Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №12

Момичетааа разсъних се с вашите шегички...супер сте! Никакви последни шегувки...сакън! Да не сте посмели! Мен хич ме няма с хумора, как ви хрумват тези смехории, цял талант си е. Онзи ден се смях на шегите на Лучия .

За актьорите: много са ми симпатични и двамата мъже, не са красавци, но имат чар.
Аз лично харесвам повече този герой/герои, който бих харесала като човек и в реала или ми допада повече като мислене и действия. Демир има много качества, но тази тъмна страна, мен лично ме притеснява и не бих била спокойна с такъв мъж до себе си, нито с такъв приятел. Йълмаз ми е по-близък за възприемане като цяло, не че и той няма своите дефицити, но са ми по-ясни и по-лесно бих ги "преглътнала".
За актрисите: много ми харесва визуално актрисата, играеща Гюлтен...може би и за това не ми е толкова ужасна, не знам. Играта на Сибел Т. ми направи впечатление отново в момента, когато разговаряше със Саббахатин...просто очите й, трептенето на миглите, цялото излъчване на тялото и лицето...много е добра тази актриса! Ту се отвращавам от Шермин, ту я съжалявам. Просто е много осакатена душа, ще ми се да разберем повече за детството им.
Момичета, пишете какво мислите за "Възхода..." мислите ли да гледате? Явно няма да е художествен, а документален, но поне ще има известни актьори и мисля, че ще е интересно. Странно ми е как ще съчетаят историците и разказите им с актьорите. Още не мога да си представя точно формата.
До утре!

Здравейте! 
Снощната дискусия ме накара да напиша този пост, за да ви кажа как аз гледам сериала. Не че е толкова важно, а и някои неща вече съм казвала, но може да помогне да се разбираме по-добре. Даже може и да ви разсмее.
Аз виждам една широка панорама на промяна на обществото в Чукурова през 70-те. Тук има всичко: стопански промени, нови субекти, движение и разместване на пластовете елит – долу, промени в семейството, движение от колективните структури към индивидуализъм. Героите са колкото отделни личности, толкова и изразяват една или повече от тези тенденции. Този план на сериала присъства с голяма лекота, не досажда, не тежи, но лесно се разчита.
За мен най-интересен е образът на Демир, защото той е местният главен герой, който се движи от миналото към новото време. Чрез него ни показват как модерните професионални знания не са достатъчни, за да действа човек и на практика като модернизатор. Нужно е човек да се проникне и от духа на новото време, което е свързано с отказ от стари виждания и манталитет. И най-интересното е как това ни е показано, а именно чрез любовта. Любовта на Демир към Зюлейха не е само промяна в местното традиционно неглижиране и неразбиране на любовта. За Демир душата на Зюлейха, към която се стреми, е и духът на новото време. Този начин на промяна на героя не е случайно избран. В тази любов е заложена една голяма промяна в световен мащаб от знаменитото време на 60-те, която ни показват сега достига и до Чукурова. Виждаме я на две места: групата „Монро“, до която достигат външните белези: мода и освободено поведение, за да я сравним с Демир, който се стреми към това да поеме в себе си духовното и вътрешното измерение на тази промяна от знаменитото десетилетие. Само когато свърже модерното си професионално познание с модерния дух на времето, Демир ще може да стане реформатор на своето място. Затова за него тази любов не е важна само в личен план, а тя е неговото „въоръжение“, за да изпълни историческата си мисия. Която може да бъде изразена и чрез съчетанието от любов към земята, старото, вечното, с любовта към „Зюлейха“ като еманация на новото.
В сравнение с героя от големия град Йълмаз - чист, светъл, носител на новото, но еднопластов, Демир е сложен герой, в него има тъмна част, защото той е местният герой, носител на миналото, а миналото има история и тъмни страни. Борбата между двамата започва с това, че Демир взима жената на този  идващ отвън герой, за да получи от нея това, без което той не може да се изправи срещу него. Дотук видяхме няколко етапа, в които Демир постепенно променя своето поведение към самия Йълмаз. В началото той искаше да го унищожи физически като го убие, след това – да го изгони, но Йълмаз е вече почти наравно с него присъстващ и вече достигнал нивото на приемане в обществото (1 глас ги дели!) и сега, така предполагам, следва етапът, в който Демир ще извади от главата си Йълмаз, по препоръката на Зюлейха, за да прояви новия Демир. Защото Демир като местен човек и свързан със земята може и трябва да прави неща, които са различни от това, което прави Йълмаз. И които не може да прави самият Йълмаз. Ако сега и Зюлейха се освободи от Йълмаз в главата, ако продължим по сцената от колата, отношенията на Зюлейха между двамата - Демир и Йълмаз, сега са на такъв етап и тласък за това може да даде раздялата в затвора,  процесът на създаване на новия Демир може да достигне някаква по-голяма стабилност. Моделирането на „Демир“ има две страни. От едната е започнал прегледът на миналото, което трябва да бъде разбрано, разчистено и само така наново интегрирано в новия „Демир“, а от другата – да продължи свързването със „Зюлейха“. Важно е, че пътуването в миналото ще правят двамата. Това ще създава общо минало за двамата, а за Зюлейха – въобще минало, каквото тя няма на тази земя, а Демир ще гледа към това минало през нейните очи. Само така миналото може да е полезно за бъдещето.
„Йълмаз“, новото е взело вече критични размери: стопанската сфера е доминирана от него, стои на вратата на личното пространство в конака и за Демир удря последният звънец Демир да се върне на сцената след дългото стъписване от новото и чуждото и да се прояви като подготвен вече да действа като герой от новото време. Не днес и веднага, но трябва да започне. В затвора, когато ще има време, Демир сигурно ще си спомня Йълмаз на вратата на конака и думите на Шермин: „Дано твоята жена и дете да не изпаднат в моето положение“, които спомени ще го стряскат и амбицират за действие. Демир е дал обещание на Зюлейха, което повтори и при раждането на детето, че те са смисълът на живота му и ще живеят като в приказка. Да успее да реализира това, за Демир ще е не само лична реализация, но и изпълнение на историческата мисия, с която е натоварен неговият герой. Аз за съжаление виждам финала като трагедия и за двамата герои. Но това не е толкова важно, ако те и двамата изпълнят преди това историческата си роля.
Като гледам по този начин сериала на мен не ми пречи също да виждам в героите „реални“ хора, да ми се привиждат в тях мои познати, даже в последния епизод Мурат много ми напомняше Георги Георгиев-ГЕЦ, и да имам симпатии към един или друг. Но не мога да правя това извън тази историческа картина, която имам вече в главата. Засега тя постепенно се попълва от това, което ни показват, но ако развоят на действието нататък противоречи на тази конструкция, която вече съм си изградила, ще трябва да се откажа от нея.

За мен актьорите са нещо като подарък за нас. Всички са много добри. Харесва ми цялата постановка на сериала. Удоволствие е да се гледа и има много за мислене. Имаме късмет с избора.
 

Интересно кой на финала ще разказва приказката “Имало едно време в Чукурова“, на кого и кога?


 
„Ще живеем заедно като в приказка.
Вие сте всичко за мен!
Оттук нататък вие сте смисълът на живота ми.“


 
За „Възхода...“ не знам какво да кажа в момента. Имам интерес и със сигурност ще го гледам. Но не знам дали ще мога да го гледам едновременно с излъчването и с обсъждане. Всичко зависи от времето, с което ще разполагам. Като имам предвид, че „Чукурова“ ще продължава.

Здравейте,
Лучия
И така да е, мисля, че изброих реализираните идеи на Йълмаз, които му хрумнаха на него самия и бяха реализирани с бързина и хъс и с одобрението на Фекели. И това за по-малко от година. Едно е да имаш само финансова подкрепа и да следваш наставленията на тати, но в сериала съвсем ясно ни показаха, че Йълмаз има свой подход и виждания, които споделя с Фекели. Фекели от своя страна е близък по мислене с Йълмаз, както и с идеалите, които споделят. Не знам, защо се подценява Йълмаз в това положение и се неглижират действията му, като се прехвърлят единствено и само на ролята на Фекели. Странно ми е, че след всичко показано има съгласие с думите на Дженго, които принизяват идеите на Йълмаз и неговите усилия, като човек, който се стреми към нещо ново и модерно и има хъса да го стори.
Лично за мен, е много удобно и на Дженго и на Демир да приписват всички усилия на Йълмаз на парите на Фекели и на славата на Фекели. Така се успокояват и злобеят, а един стойностен човек, ще има силите да признае за грешките си и ще има доблестта да признае за себе си някои неща. Да, Фекели е морална и финансова подкрепа за Йълмаз, но Йълмаз не е безмозъчната марионетка, която описват Демир-Дженго и с която явно има съгласие и тук. Това лично на мен ми е много странно и в разрез с това, което ни показват в сериала и което е и моето усещане.
За Зюлейха и Гюлтен: на мен лично истериите на Зюлейха ми идват в повече, защото Зюлейха излива гнева си само върху единият виновник за това: "Йълмаз да ме мрази и да се отдръпне от мен". Зюлейха мисли много повърхностно, защото не усеща и не вижда дълбочината на ситуацията. Нима не си спомня, как когато се опитваше да прозвъни в затвора, от другия телефон вдигаше Хюнкяр; никога не й позволиха да види Йълмаз; когато избяга да го посети, там беше Демир и я удари?! Ами да помисли малко...как така Хюнкяр ще я остави да пише писъмца на Йълмаз и да му разказва за бебето, след като Хюнкяр иска наследник на рода?! Замислила ли се е, че Гюлтен дори и да изпрати писмата, така както не й позволяват да го види, дали ще позволят да му пише?! Близко е до ума и логиката е ясна. Така, че виновникът за цялата ситуация освен влюбената Гюлтен е и семейство Яман. Да, Гюлтен направи огромна грешка, но я направи заради любовта си...всичко зло, което прави е основано на тази нейна любов към Йълмаз. Видя го и се влюби...звучи познато. Но Зюлейха трябва да разшири малко и "погледа си". Вместо да истерясва и да заплашва Гюлтен със смърт, тя можеше да научи много неща от нея. Как и кога е видяла Йълмаз след затвора, какво точно е станало и т.н. Така щеше да е наясно с много неща, които в момента въобще не знае, включително и че Саббахатин е спасил Йълмаз от смърт два пъти и я е излъгал, като твърдеше, че разбрал, когато и тя разбрала за Йълмаз - след вечерта на приема, когато Йълмаз се появи в ресторанта. И така, Зюлейха можеше да се изправи пред Саббахатин и да изиска от него истината, като й се пише за "аби" и приятел. Така щеше да разбере, че Йълмаз е бил там, когато е раждала, че Гафур го е влачил като животно по заповед на Демир и после Демир е стрелял по него, като са го оставили да умре или да се удави като куче. Така щеше да разбере и за лошата Гюлтен как е спасила Йълмаз от смърт и после как са го прибрали, как са го връщали още един, два пъти от смъртта. Така би разбрала за действията на Демир и би имала по ясна представа за мащабите на деянията му, свързани с нея и любовта й.
Лично за мен, Зюлейха трябва да разбере всичко за Демир, ако финалът е предвиден те та останат заедно. Тя трябва да разбере всичко от началото до края и да прецени за себе си, дали силната му любов е достатъчна и дали тя може да му прости деянията му и към нея и към Йълмаз, както и да го приеме с поведението му и евентуално греховете му преди запознанството им - ако, да речем, е подкупвал свидетелите и заради него Фелеки е бил осъден с тежка присъда. Ако Зюлейха е склонна да обикне Демир след като разбере за всичко сторено от него...тогава нека бъдат заедно. Но, тогава и тя няма да е жената за Йълмаз или по-скоро...ще е станала различна от тази Зюлейха, която би била за Йълмаз.
За Вахиде: прекрасна актриса! Хареса ми и като Хюррем. Възхищавам й се и като човек, научавайки през какво е минала. Адмирации за тази силна и талантлива жена! И много е красива, личи си и на тази възраст.
И аз харесвам целия каст. Актьорите, които изпълняват Гафур и Сание - страхотни! Много са изразителни, много им се радвам.
Ваня
 

"Имало едно време в Чукурова", 19 еп., бг.суб.

С благодарност за превода и субтитрите! 

и тук:

https://vk.com/club113691288?w=wall-113691288_179695
https://cloud.mail.ru/public/Aotc/mkhJL3qQw
https://cloud.mail.ru/public/84po/wrHWmkuNt
https://my.mail.ru/mail/evavili/video/16/212.html

Дана, 

 

https://www.instagram.com/p/BtvfH4HjSW9/

Zafere ulaşmadan önce gittiği yolun yanlış veya doğru olduğunu bilemez insan…
Lakin herkes yaptığının bedelini er ya da geç öder…

Ако започнат да разказват за детството и младостта на Демир, дали няма да го направят в някаква степен и за Йълмаз? У. Гюнеш също спомена в интервю за живота на Йълмаз преди Зюлейха. Та може да има ретроспекции за единия и другия. Мен миналото на Демир би ме заинтересувало дотолкова, доколкото имало причини да е такъв ("егоист и социопат", по М. Юналмъш).
Но от миналото в момента ми е по-важна и по-интересна истината за убийството на Аднан, и каква е била ролята на Демир за лъжепоказанията на свидетелите в съда. Дали е пряка или прикрива някого? И защо така усърдно я укрива от Хюнкар? И кому е трябвало да представят Аднан за невъоръжен, ако е носел оръжие? И ако Али Ръза е успял да изчезне, как ще се разбере? Към старите въпроси добавиха нови, неочаквани за мен - с участие в някаква степен (каква?) и на Демир.

За Зюлейха не взех отношение, защото Гюлтен я нападна по недопустим начин. Но в моите очи Зюлейха я предизвика с неуместно грубото нахокване, несъразмерно с "провинението" на Гюлтен (подреждане на спалнята, при това непохватно по преценката на Зюлейха). Можеше да й покажа вратата и по друг начин. Но Зюлейха просто не желае вече Гюлтен наоколо си, с основание, и рано или късно щеше да се стигне до сблъсък от този род. От друга страна, Гюлтен така показа зъбите си и Зюлейха заслужено й даде отпор. Само че истинската опасност от страна на Гюлтен предстои.

Споменавате за избора на Зюлейха. А дали оттук нататък ще има възможност да избира тя?

Е, няма как някой като Надето да разведри темата в шеговит тон, и някой като мен да не се включи в същия - вместо в аналитичен и академичен - стил. Мен например ме засърбява езикът, като ми се мернат пасти, Ангела и Страшния. Какво лошо?  

Хелоуууууу
Актьорът играещ Гафур е великолепен актьор и ролята му пасва като ръкавица, а и самия Бюлент(ако не греша името му) е много цветен в изразяването на различни мимики, и жестове.
ЧРД на Хилял, навършва 28г.

Привет момичета,
Танче
И на мен тази история ми е много интересна и си съчинявам сценарии в главата . Според мен, ако има някакъв мотив Аднан да бъде представен без оръжие, то той би могъл да е: 1. Гневът на Демир и желанието му убиецът на баща му да не се размине с лека присъда (поради пледиране за самозащита) и се наемат свидетели, които да твърдят, че Аднан е нямал оръжие и така твърденията на Фекели за самозащита да пропаднат; 2. Финансова причина - Фекели да е бил в съдружие с Аднан, но Аднан му отнема пари, присвоява си ги някак си незаконно и това ядосва Фекели, който вдига скандал и се стига до стрелба. Впоследствие, със затварянето на Фекели в затвора, той не може да си възвърне загубеното, но това подклажда хъса му да печели от затвора. Та, част от "трона" на Демир да е построен с пари на Фекели. (имаше някаква подсказка за това); 3. желание за прикриване от страна на Демир някакви деяния на Аднан, които биха злепоставили Яман и които имат някаква връзка с Фекели. Той да е знаел нещо, да е видял или пак финансови неща.
Хюнкяр не е трябвало да знае за това, защото тя не би позволила такава постъпка. Прави ми впечатление, че Саббахатин знае нещо и го каза на Демир, но тогава Демир се направи, че не разбира. От начало мислех, че наистина не знае, но сега мисля, че се е преструвал пред Хюнкяр все едно, че Саббахатин си бръщолеви нещо, за което той няма и идея.
Все говорим за това, как бил израснал Демир и какво го било направило такъв...това се отнася за всеки. Задаваме ли си въпроса, какво е направило Гюлтен такава?! Ами погледнете брат й, предполагам, че и бащата е бил такъв. Гюлтен няма нормален мъжки модел пред себе си и се влюбва лудо в Йълмаз, който е коренно противоположен на мъжете в семейството й. Самата тя е научена да мълчи и да изпълнява, нямала е свои мечти, надежди, дори не знае, какво е да си щастлив. Сега всичко това го съсредоточава в любовта си към Йълмаз във всяко отношение - от лошата постъпка с писмата до това да му се "тика" в ръцете. Но мен това не ме отвращава, а я съжалявам. Защото тя за себе си има обяснение и то се корени именно в някои типични неща за региона или нейни заблуди, следствие на възпитанието й. За писмата - тя не можа да откаже на Зюлейха да ги вземе и изпрати, а трябваше...но Гюлтен не може да се обосновава в спор (много хора и в реала не могат да казват "не" и се чувстват неудобно...дори има семинари по темата). Тя трябваше да каже на Зюлейха, че писмата ще я злепоставят, ще я застрашат и че вече омъжена, тези писма може да са краят и за нея и за Йълмаз. Но Гюлтен ги взе, отвори ги и ги скри. Четейки ги, тя сякаш намираше част и от своите чувства написани в редовете от Зюлейха...странно е, но в любовната мъка няма логика в начина на проявление и реакциите. А като не ги изпращаше, Гюлтен целеше Йълмаз да забрави Зюлейха и тя него, защото тя е омъжена, а той е в затвора до живот. Някак си по странен начин Гюлтен за първи път можеше да дирижира нещо в живота си и тя го направи по Чукуровски - Зюлейха е омъжена и вече няма право на Йълмаз, независимо от чувствата, той също...и той е в затвора, няма да излезе...тези писма само ще продължат агонията и на двамата.
За това, че му се "тикаше в ръцете" -  тук Йълмаз в опита си да помогне, не взе предвид отново Чукуровския фактор. Йълмаз я покани в къщата си...момиченцето, с което месеха баница подсказа, какво означава това на тази територия - "защо те доведе батко Йълмаз...ще се ожени ли за теб?". Загрижеността на Йълмаз подлъга Гюлтен и тя "полетя", като реши да го "подтикне" към действие със своето поведение и да му покаже, че е съгласна. Та, с една дума...не мисля, че Гюлтен е отвратителна, а по-скоро много объркана, влюбена и наранена от несподелената любов. Нека не забравяме, че самата Зюлейха много добре знаеше, че Гюлтен е влюбена в Йълмаз още преди да го арестуват. Довери й се, но трябваше да има едно на ум. Има нещо сбъркано във възпитанието на Гюлтен и това мисля, че се дължи на Гафур. Тя е най-малката сестра и остава неомъжена, защото Гафур иска много злато от кандидатите, тя живее при него и явно й се втълпява, че трябва да е благодарна и че трябва да е готова на всичко за брат си. Вече няколко пъти Гюлтен се жертва в услуга на живота на брат си и снаха си, а родният й брат пет пари не дава за нея. Видяхме, че я изнудиха с капана за Йълмаз точно с живота на Гафур и Сание. Лично за мен, Гюлтен е една осакатена душа, подобно на Фадик, но в друга насока.
А и Зюлейха не отчете опасностите на които подлага  Гюлтен, ако тя беше изпратила писмата. Управителят щеше да информира Хюнкяр, а тя да разбере, че Гюлтен помага на Зюлейха. Тогава Гюлтен щеше да пострада, можеше и Гафур да я пребие, а Хюнкяр да я изгони или да я омъжат за някого. Разбирам Зюлейха, но не мисля, че постъпи умно, като крещя, вика и заплашваше със смърт, можеше да постъпи много по-разсъдливо.

Дана, за първото - Демир и лъжепоказанията - версиите са логични, ще видим истината къде е.
Но за второто, ако визираш думите от моя пост, те са извадени от контекст. Аз не говоря все това, и всъщност съм казала почти обратното. Ще спестя уточненията, за да не се наложат нови пояснения. 

Танче
Не, не съм се изразила правилно. Това, което имаш предвид не е по твой пост, а като цяло в дискусиите ни основно по разкриване на миналото на Демир и в частност, във връзка с поста на Лучия (част, от който си цитирала), както и по повод на коментарите ни за ситуацията Гюлтен-Зюлейха в последната серия.
 

  Така става, но направих уговорка все пак. (Би ме заинтересувало дотолкова, доколкото …).
Може би третото, което би било любопитно и за мен, е някой и друг по-съществен детайл от първия брак на Демир. Но това би могло да се покаже и чрез думи на Филиз (или евентуално на този, който я е следил - така и не се разбра защо: дали заради съмнения в изневяра или ей така ...). Но не вярвам много-много да се върнат към това.

Привет,
Лучия честно казано тази дискусия с парите на Йълмаз ми е малко досадна, но да поясня позицията си на кратко. Никой не отрича финансовата роля на Фекели, нито ние като зрители, нито Йълмаз като герой. От както Йълмаз извършва дейности, винаги посочва Фекели като човека с парите и с моралната подкрепа. Още от подаръците в лагера след пожара, като минем през изказването му в нощта на търга и до ситуацията с вечерята, по случай крупната сделка за текстилния завод с боса от Истанбул, където домакини бяха Фекели и другият съдружник по пари, а Йълмаз дойде като гост. Отделно: Йълмаз нито се възползва от парите на Фекели за комар, пиячка, жени или прекомерни харчове; осиновен е от Фекели...Фекели доброволно му дава тези пари, наричайки го син и гледа на него като наследник. За всяко едно финансово вложение Йълмаз пита и се консултира с Фекели - от подаръците за работниците в лагера след пожара до 300 хиляди за конака на Шермин. Всичко е съгласувано с притежателя на парите - Фекели и е поискано и мнението му и съгласието му.
Честно казано съм изключително учудена от това непрекъснато вглеждане в тези пари, които Йълмаз получава законно и легално от Фекели . Да, без тези пари, идеите на Йълмаз нямаше да се осъществят, но думите на Дженго-Демир са със съвсем с друг нюанс и насока - т.е. обиди и принизяване.
Ами ти самата писа, че пияният Дженго му бил казал истината в лицето и Йълмаз се ядосал. Това, което Дженго каза беше точно с този нюанс...че Йълмаз е марионетка на Фекели и че без Фекели и парите му той е нищо. А един човек дори и беден, но с идеи не може да бъде наречен "нищо". "Нищо" би могъл да бъде наречен човек, който няма идеи, няма хъс за развитие и пилее парите за пусти развлечения като Вели.
Та, така да го обясня: има разлика дали парите на Фекели биха отишли при Вели-бедняка, да речем хипотетично, или при Йълмаз - бедняка, защото Вели и Йълмаз са различни натури, с различна душевност, цели, идеи и идеали, но думите на Дженго бяха обида защото значеха: че едва ли не всеки бедняк и глупак би постигнал това с парите на Фекели, което съвсем не е така и с изказването се цели принизяване на Йълмаз в интелектуален план и се неглижират идеите му и желанието му за развитие, като всичко се свежда само до финансовата част и неглижиране на чисто личностната част. Това ясно личи и в непрекъснатия въпрос: "Кой е Йълмаз?"...като се набляга на това, че той до сега е нямал пари и парите се свързват и с акъла и натурата на човека. Просто сбъркано мислене, за мен.
 

 
Съвсем случайно видях, че има два различни превода на фрагмана и по-точно на думите на Хюнкяр.
В главата ми е останал първия превод, който видях на рус., в който думите на Хюнкяр бяха преведени невярно като:
„Аз съм погубила...“
Ако някой е направил същата грешка като мен, ето отново бг. преводът:
„Ти погуби едно семейство. Невинен човек лежа 20 години в затвора. Загуби жена си и децата.“
Това много променя смисъла за ситуацията в конака след ареста.
 Хюнкяр явно ще обвинява Демир и за старата история, и за Саид.