Тази Коледа за нас ще бъде вълшебна, благодарение на вас! Вие споделихте с нас своето вдъхновение и въображение, за да създадете Коледната приказка на Baby Dove.
За нас бе изключително трудно да съберем цялата история, която написахте. В нея имаше още толкова много отделни приказки... Но ето късче от вашето творчество, за което ви благодарим от сърце!
Тази година Коледата щеше да е по-специална. Мама нямаше търпение да покаже на своето бебе всички свои любими неща, свързани с празника. Не я интересуваше дали хората мислят, че изкуствената елха е по-добра от естествената, не я интересуваше дали е изпълнила вековните традиции по конец, защото искаше да създаде собствени със своето семейство. Тя знаеше, че няма перфектни майки и Коледи, а само истински. Затова тя се зае да направи първата Коледа на своя мъник по своя собствен начин и да я превърне в неговата незабравима първа коледна приказка. Макар и бебето да не разбираше все още какво се случва, всичко в подготовката го удивляваше.
За първи път мъничето щеше да изживее магията и да се зарадва на прекрасните празници. Семейството извади елхата и миналогодишните коледни играчки от кашона. Играчките бяха многоцветни и изпълнени с прекрасни спомени от отминалите Коледи. Тази година мама купи нов връх за елхата, който щеше да краси празника – нова златна звезда. Взе на ръце бебчо и с помощта на тати заедно я поставиха. Дървото засия в пълната си красота.
След като приключиха с украсяването на елхата, мама реши да направи коледни сладки, за да се понесе и във въздуха мирисът на Коледа. Ароматът на коледните сладки, направени по стара семейна рецепта, и цялата тази атмосфера я върнаха в топлите спомени от детството ѝ. С мирис на канела, портокалови корички и борови клонки домът на мъничето се превърна в част от коледната магия.
А навън снегът беше затрупал всичко и градът беше замръзнал в очакване на празниците.
Мъничето дори не подозираше, че един ден то самото ще украсява елха и опакова подаръци за своите деца. Магията на Коледа държеше в своя плен и млади, и възрастни.
Днес посрещаха Бъдни вечер и всички се подредиха около празничната трапеза, за да похапнат от вкуснотиите на мама. Вкъщи дойдоха много роднини – баба, дядо, лели, чичовци, вуйни, вуйчовци, братовчеди и братовчедки. Всички бяха дошли да направят празника на бебчо специален. Липсваше само едно пораснало момиче, което пътуваше от много-много далеч.
И точно в този миг на телефона на мама се позвъни. Беше именно порасналото момиче. Кое ли беше то? Това беше Снежанка – сестрата на мама. Тя пътуваше насам, за първи път щеше да види своя племенник тази Коледа и беше решена да го дари с истинска коледна магия. Тя донесе специален албум, в който всички спомени и снимки от Бъдни вечер да бъдат събрани.
На татко се падаше отговорната задача да запечата тези вълшебни мигове. Той ставаше преди всички, вземаше фотоапарата и чакаше момента, в който цялото семейство ще се събере около елхата.
***
И ето че дойде нощта, в която белобрадият старец, обичан от всички деца по света, влезе в уютния и притихнал дом, за да остави така желаните подаръци. След което си похапна от оставените му лакомства, за да се подкрепи и да покаже на обитателите на дома, че не е забравил за тях и тази Коледа. Белобрадият старец се усмихна. Навсякъде беше тихо спокойно, топло и уютно. Изведнъж обаче се чу шум. Едно от децата се беше събудило и го видя. Понечи да извика от радост, но Дядо Коледа му направи знак да не разваля магията. Тогава детето, ходейки на пръсти, за да не събуди останалите, се приближи до Дядо Коледа и го дари с огромна прегръдка. След това седна в скута на белобрадия гост и му разказа за своята мечта. Мечта, толкова съкровена, че беше трудно да я изрече с думи. Очите му говореха, дъхът му рисуваше картини, а ръчичките му продължаваха да прегръщат Стареца.
Разбира се, подаръци имаше за всички. Мама получи красива музикална кутия с танцуваща балерина. Подаръкът на тати беше топъл шал,който да го предпазва от студа всяка сутрин по пътя му към работа. Но най-специалният подарък щеше да бъде за бебчо...
***
На коледната сутрин бебчо погледна през прозореца и видя, че навън е натрупал сняг. Очичките му се разтвориха от удивление и усмивката засия на лицето му – какво ли беше това странно бяло нещо навън? Прилича на пелена, но мно-о-о-го голяма и мека. Тогава бебчо видя шейните и чу детския смях, който огласяше двора навън. Мама и тати го облякоха топло и излязоха да се порадват на белия и пухкав сняг.
Мъничето се смееше и се търкаляше в снега. За първи път виждаше нещо толкова бяло и приказно, свежо и чисто. Снежинките весело подскачаха като малки бели балеринки. Другите деца се замерваха със снежни топки и бебчо гледаше към тях с удивление.
След веселата игра всички заедно се прибраха у дома, за да се стоплят от снежната игра. Мама направи дъхав сгряващ чай за всички, а усмивките не слизаха от лицата им. Отпиваха от ароматната напитка и правеха планове за остатъка от деня. Малкото човече се затопли в прегръдките на родителите си и уморено от емоции, започна да се унася в сладка дрямка. Колко приказен и вълшебен бе този ден!
Когато се събуди, видя красивата усмивка на мама, която държеше нещо в ръце. Това беше така чаканият подарък!
Със светещи очички, сияещо лице и протегнати ръце то отиде при своята любяща майка. Това, което носеше тя, бяха снимките. Снимките от първата му Бъдни вечер, подредени в албума от леля. Гушнаха се и седнаха да ги разгледат. А леля донесе топло мляко. Мама му разказваше с меден глас истории за всяка една снимка, а бебо гледаше в захлас и отпиваше от топлото мляко. Огънят в камината гореше, а навън снегът започваше да се сипе отново на едри, бели снежинки.
Внезапно се чу тропане по врата. Беше пристигнала баба, която неусетно през деня беше излязла навън. Тя влезе, носейки пълна кошница с плодове и голяма питка. Косата ѝ беше заскрежена от снега. Но баба не беше сама! В ръцете си държеше още една кошница, покрита с пухкаво одеяло, а в одеялото беше сгушена малка бяла топчица. Тя се наведе и остави кошницата, а от нея изскочи малко бяло котенце, с големи очички и пухкава козина. То бе толкова уплашено, че се скри зад кошницата.
Бебчо обаче успя да зърне пухкавия гост и детското му любопитство го накара да се доближи. Лицето му грейна, а очичките му светеха. Посегна да гушне малкото котенце.
Два последователни писъка нарушиха тишината – на детска радост и на котешка уплаха. Мама разбра, че трябваше да започне с първия урок по нежност. Тя знаеше, че най-добрият урок е примерът, който даваме, затова пое котето със същата нежност, с която държеше своята рожба. Погали го по главичката, а то затвори очи и започна да мърка.
Тогава мама погледна към бебчо и го повика, за да погали и той своя нов приятел. Бебчето протегна пухкавите си малки ръчички към котенцето, погледна го с големите си от учудване очички и го погали. А малкото коте се сгуши. Това усещане за топлина и любов беше нещо ново и вълнуващо за бебчо. И двамата мъника усетиха, че от този момент щяха да бъдат неразделни приятели в игри и бели.
В този миг изпод елхата се чу шум. Мъничето се затича натам и видя голяма кутия. Какво ли има вътре? Колко тежи? Издава ли звук? Детето хвана огромната кутия и я раздруса. Отвътре се разнесе тропане и шумолене. Бебо ококори очички широко. Мама му помогна и след малко кутията беше разопакована. Отвориха капака и отвътре ги погледна с топъл поглед малко кученце. То сви ушета, а после размаха опашка и зацелува малкото детенце по лицето. Бебчо си имаше още един нов приятел за игри! Дори не беше и помислял,че може да получи такава изненада. А баба отправи към дядо благия си поглед, изпълнен с щастие и безкрайна доброта. Дали двамата се бяха наговорили да зарадват бебчо с този двоен подарък?
***
Но коледните чудеса тепърва започваха. На перваза на прозореца кацна малко бяло гълъбче. Едно от дечицата, братовчед на нашия бебчо, съзря измръзналото гълъбче и побърза да отвори прозореца, за да го прибере на топло. Мама и баба се спогледаха. Знаеха, че това е знак и че щастието е кацнало в дома им. Подсушиха гълъбчето и му дадоха храна, за да може бързо да се сгрее и да събере сили. Оставиха го да почине на топло, а когато влязоха в стаята след час, тя сияеше в небесносиня светлина. Гълъбчето не беше обикновено! То беше малко ангелче, дошло да благослови семейството и да им напомни, че животът е едно чудо и винаги трябва да вярват в доброто, да се стремят към него и да подават ръка на тези нужда. Ангелчето плавно и изящно се извиси към небето през открехнатия прозорец и прокара път през пухкавите облачета към звездите.
Семейството знаеше, че тази Коледа за тях ще бъде незабравима. Първата Коледа с тяхното малко коледно чудо! Мама и тати си мислеха с усмивка, че животът няма как да е по-смислен и пълен. Чудеса се случват всеки ден, не само на Коледа. Случват се, но трябва да можем да ги "видим" със сърцето си.
Сгушени един в друг силно мечтаеха времето да бъде с тях и всяка следваща Коледа да им носи магията, която усещаха сега. Дали ще има още бебешки смях? Още надежди и сбъднати мечти? Да! Ще има още много от тях!
Запяха шепнешком „Тиха нощ, свята нощ”, а очите на мама искряха просълзени и с усмивка погледна към бебчо, благодарна за сбъдналото се щастие у дома.
Това беше най-прекрасната Коледа! Всичко, за което човек може да мечтае!
За нас бе изключително трудно да съберем цялата история, която написахте. В нея имаше още толкова много отделни приказки... Но ето късче от вашето творчество, за което ви благодарим от сърце!
Тази година Коледата щеше да е по-специална. Мама нямаше търпение да покаже на своето бебе всички свои любими неща, свързани с празника. Не я интересуваше дали хората мислят, че изкуствената елха е по-добра от естествената, не я интересуваше дали е изпълнила вековните традиции по конец, защото искаше да създаде собствени със своето семейство. Тя знаеше, че няма перфектни майки и Коледи, а само истински. Затова тя се зае да направи първата Коледа на своя мъник по своя собствен начин и да я превърне в неговата незабравима първа коледна приказка. Макар и бебето да не разбираше все още какво се случва, всичко в подготовката го удивляваше.
За първи път мъничето щеше да изживее магията и да се зарадва на прекрасните празници. Семейството извади елхата и миналогодишните коледни играчки от кашона. Играчките бяха многоцветни и изпълнени с прекрасни спомени от отминалите Коледи. Тази година мама купи нов връх за елхата, който щеше да краси празника – нова златна звезда. Взе на ръце бебчо и с помощта на тати заедно я поставиха. Дървото засия в пълната си красота.
След като приключиха с украсяването на елхата, мама реши да направи коледни сладки, за да се понесе и във въздуха мирисът на Коледа. Ароматът на коледните сладки, направени по стара семейна рецепта, и цялата тази атмосфера я върнаха в топлите спомени от детството ѝ. С мирис на канела, портокалови корички и борови клонки домът на мъничето се превърна в част от коледната магия.
А навън снегът беше затрупал всичко и градът беше замръзнал в очакване на празниците.
Мъничето дори не подозираше, че един ден то самото ще украсява елха и опакова подаръци за своите деца. Магията на Коледа държеше в своя плен и млади, и възрастни.
Днес посрещаха Бъдни вечер и всички се подредиха около празничната трапеза, за да похапнат от вкуснотиите на мама. Вкъщи дойдоха много роднини – баба, дядо, лели, чичовци, вуйни, вуйчовци, братовчеди и братовчедки. Всички бяха дошли да направят празника на бебчо специален. Липсваше само едно пораснало момиче, което пътуваше от много-много далеч.
И точно в този миг на телефона на мама се позвъни. Беше именно порасналото момиче. Кое ли беше то? Това беше Снежанка – сестрата на мама. Тя пътуваше насам, за първи път щеше да види своя племенник тази Коледа и беше решена да го дари с истинска коледна магия. Тя донесе специален албум, в който всички спомени и снимки от Бъдни вечер да бъдат събрани.
На татко се падаше отговорната задача да запечата тези вълшебни мигове. Той ставаше преди всички, вземаше фотоапарата и чакаше момента, в който цялото семейство ще се събере около елхата.
***
И ето че дойде нощта, в която белобрадият старец, обичан от всички деца по света, влезе в уютния и притихнал дом, за да остави така желаните подаръци. След което си похапна от оставените му лакомства, за да се подкрепи и да покаже на обитателите на дома, че не е забравил за тях и тази Коледа. Белобрадият старец се усмихна. Навсякъде беше тихо спокойно, топло и уютно. Изведнъж обаче се чу шум. Едно от децата се беше събудило и го видя. Понечи да извика от радост, но Дядо Коледа му направи знак да не разваля магията. Тогава детето, ходейки на пръсти, за да не събуди останалите, се приближи до Дядо Коледа и го дари с огромна прегръдка. След това седна в скута на белобрадия гост и му разказа за своята мечта. Мечта, толкова съкровена, че беше трудно да я изрече с думи. Очите му говореха, дъхът му рисуваше картини, а ръчичките му продължаваха да прегръщат Стареца.
Разбира се, подаръци имаше за всички. Мама получи красива музикална кутия с танцуваща балерина. Подаръкът на тати беше топъл шал,който да го предпазва от студа всяка сутрин по пътя му към работа. Но най-специалният подарък щеше да бъде за бебчо...
***
На коледната сутрин бебчо погледна през прозореца и видя, че навън е натрупал сняг. Очичките му се разтвориха от удивление и усмивката засия на лицето му – какво ли беше това странно бяло нещо навън? Прилича на пелена, но мно-о-о-го голяма и мека. Тогава бебчо видя шейните и чу детския смях, който огласяше двора навън. Мама и тати го облякоха топло и излязоха да се порадват на белия и пухкав сняг.
Мъничето се смееше и се търкаляше в снега. За първи път виждаше нещо толкова бяло и приказно, свежо и чисто. Снежинките весело подскачаха като малки бели балеринки. Другите деца се замерваха със снежни топки и бебчо гледаше към тях с удивление.
След веселата игра всички заедно се прибраха у дома, за да се стоплят от снежната игра. Мама направи дъхав сгряващ чай за всички, а усмивките не слизаха от лицата им. Отпиваха от ароматната напитка и правеха планове за остатъка от деня. Малкото човече се затопли в прегръдките на родителите си и уморено от емоции, започна да се унася в сладка дрямка. Колко приказен и вълшебен бе този ден!
Когато се събуди, видя красивата усмивка на мама, която държеше нещо в ръце. Това беше така чаканият подарък!
Със светещи очички, сияещо лице и протегнати ръце то отиде при своята любяща майка. Това, което носеше тя, бяха снимките. Снимките от първата му Бъдни вечер, подредени в албума от леля. Гушнаха се и седнаха да ги разгледат. А леля донесе топло мляко. Мама му разказваше с меден глас истории за всяка една снимка, а бебо гледаше в захлас и отпиваше от топлото мляко. Огънят в камината гореше, а навън снегът започваше да се сипе отново на едри, бели снежинки.
Внезапно се чу тропане по врата. Беше пристигнала баба, която неусетно през деня беше излязла навън. Тя влезе, носейки пълна кошница с плодове и голяма питка. Косата ѝ беше заскрежена от снега. Но баба не беше сама! В ръцете си държеше още една кошница, покрита с пухкаво одеяло, а в одеялото беше сгушена малка бяла топчица. Тя се наведе и остави кошницата, а от нея изскочи малко бяло котенце, с големи очички и пухкава козина. То бе толкова уплашено, че се скри зад кошницата.
Бебчо обаче успя да зърне пухкавия гост и детското му любопитство го накара да се доближи. Лицето му грейна, а очичките му светеха. Посегна да гушне малкото котенце.
Два последователни писъка нарушиха тишината – на детска радост и на котешка уплаха. Мама разбра, че трябваше да започне с първия урок по нежност. Тя знаеше, че най-добрият урок е примерът, който даваме, затова пое котето със същата нежност, с която държеше своята рожба. Погали го по главичката, а то затвори очи и започна да мърка.
Тогава мама погледна към бебчо и го повика, за да погали и той своя нов приятел. Бебчето протегна пухкавите си малки ръчички към котенцето, погледна го с големите си от учудване очички и го погали. А малкото коте се сгуши. Това усещане за топлина и любов беше нещо ново и вълнуващо за бебчо. И двамата мъника усетиха, че от този момент щяха да бъдат неразделни приятели в игри и бели.
В този миг изпод елхата се чу шум. Мъничето се затича натам и видя голяма кутия. Какво ли има вътре? Колко тежи? Издава ли звук? Детето хвана огромната кутия и я раздруса. Отвътре се разнесе тропане и шумолене. Бебо ококори очички широко. Мама му помогна и след малко кутията беше разопакована. Отвориха капака и отвътре ги погледна с топъл поглед малко кученце. То сви ушета, а после размаха опашка и зацелува малкото детенце по лицето. Бебчо си имаше още един нов приятел за игри! Дори не беше и помислял,че може да получи такава изненада. А баба отправи към дядо благия си поглед, изпълнен с щастие и безкрайна доброта. Дали двамата се бяха наговорили да зарадват бебчо с този двоен подарък?
***
Но коледните чудеса тепърва започваха. На перваза на прозореца кацна малко бяло гълъбче. Едно от дечицата, братовчед на нашия бебчо, съзря измръзналото гълъбче и побърза да отвори прозореца, за да го прибере на топло. Мама и баба се спогледаха. Знаеха, че това е знак и че щастието е кацнало в дома им. Подсушиха гълъбчето и му дадоха храна, за да може бързо да се сгрее и да събере сили. Оставиха го да почине на топло, а когато влязоха в стаята след час, тя сияеше в небесносиня светлина. Гълъбчето не беше обикновено! То беше малко ангелче, дошло да благослови семейството и да им напомни, че животът е едно чудо и винаги трябва да вярват в доброто, да се стремят към него и да подават ръка на тези нужда. Ангелчето плавно и изящно се извиси към небето през открехнатия прозорец и прокара път през пухкавите облачета към звездите.
Семейството знаеше, че тази Коледа за тях ще бъде незабравима. Първата Коледа с тяхното малко коледно чудо! Мама и тати си мислеха с усмивка, че животът няма как да е по-смислен и пълен. Чудеса се случват всеки ден, не само на Коледа. Случват се, но трябва да можем да ги "видим" със сърцето си.
Сгушени един в друг силно мечтаеха времето да бъде с тях и всяка следваща Коледа да им носи магията, която усещаха сега. Дали ще има още бебешки смях? Още надежди и сбъднати мечти? Да! Ще има още много от тях!
Запяха шепнешком „Тиха нощ, свята нощ”, а очите на мама искряха просълзени и с усмивка погледна към бебчо, благодарна за сбъдналото се щастие у дома.
Това беше най-прекрасната Коледа! Всичко, за което човек може да мечтае!