Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №12

Лучия, Аднан искаше от Фекели да му продаде някаква земя. Но не стана ясно нито каква е земята, нито защо го кара да напусне.
Аз си мисля, че ще има още нещо, което ще разберем.

Искам да кажа нещо още за присъдата:
Даването на неверни показания и подтикване към такива е подсъдно. Но в нашия сериал присъдата на Фекели и „съдействието“ за нея на Яман,  са само едната, юридическата страна.
Във финалната сцена на 20 еп. става ясна другата страна за намесата на Демир в правната процедура. Аргументацията на Демир е в това, че той действа в името на семейството си. Нали говорим за егоизъм, Демир е егоист, откъде идва това? То идва от това, че баща му, следвайки времето, му е казал, че те са „най-„, че са избрани и скоро някъде, това се очаква да постигне Демир, те ще станели единственото семейство, управляващо Чукурова. Другите са врагове и искат да ги унищожат. Демир: „Ако беше на свобода, той щеше да ни унищожи, както и сега се опитва.“ (за Фекели). Това е идеология, която идва от бащата и която следва майката при възпитанието на сина си. Затова Демир и казва, че всичко, което прави, прави като нея: „за нашето семейство“. (Нали тя също унишожи едно друго семейство в полза на семейство Яман.) Тази идеологическа аргументация, която Демир получава от баща си и следва, го води до участието му по този начин в правните действия и му дава спокойна съвест (негови думи). Това не е личното разсъждение на Демир, а разсъждението на част от хората от неговото време, към които принадлежи баща му и в които е въведен синът. Действията на Демир, свързани с присъдата на Фекели, погледнати от такава гледна точка, имат положителна оценка. Той прави това, което се очаква от него. За да разбере Демир това, което ние разбираме и защо ние днес имаме отрицателно отношение към това, което е правил, трябва да се извади от главата му идеологията на баща му и да се сложи нова такава. Повече смисъл виждам в това Демир да бъде разбиран, отколкото само обвиняван.   

То не е толкова трудно да бъде разбиран Демир. Оттам нататък - или "обвинения", или харесване, или нещо трето. +

Това горното е шега. Но остава въпросът защо, като следва идеологията, предавана И от майката, старателно е криел от майката. И преди 20 години, и сега ...
Подчертавам, обаче, че още съм далеч от финала на епизода.

Таня, не знаем още как точно е било организирано всичко с лъжесвидетелите. Знаете, аз отдавна подозирам Азизе. И точно изолирането на Хюнкяр ме кара още повече да мисля, че тя е организатор. От нейните проблясъци знаем, че тя е била против Фекели да се ожени за дъщеря и. И е възможно и след убийството да е действала против него. И е естествено Хюнкяр с нейните симпатии към Фекели да е била изолирана.

Аз заради "хамине" казах на няколко пъти, че не знаем дали Демир не прикрива някого. Но коментирам само показаното досега.
А за симпатиите на Хюнкар към Фекели е знаела Азизе, но едва ли Демир. И въпреки това и 20 години по-късно не искаше по никакъв начин Хюнкар да стигне да Али Ръза. Не съм сигурна, че е защото подозира някогашни симпатии на майка си към Али Рахмет.

Отивам да си догледам края, че от приказки не сколасвам.  
Лека нощ!  

Здравейте момичета,
Ваня
Това важи за всеки един човек. Всеки един е възпитан според опредена идеология и ценностна система...но в един момент от развитието си и порастването, всеки сам трябва да реши кое, как и защо и да започне да преценява, кое е зло, лошо, добро и правилно. Лично аз не мога да бъда убедена, че един 40 годишен човек все още мисли като 20 годишния младеж, възпитан и "облъчен" от идеологията на баща си. Всеки един човек има обремененост и "товар" от родителите си и техните идеали и начини на справяне с живота, но в един момент - на определени години, трябва на си даде ясна сметка за ситуацията. Ето, Йълмаз също го избива на гняв и физически схватки и бива обвиняван тук и то основателно. Да, причини винаги могат да се намерят - както това, което споделих в предишния пост (за натрупания подсъзнателен гняв), така и факта, че той е останал без баща много рано, което води до страх у едно момче чисто физически страх...фигурата на тати вече я няма, няма я и защитата. Той трябва да се грижи както за себе си, така и за майка си и не само финансово, но и като мъжка фигура. Това е много разбираемо, но на тези години трябва да се овладява и да се осмисля...така и Демир, той трябваше отдавана да е осъзнал, че не е постъпил правилно тогава и да го отчете сега, а не да се петелчи, че му е чиста съвестта. Това означава неразбиране на основни морални принципи в живота.
Да драсна два реда по обсъжданите въпроси: относно старата история - каквито и да са техническите подробности и въобще детайлите като цяло, ясно дадоха до момента, че Демир е позвънил от Берлин и е дал нареждания за лъжесвидетелстване. Искам тук да дам някои подробности, които Демир като образован човек, може би е знаел...Аднан насочва не само оръжие срещу Фекели, който вече му е обърнал гръб и е в не заплашителна позиция, но и пръв стреля, като куршумът по случайност не стига целта си. Отговорът на Фекели е  неизменна защита. Т.е. ако Аднан само е насочил оръжието без да произведе изстрел и Фекели отвърне с изстрел, то защитата не е неизменна, защото не може да се докаже, че другият е имал намерение да стреля. Пак се води вид отбрана, но не с такава тежест, за разлика от ситуация, когато вече налице е явно намерение на съперника да убива. Тогава самозащитата е неизбежна, ако човек иска да живее или да защити друг. Демир, разбирайки от свидетелите каква е ситуацията, явно е разбрал, че Фекели или ще бъде оправдан или най-много би лежал няколко години само. И тогава решава да действа. Постъпката на Демир е не само незаконна, но и има и морален оттенък - както върху Фекели, така и върху семейството му. Демир е мислил за себе си и за майка си, както и за строенето на "империя" и пари, а не е помислил за малките деца на Фекели, не му е пукало за тях. Това, лично аз не мога да го оправдая по никакъв начин. Каквато и вина да има Фекели за Саид и за обвиненията към Демир, то тази вина не може да се сравни с тази на Демир, който да не забравяме, че поиска и смъртта на Фекели, като директно направи и постъпки за това; прибавям и саботажа на сделката с тоновете памук, което също е престъпление.
Отделно за старата история: мислех, че нещата ще се окажат по-сложни, но явно няма да бъде така, а може и да греша. Но по думите на Фекели...и като прибавим и приказките на Хамине се оказва, че и двамата са имали чувства един към друг, но не са ги споделили и оттам няма възможност, Демир да е син на Фекели. Старата история може би е това, а може би и да има някаква финансова част, не знам.
Хюнкяр- Демир: да, Хюнкяр използва подобни средства, като Демир и беше малко странно да му иска сметка, като самата тя разруши едно младо семейство и сега едно дете не е при баща си, а един баща не знае, че има син на този свят, да не говорим за подкупите и лъжливите показания (Гафур, бащата на блъснатото от Йълмаз дете и т.н.), а как се молеше Йълмаз да е умрял от изстрела на Демир и да намерят трупа му...това какво е?!
Танче аз имам по-друго виждане за това. Демир и Йълмаз са коренно различни характери и начинът им на мислене е различен. Гневното поведение на Йълмаз е по-скоро тип: "вземам правосъдието в свои ръце" (сбиване на публично място и до там, като ясно знае, че може да бъде обвинен) поради точно това, което каза Мюжгян във фрага и потвърждението е също така в думите на самия Йълмаз от фрага - че лошите хора няма да се поправят, ще оздравеят и отново ще вършат злини. Това е гневът, натрупан от случилото се с него...от миналото му. Гневът на Демир и постъпките му в резултат на този негов гняв имат съвсем друго проявление...плюс факта, че те не са публични, видими, явни. Демир никога не се е сбивал на публично място, винаги е уравновесен и спокоен, но после нанася удар...тайно, като средствата са различни от изнудване, заплашване и злоупотреба с власт до опити за убийство по няколко различни начина и незаконни други прояви. Т.е. Демир сякаш има двойствен живот...пред обществото и тъмна страна...докато Йълмаз показва и тъмната си страна пред това общество - видяхме, че и второто сбиване беше пред свидетели и даже пак в ресторант. Не знам, дали се изразявам правилно в този късен час, но поне се надявам.
Повече, утре.
 

Дана, споменах фрагмана само с едно изречение, даже не го и гледах внимателно. И не мога да коментирам сбиване, което предстои. А изречението, на което възразяваш, е по повод на пост малко преди моя:

Аз друго имах предвид, но може би ти е убегнало в първия ми днешен пост. Това, което писа Катя за "правната грамотност" на "старите" (Фекели-Хюнкар) и "младите" (Демир-Йълмаз), и съм я цитирала. Споделям го. И това няма общо със сбиванията на Йълмаз, минали или предстоящи.
Инак съм казвала, че емоционално аз стоя встрани и от двамата герои, че и от героинята.

Танче
За "правната грамотност" - да, така е, съгласна съм. За другото - просто, личното ми усещане е, че "по пътя на Демир" няма как да върви Йълмаз, поради различните характери и същности, заложени в двамата герои. Просто това отбелязах като мнение. Иначе избухливостта и гневът им е подобен - да, а това води до необмислени действия.
Емоционално аз стоя най-близко до чичо Фекели за сега, младите са ми по-встрани...особено Демир .
Да кажа нещо и за Йълмаз-Мюжгян:  аз съм на леко различно мнение (май Катя спомена нещо в тази връзка). Та, не мисля, че Мюжгян е тотално заблудена от Йълмаз. Тя много ясно разбра за раната на Йълмаз, както и за възможността за горчив край. Хареса ми разговорът им под дъжда, защото във всяка една тяхна дума имаше огромен смисъл и двамата ясно го разбираха. Там Мюжгян осъзна, че може да бъде наранена, че може любовта й да има горчив край, Йълмаз й каза, че любовната рана много боли и не "й препоръчва", но тя му отговори, че "по-добре с разбито сърце, отколкото с празно". Йълмаз й обеща, че ще се постарае да я направи щастлива, не че ще я направи, а че ще се постарае. Мюжгян - "това ми е достатъчно". Т.е. Мюжгян е наясно с нещата в голяма степен, тя не е заблудено момиченце, на което са обещани любов и безоблачно бъдеще и са й замазали очите с обещания и клетви. Да, Йълмаз скри личността на момичето, но понякога човек не знае, дали дадената истина трябва да се каже още в самото начало или да се изчака по-подходящо време. В онзи момент в ресторанта, Йълмаз и Мюжгян още не бяха стигнали до този момент и истината за Зюлейха щеше да й дойде в повече и да я изплаши, но сега може би вече трябва Йълмаз да разясни ситуацията, поне преди някакъв годеж или пръстен. Е, като при всеки сериал, това точно ще е може би един от препъни камъните в техните отношения.
 

Да, де, но "по пътя на Демир" е употребено преди мен, а си се обърнала специално към мен. Това уточних.

Лошо му се пише на Йълмаз, ако не каже на Мюжган истината за Зюлейха, преди да го направи друг.

Танче да, права си. Сега прочетох наново постовете ви. Мисля, че и ти и Нейджал сте имали предвид гнева и гневните пристъпи, по-скоро, а не като цяло постъпките и за това съм съгласна. Но, го възприех по друг начин преди и явно в твоя пост и за това съм уточнила, цитирайки само теб.
За Мюжгян...ами лошо му се пише, да. Но е прав да се притеснява, как се казва подобно нещо. Ще видим как ще се завърти тук интригата.

Това сме имали предвид, да. А си го възприела по друт начин, защото сме те признали за адвокат на Йълмаз.   

Аз и Демирча щях да "скокна" да защитя, ама Фекели ме изпревари . Не знам как я мислят СЦ с тази съдебна система, която показват, но както писа Луичя малко са претупали нещата...не е логично. И тази история с обаждането от Берлин и 20 годишния Демир в ролята на обигран манипулатор...не знам . И аз подозирам, че има нещо друго - Демир да е бил в комбина   с баба Азизе. Тя е действала на място. Но е очевидно, че Демир е бил наясно с нещата, а после е лъгал Дженго. Ееее, бедни ми Дженго...
Лека нощ от мен, момичета! До утре!

Антоанета Стоева сподели връзка.
Разказвач на визуални истории · 9 часа

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В ЧУКУРОВА ЕП 21 ФРАГ 1

- През целият си живот правиш всичко за детето си . И виж какво прави ...
- Човек може ли да изгуби време в бъдещето ?
- Мразеше ли ме когато отидох в затвора ?
- Човек повече вярва, че мрази от колкото обича. Защото в омразата няма лъжа . В моята любов също нямаше лъжа .
- Моето богатство и щастието ми е Демир .
- Несправедливостта те направи безмилостен . Работата ми е да спасявам човешки животи .
- Този човек ще направи същото, когато се възстанови. Нищо няма да се промени, той ще направи същото .
- Ще решим кой ще живее и кой няма ?
- Изтрий омразата от сърцето си . /MelekTeam

Здравейте, момичета!
Когато започнах разговора за последната серия с впечатлението си за старите и младите, аз обобщих, т.е. абстрахирах се от конкретните мисли, мотиви и действия на 4-мата в нея и от последните серии. А се впечатлих, защото би трябвало младите да носят новия тип култура - за да има наказание, трябва да са налице две условия: убит човек (конкретния резултат) и персонализиране на деянието (вина). И точно тук Демир и Йълмаз се оказа, че имат допирни точки. Нито единият (в миналото), нито другият(в сегашно време)  се интересува от това. Напротив Фекели и Хюнкяр (макар и за две различни престъпления) намериха общи, допирни точки. И до тук с общото между тях. Различията вие сте посочили - и в мотивите, и в действията им. Но това доказва тезата, че културните стереотипи (средата, в която са възпитавани и съзрявали хората) не могат да обяснят и да бъдат основа за оценки (положителни и отрицателни). Човек не е просто проекция на семейната и социална среда, в която живее. При едни и същи социални условия хората осмислят, оценяват и действат не еднакво, а различно - например старият Аднан и Фекели. Така че, средата играе роля, но не определя еднозначно човешкия характер. И обратно - условията на живот може да са различни, а в действията на хората да се открият общи черти. И Демир, и Йълмаз реагират на двете убийства по еднакъв начин - той е лош (Фекели, съответно - Демир) и заслужава наказание, независимо от конкретиката. Ей това имах предвид в първия си пост. И според мен е важно, в противен случай ще се окаже, че човек не носи отговорност за своите действия и последиците от тях.
Това обаче не означава, че не виждам различията между 4-мата и причините са различни. Съгласна съм с това, че Хюнкяр вижда несправедливостта по отношение на Фекели, а е готова да извърши същото, наемайки Гафур за поемане на вина, което означава, че ... не може да излезе от собствената гледна точка и да погледне на себе си отстрани (от една все - човешка гледна точка). В това отношение Фекели си е мъдрецът сред всички герои, поне до тук.
От фрага, според мен, се очертават два конфликта - майка и син (който аз си чакам от преди време) и Мюжгян - Йълмаз. Този неин въпрос: "Ние ли ще решаваме кой да живее и кой няма?" е много сериозен проблем. Странно ми е, че точно Мюжгян го формулира толкова точно. И не защото е жена, или доктор, или от Истанбул, а заради досегашното й поведение. Тук ми се струва, че актьорската игра подвежда, не знам, не съм сигурна. В отделни моменти ми е много напориста, въпреки съмненията в Йълмаз, много бърза, с което на мен ми олеква като характер. И изведнъж - най-сериозният въпрос във филма...   
Спокоен ден ви желая.

Лучия съгласна съм с написаното от теб!
Аз също си мисля, че в старата история може би има още нещо...някакви финансови мотиви и земи. Ще видим, но ако е само това, ще бъда разочарована, а и все пак трябва да има интрига и за миналото.
Още на он лайн гледането споделих, че може би убийството е случайност или съвпадение, предположих, че е с цел кражба. Впоследствие се усъмних в Йълмаз, поради якето, но после видях, че не е същото...дойде идеята и за Муса от Ваня , която беше много логична.
Хюнкяр се усъмни в Демир, не само, защото прилича на нея, за защото знае всичките му деяния, а Зюлейха си няма никаква представа. Тя не знае почти нищо.
Само ситуацията при скалите да беше добре....но тези ситуации бяха много, повече от пръстите на едната ръка, както се казва.
Демир не е убиец, но силната му любов към Зюлейха го превърна в почти такъв и само обстоятелствата и съдбата не му позволиха да стане убиец на практика. Това, че Демир не стана убиец не беше негова заслуга, не той си "сложи спирачки", не той се отказа да убива, а хора и обстоятелства около проваляха плановете му и то многократно. Така че, лично за мен, тази негова маниакална любов отключи в него някаква тъмна страна, която е "дремела" и е можело изобщо да не се прояви. Както каза и самата Зюлейха...тази силна любов от страна на Демир я плаши. Тя вижда човечността в Демир, а Хюнкяр й се вижда жестока, но Зюлейха е по-наясно с действията на Хюнкяр, като и идея си няма за всичко, което е сторил Демир. Ако разбере, мисля, че няма да е на същото мнение.