Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №12

Здравейте!
Снощи не съм и поглеждала онлайн. Мислех днес да гледам направо с превода, то пък за пръв път няма такъв.

Лучия, защо да е невъзможен регрес при Демир (думата в поста на Дани е "регрес")?

Здравейте, момичета!
Искам да попитам: Къде мога да открия 17 епизод на Чукурова? Или до 16 еп. е бил 1 - я сезон?

Лучия много добре знам, каква е ситуацията и в България и в Турция и в други държави и как се съсипват бизнеси и конкуренция и до убйства се стига...НО, какви са тези хора, които ги правят тези неща, каква е ценностната им система, качествата им...може да се предположи. И аз не мислех, че Демир спада към тази категория. Въпреки, че не го харесвам, не мислех, че в бизнеса ще стигне до използването на тези средства. Да, многократно се опита да убие Йълмаз, но това сякаш беше друго и съвсем лично, тук нещата са други и опират до друго - до безсилието му в ситуацията, подобно на безсилието му, когато искаше смъртта на Йълмаз, защото не знаеше как да се справи.
Ами сериал да става...
И честно казано обработката на памук се прави от машините или ръчно, ръководителят трябва да познава процеса, който се заучава бързо, стига да имаш хъс и да ти го обясни, човек с опит. Спомням си, че дадоха на музикален фон как един възрастен мъж, явно един от главните работници разказва на Йълмаз и показва, какво се случва във фабриката. Така беше поднесено случващото се, че остави впечатление у зрителя, че това е продължителен процес...т.е. Йълмаз научаваше подробно за нещата. Не мисля, че има и огромна хамалогия точно в това бизнес поприще, така че съм далече от мисълта, че Йълмаз е някакъв гений или интелект. Просто е схванал това, което му обясняват, имал е желание да научи, обмислил е нещата, съпоставил ги е с това, което знае от опит и е започнал да се ориентира в обстановката. Според мен, организаторските качества тук са по-ценни и явно той ги има, иначе знанията се придобиват, още повече, че има стари майстори във фабриката, които са наясно.
Ами, всеки с приоритетите си...най-лесно е да наемеш някого и да съсипеш бизнеса на друг, защо ти трябва да се напъваш да мислиш и да градиш . Но пък Йълмаз се опитаха да го убият има-няма няколко пъти, спаси Гюлтен, с Гафур и той се разправяше, Зюлейха му разясни някои неща, полежа малко в кома Йълмазча. Не е като да не се е лутал и той .

Благодаря!

По принцип да. Но в случая имаме малко себична любов, а не чистия вид на любовта, която желае другия да е щастлив. Може би тази история ще разкаже как някога в Чукурова са обезумявали от любов и са загубвали мярката за нормалност. Защо не? И това е валидна история.

 Но наистина нямам представа какво планират сценаристите. Изобщо не ми дават подсказки на мен в каква посока искат да развият историята. От много серии имаме патова ситуация. Няма пробойни в статуквото. Никой нищо не прави, затишие пред буря, може би. Чакам размърдване.

Ако ви липсвам, малко мисли и от мен.
Моите са по-оптимистични. 
Аз се опитвам да си обясня Демир не с клишета и примери от живота,
а с това, което ни показват в сериала.   

В началото видяхме Демир, който с риск се ожени за Зюлейха. Тогава той имаше намерение и работеше за модернизация. Върнал се от Европа, той не е станал европеец, защото европейското в него е професионалното образование. Демир се е научил как да прави нещата. Но завърнал се, в Чукурова го чакат майка му, която още в началото чухме да казва: „Няма да позволя докато съм жива някой да промени начина на управление в чифлика“, не иска самолет, не иска машини, защото имат много евтина работна ръка и т.н. Фактически предходникът на Демир в управлението на цялото стопанство, майка му, е консерватор. От портрета го следи баща му, чиято мечта е станала мечта на Демир: „Да бъде единствен владетел на цяла Чукурова.“ Това е светът на Демир. Споделян от Дженго, верен брат и съмишленик. Прогресивно професионално и консервативно като среда, хора и мислене. На този фон се появяват Йълмаз, а след това Йълмаз – Фекели, постоянен проблем е Зюлейха. За да разбирам Демир, аз тръгвам оттук, не от моите желания какъв искам да го видя, а какъв са ни го показали.

Защо планът на Фекели, защото план на Йълмаз няма, се състои от неща, които са точно обратни на това горе, което формира мисленето на Демир: „новият собственик“ на Чукурова, нови сектори на бизнеса с връзки извън Чукурова, социални дейности. Защото всички тези точки разстройват начина на мислене на Демир. Те са различни от това, в което той е възпитаван. Засега постигат целта. Разликата между Демир и Йълмаз е в основата. Докато Демир е здраво вкопан и неговият проблем е, че той трябва първо да деконструира това, с което е закърмен, защото не отговаря на времето, Йълмаз е свободен. Той може да прави това, което иска, да го мисли само професионално, ползвайки основата от Фекели, в която самият Фекели е въплътил свои виждания от деструкции на предходното. Кога и как е станало това, не знам. Важното е, че той противопоставя свободния човек на обременения от наследството. Наследството, което иначе дава сигурност, сега за Демир е верига, която го държи прикован. И докато Демир не се освободи от мечтата на баща си и не разбере, че „един собственик на Чукурова“  е вече минало, няма да може да върви напред. Но всичко минава през историята от миналото. Първо трябва да бъде разбрана тя и да постави в нова светлина бащата. Може би там е ключът за разбиране и на мисленето на Фекели. 
Плюс за плана на Фекели е сблъсъкът на двамата мъже и по въпроса за Зюлейха. Дори Фекели затова се върна в Чукурова, ако не беше Йълмаз, той имаше други намерения. Сблъсъкът за Зюлейха изостря противопоставянето на терена на бизнеса. Фекели смята историята на Йълмаз за подобна на своята от миналото. Но аз се съмнявам в това, че историята от миналото е такава, каквато той я мисли, а е възможно в днешната история да има обрат. И Фекели да бъде изненадан и от двете посоки. И тук интересното е, че жените от тези истории, с които Фекели и Йълмаз се заиграха на търга за възглавничката, са при Демир. 

В последния еп. Демир стигна отново до паника, също такава, в каквато беше непосредствено след излизането на Йълмаз от затвора, когато искаше да го убива. Сега иска да убие бизнеса му. И това няма да може. Демир има нужда от помощ, но не от Дженго, защото той е дете на същото място. Той има нужда на първо място от успокояване и да започне да мисли. Ще видим кой ще се отзове или пък какво ще се случи.

Зюлейха. Не е това, което видя от прозореца, което я накара да мисли, че Йълмаз се е отказал от нея. То само потвърди като даде образ на това, което тя много добре разбра в началото на епизода.

Демир е изправен пред много проблеми и непознати до вчера нови неща. Но не се отказва от Зюлейха и в последния еп. поведението му много ми хареса. За първи път изпитах лошо чувство към Зюлейха като към жена във връзка с двама мъже. А за отношението на Йълмаз към Зюлейха - след превода. 

Привет,
Благодаря ви за коментарите!
Ваня това, че мнението ми за Демир е различно не значи, че си обяснявам Демир с клишета и примери от живота, а пренебрегвам това, което са ни показали до сега в сериала.
Всичко, което си написала за Демир е така, но не виждам никаква връзка с нещата, които съм посочила като негативни. Може майка му Хюнкяр да е консерватор и да е против модернизацията, а мечтата на баща му да е била цяла Чукурова да е тяхна, но това няма връзка с вида на справяне с конкуренцията от страна на Демир. Той може да се бори за Чукурова и със законови и легитимни средства, както и с повече мисъл и прогресивни идеи.
Доколкото си спомням, в началото на сериала Демир беше избран за председател на търговската камара, но ходи в Анкара, което може би означава, че е бил председател за региона в столицата. Оттам следва и това, че Демир е трябвало да действа професионално за развитието на региона. Също така в 15 еп. Демир получи покана от министъра на промишлеността в Анкара. Но в 15 -и епизод какво се получава и друго като информация (беше загатнато и преди това) - Йълмаз иска да създаде промишлена палата в самата Адана и действа по въпроса, както в разговори с хора от бизнеса, така и с адвокати. В  15 еп. видяхме среща на Йълмаз с г-н Ердем, друг предприемач предполагам, в разговора с когото изпъкнаха някои неща: това, че в Чукурова има възможности за развитие на промишлеността, но всичко е западнало и за да бъде бизнеса силен, трябва да се обединят предприемачите; има проблеми с инвестициите и други такива, които правителството трябва да знае, но предприемачите в Адана нямат човек - представител на бранша, който да представи исканията им и да опише проблемите им, за това им е нужно обединение с председател, така че гласът им да се чуе в Анкара и да се затвърдят връзките с Министерство на промишлеността в Анкара. В еп. 16 видяхме, че се представи и Свидетелство за сътрудничество с Министерството от Йълмаз, защото вече беше работил по въпроса, което изненада и озлоби новият председател Демир бей. Та, с оглед на всичко това...питам се аз, след като Демир е толкова близък с министъра на промишлеността, който го беше поканил в Анкара за пореден път (по думите на Хюнкяр), след като министъра непрекъснато търсил съветите на Демир (пак по думи на Хюнкяр) и след като Демир е вече председател на региона в Анкара...защо ситуацията в Чукурова е токова зле и оценена като зле от самите бизнесмени, които се питаха, защо до сега не са сформирали промишлена камара в самата Адана. Постът на Демир не е ли именно този, да представя на министъра в Анкара както проблемите, така и възможностите в Адана и да търси инвеститори за региона?!
И...изведнъж идва някакъв си Йълмаз от Истанбул, завърта се, оглежда се, проучва ситуацията и започва да действа по въпроси, по които е трябвало вече отдавна да действал самия Демир. Това, което се случва не е планът на Фекели - нови сектори на бизнеса с връзки извън Чукурова, социални дейности и желания за привличане на инвеститори, а е трябвало да бъде планът на Демир като представител на Адана.Дуетът Фекели-Йълмаз усети пробойните в професионалните действия на Демир.
Защо да няма план на Йълмаз?! Много ясно дадоха, че идеята за промишлена камара е на Йълмаз...може Фекели да го е насочил, но идеята я разви Йълмаз.Ясно дадоха, че Фекели излиза от стаята, когато дойдоха адвокатите, както и всички разговори по темата бяха водени от Йълмаз. Същото се отнася и за сделката с памука. Фекели дори не знаеше подробности по сделката и Йълмаз му разказа как и какво е направил и как се е договорил.
Мисля, че не е честно спрямо героя да се омаловажава участието му и то да се свежда само до марионетно такова .
Та, мисълта ми с една дума е следната: моят извод е, че Демир не си е вършил работата както трябва и не е използвал поста си в услуга на бранша...по какви проекти за развитие е работил не се знае, но резултатът се оказва жалък, защото ето... констатиран е упадък на промишлеността и проблеми и то от самите представители на промишлеността в Адана. Единственото, което ми хрумва е липсата на желание от страна на Демир, защото развитието на бизнеса ще означава и повече от един бей в Чукурова, а Демир не иска това....той си иска монопола...и точно за това изпадна в паника последния епизод. Защото видя, че Йълмаз е сключил голяма сделка с текстилен бос от Истанбул.
Горкият Демир...да го ожалиш. Някой трябва да му покаже пак правия път, защото почти 40 годишния мъж нещо не може да се ориентира в това, кое е добро, лошо, приемливо или не .
Разбирам желанието да се представи всичко това като действие в рамките на нещата, свързано с типично консервативно отношение и възпитание и реакция на паникьосан консерватор с прогресивни идеи, скрити дълбоко в сърцето, но нищо, за мен, не оправдава постъпката на Демир, защото той е не само бизнесмен и Чукуровец по рождение, но е председател на промишлената камара в Адана и председател на търговската камара за региона в Анкара (по спомени от началните серии). Постъпката му е изключително неморална точно от тези му позиции и от претенциите му спрямо квалификациите му по тези позиции. На тези години и с тези уж професионални умения за действия от паника е малко нелогично да се мисли, както и за непрекъсната нужда от това някой да помага и напътства Демир.
Зюлейха и Йълмаз. Не мисля, че Йълмаз се е отказал от Зюлейха...това какво върши или говори не винаги е показателно за истинските чувства и емоции. Пример за това е Зюлейха...тя върши едно, говори същото, но чувства друго. Защо и с Йълмаз да не е така?!
 

Привет! 


И аз имах такива желания за Демир, прогресивното и модерното в него да му покажат грешките в любовта, но не съм сигурна, че това е задължително. Може пък историята да е за това как любовта убива прогресивното в един човек, превръща го в дивак, защото да притежава една жена става центъра на неговата вселена, в която е мъж. Може пък да имаме не любов, а патология тук.

А може да имаме отказване от любовта на Зюлейха и другата жена, Мюжгян, да покаже на Демир какво значи истинска любов.

Има много варианти за любовния роман "Чукурова". Но в момента аз виждам в Демир мъж, когото любовната мъка прави лош, отмъстителен.

И това смесване на бойните полета - ту полето на любовта, ту на бизнеса, е показател, че Демир е загубил контрола. Йълмаз определено се държи като човек с повече контрол, въпреки че самият той счита, че е загубил любовта на Зюлейха.

Изненада! 

"Имало едно време в Чукурова" 17 еп., рус. суб.

https://vk.com/club171698810?w=wall-171698810_31046
 

Привет,
Ваня ехааа, прекрасна изненада! Благодаря!
До после с коментари!
 

Още не съм гледала епизода.
Първо ще кажа нещо по последните теми.

Дана, консервативното в Демир е и в скоростта на действие. Това, което си разказала, може да се обобщи с документа, който Йълмаз бързо изготви и демонстративно представи. Това е също израз на разликата между двамата, която за мен е заложена в плана на Фекели. Естествено е Йълмаз: по-млад, идващ от големия град, толкова изстрадал, нахъсан от това да отмъщава, а на финала вероятно виждащ и Зюлейха, такъв човек да действа с бързи рефлекси. Примерът с този документ на мен ми говори, че двамата с Демир правят едно и също, защото и двамата са стигнали до нуждата да поискат такъв документ, но за Демир всичко става по-бавно. Ако нещата с палатата са били толкова занемарени и изоставащи, друг бизнесмен е щял досега да я организира. В земеделско производство на промишлена основа Демир се включва сега и то още на ниво проект, а другите, които в Чукурова са се занимавали само с промишленост, него ли трябва да обвиняват? Той е отговарял за района, но за Чукурова защо тези бизнесмени не са направили такава палата досега? Или не са предложили. Всички тези неща се развиват по едно и също време и Йълмаз изпреварва. Особено когато организира нов  отрасъл и започва от самото начало, човек веднага вижда какво липсва.

Консервативното е във всичко. Разбира се, и в методине на конкуренция и съпротива. Но ми направи впечатление, че затворът в Истанбул може да се управлява от конака в Чукурова и дори питат дали ще ви е удобно вашия затворник да го преместим в друга килия. А там много затворници бяха с привилегии, вкл. и Фекели. При това положение законовите средства по това време явно масово не са най-предпочитани, по-скоро са били избягвани. И когато пред теб се яви един такъв играч с такива възможности, подкрепа, свързан с най-важното в живота ти (Зюлейха и детето са най-важното нещо в живота на Демир, негови думи) объркването и страхът от тотален провал са толкова големи, че посягаш към най-близкото и най-популярното: пистолета, запалката, от тоя род. Това не е оправдание, а за мен е обяснение. Демир имаше фактически няколко месеца спокойствие – времето на бременността, Йълмаз се върна в деня на раждането, и оттогава кошмарът е без почивка. Демир все още живее с ресурсите на това, което е бил преди това време. Но аз направо се чудя как функционира неговата фирма и как ще продължи самият Демир нататък. В началото ние видяхме Демир съвсем нормален човек, но той се промени с появата на Зюлейха и още повече – с излизането на Йълмаз от затвора. Преди този период предполагам, че Демир е действал с преобладаващо легитимни и тук-таме с не толкова легитимни средства. Това на какво е председател не виждам каква роля играе, когато врагът е толкова комплексен и е толкова реална опасността от провал. Аз така си представям, че когато вижда тази сделка на Йълмаз, Демир мисли за загубата на това да е пръв, за загубата да е въобще на сцената и като следствие - за загубата на Зюлейха и детето. Пред очите му е историята с възглавничката, която го накара да стиска зъби и...с цивилизацията дотук; това е паника, когато не знаеш къде е изхода.
Друг поглед към методите за борба на Демир ми дава едрият план, в който той представлява консервативното местно, земеделско, което се противопоставя на идващото отвън, градско, индустриално, специализирано, работническо, социално. Методите на Демир са много сходни с тези на Гафур: физически действия – от бой до заплаха с убийство, словесни заплахи, пожар и изобщо такива примитивни средства винаги, когато е възможно и на скрито. Официално се контактува с властите. От другата страна „новите“ демонстрират държавата, институциите, правото. Разбира се, такова поведение виждаме в много хора от Адана: адвокатката, лекарите и т.н., но те всички са откъснати от земята. Смятам, че тези съотношения отразяват реално нещата. Демир е консервативен, защото е не само свързан със земята, но и много здраво. Само в главата му съществуват идеите за новото, но то не е обмислено докрай и съжителства с всичко старо намясто, а новите течения и хора го объркват още повече.  За себе си съм напълно убедена, че Демир и Йълмаз ни представят тези големи за времето процеси при сблъсъка на местното аграрно и  идващото отвън, свързано с града. Методите им за конкуренция, на този етап по-точно - война, са различни; на първите - от легитимното и надолу, на вторите - само легитимни. Промените и приоритетите в използването на едни или други методи е също процес.
      
Аз виждам един единствен план и той е на Фекели. Това, което прави Йълмаз, не може да съществува самостоятелно. Върху плана на Фекели и когато вече е поставен от него на терена на бизнеса Йълмаз създава своите авторски идеи. При такъв комфорт – да те сложат в директорското кресло, и в отсъствие на други ангажименти и проблеми може би и друг би проявил управленско творчество. Не пренебрегвам това, което Йълмаз прави, но то е в направо стерилна среда в сравнение с проблемите на Демир и негов главен диригент е Фекели.

Първата помощ за Демир я виждам по-близо до медицинската. Дори се чудя как издържа на това напрежение. Според мен, той има нужда от това да обсъжда всичко случващо се с някого. И това като постоянна помощ. Беше ми жал за него, че когато Хюнкяр лежеше в болницата, единственият човек, на когото можеше да повери Аднан, беше Шермин. Той няма близък човек, с когото да може да обсъжда всички тези нови неща по новому, на когото да се довери. Всички искат нещо от него. С кого, напр. може да коментира развода на Сабахеттин, за да стигне до правилния извод, че трябва да ги остави да се разведат? Ето, в последние еп. се обади Зюлейха и Хюнкяр веднага я сряза и върна забраната. Как Демир да вземе правилно решение, когато той живее с отговорността към цялата фамилия, която му е втълпена? Та даже и към честта на Гюлтен си спомням. В тази роля може да влезе Зюлейха, ако пожелае.

Дани, според мен, не любовната мъка, а страхът да загуби любовта довеждат Демир до тези състояния. И заедно с това, свързаността на любовните преживявания с преживяванията за оцеляването като важен или най-важен субект в Чукурова. И в двете пред Демир стои Йълмаз. До него Фекели, убиецът на баща му. А майка му и баба му, които пазят гърба му, издават някакви неясни сигнали, които го тревожат. Зюлейха го гледа с две лица.
„Смесването на бойните полета“ е много важен момент в стратегията и тактиката на двамата противника.
Демир е „захапал“ любовта и не я пуска, освен краткия момент, когато беше решил да остави детето и да пусне Зюлейха. Между двамата виждам една бавна еволюция в отношенията, но Зюлейха пази сърцето си в сейфа. И така, влачейки любовта, Демир присъства на всички други бойни полета. Но водеща е любовта.
При Йълмаз виждам друго. При него има спад в надеждата за любовта на Зюлейха, тя му носи страдание, но не присъства в действията и намеренията му. Енергията му е изцяло в работата. Важно е, че по време на търга темата "Зюлейха" беше подчинена на целите срещу Демир, които двамата с Фекели си бяха поставили чрез участието.
Образно казано, виждам Демир, чакащ Зюлейха всеки момент да се обърне към него, докато Йълмаз я чака на финала. Демир носи двете дини под една мишница, докато Йълмаз се е отдал само на успеха, но вероятно, тайно в себе си ще чака Зюлейха да дойде при него след победата.
Кой в какво кога ще успее?  

Привет! Изгледах епизода, доста дългичък. Не ме бива много по дългото развиване на теми още от училище, та малко ме е срам от вас. Но ще се опитам да си кажа мнението по основните въпроси. Новото в епизода е докторката, героинята Мюжгян ми хареса (за разлика от Мелике, не знам кое ме дразни повече фъфленето или силикона) Както и да е надявам се да допринесе малко повече раздвижване в Чукурова, защото всичко останало се повтаря. Като започнем от изтрещяването на Демир, тайните интриги на Хюнкяр та до елементарното реабилитиране на Гафур. Поне Хюнкяр започна да се замисля над думите на Фекели. Имало е 3ма свидетели, единият си замина без да каже истината, е има време до края на 2ри сезон(както се чува,че ще има) За мен Фекели е жертва, не виждам за какво и на кого има да отмъщава, по скоро иска истината да излезе наяве и то заради Хюнкяр и иска тя сама да я разкрие. Наистина нямам представа какво точно се е случило, със сигурност ще е изненада. Демир отново сгази лука с последната изцепка, повреждането на 100тона памук. Опит за убийство, взривяване, промишлен саботаж, заплахи на длъжностни лица. Той продължава да върви към пропаст, мама не може да бъде непрекъснато с него и да го вразумява. Честно колкото и да се мъчех да го оправдая с това,че всичко това го прави от любов вече всичко излиза от контрол и няма разумно обяснение или оправдание. Преди си мислех, че сценаристите ще жертват Зюлейха накрая, но сега мисля, че това ще е Демир. по този начин и Хюнкяр ще си понесе наказанието за проваления живот на Фекели.

Здравейте.
Добре, че продължават с руския превод, защото бях решила да се откажа от сериала.