Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №12

И аз изгледах епизода и ... според очакванията и логиката на характерите. Те, сценаристите и в плаката са заложили идеята си - сблъсък на тъмната и светлата страна в хората. И вече не виждам да има съмнения в това, кои формират светлата и кои тъмната. Единствената ми изненада в тая серия дойде от майката на Хюнкяр - лелеееееее, с каква злоба крещеше, че няма даде дъщеря си на Али Ахмет... А изглеждаше добродушна женица, която на младини се е интересувала от суетата в столицата основно.
Сега към Ваня. Няма как според мен да се обясни консервативността на Демир с връзката му със земята. До тук не показаха никакви сентименти на Демир към земята. Не може човек, свързан със земята да унищожи труда на толкова хора и даровете на земята (имам предвид унищожението на 100 тона памук). Опозициите: град - село, модерно - консервативно не обясняват поведението на Демир. И ако ще деконструираме, трябва да се излезе от тези традиционни опозиции. Това първо. Второ, в плана на Фекели няма мисъл за отмъщение и това стана ясно отпреди, но сега вече е очевидно. Той си го заяви директно, иска истината да излезе наяве. Голяма драма я чака Хюнкяр, защото според мен е жертвала живота си напразно. И трето - аз продължавам да се чудя за каква любов говорите при Демир. Та неговите чувства никога не са се срещнали с чувствата на Зюлейха. И той съвсем ясно си го съзнава. Това: "ти си МОЯ", след търга и сцената с възглавничката недвусмислено сочи вече за една наистина патологична страст да притежава: Зюлейха (красавицата, която държи да показва на Адана в ослепителен блясък), всички в рода Яман (ако чувстваше само отговорност за рода, нямаше да шантажира, а накрая и да плаща дълговете на братовчедката срещу купуването на къщата ), Чукурова (и председателското си място в стопанската им камара си спечели с подкупи, за това имаше подхвърляния вече). Според мен, обяснението на Демир може да се търси в отношенията между Хюнкяр и съпруга й. Пак ще кажа - видимо Демир е зависим от Хюнкяр в чисто психологически план. За мен беше неестествена оная сцена след болницата - в стаята на Хюнкяр между майка и син. Ми... на тази възраст ... тцъ, по друг начин синовете изразяват любовта и уважението си към майката. Ако са личности, самостоятелни и със съзнанието за достойнство в живота и в обществото, разбира се.  (Гафур просто е изчистен образ на авторитарния тип зависимост - раболепие пред господарите и тиранин по отношение на другите в чифлика.)
За сега май миналото на Хюнкяр трябва да се изясни,   макар че очевидно ... и тя е била жертва... на нечии амбиции. Интересен сблъсък се очертава между майка и син. 

Изгледах епизода и за първи път серия ми бе скучна и безинтересна.
Ни Йълмаз ангела, ни Демир страшния успяха да ме ядосат, ни който и да е било, а отношенията помежду им са каквото повикало, такова се обадило.

Катя, Демир е представен официално от създателите на сериала чрез връзката му със земята.
Освен това, в началните два еп. има няколко сцени, чието съдържание са  Демир и земята.
Гледайки сериала аз само се убеждавам в това.
Но уважавам всеки друг начин на мислене, в това няма проблем. 

Пипилота, мен пък ме е срам от дългото писане. 
Нейджъл, съжалявам, чакай следващия. 

Нещо от 17 еп.:
Вече знаем, че свидетелите на „онази нощ“ са били трима.
Единият почина.
Изглежда възможно вторият свидетел да е Сабахеттин. Фекели каза, че е присъствал на сватбата им с Шермин, която си спомни като „дъщерята на Шерафетин“ - брата на Аднан, а когато е станало убийството тяхната дъщеря е била на две години. Това означава, че най-малко около три години Сабахеттин е бил свидетел на живота в конака, на отношенията и на момента на убийството. Тъй като е бил лекар вече по това време (веднъж Шермин каза, че се е поблазнила да се ожени за него, защото бил лекар), не е изключено да е бил извикан, когато е станало убийството. Когато си тръгна, Фекели се загледа след него, очевидно премисляше нещо. Така Сабахеттин може да се окаже, че познава и старата, и новата история. И той да се окаже най-ценният свидетел.
Дали третият свидетел не е бил бащата на Гафур? Или самият Гафур лично не знае нещо по този въпрос или да е чувал от баща си? Гафур сега е постоянното присъствие в двора на конака, баща му като управител сигурно също е бил. И е вероятно да се е оказал наблизо.

Мили момичета,
Благодаря ви за прекрасните коментари!
И аз като Ваня не съм изгледала серията, но да дам моето мнение по въпросите засегнати от нея.
Ваня напълно съм съгласна с теб в по-голям процент относно обсъжданата ситуация, но има няколко момента, за които имам други усещания и ще ги споделя, както и предположения по някои въпроси, за които не сме сигурни
Съгласна съм с теб. И аз не съм сигурна точно за какво е отговарял Демир преди пристигането на Зюлейха и Йълмаз в чифлика, но той беше избран за председател на търговската палата за региона и беше на срещи в Анкара. Възможно е, на онзи етап, както и ти пишеш, Демир да е отговарял за търговските отношения и земеделската продукция, като промишлеността да не е била негов приоритет, поради естеството на организация в чифлика. Сега като се замисля, може би промишлените производства са били малко и с малък капацитет и от министерството на промишлеността в Анкара са нямали интереси в региона. Впоследствие, със закупуването на фабриката за памук на Йълмаз-Фекели, Адана вече има по-крупно промишлено производство, а и Демир в съдружие с Дженго замислят млекопреработвателен завод и това дава цел на Демир и възможност и той да се кандидатира и участва в изборите на новата промишлена камара, защото и той има одобрен проект за промишлена дейност. Сега, с твоята забележка, мисля, че така е най логично.
Мисля, че когато човек заеме един такъв висок пост, то той би трябвало да има определени качества, както в професионален план, така и като личност. Такъв пост се заема от хора, които имат стабилен бизнес и се предполага, че имат и стабилна ценностна система и още повече стабилна психика. Тези постове, особено по онова време, са били нещо като еталон и се предполага, че хората, които ги заемат са с голяма ерудиция и афинитет към закона, спазването на правила и регулации....хора с връзки в политиката, хора с идеи и хъс за прогрес. Не мисля, че загубата от това да е пръв на сцената би довела до загуба на Зюлейха и детето, защото дори и да не е първи бей в Чукурова, Демир не даде ли развод на Зюлейха и не се ли откаже от детето доброволно, няма как да ги изгуби. Ако избягат, то полицията ще ги намери и върне. Йълмаз дори и да има купища пари, законът си е закон и Демир не се ли съгласи на развод, такъв няма да има.
За сделката на Йълмаз - тази сделка няма нищо общо с бизнеса на Демир, нито му пречи по някакъв начин, просто би дала по-голяма популярност на Йълмаз и повече пари. Демир можеше да позволи тази сделка да се реализира, да не пречи от чиста злоба и паника и да се концентрира и той да сключи подобна такава и дори по-голяма и да спечели още по-голям успех сред едно общество, в което той вече е отдавна утвърден, за разлика от Йълмаз.
Демир също е поставен на директорското кресло от тати и мама и докато е учил в Берлин, мама Хюнкяр е ръководела всичко и сега също тя е до голяма степен е диригент, подобно на Фекели, защото виждаме, че малко неща се случват без нейно одобрение. Не знам точно за какъв комфорт може да се говори при Йълмаз, когато няколко пъти Демир се опитва да го убие, впоследствие и Зюлейха го "разби" като му каза, че любовта им е минало, полежа дни в кома и Гафур се опита да го задуши, междувременно Гюлтен също се намеси в уравнението с опита си за самоубийство и последвалите дрязги с Гафур, да не забравяме и момчето, което блъсна без да иска и последвалите клевети, че е избягал от местопрестъплението. Това всичко, не ми изглежда нито като липса на проблеми, нито като безоблачно емоционално състояние. Да не забравяме, че до един момент, Йълмаз се луташе насам-натам и по отношение на чувствата си, не можеше да повярва, че Зюлейха е омъжена и има дете, чудеше се какво е станало, страдаше и самият той сподели на Фекели, че не може да мигне и да спи. Далече ми е представата за стерилна среда.
Не мисля, че такава роля е втълпена на Демир, той сам е решил да я играе, защото има мания за контрол. Хората с мания за контрол поемат тежест за действията на други хора по свои собствени причини - искат да ги контролират и нищо да не се случва без тяхно позволение и знание. Демир се нагърбва в всичко това заради свои собствени причини и следствие на свои разбирания. За него е изключително важно какво ще кажат хората, важен е престижът, в голямата си степен базиран на фалш и лицемерие. Така че, всичкия стрес, от който страда Демир...си го прави самия той по причини, които се коренят в характера му. И пак казвам: хората с мания за контрол са изключително стресирани и избухливи, емоционално нестабилни са, защото искат да "огреят" навсякъде и да контролират всичко и всички, като изпадат в паника и стрес, ако се появи нещо, което не могат да дирижират.
Нейджал абе това, което се е обадило е драстично по-сериозно и грандиозно от това, което е повикало. Като да убият единия, щото напсувал другия.
Пипилота
Точно това си мисля и аз. Фекели нямаше намерение да се връща в Чукурова, но намери син и по стечение на обстоятелствата този син се беше запътил към Чукурова, за да отмъщава и щеше да загуби живота си. Фекели го последва не само да го спаси, а и за да го откаже от физическото отмъщение като го замени със стопанско...но вече все повече се разкрива точно това...Фекели иска Хюнкяр да научи истината за онази нощ, която истина ще разкрие и други неща.
Катя много ми допада постът ти и ме накара да се замисля за някои неща. И отделно:
На същото мнение съм. Един човек, истински привързан към земята почита и уважава даровете й. Не би унищожил даровете на родната си земя, нито би се изгаврил с труда на десетки хора. Защото във фабриката на Йълмаз памукът се обработва с машини вече, но в другите по-малки фабрики, от които Йълмаз изкупи памук, самият памук се е обработвал и почиствал ръчно. Точно това имам предвид и в предишния си пост...че консерватизма, за мен лично, трудно ми се връзва като обяснение за изтрещяванията на Демир и в последно време с незаконните, да не кажа бандитски прояви - оита за убийство, чрез взривяването на склада и сега взлома и съсипването на продукцията на конкурент, както и крупна сделка.
Едно е да имаш връзка със земята с цел да я притежаваш, друго е да имаш връзка със земята от обич и преклонение към нея. Връзка със земята има Демир, но лично за мен, по онзи изкривен начин, по който има връзка и със Зюлейха... - като притежание..."Искам Чукурова да е моя, цялата земя да е моя"..."Искам Зюлейха, искам всичко нейно..."

Нейджал абе това, което се е обадило е драстично по-сериозно и грандиозно от това, което е повикало. Като да убият единия, щото напсувал другия.

Зависи от гледната точка.
Дано сценаристите се пораздвижат малко, че като видях % в трите групи и паднах, драстичен спад нищо, че сериала бе лидер и в трите групи и тази седмица в Четвъртък.
На мен обаче дългата пауза ми се отрази и като че ли вече не ме вълнуват много героите както преди, даже вече нямам предпочитания кой с кого да е на финала(засега, не се знае в бъдеще дали интересът ми няма да се възобнови с пълна сила).

Нейджал така е, зависи от гледната точка . Всеки със своята гледна точка в главата, но винаги има обективен критерий...дали ще е морален закон или юридически такъв.
За рейтинга - сигурно е заради паузата, май се е отразила и на други сериали, както и на интереса на зрителите, губи се инерцията и трудно се наваксва. За финала на нашия сериал е още далече да мислим кой с кого и защо, така че се надявам интересът ти да се върне. Може да се раздвижат нещата с новата докторка още другата серия .

Допълвам се:
За Фекели: освен, че е имало трима свидетели...самият Фекели се е признал за виновен и тези свидетели са потвърдили или те са дали показания и впоследствие Фекели си е признал и се е предал. Ако той не е убиецът, защо ще си признава...това би го направил за някой, когото обича или на когото държи. Да не би да е бил бащата на Хюнкяр убиецът и Фекели да го е защитил , но пък ако са били близки, то тогава, защо ще дават Хюнкяр на Аднан, а не на Фекели?!
Братът на Аднан вече е бил починал, защото чичото на Шермин - Аднан се съгласява на женитбата й със Саббахатин след дълги увещания и борби, значи убиецът не е братът. Единствено си мисля за Хамине или за Хюнкяр, но тогава Фекели нямаше да твърди, че Хюнкяр не знае истината и че живее в лъжа, а щеше да твърди точно обратното, че тя единствено знае истината, ако е била тя. За Хамине също не ми е логично, защото без нея (ако влезе в затвора) като пречка и с Хюнкяр като вдовица, Фекели е можел да се омъжи за нея. Много заплетена стана историята. Може би Фекели е физическият убиец, но може би е имало причина, подобна на тази със Зюлейха - изнасилване или нещо подобно .
И наистина - колко злоба имаше в гласа на Хамине, когато крещеше, че ще дава Хюнкяр на Аднан, а тя какво все повтаряла Али Рахмед...чак ме стресна тази бабичка.

Ваня, аз не знам как е бил представен Демир като свързан със земята, но ако човек иска да види такъв пример, за мен такъв е Ихсан от "Аси"(ако следваме турските сериали с действителността, която представят). Свързан със земята чрез обич, вслушващ се в нея, втурващ се да я спаси от суша и наводнения, вземащ неизгодни кредити, обработващ я дори тогава, когато вече не е негова... И знаещ, че земята е тази, която държи семейството му заедно и изправено. А и той е син на деспот, оставил му само минало с грехове. И действието се развива недалече от Адана, в Антакия. Е, вярно не през 70-те години, малко по-късно. И Ихсан в превод значи човек. Ами аз не видях за толкова серии Демир да вземе шепа пръст от тази негова земя и да изпитва някакви емоции.

Здравейте,
Продължавам със свободни съчинения по старата история: направи ми впечатление, когато Фекели говореше за убийството на Аднан, в различни моменти той е казвал: че, не съжалява, че е застрелял Аднан; че Аднан е имал нечиста съвест; че имал тайни, не е бил честен и много неща не са такива, каквито Хюнкяр си мисли, че тя живее в лъжа. Защо Хюнкяр да живее в лъжа? Може би защото не е познавала истинското лице на Аднан? Или има различна представа за него Какво е можел да крие той: или източника на пари или друга жена. Всичко това все ме навежда на мисълта, че Аднан е имал или някакви нечисти сделки и/или любовница или нещо е направил на нечия жена или момиче, дали побой или изнасилване, както вече писах.
Отделно: Хамине беше изключително злобна и агресивна по отношение на миналото и на Али Рахмед...заплашва Хюнкяр с побой, явно я е заплашвала точно така и на времето..."ще ти счупя краката"..."ако баща ти разбере, ще ти счупи краката"..."кой е този Али Рахмед? Кой?", да не идвал на вратата да я иска и т.н. Явно, когато Яман (може би дядото на Демир) са дошли по тези земи, Фекели са били първенците, но после нещата са се променили. Младият Аднан Яман е бил по-добра партия за Хюнкяр финансово и за това родителите й са я дали на богаташите, а не на Фекели. Възходът на Яман е започнал с дядото и после е продължил нататък. Преди това, земите са били на рода Фекели, но какво се е случило, как са ги загубили и как Яман са забогатели, това трябва да ни покажат тепърва. Мисля, че тогава това ще е катарзис за Демир, ще има нещо тъмно в историята на Яман със сигурност.
Катя съгласна съм с теб по отношение на обичта към земята. Аз също възприемам Ихсан като типичен земеделец, който изпитва дълбоко уважение към земята. Точно за това отношението на Демир ми е "ни рак, ни щука"...уж консервативен, пък не показва обичта към родната си земя по този типично консервативен начин, подобно на Ихсан - да е повече край полето, да вдишва аромата на въздуха над земята, да я докосва, да я държи в шепите си, уж прогресивен, пък всичките му действия и начин на мислене се обясняват с консервативното. Не знам....не мога да го усетя по този начин.
За мен лично, Демир има прогресивни идеи, дълбоко в себе си е добър и справедлив човек, обичлив, но има някаква зависимост от майка си, която го блокира по пътя към съвременното мислене, към реакциите на хора от неговото поколение, отделно възпитанието му е елитарно - Хюнкяр го е носила на ръце и Демир е приел мнението че той е най-най и че неговото мнение е меродавно, както и емоциите и чувствата му са най-важни, че другите имат по-малко значение. Контролът от страна на Хюнкяр му е повлиял и той също е започнал да проявява такива черти - мания за контрол, да знае всичко, да е наясно с всичко и да взема решения за всеки, да дирижира парада. Точно поради тази причина, според мен, е карал да следят и Филиз. Просто, защото няма доверие на никого, трябва да е сигурен, за да може контролът да е пълен. В допълнение към това и влюбването му в Зюлейха беше като "спусък" и отключване на всички негативни страни в характера му. Той усеща, че няма пълен контрол над нея, усеща, че има кът в сърцето й, до който няма достъп и не може да манипулира и контролира...това отключва и злобата и завистта му към Йълмаз и започва престъпна дейност - опити за убийство, промишлен саботаж и т.н. Та с една дума, не консерватизма и консервативната среда са виновни за всичко, а определени черти в характера, които са заложени или развити. Ето сега, Хюнкяр му казва, че може би истината, която знаят за Фекели не е тази, пита го не иска ли да научи, като така му предложи да разследват всичко това заедно...но Демир е убеден, че Фекели е виновен и точка. Убеден, а самият той е бил в Берлин, не е присъствал и нищо не знае със сигурност, но е убеден. Убеден е, защото така е по-лесно, по-лесно е врагът да е убиец и виновник.
Мисля, че тепърва ще става много интересно. Дано вече започват да раздвижват нещата с нови ситуации и разкриване на старите.

Здравейте в неделя! 
Благодаря за всички мнения! Чета ги с внимание и интерес!
Какво мисля, когато мненията ни се различават, което е нормално, присъства в това, което пиша.
Има много неща, за които няма нужда да се води спор.
 
Историята с възглавничката за мен беше най-интересното от 17 еп. Развита е в няколко сцени.

 - Благотворителният търг.
Очакванията на всички в залата изказва водещият: „Явно г-н Яман няма намерение да отдава на друг ръкоделието на своята скъпа съпруга.“ На него е заложено намерението на баща и син, то е поредното дразнене към Демир, подобно на венеца и бързо приготвения документ. Адресат на акцията е Демир. Хюнкяр го срита с усмивка да не го прави и думите: „Ще се опозорим“ и намерението търга да продължи не се осъществи. Бърза и правилна реакция, която Хюнкяр в конака обясни: „Ако не те бях спряла, сега всички щяха да говорят за нас.“ И да питат какво има между Демир и Йълмаз. Предизвикателството към Демир е голямо, но той се въздържа. Зюлейха се изпълни с щастие, което трябваше да прикрива. На следващата сутрин ни дават обяснение как тя е разбрала случилото се: „Той (Йълмаз) го направи, за да покаже, че все още ме обича.“
Така, намерението да се наддава пропадна, а заедно с това и намерението по тази точка от плана за вечерта на Фекели и Йълмаз, насочена само към Демир. За да осъществят намерението си към Демир, двамата използваха Зюлейха, и тя ще го разбере на следваща сутрин. Ако наддаването се беше състояло, Зюлейха можеше да остане със същото измамно чувство, но ако тя наистина беше щастлива в брака си с Демир, би била още по-разочарована. Защото хората щяха да разберат, че не само има нещо между Йълмаз и Демир, но и какво. Така е ясно, че замисълът е насочен както към Демир, така и че е направен без респект към  чувствата и репутацията на Зюлейха като омъжена жена. В историята с възглавничката Йълмаз използва Зюлейха като средство в борбата му срещу Демир. Отбелязвам си го като важен момент.
Всъщност не наддаването за възглавничката беше основната цел от присъствието на Фекели и Йълмаз на вечерта. Важно е събирането на елита. Тук стана официалното представяне и приемане на двамата на това ниво.
Убиецът на Аднан беше реабилитиран пред всички чрез ръкостискане с Хюнкяр. Действието отново е насочено и срещу Демир, който наблюдава от своето място. Хюнкяр не може да откаже, защото е шеф на фонда, а Фекели – щедър дарител. Няма и основание, срокът на присъдата е приключил.
Освен официалното завръщане на бащата, тук става и официалното приемане на Йълмаз в Чукурова. Действието е отново насочено срещу Демир, противник на това. В речта си Йълмаз използва формулите, с които Демир говори след избирането му за шеф на палатата, и докато го слушаше, Демир вече сигурно обмисляше в себе си нещо близко до това, което ще направи на финала на епизода. „Аз не съм от Адана, не съм се родил в Адана. Аз съм от Истанбул. Но тези благословени земи ми отвориха обятията си.“ При това Йълмаз не само влиза в обществото на Адана като един нов син на тази земя, но и в качеството на син на свой конкретен баща, с което и той, подобно на Демир, получава свой корен, въпреки и не кръвен.
Сцената в тази зала като цяло е метафора. Конкретното прелива в процеса, за който ни разказват. Идващото отвън не е това, което вече можеш да унищожиш като поединично някъде на скрито го убиеш, защото то е пуснало корен, това са видели другите и то е вече част от земята на Адана. Тук е интересна и аргументацията на Демир за золума на финала, който е насочен именно към статута, получен от Йълмаз на вечерта: „Ще го опозоря в Адана, която го е приела като син.“
В тази си част намеренията на Фекели и Йълмаз са напълно постигнати. И лицата и на доволните, и на гневните говорят изразително за това.
(Извън тази сцена искам само да кажа кратко още нещо. Защото тук му е мястото. То е на абстрактното ниво на разказа. Нека следваме логиката на тази вечер. Йълмаз е роден в Истанбул и е приет от своя местен баща, той ще има само баща, като син в Чукурова. Малкият Аднан е преход, защото той е дете на майка и баща от Истанбул, свили гнездо на земята на Чукурова, а Аднан е заченат на нея! Детето обаче ще израсне в семейство на кореняк местен с майката от Истанбул, омъжена за бащата тук. И това е една преходна форма. Ако се следва прогресията, следващата степен трябва да е дете, заченато на земята в Чукурова от двойка: един с корен и пришълка, но вече напълно уседнала, омъжена и станала като земята и раждаща тук децата на местния човек. Така може да се изрази прогресията по отношение присъствието на новото: от безплодното, баща – син, до това новото „да ражда“ с любов своите плодове тук, в земята на Чукурова. За да се стигне метафорично до пълното сливане на местното с идващото отвън.
Ако нататък се случи нещо подобно в нашия сериал, то тук на тази благотворителна вечер, това е официално неговото начало.)

 - Сцената в спалнята:
разкошна игра, Зюлейха едва сдържа щастието си: „Не ме е изхвърлил от сърцето си.“, а Демир едва сдържа гнева си. Лъжат се един друг, тя отново мисли за живота на Йълмаз.

 - Сцената на сутринта:
Зюлейха иска помощ от Сабахеттин, мисли, че Йълмаз е откупил възглавничката, защото още я обича. Сабахеттин е разбрал това като мен, защото и казва, че по-скоро е направил това напук на Демир.
Йълмаз е адресирал пакета с възглавничката до Демир: показателно с кого е диалогът му, който сега продължава.
Върнатата възглавничка попарва щастието на Зюлейха.
А Демир тълкува връщането в духа на своята култура, познаваме я от сватбата, която ни показаха. „Този мерзавец ще си сложи възглавничката, шита от жена ми, под главата си?“ (още вечерта пред Хюнкяр), „Това значи е било в ръцете му!“  (при получаването и). И я запалва и изхвърля, защото знакът, който получава в неговата логика е на „една нощ с жена му“. И пред погледа на жените потегли, без да каже дума.

 - Йълмаз: гледа възглавничката и се пита: „Моята Зюлейха жива ли е?“, при което Фекели го убеждава „Жива е, жива е.“ Йълмаз обяснява връщането с реакцията на Демир, за да видел той, че Йълмаз не е хвърлил око на бродерията. Фекели съвсем правилно го пита дали това няма да засегне Зюлейха. И го предупреждава: „Крачките, които правим, за да напакостим на Демир Яман, да не засегнат Зюлейха.“ Което всъщност става. Защото Йълмаз с цялата акция е насочен само срещу Демир и пренебрегва Зюлейха.
 - В този епизод видяхме два свързани момента: Йълмаз посегна, но не докосна с ръка възглавничката на Зюлейха и след това я върна, а Мюждян посегна, но не докосна изпратения от Йълмаз за нея шал, след което го върна. Приемам това като знаци за моментното състояние на двете отношения, в които е Йълмаз.

Така историята с възглавничката много ясно показва, че приоритет на Йълмаз е борбата с Демир. В конкретния случай тя стана за сметка на Зюлейха. Демир не се поддаде на гнева; продължава борбата за сърцето на Зюлейха и борбата против Йълмаз.

Различни приоритети:

 

Привет,
Ваня много хубав коментар и прекрасен анализ за историята с възглавничката.
Като цяло съм съгласна с теб и ми беше много интересно да прочета тълкуванието ти на цялата ситуация.
Аз имам различно усещане по някои въпроси и го споделям:
Първо, за тази възглавничка можеше да наддава и друг мъж, както и други мъже. Това е търг с благотворителна цел и точно за това е дадена и възглавничката - да се наддава за нея. Ако друг мъж, а не Йълмаз се беше включил в наддаването за възглавничката нещата нямаше да имат този оттенък, Демир щеше да се откаже с усмивка и с жест  да покаже, че се съгласява другият да е победител или това да направи другият мъж и всичко щеше да е наред. Така че факта, че Йълмаз би наддавал с Демир не е нито неуважение, нито липса на респект към омъжена жена. Проблемът е във възприемането на ситуацията от самия Демир и Йълмаз знае това и се възползва от това. Ако Демир го възприемаше в тази конкретна ситуация като всеки един друг мъж в онази зала, то нещата нямаше да са толкова взривоопасни. Хюнкяр се намеси, защото добре познава сина си и знае, че той губи контрол над всичко, свързано с Йълмаз. Лично според мен, Йълмаз и Фекели са имали план за овладяване на ситуацията и нямаше да се стигне до това, от което се страхуваше Хюнкяр, но тя беше длъжна да се намеси. Защото целта на Йълмаз-Фекели беше, точно както пишеш ти - "Всъщност не наддаването за възглавничката беше основната цел от присъствието на Фекели и Йълмаз на вечерта. Важно е събирането на елита. Тук стана официалното представяне и приемане на двамата на това ниво"....и те нямаше да рискуват да съсипят вечерта със скандал. Ако Йълмаз искаше да използва Зюлейха в борбата си с Демир, то той щеше отдавна да е разпространил истината кой всъщност е той и какво му е сторил Демир. Така Демир щеше да се окаже в доста неблагоприятно положение, така и Зюлейха. Фактът, че Йълмаз не го е направил до сега сочи, че уважава чувствата и положението на Зюлейха и не иска да я компрометира, нито да излага до такава степен Демир.

Отделно:
Мисля, че историята с възглавничката беше в отговор на една предишна ситуация - случката след болницата и насочените пистолети на Демир и Йълмаз един към друг, като основно - реакцията на Зюлейха. Зюлейха тогава направи всичко възможно да защити живота на Йълмаз като изиграе точно обратното на това, което чувства. Но тази игра отново засегна Йълмаз в емоционален план. Както ти беше писала по отношение на Демир - че той е в ситуацията и не може да се погледне от страни, това важи в пълна степен и за Йълмаз - той е в ситуацията и преценя нещата според това, което вижда, чува, чувства и усеща, но няма възможността да погледне отстрани и да види реалната обстановка. Зюлейха вече му беше казала, че е щастливо омъжена жена и има дете от друг, даде да се разбере, че това е краят на тяхната история. В ситуацията в гората, Зюлейха, в присъствието на двамата опоненти се обясни в любов на съпруга си Демир и застана като щит пред него, за да не го засегне Йълмаз. Но това не беше достатъчно - Зюлейха отправи думи и към Йълмаз в присъствието на Демир: "Йълмаз, това което беше между нас, каквото е имало, вече е в миналото. Приеми го най-сетне". От тези думи в момента нямаше нужда, защото Йълмаз вече знаеше това от срещата преди и нито е канил Зюлейха на любовна разходка сега, нито я е питал нещо, нито я е молил...а пистолета изкара, след като Демир насочи своя към него, т.е. тези думи бяха излишни по отношение на Йълмаз и неговото поведение, но бяха наложителни по отношение на Демир - за да може Демир да се успокои и да усети превъзходството си. Но бяха унижение за съперника - Йълмаз, който трябваше да чуе отново за своето поражение в присъствието на избраника. Оттам, мисля, че може да се направи и връзка със ситуацията с възглавничката. Йълмаз искаше да покаже на Демир, че "не е хвърлил поглед на бродерията" - т.е. приел е, че не е избраника, но това няма да го спре да се бори с него в стопанския сектор; а на Зюлейха, че е последвал съвета й - "...Откажи се вече".  С това си действие, Йълмаз решава да се издължи и с двамата (ако мога така да се изразя), за ситуацията в гората, където беше унизен от думите на Зюлейха, които не бяха на място там, описвайки го като мъж, който досажда и не се е отказал от вече омъжената за друг своя любима. Така той иска да покаже (но дали е така в действителност) и на Демир и на Зюлейха, че борбата вече е на друг фронт и че няма друг приоритет.
Това е което Йълмаз показва. Но, както вече писах - дали това е действителното му намерение? Това ли чувства действително Йълмаз?! Виждаме, че Зюлейха показва и казва едно, но всъщност в сърцето си чувства друго. Дори някои нейни действия са за сметка на чувствата на Йълмаз в момента, но с мисъл за живота му като цяло. Мисля, че Йълмаз е в подобно положение. Той е длъжен да покаже това - че омъжената за друг Зюлейха не е вече в сърцето му, защото това изисква и традицията и културата...не се тича след омъжена жена, иска да го покаже и на Демир, поради различни причини. Но, лично аз съм на мнение, че Зюлейха е в сърцето на Йълмаз, макар че той е убеден, че любовта им е вече минало, както самата Зюлейха вече го увери двукратно.
П.П. Мисля, че Йълмаз имаше някаква надежда, че Зюлейха ще му каже нещо в колата, когато оставиха Назира. Поглеждаше към нея, без да говори...но Зюлейха мълчеше. Тогава, Йълмаз се увери, че думите й на срещата са истина, защото сега втори път насаме, тя не прояви желание да каже нещо повече. После последва и отхвърлянето му и в присъствието на Демир.
Зюлейха и Йълмаз са в патова ситуация. Зюлейха знае, че Йълмаз я обича и ако разбере нещо, то веднага ще я отведе, но Демир ще ги последва и ще убие Йълмаз и ще й отнеме детето. Точно за това тя прави всичко възможно да отдалечи Йълмаз и да го прогони. Вече успява, защото както и Фекели каза - "надеждата е до някъде, после вече трябва да започнеш да превързваш раните". Надежда би донесло на Йълмаз накакво раздвижване в Зюлейха. Но дори и липсата на надежда не би значело, че Зюлейха не е в сърцето на Йълмаз.

Ваня тук не разбирам какво точно имаш предвид...следващото поколение - детето на Аднан младши или второ дете на Зюлейха, но този път от Демир

Привет!

Интересни постове!
Сериалът спрях да следя, но вие сте ми достатъчни 
От гледна точка на това, как аз възприемам героите - постът на Катя изразява всичко идеално.
Както и много от вижданията на Дана.

 

Погледнах и няколко клипа/сцени с Мелике, да я видя как е в новата роля.
Ами.... никак. От гледна точка на игра абсолютно никакво раздвижване. Все си е една и съща.
Отделно не мисля, че е подходяща за ролята. Имам предвид чисто физически. Жена с нейната външност не мога да я възприема по начина, по който усещам, че искат да ни покажат д-р Мюжгян (или както там и беше името) - чиста, нежна, залягаща над големите дебели книги медицински книги. В Карадайъ ролята й пасна като втора кожа. За мен изборът й е издънка на кастинг директора и режисьора.

И като споменах режисьора се сетих, че днес започва поредният нов сериал - Децата на сестра ми / Kardeş Çocukları на първия режисьор на Чукурова (за мен по-добрият) Фарук Тебер. В една от главните роли е Нур Феттахоолу (Махидевран Султан).

https://www.instagram.com/p/BsyU3FGD_Xt/

Дана, дете на Зюлейха и Демир. Такова би било първо от такъв вид.
Таня, напълно съм съгласна с мнението ти за мненията.
Както и за липсващите момичета. Веднага да се явят! 
Зарани, ти си щастлива. Намалила си до минимум количеството на нестихващия ни писмен ентусиазъм.

И от мен  малко фантазии по старата история.
Да ги чете, който има интерес.
Дали пък някой няма да направи сериал по това, което си измисляме?

Фекели щеше да си тръгне. Върна се в Адана, защото в историята на Йълмаз със Зюлейха припозна своята история. Вече и ние разбираме, че между него и Хюнкяр е имало любов, но Яман са му взели момичето за своя жена. Също, че родителите на Хюнкяр са били против Фекели и са искали Аднан. Сега Фекели не иска отмъщение чрез смърт (дали ще стане така?), иска да съсипе стопански Яман и така да  накаже рода; към това се прибави и желанието Хюнкяр сама да разкрие истинската история за убийството. Още не знаем нищо за чичото. Виждаме също, че Фекели има чувства и след 20 години. Иска да промени старите събития. В новата история това разбирам като желание Зюлейха да се върне при Йълмаз, а за Хюнкяр – евнетуално поне да разбере грешката си от миналото; не знам какво друго очаква днес Фекели от нея.
Има две неща, които си мисля.
Едното е, следното. Фекели също е човек, който контактува с Бога. Неговата вяра в любовта е издържала много дълги години. Но дали е същото при Йълмаз? Фекели периодично го подпитва на тази тема, окуражава го, понякога му дава друго решение. Аз знам, че Йълмаз изпитва чувства към Зюлейха. Но тук става дума за вярата в чувствата, собствените и на другия. Колко дълго те могат да издържат. Фекели не може да знае това предварително и за Йълмаз. Освен това Демир се стреми към любовта на Зюлейха, което може би различава старата история от новата.
Другото е това, че Фекели не знае за детето Аднан. Защото това не знае и Йълмаз. Това ме кара да мисля, че Фекели не знае такъв момент в старата история, дори не го подозира. Иначе той щеше веднага да накара Йълмаз да се размисли при бързата женитба дали детето не е негово. А на мен сега, дори повече и от преди, ми се струва възможно Демир да е дете на Фекели. Първо, двамата еднакво силно и без значение на събитията обичат. Независимо, че на единия са му взели любимата, а другият е този, който взима. Фекели е имал връзка с Хюнкяр преди брака, но е бил приятел и съдружник на Аднан до момента на убийството. Били са през цялото време на тези около 20 години заедно или наблизо, а при влизането в затвора Фекели е очаквал тя да страда. Това показва, че въпреки че е била вече жена на Аднан, а самият той женен с деца, Фекели е поддържал чувствата си към нея. Спомням си отново бързината, с която Хюнкяр взе мерки за безплодието на Демир. Тя сякаш искаше да изпревари нещо, което вече е преживяла, и повтаряше познати действия. Дали още на сватбата са знаели, че Аднан не може да има деца и е използвана връзката и с Фекели, за да забременее, или пък е била вече бременна и са прикрили това, а по-късно се е оказало, че не може да има деца? Най-близо до нея по онова време е могла да стои майка и. Дали Азизе не е организирала това дете от Фекели да стане дете на Яман? А когато Демир е станал голям и вече е проличало на кого прилича, а може и да се е подхвърляло, пак Азизе да е направила постановка, за да изпрати единия баща на оня свят, а другия – в затвора? Единият не е бил обичан и може би е подозирал, че синът не е негов, а другият е от друг род. И двамата за Азизе са се оказали в един момент излишни. А за Азизе е бил важен наследникът, така, както и за Хюнкяр. Фекели може да е разбрал, че е бил вкаран в постановка, но да не е разбрал истинската причина. Хюнкяр е знаела за първата част, кой е бащата и кой е организирал трансформацията, но за „освобождаването“ от двамата бащи – не. Затова, според мен, изненадата за Хюнкяр може и да бъде от някакви непознати за нея действия на Аднан, но голямата изненада дали няма де бъде от Азизе? На семейния портрет, когато Пред Йълмаз изреждаше хората от Яман, Фекели започна с нея. Освен това, ако беше друг, Фекели можеше и сега да каже на Хюнкяр истината за убийството на Аднан. Но точно за майка и истината е много страшна и може би затова иска Хюнкяр сама да стигне до нея. Интересно е и това, че убийството на Аднан става, когато Демир отсъства. Не само, за да не се травмира, но и за да не се рови във фактите. Знаем какво му разказа Дженго. То не беше убедително.
Интересно ми е как са живели в тези години преди Демир да замине за Берлин. Защото в това време се е случило и това, което се е отразило на характера на Демир. Защо Демир е толкова фиксиран върху любовта, а Хюнкяр, която очевидно е била лишена от любов, се е посветила на сина си, осигури му наследник, но не му попречи, когато той реши да се ожени. А сега го подкрепя във връзката му със Зюлейха и очевидно има способност да разбира любовта. Демир е получил любовта към земята от баща си, а любовта към Зюлейха, за която копнее, дали не идва от истинския му баща?
Изненадана ще бъде не само Хюнкяр; изненаданите ще бъдат много.

Любовта, която на финала ще огрее като слънце Демир! 
 

От М. Юналмъш: "Малко ядосан". Леле-мале.

Biraz sinirli..
https://www.instagram.com/p/BtJUJStFT53/



Отдавна липсват Иринка, Мери, Морела …

О!  ))))))) Макар и с друг линк, аз ви чета, момичета , но нямам време да пиша ))))

Благодаря за всички коментари и чакам суб за 17ти епизод )

Вай бе тоз да не ни чете? Те сега и страх ме хвана!