Познавам хора, които не си промениха живота заради детето. Бебето отрасна по заведенията и зимата и лятото. Кротко бебе, спи в количката и се буди на 4 часа да яде, гък не казва, не му пречи ни шум, ни цигарен дим. Очевидно и родителите му не смятаха, че е проблем да го водят по такива места.
Защо всички казват колко ужасно е да имаш дете?!?
- Публикувана: 16 дек. 2018, 14:59 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2018, 07:37 ч.
# 60
16 дек. 2018, 18:31 ч.
За 3 годишно става въпрос. В нашия град в огромна част от заведенията си се пуши. В случая заведението, за което говоря е на познати, никога не е спирало да се пуши в него.
Съжалявам, че излизам извън темата, но е добре да се сезират контролиращите органи и най-малкото да ги глобят, законът си е закон. В София, слава богу, забраната се спазва относително добре. Доколкото знам, нарушава се предимно по кварталите (от типа на Студ. град) и в нощните заведения в малките часове, в центъра и преди полунощ си е ОК, а в ресторант е направо немислимо да се пуши.
Виж целия пост
За голямо дете ли става дума, защото пушенето в заведения в България го забраниха преди около 10 години? За мен беше голямо облекчение този закон, тъй като дъщеря ми беше малка точно тогава и най-сетне можех да я заведа с нас на ресторант или кафене, без да се притеснявам.
# 61
16 дек. 2018, 18:34 ч.
Е това родители за пример ли са?
Виж целия пост
Познавам хора, които не си промениха живота заради детето. Бебето отрасна по заведенията и зимата и лятото. Кротко бебе, спи в количката и се буди на 4 часа да яде, гък не казва, не му пречи ни шум, ни цигарен дим. Очевидно и родителите му не смятаха, че е проблем да го водят по такива места.
Е това родители за пример ли са?
# 62
16 дек. 2018, 18:36 ч.
За голямо дете ли става дума, защото пушенето в заведения в България го забраниха преди около 10 години? За мен беше голямо облекчение този закон, тъй като дъщеря ми беше малка точно тогава и най-сетне можех да я заведа с нас на ресторант или кафене, без да се притеснявам.
За 3 годишно става въпрос. В нашия град в огромна част от заведенията си се пуши. В случая заведението, за което говоря е на познати, никога не е спирало да се пуши в него.
Съжалявам, че излизам извън темата, но е добре да се сезират контролиращите органи и най-малкото да ги глобят, законът си е закон. В София, слава богу, забраната се спазва относително добре. Доколкото знам, нарушава се предимно по кварталите (от типа на Студ. град) и в нощните заведения в малките часове, в центъра и преди полунощ си е ОК, а в ресторант е направо немислимо да се пуши.
Заведението е точно от типа "Студентски град", посещава се главно от студенти, квартално е, кафене. Глобяват ги, доколкото знам, имат си схеми за глобите, не съм се интересувала какво точно правят, плащат ли ги и т.н.
В повечето заведения тип "механа" също се пуши след 22:00 - 23:00 часа. Детето, за което говоря като беше бебе отрасна във въпросното кафене, но и по други заведения е водено.
В ресторанти наистина не се пуши и тук.
Както и да е, мисля, че се разбра какво имам предвид като давам този пример. Идеята ми беше не толкова да се фокусираме върху цигарите, а в смисъл, че не са си променили навиците и начина на живота заради бебето. те и в тях си пушат на главата на детето, както и много други хора, така че...какво значение има дали го водят в заведения?
Виж целия пост
Познавам хора, които не си промениха живота заради детето. Бебето отрасна по заведенията и зимата и лятото. Кротко бебе, спи в количката и се буди на 4 часа да яде, гък не казва, не му пречи ни шум, ни цигарен дим. Очевидно и родителите му не смятаха, че е проблем да го водят по такива места.
Заведението е точно от типа "Студентски град", посещава се главно от студенти, квартално е, кафене. Глобяват ги, доколкото знам, имат си схеми за глобите, не съм се интересувала какво точно правят, плащат ли ги и т.н.
В повечето заведения тип "механа" също се пуши след 22:00 - 23:00 часа. Детето, за което говоря като беше бебе отрасна във въпросното кафене, но и по други заведения е водено.
В ресторанти наистина не се пуши и тук.
Както и да е, мисля, че се разбра какво имам предвид като давам този пример. Идеята ми беше не толкова да се фокусираме върху цигарите, а в смисъл, че не са си променили навиците и начина на живота заради бебето. те и в тях си пушат на главата на детето, както и много други хора, така че...какво значение има дали го водят в заведения?
# 63
16 дек. 2018, 20:07 ч.
Аз съм на 23, родих на 21, желано и планирано бебе . На всички им беше много странно и недоумяваха как съм се решила. Наслушах се на подобни подмятания и най “умното” беше въпроса дали не ми е скучно по цял ден с детето..сложих край на тези “приятелства”.
Ами за миг не съм си помисляла , че живота ми ще свърши или както се изразяват повечето -младините.
Напротив! Сина ми след няколко месеца става на 3 и нещата са далеч от Ужасни😃.
Началото беше трудно, не исках помощ и съвети от никой, изцяло го гледахме както и в момента с мъжа ми. Първите месеци си в тежко от гледна точка на недоспиването и напасването на новия режим на родителите.
Полека лека става по-лесно .
Но имай впредвид , че е край за рязките заминавания нанякъде, край на купоните по късните часове и подобни неща.
Само ми е интересно твоите приятелки защо изобщо са раждали като имат подобни възгледи за живота? За да се докажат пред света ли?
Виж целия пост
Ами за миг не съм си помисляла , че живота ми ще свърши или както се изразяват повечето -младините.
Напротив! Сина ми след няколко месеца става на 3 и нещата са далеч от Ужасни😃.
Началото беше трудно, не исках помощ и съвети от никой, изцяло го гледахме както и в момента с мъжа ми. Първите месеци си в тежко от гледна точка на недоспиването и напасването на новия режим на родителите.
Полека лека става по-лесно .
Но имай впредвид , че е край за рязките заминавания нанякъде, край на купоните по късните часове и подобни неща.
Само ми е интересно твоите приятелки защо изобщо са раждали като имат подобни възгледи за живота? За да се докажат пред света ли?
# 64
16 дек. 2018, 20:10 ч.
Е това родители за пример ли са?
Ами не са. Но и те се водят родители.
Струва ми се, че и авторката ще е като тях.
Аз изобщо не съм се заблуждавала, че след детето животът ми ще е същият.
Камо ли да питам по форуми.
Или искаш да носиш отговорност и да търпиш временни ограничения, или си като тези родители от примера на Калина.
За пушенето по заведения.
Не е толкова важно, ако родителите си пушат вкъщи. А такива са доста.
Виж целия пост
Познавам хора, които не си промениха живота заради детето. Бебето отрасна по заведенията и зимата и лятото. Кротко бебе, спи в количката и се буди на 4 часа да яде, гък не казва, не му пречи ни шум, ни цигарен дим. Очевидно и родителите му не смятаха, че е проблем да го водят по такива места.
Е това родители за пример ли са?
Ами не са. Но и те се водят родители.
Струва ми се, че и авторката ще е като тях.
Аз изобщо не съм се заблуждавала, че след детето животът ми ще е същият.
Камо ли да питам по форуми.
Или искаш да носиш отговорност и да търпиш временни ограничения, или си като тези родители от примера на Калина.
За пушенето по заведения.
Не е толкова важно, ако родителите си пушат вкъщи. А такива са доста.
# 65
16 дек. 2018, 20:13 ч.
Ако беше толкова ужасно да си родител , никой нямаше да ражда деца. Да не говорим , че нямаше и да повторят или потретят. 🙂
Виж целия пост
# 66
16 дек. 2018, 20:22 ч.
Именно. Щом хората се решават и на още деца след първото значи определено има и такива, на които не им се вижда ужасно.
Всеки по различен начин ги чувства нещата и от кои ще е авторката не се знае. Като гледам обаче отсега не е с много положителна нагласа относно живота с бебе и дете, та...има шанс като роди да си промени възгледите, да се опита да вижда положителното в това, но разбира се ако иска може да продължи да се ожалва жива какво пропуска от живота. Всички знаем приказката за чашата...
Виж целия пост
Ако беше толкова ужасно да си родител , никой нямаше да ражда деца. Да не говорим , че нямаше и да повторят или потретят. 🙂
Именно. Щом хората се решават и на още деца след първото значи определено има и такива, на които не им се вижда ужасно.
Всеки по различен начин ги чувства нещата и от кои ще е авторката не се знае. Като гледам обаче отсега не е с много положителна нагласа относно живота с бебе и дете, та...има шанс като роди да си промени възгледите, да се опита да вижда положителното в това, но разбира се ако иска може да продължи да се ожалва жива какво пропуска от живота. Всички знаем приказката за чашата...
# 67
16 дек. 2018, 20:30 ч.
Именно. Щом хората се решават и на още деца след първото значи определено има и такива, на които не им се вижда ужасно.
Всеки по различен начин ги чувства нещата и от кои ще е авторката не се знае. Като гледам обаче отсега не е с много положителна нагласа относно живота с бебе и дете, та...има шанс като роди да си промени възгледите, да се опита да вижда положителното в това, но разбира се ако иска може да продължи да се ожалва жива какво пропуска от живота. Всички знаем приказката за чашата...
В крайна сметка ако честите социални контакти, ходения по кръчми и дискотеки и излизанията са толкова важни , чак незаменими , не създаваш семейство и готово. Може да си излиза колкото пожелае. Когато обаче е тръгнала да създава семейство свиква с факта , че този тип забавления се разреждат. В повечето случаи човек трябва да се откаже от нещо , за да получи друго. Семейството и детето/децата според мен си струват , но има хора с различнл мислене!🙂😊
Виж целия пост
Ако беше толкова ужасно да си родител , никой нямаше да ражда деца. Да не говорим , че нямаше и да повторят или потретят. 🙂
Именно. Щом хората се решават и на още деца след първото значи определено има и такива, на които не им се вижда ужасно.
Всеки по различен начин ги чувства нещата и от кои ще е авторката не се знае. Като гледам обаче отсега не е с много положителна нагласа относно живота с бебе и дете, та...има шанс като роди да си промени възгледите, да се опита да вижда положителното в това, но разбира се ако иска може да продължи да се ожалва жива какво пропуска от живота. Всички знаем приказката за чашата...
# 68
16 дек. 2018, 20:34 ч.
Ами така де, ама се е осъзнала, чак в четвъртия месец, като са започнали да и умаляват дънките с пайети и сега няма какво да си облича, да посреща гостите.
Виж целия пост
# 69
16 дек. 2018, 20:36 ч.
Ох.....😂😆. Искрено ме разсмиваш в почти всяка тема.
Виж целия пост
Ами така де, ама се е осъзнала, чак в четвъртия месец, като са започнали да и умаляват дънките с пайети и сега няма какво да си облича, да посреща гостите.
# 70
16 дек. 2018, 20:48 ч.
Така е. И аз съм на това мнение, който не може за малко да понамали темпото, да си ограничи социалния живот и кръчмите и дискотеките не бърза да създава деца. Не е готов. Някои хора никога не стават готови и това не е драма.
В никакъв случай обаче не искам думите да се тълкуват като че ли жив трябва да се погребеш след детето. Както казах важен е балансът. Разбира се, че на човек му се излиза от време на време и след като стане родител, просто няма как да е толкова често. В крайна сметка ако детето има баби и дядовци, пак ще може да се излиза примерно няколко пъти месечно. Ако няма, може да се търси детегледачка.
Гости пак може да се канят, в по - нормални часове, а пък и след един момент нататък повечето приятели също имат деца и нищо не пречи да се организират събирания.
Просто е напълно логично, че поне в първите месеци живота ти се променя драстично, но чак пък да се изкарва края на света - не е.
Но често е ограничаващо, трудно, отегчително...
Не си спомням вече къде го прочетох, но беше нещо от сорта: "Родителството е като да те хвърлят в открито море и да нямаш лодка, нито спасителен пояс" Та...точно така бих го описала и аз.
Виж целия пост
В никакъв случай обаче не искам думите да се тълкуват като че ли жив трябва да се погребеш след детето. Както казах важен е балансът. Разбира се, че на човек му се излиза от време на време и след като стане родител, просто няма как да е толкова често. В крайна сметка ако детето има баби и дядовци, пак ще може да се излиза примерно няколко пъти месечно. Ако няма, може да се търси детегледачка.
Гости пак може да се канят, в по - нормални часове, а пък и след един момент нататък повечето приятели също имат деца и нищо не пречи да се организират събирания.
Просто е напълно логично, че поне в първите месеци живота ти се променя драстично, но чак пък да се изкарва края на света - не е.
Но често е ограничаващо, трудно, отегчително...
Не си спомням вече къде го прочетох, но беше нещо от сорта: "Родителството е като да те хвърлят в открито море и да нямаш лодка, нито спасителен пояс" Та...точно така бих го описала и аз.
# 71
16 дек. 2018, 20:57 ч.
Аз нямам търпение “живота ми да свърши”..След две мои загуби на бременност,така желани има хора,които казват,колко е ужасно да имаш дете..Такива хора,трябва да са горди и щастливи,че са създали чудото т.нар.живот❤
Виж целия пост
# 72
16 дек. 2018, 20:58 ч.
Ох.....😂😆. Искрено ме разсмиваш в почти всяка тема.
То смешно ама, когато е първо отначало се мислиш за голямата работа и че хората говорят глупости, докато точно в четвърти месец, започва да щръква корема и да осъзнаваш, че тия гадове са били прави и ще има бебе, по дяволите ... тя затова е и темата, защото вече и е трудно на авторката да запази живота си непроменен и сега е във втора фаза на скръбта по свободата - гняв /отричането го е минала, като е щръкнал корема/, после е пазаренето, после депресията и ... накрая ще го приеме, ще си сложи телефона на безшумен режим, ще заспива докато си кърми бебето и единствената и мечта ще е малкото да спи НАИСТИНА ПОНЕ 3 часа. И така 2-3 месеца, когато вече ще е минала абстиненцията от отказването на социалния живот.
Виж целия пост
Ами така де, ама се е осъзнала, чак в четвъртия месец, като са започнали да и умаляват дънките с пайети и сега няма какво да си облича, да посреща гостите.
То смешно ама, когато е първо отначало се мислиш за голямата работа и че хората говорят глупости, докато точно в четвърти месец, започва да щръква корема и да осъзнаваш, че тия гадове са били прави и ще има бебе, по дяволите ... тя затова е и темата, защото вече и е трудно на авторката да запази живота си непроменен и сега е във втора фаза на скръбта по свободата - гняв /отричането го е минала, като е щръкнал корема/, после е пазаренето, после депресията и ... накрая ще го приеме, ще си сложи телефона на безшумен режим, ще заспива докато си кърми бебето и единствената и мечта ще е малкото да спи НАИСТИНА ПОНЕ 3 часа. И така 2-3 месеца, когато вече ще е минала абстиненцията от отказването на социалния живот.
# 73
16 дек. 2018, 21:05 ч.
Сега си спомних, че и аз имах някакви илюзии за запазване на социалните контакти в началото. Даже помня точно година след като родих, излязохме, пийнахме, обаче мм искаше да се прибира, а аз се отцепих и отидох да си допивам и дотанцувам с другите. Беше точно около Коледа.
После пък, точно тези "приятели" изчезнаха, а ние се сдобихме с други покрай децата. И се оказа, че имало живот и на други планети! Примерно, в квартала.
Виж целия пост
После пък, точно тези "приятели" изчезнаха, а ние се сдобихме с други покрай децата. И се оказа, че имало живот и на други планети! Примерно, в квартала.
# 74
16 дек. 2018, 21:10 ч.
Ами аз например не допусках, че мога да преживея момент, когато няма да мога да си кръстосам краката и ще сядам разкикерена, като дебел дядо в автобус или пък няма да мога да си обуя чорапи ...
Виж целия пост
Препоръчани теми