Лучия, спорът за тази земя сигурно е свързан не само с нейното притежание, но и с различните им виждания. Като му иска земята, Аднан върви към най-голям собственик, а Фекели вероятно е имал идеята, че земята трябва да се владее от повече хора. И да му вземе земята, на Аднан не му е било достатъчно; той е трябвало да го отстрани и физически, за да премахне и идеите му. Както видяхме те са отлежали 20 години в затвора, но понеже идеите не умират така лесно, а са продължили да живеят и на място, се върнаха обратно с него. Аз така си обяснявам как стигнаха до убийството и защо Аднан е стрелял пръв. (Е, сега, защо не го е улучил. Сериал...В последния еп. в Адана по едно и също време вали силен дъжд, докато Зюлейха се разхожда с кабриолет.
И съдбата също е турско-сериален момент: в "Кьосем" героинята тръгна да променя съдбата, а за съдбата стана дума и във влака, когато Зюлейха тръгна с Йълмаз, тя каза, че ще стане това, което е решила съдбата.)Аз виждам Аднан и Фекели като представители на две различни икономически и социални идеи в обща културна среда. Естествено характерът на човек влияее още в началото, определя избора му на какви идеи ще е съпричастен. До началото на сериала ни показват доминирането на идеите на Аднан, продължаван от неговия син: сериалът започна, когато Демир се канеше да сбъдва мечтата на баща си. Видяхме, че до връщането разбиранията на Фекели живеят в хората - негови сподвижници в миналото, в някакъв латентен вид, но едва когато той се връща и се заявява като действащ на стопанската сцена, започва противоборството. Никой не каза, въпреки недоволството от атмосферата на тези отношения и господството на вездъсищите пари и въпреки опитите на Йълмаз да кажат хората нещо лошо за самия Демир, и Четин, и Сабахеттин казаха добри неща за него. Жестокост, достигаща до убийство Демир показа само във връзка с „отбраната“ на Зюлейха и новите неща, дошли с връщането на Фекели и Йълмаз. Това е разбираема първа реакция при среща на две такива противоположности. Но поведението на Демир е променено: той вече седи без много нерви с противниците на двата фронта на заседания, в празнична обстановка, в ресторант. Какво ще стане нататък, ще видим. Героите и обстоятелствата са в развитие. Показват ни промяна на икономическата и социалната среда и за да оцелее в нея и да си намери място в новото, Демир е преценил, че трябва да „влезе“ в битката на новото време, придружен от любовта. И за нея рискува всичко. Не е ли така? Всички се уповават на Бог, вярват в неговата намеса, може и Демир да е закрилян. Но ние не знаем какво ще стане, аз наблюдавам това, което е станало дотук.
Фекели смята, че знае всичко за историята от миналото. И беше доволен, когато разбра, че Хюнкяр е говорила със свидетеля: „Сега знаеш истината, Хюнкяр.“ Но аз се съмнявам, че това е цялата истина. Възможно е Фекели да бъде изненадан не по-малко. Основание ми дава това, че той вижда Демир като баща му, когото очевидно добре е познавал. Но каза нещо, което ми направи впечатление. Когато дойде с обвинението, че е убиец на Саид, Фекели каза на Демир, че имал малко сърце. Дори Демир да не е син на Фекели, той е син на Хюнкяр. А нея тъкмо Фекели вече ни представи по начин, за да разберем откъде Демир е наследил своето сърце, вкарано в идеологията на бащата. И сега Фекели наблюдава едновременно Йълмаз, който започна да се променя, и, от другата страна, Демир. Промените и в двамата стават под въздействие на сърдечните дела, съответно присъствието и отсъствието на Зюлейха. И точно от това, което вече вижда, виждаме го и ние, ще дойде изненадата за него. Защото Фекели не може да знае, че Демир е човек, който може силно да обича и досега той е споделял нуждата си от обич с майка си, но сега това за него е Зюлейха. И когато ти не познаваш човека, а само предварително си го мислил за еднакъв с друг познат на теб, обясненията и за миналото, и за очакваното, ще те изненадат.
На вечерята с Мюжгян и докато сервираше, Назире издаваше мислите в главата си:
Йълмаз не трябваше да се отказва от любовта си към Зюлейха.
Както вече си споменала, той си поръча убийството на Йълмаз като едното нищо. А и спомням си как беше хванал за гушата Гафур. Що се отнася до Зюлейха, тя отговори на Демир, че не вярва да е убиец, ама отговори това, което се очакваше от нея. Както видяхме Зюлейха отдавна играе двойна игра пред Демир. 
няма да го повярвам.
Малко ли "лоши неща" каза или намекна Сабахаттин за Демир, и то не само в спора за развода. Хич не звучеше позитивно многократно повтореното "Аз ги познавам много добре Зюлейха!", поставяйки на една плоскост Демир и Хюнкар. Просто Сабахаттин е почтен - днес ще каже доброто, утре лошото, никой не е само добър или лош.
