.

Имам дъщеря на 3.5 г, ноември живот и здраве ще имаме новородено. Каката ходи на ясла миналата година и тази година е първа група ходи без прекъсване освен когато бяха затворили градините. Смея да кажа, че е боледувала броени пъти и то леко. Засега не мисля да я спирам, но все пак се притеснявам като цяло. Ще следя темата.

Бях в подобна дилема преди 2 години, когато се роди второто ми дете, баткото беше на 4 тогава. Първоначално смятах и аз да го спра за по-дълъг период от градина по точно същата причина. Всичко продължи точно една седмица, след като се върнахме от болницата. Баткото бързо се нарадва на новата "придобивка" и скоро усети последствията на това, че вниманието вече не просто не е само за него, а даже е повече за бебето (по обективни причини). Липсваше му контакта с другите деца, а аз не можех да стоя навън с него толкова много, за да играе с децата, наложи се да се съобразяваме с графика на бебето и т.н. Синът ми се чувстваше недоволен от малкото внимание + липсата на достатъчно контакт с други деца на неговата възраст и разнообразие, а в комбинация с голямата промяна в къщи, това се отрази на поведението му. Аз се чувствах виновна, че не мога да му обръщам достатъчно внимание, а в същото време го държа в къщи и го лишавам от контакта с деца, освен това полудявах сама с него и новородено....
Бързо ми стана ясно, че за всички ще е по-добре, ако баткото се върне на градина - и за него самия, и за мен, и за бебето. Нищо кой знае какво не донесе на бебето от градината, разболяха се няколко пъти през зимата, но това са обичайните вируси. Ето, сега покрай ковид, и двамата си бяха в къщи за дълго време, но пак успяха да намерят от някъде и да изкарат по 1-2 вируса... Мисълта ми е, че няма гаранция, че като са в къщи няма да се разболяват, нито, че ако голямото дете ходи на градина, ще се разболяват много.
Съветът ми би бил да пробвате да пуснете голямото дете, защото наистина това стоене в къщи се отрази на всички, и вече да видите как ще се случат нещата. Ако започнат да боледуват прекалено често, спрете голямото дете за известно време, но според мен не бързайте да го правите при първата настинка.
Разбира се, вие най-добре познавате семейството си. Пожелавам ви успех!!

Scorpita, много добре си го написала. Като чета мнения и като говоря с познати, по- скоро вече започвам да си променям мнението.
Май ще опитаме и ще решаваме в движение.

Не съм го спирала,първите десет дни само беше вкъщи,за да помага и да свикне.Беше последна година в ДГ.
Отделно,така или иначе повечето време и внимание Викче сега е към бебето и голямото трябва да се занимава само или да го ангажираш около бебето.
При разболяване изолираш с маска и това е.

Ние сме в същата ситуация с батко на 4,5 години и бебе на 2 седмици. Изобщо не съм си и помисляла да спирам детето от градина, той си търси приятелите, игрите и госпожите дори. Достатъчно му беше когато не работеха градините, издивя вкъщи.
Вече не е малък и боледува доста по-рядко, и ще е каквото сабя покаже.

Честито новородено, Вики! По принцип наистина в предучилищна не би трябвало да можеш да го спреш от градина повече от 10 дни. Ти как така си го спряла?
Аз бих го пускала и бих го държала на разстояние от бебето. То и без това още не се е ококорило и спи по цял ден. Не би представлявало кой знае какъв интерес да се доближава до него. Маска не, ама за миенето на ръце и да стои на разстояние, бих напомняла. Те сега в градината ако знаеш какво хубаво ги обучават за вирусите, как да кихат и кашлят правилно, хигиената още от вратата. Даже сега ми се струва, че с контрола заради ковида, просто има контрол и над останалите вирусчета, които обикновено мъкнат от градината. Ако преди родителките си пускаха децата болни, сега няма 5-6. Болни деца не се допускат и никой няма смелостта да остави болно дете на градина. Така че, и за теб ще е едно успокоение, ако градината си държи на контрола и спазва антиковид-мерките. Госпожите са с маски, на вратата има протокол за прием на децата. Вече не можеш да видиш струпване на деца в коридора, смесване с други групи...

Честито бебе! Живо и здраво!
Доколкото помня, голямата беше последна група в ДГ, когато се роди малкия януари. Тя обичаше да ходи и не съм си помисляла да я спра. Есента тръгна на училище. Само по Коледа изкарахме един стомашен вирус всички и това ни беше общото боледуване.
Освен това, дъщеря ми беше много щура и щеше да е наказание за всички да я държа вкъщи.

Следя темата, защото чакаме бебе, а баткото (на 2г. 8м.) не е бил на ясла от януари. Мисля, че ще му е твърде голям стрес всичко, и май ще задържа тръгването на ясла..

На ясла ли? Та той е за градина вече. В първа група можеш когато си искаш да го пускаш.