На 38 г. чувствам се на 28 г. Предпочитам млади колеги, след 35 - 40 г. Моите познати станаха тотални веселяци. Нямат съществени проблеми, но някак се сдухаха. Аз се радвам на остаряването, нищо не ме боли за сега и съм доволна. Не искам да съм млада и пак да трябва да преживея същото. Колкото повече остарявам толкова повече се грижа за себе си. Преди поставях другите на първо място.
Виж целия пост
Чувствате ли се на годините на които сте?
- Публикувана: 19 дек. 2018, 10:22 ч.
- Последно мнение: 5 май 2019, 15:11 ч.
# 91
29 дек. 2018, 20:04 ч.
Време ти е да се почувстваш на 25. Аз това ти пожелавам за Новата година.
Виж целия пост
Аз имам чувството, че съм се родила на 35. Никога не съм имала безпроблемно съществуване, от дете всичко около мен е изпълнено с болести, смърт, проблеми и тъжни моменти. Нямам 25, а понякога се чувствам толкова тъжна и уморена от борба с обстоятелствата и от това, че никое от нещата, които са ми се случили не са могли да бъдат различни, не са плод на грешните ми решения и избори, не с неща, които сама съм си направила. Толкова са ме белязали, че във времето, в което връстниците ми се радват на динамика и разнообразие, аз искам само спокойствие и сигурност.
# 92
29 дек. 2018, 20:09 ч.
Странното е, че колкото повече слагам +1 годинка, толкова по-добре се чувствам. Сега ми е добре. Направих 36 и съм супер. Осъзната съм, начертала съм си някакъв път, следвам някакви си мой неща. Дори в кожата си се чувствам добре. Обаче, акъла ми... Понякога главата ми е като на "отвързано" дете, лудее ми се, импулсивни работи правя. Добре, че имам късмет, който да ме спасява.
Виж целия пост
# 93
30 дек. 2018, 07:56 ч.
Прави! Че "някой ден сърцето..."
Виж целия пост
Странното е, че колкото повече слагам +1 годинка, толкова по-добре се чувствам. Сега ми е добре. Направих 36 и съм супер. Осъзната съм, начертала съм си някакъв път, следвам някакви си мой неща. Дори в кожата си се чувствам добре. Обаче, акъла ми... Понякога главата ми е като на "отвързано" дете, лудее ми се, импулсивни работи правя. Добре, че имам късмет, който да ме спасява.
# 94
30 дек. 2018, 16:06 ч.
Време ти е да се почувстваш на 25. Аз това ти пожелавам за Новата година.
Благодаря ти много!
Виж целия пост
Аз имам чувството, че съм се родила на 35. Никога не съм имала безпроблемно съществуване, от дете всичко около мен е изпълнено с болести, смърт, проблеми и тъжни моменти. Нямам 25, а понякога се чувствам толкова тъжна и уморена от борба с обстоятелствата и от това, че никое от нещата, които са ми се случили не са могли да бъдат различни, не са плод на грешните ми решения и избори, не с неща, които сама съм си направила. Толкова са ме белязали, че във времето, в което връстниците ми се радват на динамика и разнообразие, аз искам само спокойствие и сигурност.
Благодаря ти много!
# 95
30 дек. 2018, 19:13 ч.
И аз съм на 33. Хем никой не ми ги дава, хем душевно се чувствам доста по-малка (няма да казвам по-млада).
Е, на моменти се усещам, че имам по-голяма нужда от сън за разлика от преди и геймърството (което така и не изоставих с годините) малко или много ме изтощава. И все пак редовно се чудя - кога станах на 33 и защо се променям само физически.. 
Виж целия пост
Нито физически, нито душевно се чувствам на годините си - 33. Даже като си ги казвам ми е странно. Бих казала, че се чувствам с едни 8-10 години по-малка.
И аз съм на 33. Хем никой не ми ги дава, хем душевно се чувствам доста по-малка (няма да казвам по-млада).
Е, на моменти се усещам, че имам по-голяма нужда от сън за разлика от преди и геймърството (което така и не изоставих с годините) малко или много ме изтощава. И все пак редовно се чудя - кога станах на 33 и защо се променям само физически.. 
# 96
5 ян. 2019, 14:58 ч.
Как се поставя времева рамка на желанието да пътуваш, да ходиш на дискотека, да идеш на лунапарк или пък доволно да се излежаваш цял ден на дивана с книга (или без)? Как се окачествява душевното и емоционално състояние на някой 15-18 годишен и всички ли са еднакви? Нямам още 30 години и все пак и сега и след още 5 години примерно, какво би означавало да кажа "чувствам се на 16"? Ако зад гърба си имам съпруг и дете, които са плод на осъзнат избор, значи ли, че една 16 годишна също би била готова утре да се омъжи и да роди, ако можеше да го направи? Да обичаш да се люлееш на люлките, да не си загубил детския ентусиазъм и способност да се радваш на малки неща и да се удивляваш от живота, няма да промени факта, че сме на Х години. Възрастта не върви право пропорционално с развитието на характерите ни и емоционалното ни състояние и това не е лошо. Но все пак, кому е нужно чак такова вторачване в ЕГН-то и, фразата "ама аз се чувствам на 18". Винаги ми е звучала като някакво лично успокоение, към всички, които я произнасят, сякаш възрастта им ги плаши.
Виж целия пост
# 97
5 ян. 2019, 15:26 ч.
Не знам как трябва да се чувствам на 41.
Има дни, в които се чувствам недозряла, дни в които се чувствам цъфтяща, дни, в които се чувствам попрезряла, а в някои направо безвъзвратно остаряла. Например последният път като ме заведоха на дискотека с хаус музика, се чувствах толкова не на мястото си, че чак ми се прииска да си напиша завещанието. После се отказах и просто заспах намясто.
В някои редки случаи се усещам и странно мъдра, но бързо ми минава мъдростта.
Виж целия пост
Има дни, в които се чувствам недозряла, дни в които се чувствам цъфтяща, дни, в които се чувствам попрезряла, а в някои направо безвъзвратно остаряла. Например последният път като ме заведоха на дискотека с хаус музика, се чувствах толкова не на мястото си, че чак ми се прииска да си напиша завещанието. После се отказах и просто заспах намясто.
В някои редки случаи се усещам и странно мъдра, но бързо ми минава мъдростта.
# 99
5 ян. 2019, 15:36 ч.
От един момент нататък вече не е сладко да си инфантилен и да се люлееш на люлки, почва да простее. Младежкият дух е до време и да, с възрастта е хубаво и характерът да узрява. Просто става по-добър синхрон на желания, вкусове и възможности. Иначе бие на смехория.
Виж целия пост
# 100
5 ян. 2019, 15:38 ч.
Факт , но не работя още и ежедневието ми е същото горе-долу.
Виж целия пост
# 101
5 ян. 2019, 15:44 ч.
Аз лично като казвам „чувствам се на 16” имам предвид, че се чувстам освободена от обществените порядки и очаквания. Аз в никакъв случай не искам да съм на 16 сега, но нека си признаем рамките, които околните посставят - като си на 25 трябва да родиш, на 30 си стара мома, като си на 40 не трябва да ти се ходи по дискотеки и т.н... Ми, аз пък си правя каквото искам и каквото ме радва 
Виж целия пост
# 102
5 ян. 2019, 16:02 ч.
Всъщност, не знам защо с младостта се свързва най-вече ищаха за купонясване.
На най-дъртите хора около мен най им се запива, пее, танцува, весели.
Младостта аз я свързвам с определен начин на мислене и определени нагласи, наивност, усещането, че всичко, което хвърчи се яде, крайност в емоциите, любопитство, желание да рискуваш, увереност, че можеш да променяш нещата спрямо желанията си, ей такива ми ти работи.
Аз сигурно много съм се променила в купонясването в сравнение с преди обаче, защото тези, които ме познават отскоро изобщо не могат да повярват като стане въпрос за някои мои младежки ексцесии.
Виж целия пост
На най-дъртите хора около мен най им се запива, пее, танцува, весели.
Младостта аз я свързвам с определен начин на мислене и определени нагласи, наивност, усещането, че всичко, което хвърчи се яде, крайност в емоциите, любопитство, желание да рискуваш, увереност, че можеш да променяш нещата спрямо желанията си, ей такива ми ти работи.
Аз сигурно много съм се променила в купонясването в сравнение с преди обаче, защото тези, които ме познават отскоро изобщо не могат да повярват като стане въпрос за някои мои младежки ексцесии.
# 103
5 ян. 2019, 16:17 ч.
На 45 съм.
Изглеждам на по-малко съм сигурност, и водя живот на 20 и няколко годишна - заради свободата и безгрижието, което имам и правенете на това, което си искам. На акъл и преживявания - мисля към 70 поне съм вече.
Не се скъсвам от купони, само защото не ми е интересно толкова вече. Има ги, но рядко. За това пък качествени. Дните ми са изпълнени със смисъл и всеки ден е красив.
Спортувам и съм по-здрава от всякога.
На колко според вас трябва да се чувствам?
Не искам и година по-“млада” да съм.
Мога да правя всичко, но само ако ми носи удоволствие..)
Виж целия пост
Изглеждам на по-малко съм сигурност, и водя живот на 20 и няколко годишна - заради свободата и безгрижието, което имам и правенете на това, което си искам. На акъл и преживявания - мисля към 70 поне съм вече.
Не се скъсвам от купони, само защото не ми е интересно толкова вече. Има ги, но рядко. За това пък качествени. Дните ми са изпълнени със смисъл и всеки ден е красив.
Спортувам и съм по-здрава от всякога.
На колко според вас трябва да се чувствам?
Не искам и година по-“млада” да съм.
Мога да правя всичко, но само ако ми носи удоволствие..)
# 104
10 ян. 2019, 13:39 ч.
И аз съм така....
Неведнъж съм писала и тук, във форума, на 52 съм, но все едно говоря за друга жена....
Гледам се понякога в огледалото и се питам "Това аз ли съм наистина?Вярно ли, съм на 52, Вече?"...
Нямам идея физически на колко изглеждам ...преди година някъде, ми дадоха около 47-48, ма може да съм остаряла още от тогава... но по дух никак не се чувствам нито "баба", нито стара, нито изчерпана.
Дори напротив, сега имам много повече енергия и хъс, отколкото на 30 или на 40...
Преди няколко години бях болна (с високо кръвно), взех се в ръце, отслабнах, оздравях, спрях хаповете (за които лекар ми "предрече", че ще ги пия до живот), нямам кръвно вече, здрава съм, имам сили да покоря света.
Като млада сякаш повече живеех за "какво ще кажат хората", отдавна съм се оттървала от тоз синдром, каквото и да правя, го правя за себе си, хич не ме вълнува какво мисли останалата част на човечеството.
Щом не е незаконно и не пречи на никого, да духат супата...
Сега, като се върна назад, имам чувството, че на 35 бях по-стара душевно, отколкото сега.
Някак, с промяната на визията, се промени и духа ми.
Не мога да общувам с наборките си, по-лесно ми е с по-млади хора....
Днес например, по душа се чувствам точно като момичето от аватара ми.....
Виж целия пост
Скрит текст: Точно. Застинах на около 15 и не съм мърдала.
Разбира се, не си правя илюзии, че съм на толкова, просто акълът ми е там.
Майка ми преди 3 г. попълваше някакви документи и пише възраст: 57 г., след което рече - пиша ги и знам, че съм на толкова, но въобще не мога да осъзная, че става дума за мен.....Душата ми е тийн 
Разбира се, не си правя илюзии, че съм на толкова, просто акълът ми е там.
Неведнъж съм писала и тук, във форума, на 52 съм, но все едно говоря за друга жена....
Гледам се понякога в огледалото и се питам "Това аз ли съм наистина?Вярно ли, съм на 52, Вече?"...
Нямам идея физически на колко изглеждам ...преди година някъде, ми дадоха около 47-48, ма може да съм остаряла още от тогава...
но по дух никак не се чувствам нито "баба", нито стара, нито изчерпана.Дори напротив, сега имам много повече енергия и хъс, отколкото на 30 или на 40...
Преди няколко години бях болна (с високо кръвно), взех се в ръце, отслабнах, оздравях, спрях хаповете (за които лекар ми "предрече", че ще ги пия до живот), нямам кръвно вече, здрава съм, имам сили да покоря света.
Като млада сякаш повече живеех за "какво ще кажат хората", отдавна съм се оттървала от тоз синдром, каквото и да правя, го правя за себе си, хич не ме вълнува какво мисли останалата част на човечеството.
Щом не е незаконно и не пречи на никого, да духат супата...
Сега, като се върна назад, имам чувството, че на 35 бях по-стара душевно, отколкото сега.
Някак, с промяната на визията, се промени и духа ми.
Не мога да общувам с наборките си, по-лесно ми е с по-млади хора....
Днес например, по душа се чувствам точно като момичето от аватара ми.....
Препоръчани теми