Чакайте, де! Децата имат грижа за старините на родителите си, не защото родителите им гледат техните деца, а защото са ги отгледали тях самите.
Нещо тотално и изначално са ви сбъркани разбиранията за отношения, грижа и задължения между близки хора.
Нещо тотално и изначално са ви сбъркани разбиранията за отношения, грижа и задължения между близки хора.
Никак даже. Децата никой не ги е питал дали да се явяват на този свят. Последната ми мисъл е, че моите деца са ми длъжни на мен, щото аз съм се грижила за тях. Дали да се появят на тоя свят не са решили те, затова и отговорността по отглеждането им е моя. Ако съм била добър родител, ще се погрижат за мен, ако изпадна в нужда или най-малкото ще си общуваме като близки хора. Ако не съм била - никой не ми е крив. Ще се гледам сама, колкото успея.
Скрит текст:
Това, че нечии разбирания не съвпадат с вашите, съвсем не прави чуждите "сбъркани". Не е лошо да си мерите думите. Те са просто различни и си имат своите основания. Когато човек е срещнал в живота си различни случаи, се научава да приема различните становища доста по-обективно и не така на нож. Има хора, които не могат да си представят дори как е в чуждите обувки. Има деца емоционално зарязани - не се набива на очи, но те си знаят как са расли. Има деца и чисто физически оставени. Има тормозени - бити, обиждани, неглижирани, оставени без помощ в нужда, без грижа, без внимание. Никой отвън няма право да им казва как да се чувстват в тяхната ситуация и какво отношение да имат към родителите си, поставили ги в такова положение.
Та затова - като "никой на никого не е длъжен..." е хубаво да се прилага, но нека е за всички, за да е справедливо. И когато веднъж си я приложил тази "мъдрост", понеже ти е изнесло, е редно да понесеш да я приложат и спрямо теб. Нали е справедливо?
Хубаво да си помагат близки хора, но човек не си избира близките и помага обикновено тогава, когато наистина се чувства близък с тях. А за това е нужно да се полагат усилия. Емоционални връзки се създават и пазят с усилия, с грижа, с обич. Не с биологична връзка. Дори не иде реч само за помощ, понякога става въпрос просто да се поддържа близка емоционална връзка, която стопля и поддържа човека. Ами как да се поддържа, като някой изначално я е изкоренил?
Та затова - като "никой на никого не е длъжен..." е хубаво да се прилага, но нека е за всички, за да е справедливо. И когато веднъж си я приложил тази "мъдрост", понеже ти е изнесло, е редно да понесеш да я приложат и спрямо теб. Нали е справедливо?
Хубаво да си помагат близки хора, но човек не си избира близките и помага обикновено тогава, когато наистина се чувства близък с тях. А за това е нужно да се полагат усилия. Емоционални връзки се създават и пазят с усилия, с грижа, с обич. Не с биологична връзка. Дори не иде реч само за помощ, понякога става въпрос просто да се поддържа близка емоционална връзка, която стопля и поддържа човека. Ами как да се поддържа, като някой изначално я е изкоренил?
) Други хора не обичат да се занимават с деца. Всеки човек си има мнения, привички, приоритети и никой няма право да му ги пренарежда живота.