Любители на кучета - 87

И аз по същия начин винаги треперя, когато е на разходка. Един път ми се е случвало да бяга след една котка и да  търся из целия квартал, но когато вече нямах надежда и тичах към вкъщи, тя се беше качила на етажа и чакаше пред вратата. Може да се каже, че й имаме много доверие и много ни слуша. Единственият проблем за нас е отровата, която хвърлят из квартала, а Моли обожава да си похапва боклуци. С това не знам как да се справим, а  наморници не търпим.

И забравих да добавя, че ако открие кокал, задължително го носи в нас и е много трудно да й го вземем.

С разходките засега, пу-пу, нямаме проблем, все гледа да е около мен и не се отдалечава. Обаче друго ме тормози - докато яде ръмжи, ако го приближиш. Не хапе, не се хвърля, но ръмжи лошо. Пробвах да го дръпна и да взема яденето, получава се, но после пак ръмжи. Хем не искам да го насилвам, хем не ми е ок да прави така. Нещо с йерархията ли объркахме, не знам. А я колко невинен и добродушен изглежда.

Янче, моята е агресивна към други женски(не към всички, но повечето), средна порода е-15кг, а направо напада ако не хареса някоя. Кажи, ако нападне някъде твоето куче, какво ще стане? При положение, че дори не си наоколо?
вариант 1. моята ще я нахапе, аз ще опищя света , а съм успяла да ги разтърва, а не съм, твоята е по-едра. Как завършва случката? Ако ги разтърва, аз ще нося последствията от това, че ти си я зарязала сама, както и ти - нахапано куче. Ако не успея.. може едното куче да не се прибере вкъщи и май ще е моето?
вариант 2. ще я подплашим(щото лай ви казвам..) и може да я блъсне кола, няма и да разбереш, а мен ей там на място ще ми се пръсне сърцето.

На мен също не ми е приятно кучета да скачат по мен, всички кучета, мое, чуждо- няма значение,не е приятно.
Връзвайте си кучета хора, едри, дребни, всички трябва да са вързани в населени места, още повече в междублокови пространства. Едно е да изпуснеш кучето си, друго е да го пуснеш умишлено до блока, твоето не е агресивно, а моето ако е? Защо трябва да отговарям аз за свободно пуснатите пекинези из парка, дето ходят по нас и аз гледам да не им перфорираме хвърчащите уши наоколо? Защо трябва да треперя като долети от края на парка някое дого "много добро"? Че вашето е добро, ама моето не съвсем, ако догото нахапе моето прасе, нищо че е вързана, какво ме успокоява и топли, че кучето е "много добро"?

Да не говорим, че тя може да е добричка, ама другото не се знае. И при провокация не се знае дали няма да реагира с "абе ти мен ли ще ръмжиш, бе?".
Строг нашийник или душач, виждала съм и бийгъли, и френчита, като не могат да бъдат удържани. Не са големи, ама пак. Не бих се прибрала без кучето, най-малкото, не се знае дали някой от боята няма да си я хареса да им попълва колекцията в катуна.

Аз лично я разхождам, когато няма хора, имаме си градинка до блока и там се случват нещата (не е детска площадка, или каквато и да е площадка, нито градинка с цветя, на никого нищо не нарушаваме. Никой не си играе там заради тревата). Излизаме сутрин към 6 и вечер към 10. Кучетата в квартала ги познаваме, както и бездомничетата. Никого не застрашаваме (тя не отразява другите кучета изобщо). Така че е според ситуацията. Да, има такива, които са опасни, но ако човек е преценил нещата добре и е сигурен в кучето си, няма смисъл да му спестява това малко да потича. Аз лично трудно я водя на повод, тегли много енергично. А и не ми се иска да я лишавам и от малкото време за тичане, което й осигурявам (на всички ни е ясно, че вързано за нас, кучето не може да си изразходи енергията така, както ако е свободно). Смятам, че ако ситуацията го позволява, няма лошо в това кучето да си играе и тича на воля.

Боряна, първо добре дошли с Оскар!

По отношение на ръмжането - направи възможното да не допускаш да те ръмжи, дори когато се храни. Сега е моментът да установите кой е главатарят на глутницата и не бива кучето да надделее. Прекъсвай храненето, вдигай купата, изчаквай малко и я връщай пак да си дояде. Със спокоен тон, избутване на кучето и команда място, мирно или каквото имате в тази насока. Расте голям като гледам, а килограмите и ръстът в един момент ще му дадат превес над теб и контролът ще замине. Прави забележка със строг тон винаги, когато изръмжи срещу теб или домашните. Кучето е най-ниско в семейната йерархия и трябва да знае това. Но и поощрявай с малки награди винаги, когато изпълни дадена от теб команда. Намачкване, почесване, радостен тон също вършат работа.

Вкъщи Швепса е равен на дъщеря ми. Тя така и не можа да се наложи над него и не веднъж съм споменавала, че щерката е единствената, с която като се навъртят на кълбета двамата се вижда само гнездо от опашки, крака, лапи и трудно се различава кое е дете кое куче. С баткото, мъжа ми и особено с мен - не си позволява нищо такова.

Всеки преценява сам, може пак да ме скастрите, че влизам рязко, ама си е чисто безотговорно да оставиш кучето да се разхожда само и да се прибереш.
Аз я пускам в полета, поляни, извън населени места, чукари, там, където няма да пречим и няма да притесняваме никой.

 И Сийроуз е права, кучето е добро, разбира се с други и го пускат свободно, много такива съм виждала, ама като се озъби моята, повечето имат защитна реакция да я сдъвкат.. Мислех да я приуча с наморник, но тя се дърви на всякакви, не само на малки кучета и предпочитам да и оставя шанса да се защити ако дойде от някъде някой добродушен гигант.
В кварталната поляна пускат свободно женско кане корсо, много добра, много послушна, но ходи да ни души всеки път, защото знае, че моята ръмжи.. ми пресича улицата и хич не и дреме дали има коли.
Но помислете и за нашите кучета, лошите, дето ги водят на повод в града..сигурно има причина.

Аз като цяло съм против пускането на кучета от повод, освен ако не е в градинка. Или в планината, ако кучето е възпитано.
Има хора, които умират от страх при вида на куче. Освен това Джина може да е същински ангел, но
1) има една женска която определено не понася и аз примирам от ужас какво ще стане, ако се излхузи от углавника и я докопа. По принцип е плашлива, но и тя е младо куче, пораства, придобива самочувствие, пуска се и лае в двора. Не съм съвсем сигурна дали не би нахапала някое друго куче (макар, че от ганата зъбите й не са съвсем добре)
2) страх ме е от пуснато куче. Пролетта имаше една такава пак женска, явно собственичката живее в блока на улицата, онова си излиза и влиза във входа само. И аз какво да правя? Налита на Джина, Джина налита на нея... Вторият път като се пусна към нас изкрещях с цяло гърло (и доста истерично) и онази спря, но ни се закани отдалеч.
Отделно обикаля един голям лабрадор по улиците, пак с каишка. Има доста "домашни" свободно пускани кучета. Не ми е ок. Разбирам, че трябва да си тичат свободно понякога, но не разбирам защо да е по улиците.

Благодаря за топлото посрещане!:smiles: Продължавам аз упорито с възпитанието, проблем има само с това пусто ядене, много е ящен завалията. И да - расте, вече е 30 кг и понеже си нямаме идея що за кръстоска е, съответно не знаем още колко мисли да расте. Но като гледам, не ще да е още много, от месец и нещо не е наддал.

Иначе всичко друго научи много лесно, чак се изненадах - и за тоалетна, и за необходими команди, даже и бели не е правил сериозни /е, един изгризан кабел на интернета няма да го броим/. Обаче опре ли работата до ядене - на всичко е готов и докопа ли се до манджата, край, не приема и не предава.

Да си вкъщи, докато кучето е навън е безотговорно, да, не знам дали някой го прави! Пак казвам, зависи от много неща, дори от населеното място. Ние сме в малък град, малък квартал, където всички се познаваме и разхождащите кучета в квартала ни не са повече от 15. От 7 години промени няма, даже с преминаващите се познаваме, кучета, хора всички я познават, а децата пред блока умират за нея (и те имат кучета и си играят заедно). Това е и причината да съм спокойна, но я наблюдавам през цялото време за всеки случай. Ако обстоятелствата бяха други и покрай нас постоянно преминаваха много и непознати кучета, със сигурност нямаше да я пускам да си тича свободно.

Става въпрос по изказване на потребителка от предната страница. За съжаление една от многото, не е само тя дето го прави този номер. За мен е стрес, чиста доза адреналин, изпотявам се за секунди като видя накое домашно-свободно без човек. Друго е да има човек, за чисто самочувствие да ти е, ако щеш.
Както казах, това е за неконтролирано пускане. Моята до преди половин година беше безумно перде, разминаваме се с кучета, с хора, дреме и, не им обръщаше никакво внимание и не ме притесняваше, но пуст пубертет нещо я сбърка, вече само с мъжки се разбира, както и с женски, които са стари познайници..

Сега си помислих, че Рекс 15 годинки почти(няма ги още, де) все е на повод в квартала. Но години наред, всеки след обед излизахме извън града да тича с часове по поляните, просто режим на живот такъв си създадохме. Сега вече не тича като див, въпреки че пак честичко ходим извън града да походи пуснат, в парк Лавров всеки път се отбиваме при пътуване. И аз не приемам пуснати "добри" кучета в населено място. Имала съм доста сблъсъци с такива и стопаните им през годините. Интересно, че сработва просто заканата да пусна оплакване. След това започвам да ги срещам на повод. Е, гледат ме малко накриво собствениците, ама не ми пречи. То иначе не знаеш какво да правиш. Домашните глезльовци не са като уличните да се плашат от вик. Викам аз, ама то си се спуска. И най-много ме е било яд на мен, като го отнесе Рекс, защото в страха си, вместо да го пусна от повода, аз го дърпам към мен, другото напада, нашият се брани.....и накрая най-често той е отнесъл нещо. Най-добре е да си се спазват законните положения, и според Закона за ветеринарно-медицинска дейност е забранено разхождане на дом.любимци без повод, пуснати в населено място, и местни наредби в същия дух има, пък и е отношение към останалите хора и животинки на пътя. Наистина има хора изпадащи в ужас при среща с куче. Случвало ми се е да спре жена и да ми каже:"вържете си кучето", а той е вързан на практика, поводът е метър и десет май, айде и 20 да се е разтегнал, при това го прибирам към мен при разминаване. Казвам, че е вързан, разминаваме се, но виждам, че е страх, личи си в очите. И, колкото и да съм кучелюбка, и мен ме е страх при среща с големи кучета, когато съм сама, ами заобикалям ги на по-безопасно разстояние. А наскоро посегнах да погаля една миниатюрка, като скокна и заби зъби в коляното ми, седмици ме болеше, а бяха две-три дупчици само. Та не знае човек отде ще го отнесе.

Дссвд, и аз пускам моя звяр отвързан понякога, на определени места.
Съгласна съм с теб, а и почти всички тук.

За пускането без собственик, съм категорично НЕ.

Вчера водих Рея при сестра и. Бела живее накрая на селото, в голям двор, други кучета не вижда, чат пат ходим ние. Много е дружелюбна, не налита, не се зъби, отстъпва на Рея всичко.
И след пет часа игра се скараха заради мен и шефа.
Излязохме идвамата при тях на двора, Рея започнада се радва, щото нали не е изоставена, тя неще да стои сама, Бела скочи и тя да се радва, Рея я сдъвка, Бела отговори и стана кавгата набързо.
Не беше сериозно, не беше дълго, после пак си бяха приятелки, ама на, сдърпаха се.
А уж Бела най-миролюбивото куче на света.
Щот за моята се знае, че не е.

Та гаранция никога няма.

Да се включа по темата с пускането на кучето, после ще се върна да ви допрочета.
Миналата година Балу пострада баш така - той, доброто куче, воден по всички правила - с повод, а онзи - злобният, долетял от някъде си, му се мята и почти му откъсна лапата. Момичетата, които бяха тук по онова време, помнят, че бях полудяла. Да си видиш кучето безпомощно, треперещо, с разкъсана лапа, от която блика кръв като фонтан - на никого не го пожелавам!
Моля ви, отнасяйте се отговорно към животното и към околните! Никой не е длъжен да ви търпи пуснатото куче, още по-малко да го пази! Никой не е длъжен да се съобразява, че вие не можете да му осигурите разходката, която му е нужна, и затова го пускате! Няма никакво значение размерът, приемете го и спрете да се оправдавате с него! Има хора, изпитващи неистов страх от нищо и никакво пинчерче, кило няма сигурно! Съобразявайте се и бъдете толерантни, за да бъдат и другите такива!
Пос беше свидетел как едно дребно шпицле щеше да си замине, както залая Балу отдалеч и му се навря почти в устата. Балу на повод, до крака ми буквално, какво повече да направя, като онова се навира в нас?!