С какво ви дразнят свекървите - тема 104

  • 49 840
  • 758
# 450
Няма длъжни.Има  неща ,които правим за себе си ,не за никой от другите.В това число и грижа някаква към родители.Дори да ме погребат само е задължение ако се погледне.Няма да остана отгоре, държаавата погребва  такива изоставени , както и  деца гледа на такиав родители , но е гордост е чест да живееш така ,че да си заобиколен от близки ,за има емоционална връзка  в двете опоски ,да продължиш не само името , но и нещо повече от някой.Това е традицията.Че се изродила  е друга бира.
Всичко в живота си правим за себе си.
Виж целия пост
# 451
От човешка гледна точка е хубаво да се погрижим за родителите си. На децата сме длъжни до едно време. После би трябвало сами да се оправят с живота си, за да можем да си гледаме старините. Обаче, ако няма кой да дойде да ме погледне, когато остарея, значи някъде съм сгрешила. Дано не се налага да ме гледат болна и на легло, но никой не знае какво ще го сполети.
На скоро се разширихме. Имам една стая, която се казва бабешката. Реално не ни трябва, но свекърва ми е на 75 и не е изключено да се наложи да я приютим у нас. Откриха й перде на очите, не знам още какво ще се случи, но ако стане така, че да не вижда, няма как да я оставим на произвола на съдбата. И не, не сме в добри отношения, но съм достатъчно разумна. Благодаря се, че ММ е достатъчно трезвомислещ, за да не позволява майка му да се меси в живота ни и тя за 10 години да съумее, че у нас не може да си разиграва коня.
От друга страна пък ще ми е спокойно ако у дома има човек, когато детето започне да стои само. Тя на внучка си няма да навреди. Е може да й говори врели некипели, ама коя баба не е говорила неща от времето на динозаврите.
Виж целия пост
# 452
Птица, не вярвам да има дете което ще остави родителите си стари и болни. Това е въпрос на съвест. Дори и да са го наранявали, чувствало се е пренебрегнато и т.н.
Но наблюдавам как снахи се грижат за възрастните си свекърви. Наистина повечето го правят по задължение, рядко от любов.

Има. И понякога е с право. Аз имам такива познати. Две дами, например, не са само те, обаче, са с бащи пияници. Единият се самозатри, когато го изгониха от дома му - сам си го заслужи. Другият диша още, но никой не се занимава с него. За тормоза, който упражниха върху децата си, когато бяха малки, това им е малко наказание.
Но, както писах, не всеки може да мисли обективно и да влезе в чуждите обувки. Често хората не се замислят по-задълбочено - гледат - възрастен мъж, едва се влачи, детето му не го поглежда, и веднага бързат присъди да раздават. Не е случайно, че дори в Библията е казано да не съдим другите. Защото не сме Господ и не знаем кое и защо се случва.
Кога в конкретния случай е с право, това може да го каже само човек, изслушал всички засегнати. И то за себе си. Няма как да налага личните си виждания на друг. 

Няма длъжни.Има  неща ,които правим за себе си ,не за никой от другите.В това число и грижа някаква към родители.Дори да ме погребат само е задължение ако се погледне.Няма да остана отгоре, държаавата погребва  такива изоставени , както и  деца гледа на такиав родители , но е гордост е чест да живееш така ,че да си заобиколен от близки ,за има емоционална връзка  в двете опоски ,да продължиш не само името , но и нещо повече от някой.Това е традицията.Че се изродила  е друга бира.
Всичко в живота си правим за себе си.
За да си заобиколен от близки на стари години, е наистина въпрос на гордост - човек си бил, задържал си ги до себе си.
Не е въпрос на традиция това. Логично е. И справедливо.
Виж целия пост
# 453
Всъщност, примери бол за деца, оставящи родителите си на произвола след като остареят. Причините надали има смисъл да се коментират, ясно е че за имащият ги те са напълно основателни.

И аз не смятам, че грижата за внуците е нечие задължение, но липсата на такава понякога е свързана с пълна незаинтересованост, а това е по-лошото.

От друга страна пък, добрите родители винаги са били и добри баби и дядовци. От моя гледна точка тези неща са свързани. Не мога да си представя всеотдаен родител, който ще бъде егоист спрямо внуците си. По-скоро съм виждала обратното.
Виж целия пост
# 454
Аз пък бих се грижила (ако има нужда) за бившата ми свекърва не от задължение (разведена съм със сина ѝ от 9 години) , а защото е станала моя близка втора майка и я обичам! И за собствените ми родители ще се грижа - не по задължение, а по любов. Тоест, както много ми помагат и гледат дъщеря ми непрекъснато, ако поискам ще ги оставя на произвола на съдбата - не съм ги карала насила да го правят. А и те не са го правили по задължение. Ако искат я виждат, ако не искат - няма. Елементарно е. Просто е... не знам, обич, близост, желание да им помогна. Но не защото някога са правили това за мен и детето ми, за защото така го чувствам.
Виж целия пост
# 455
Чакайте, де! Децата имат грижа за старините на родителите си, не защото родителите им гледат техните деца, а защото са ги отгледали тях самите.
Нещо тотално и изначално са ви сбъркани разбиранията за отношения, грижа и задължения между близки хора.
Никак даже. Децата никой не ги е питал дали да се явяват на този свят. Последната ми мисъл е, че моите деца са ми длъжни на мен, щото аз съм се грижила за тях. Дали да се появят на тоя свят не са решили те, затова и отговорността по отглеждането им е моя...
... Когато човек е срещнал в живота си различни случаи, се научава да приема различните становища доста по-обективно и не така на нож. Има хора, които не могат да си представят дори как е в чуждите обувки. Има деца емоционално зарязани - не се набива на очи, но те си знаят как са расли. Има деца и чисто физически оставени. Има тормозени - бити, обиждани, неглижирани, оставени без помощ в нужда, без грижа, без внимание. Никой отвън няма право да им казва как да се чувстват в тяхната ситуация и какво отношение да имат към родителите си, поставили ги в такова положение...
И какво искаш да кажеш сега с този си пост! Че имало всякакви случаи!? Ами има!
Аз поставих въпрос доколко се основателни претенциите на порасналите вече деца, самите те станали родители, към техните собствени родители да им отглеждат децата и да поставят това като условие за евентуални бъдещи може би грижи за тези родители, когато те станат стари и безпомощни. Ами намирам го за нахално и егоистично! Пък нека не влизам в чуждите обувки!
(между другото, в нашия си език със сигурност може да се намери еквивалент на дословно преведения английски идиом)
Виж целия пост
# 456
Всъщност, примери бол за деца, оставящи родителите си на произвола след като остареят. Причините надали има смисъл да се коментират, ясно е че за имащият ги те са напълно основателни.

И аз не смятам, че грижата за внуците е нечие задължение, но липсата на такава понякога е свързана с пълна незаинтересованост, а това е по-лошото.

От друга страна пък, добрите родители винаги са били и добри баби и дядовци. От моя гледна точка тези неща са свързани. Не мога да си представя всеотдаен родител, който ще бъде егоист спрямо внуците си. По-скоро съм виждала обратното.

Напълно споделям. На човек му тежи не толкова, че не му е оказана реална помощ, когато е бил в нужда, а липсата на заинтересованост. Затова и казах - едно е да не помогнеш, защото обективно не можеш - болен си, сакат си, работиш, друго е, защото не си имал желание.
Когато човек не е егоист, но е добър родител, той е и добър дядо или баба, добър приятел, колега, съсед.

Птица, каквото съм искала да кажа, съм го казала ясно. Не виждам нужда да го повтарям или обяснявам.
Доколко са основателни нечии претенции ти, отстрани, няма как да знаеш. Не си съдник, слава Богу. Нищо, че раздаваш груби епитети. Бързите присъди са криви присъди.

Аз пък бих се грижила (ако има нужда) за бившата ми свекърва не от задължение (разведена съм със сина ѝ от 9 години) , а защото е станала моя близка втора майка и я обичам! И за собствените ми родители ще се грижа - не по задължение, а по любов. Тоест, както много ми помагат и гледат дъщеря ми непрекъснато, ако поискам ще ги оставя на произвола на съдбата - не съм ги карала насила да го правят. А и те не са го правили по задължение. Ако искат я виждат, ако не искат - няма. Елементарно е. Просто е... не знам, обич, близост, желание да им помогна. Но не защото някога са правили това за мен и детето ми, за защото така го чувствам.
Тъй де, Светулчица, ще се грижиш, защото си видяла грижа и добро отношение.
По-трудното е да се положи грижа там, където не си получил такава.
Още по-трудно там, където си видял пръчка и зла дума.
Чувствата не са някакви извънземни неща, които се появяват от нищото или от кръвната връзка. Те се пораждат в резултат от конкретни действия и отношения.
Виж целия пост
# 457
Родителя е отговорния за всичко. Дори на порасналите деца. Той е този който е формирал отношенията им и той ще си носи последствията. Порасналото му дете с абсолютно нищо не е длъжно. Начина по който е отгледано и отношенията които е формирал родителят му, предопределят собствените му старини. Но пък като ги зарежат се сърдят на децата си и на куцо и сакато се жалват как са изоставени без никакви причини. И много често заради злата снаха, която е вързала сина. През ум обаче дори не им минава, че сами са си виновни.
Когато отношенията са нормални, тези въпроси изобщо не стоят. Но тогава и за внуци се помага защото бабата/дядото сам/а го иска и го прави безкористно. Съвсем резонно после да получи същата безкористна помощ, когато има нужда.
Ако го прави с условия или от куртоазия, пак ще получи същото, когато е нейния ред. Толкова е просто

Птица, точно обратното е. Никой не изисква да му отглеждат децата, а да му се помогне, когато има нужда, било то и с децата. Защото в каквато и ситуация да са младите, все ще оправят и стабилизират. Възрастинят е този който ще върви към обратното, към това той да е нуждаещия се. Пак стигаме до там, че както си помогнал, така ще помогнат на теб. Защото няма как реда да е друг, родителите ти да са първо стари, а после млади, а децата ти обратно, че и реда да се помага да се промени
Виж целия пост
# 458
Антигона, много ми хареса  това : ''От друга страна пък, добрите родители винаги са били и добри баби и дядовци. От моя гледна точка тези неща са свързани. Не мога да си представя всеотдаен родител, който ще бъде егоист спрямо внуците си. По-скоро съм виждала обратното.''
Светулчица - прекрасно е това,което споделяш. Няма да забравя един случай от миналата година. Бяхме на детско парти с една баба- свекърва. Беше дошла с внучето си, защото майката гледаше новородено бебе. С такава любов говореше за снаха си, че ми стана мило !
Извода, който мога да си направя е - посееш ли любов , това ще пожънеш. Обратното също е валидно. За грижата- може би почти всеки би го направил от човещина, но отношението  е нещо, което се печели с годините.
Виж целия пост
# 459
... И аз не смятам, че грижата за внуците е нечие задължение, но липсата на такава понякога е свързана с пълна незаинтересованост, а това е по-лошото.
От друга страна пък, добрите родители винаги са били и добри баби и дядовци. От моя гледна точка тези неща са свързани. Не мога да си представя всеотдаен родител, който ще бъде егоист спрямо внуците си. По-скоро съм виждала обратното.
Така е, абсолютно си права Hands Plus1
Джуди, нещо много емоционално реагираш на поста ми. Струва ми се, че дори не си разбрала какво точно казвам.
Виж целия пост
# 460
Емоциите са изцяло при теб, птица, ти си тази, която квалифицираш и раздаваш епитети. Прибързано, доста.
Виж целия пост
# 461
За моето семейтсво мога да кажа:

А) не говоря в множествено число, защото смятам, че нямам право да говоря от името на друг човек било то и мъжа ми. Но в това сме заедно, плащаме заедно и гледаме децата си абсолютно на равни начала. Имаме еднакво отношение към тях и ги гледаме с много обич и загриженност.

Б) Моята майка не може да ги гледа, защото е инвалид. Но прави каквото може, никога няма да откаже помощ каквото и да и срува. Така ме е научила и мен и се гордея с това!

В) Също някой попита дали когато сме правили деца сме искали мнението на свеекърва ми за това да ги гледа. Отговорът е, да, питахме я.

Но както казах тя е много голям егоист и прави много неща импулсивно. Започна да и омръзва а децата са малки.

Някой каза съвсем точно как се чувствам : не искам да ми гледа децата, го ме боли когато и́ искаме помощ и отказва заради дреболии.

Ще изтраеме още малко и ще търсим друг вариант. Само бебето да поотрасне...

Така или иначе за мен, една майка или баба не може да има това отношение към децата и внуците си.   Мое мнение.
Виж целия пост
# 462
А случвало ли ви се е помощ да ви излезе през носа ? На мен да. Жестоко при това ! Затова ще намерим начини да се справим сами.
Виж целия пост
# 463
А случвало ли ви се е помощ да ви излезе през носа ? На мен да. Жестоко при това ! Затова ще намерим начини да се справим сами.
Зависи   какво значи да ти излезе през носа.
Ако някой ти е помогнал и после го оплюеш е  гадно.И ти го връща от яд или безсилие, вината е на двама ви,защото ако ти помогне съседката няма да и  пискаш веднага ,а на свекърва примерно ще намериш за какво.Разликата е ,че смяташ втората за длъжна.Въпреки да казваш друго.
И да ,най добре е всеки сам да се справя.Ако партньора му клинчи си е виновен за избора си.
Пък тези дето съумяват без  ядове да си помагати  се търпят са за похвала.
Виж целия пост
# 464
Не бих оплюла човек, който ми помага в нужда. Не смятам свекърва ми за длъжна. Сама предложи да се отзове в определен момент. За което съжалявам.
Да ти подадат ръка в труден момент и после да ти го натякват цял живот , да очакват да мълчиш и да преглъщаш обиди . Не, мерси.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия