Децата и лакомствата по празниците и не само🍬

За детските градини има строги наредби, какво може да се яде и какво не. Явно за училищата не е съвсем така, щом свободно се размятат домашни сладкиши. Доколкото ми е известно това е широко застъпено в цял свят, все пак напоследък ние не сме от измислящите, а от копиращите нации.

В такива базари участват майки с по-специално отношение към кулинарията. Залогът не е малък и няма как да рискуваш с некачествени продукти или с такива, с изтичащ срок на годност. То е нещо като да имаш малка бутикова сладкарница, целта ти е да продаваш качествени и вкусни сладкиши.
Ти би ли рискувала да продадеш нещо, което би причинило чревна инфекция, не само заради съвестта ти, но след като е заложено и името ти?

Светкавица, моят мъж също работи в тази сфера и мога да ти кажа за хиляди номера с които минават производителите, гаранция няма за нищо въпреки проверките. Да не говорим че често проверките са предварително известни и предните дни цеховете работят като за последно, а в деня на проверката почти имитират някаква дейност за да не цапат и показват какви ги вършат обичайно.
Навремето родителите ми имаха приятели крупни зцемеделци, които снабдяваха пазари със земеделска продукция, но в лабораторията носеха продукнти за изследване и сертификати взети от някаква баба... А за здравните книжки много от хората работещи в тази сфера носят "проби" взети от... малките си деца, че е по-лесно.
Носила съм на гости домашно приготвен сладкиш, използвала съм изключително само скъпи продукти, възможно най-проверени на вкус и като качество и съм влагала в изработката най-голямото старание на което съм способна. А в ресторанти и всякакви там заведения за хранене хигиената е не е на ниско ниво, а е направо липсващо звено. Толкова много примери мога да дам и все са пълна потрес- не могат да бъдат доказани или забелязани от клиентите.
Единствено ще ми е неприятно да приема домашен сладкиш или друга храна от хора за които знам че имат примерно котки, защото съм виждала как ходят по маси или стопаните им ги прегръщат, а после със същите дрехи покрити с косми продължават да правят неща в кухнята.

ПП Като малък на сина ми съм ограничавала сладкото, защото беше много злояд и да може все пак да хапне и нещо друго. Сега навън тъпче всякакви боклуци, но вече съм безсилна, на 15 е.

Не казвам, че на местата за обществено хранене и производство за храна има абсолютна гаранция. Казвам, че анонимна храна от непознат производител е с точно нулева гаранция.

Такава безотговорност не я разбирам - как не им минава на такива хора през ума, че това е ужасно.

А аз ти казвам че дори от големите производители няма гаранция, казвам и за хотели 5 звезди които имат изключително гнусни практики в кухните си, ако искаш вярвай. Ако нещо може да бъде направено от евтини имитиращи продукти, то ще бъде направено от такива и никой не може да го хване вече в готовата за поднасяне храна. Да не започвам за практиките на вече върнати от масите чинии, от които се взема каквото може и на другия ден се влага където става Аз например когато излизаме за бързо хапване по обед с колеги, никога не си поръчвам салати с късчета месо или супи- сещай се защо...

Е, то това си е класика, да не се поръчва храна, за която се подозира преработване, но все пак има места на които може да се доверим.Затова малко места посещавам, не обичам да експериментирам.

И все пак, ако ми се прияде суджук(рядко ми се случва) предпочитам да е на изпробвана фирма с все Етата му, отколкото от някоя баба, клекнала на щайгите на Синия пазар, например. И не бих го взела като подарък от непознат.

За производителя на краставици, ами какво да кажа лакомия, която води до това. Ама и не мисли, че ако всички са като него, то да се е изтровил светът.

в заведенията, в които ям на обяд накрая си отсервираш и чинията с остатъците отива в коша. Сериозно ли мислите, че после някой рови вътре, за да вади мръвки за супи и салати?

Никога не съм си отсервирала чиния в заведение. А за практиката знам от много сигурни места. За  хотели изнасящи на шведски маси трети ден една и съща храна всеки ден обработена по нов начин също, знам и за ол инклузив - храни занесени по стаите макар че е забранено и камериерките които я носят обратно в кухните. Практики по месопреработвателни фирми, които за персонала по празници правят специално изработени неща, нямащи общо с останалото производство, което е с по-ниско качество въпреки че работят по съществуващия стандарт...Ако щете вярвайте Някъде по-нагоре казах че това са практики които нито личат, нито има как да бъдат установени от проверки или от вкусовите рецептори на клиентите, но са напълно реални.

За пресготвеното от ол инклузива знам, но да вземат неизядена храна от чиния на клиент - това за първи път го чувам.

И на мен ми звучи като градска легенда, съжалявам. Някъде някога може и да е имало такъв случай, но да е масово - абсурд.

В Икеа се случва да хапнем от време на време, винаги си отсервираме. По други места май не се налага.

Да де, защото са били за вас, не са били използвани отровите, които се влагат в тези за продажба на пазарите. И нашите гледат, и свекърите, ама познай дали пръскат и торят с широки пръсти, като е за нас, децата ни и за тях.
И да, това с преработката на стари, вмирисани меса и други продукти, за да се замаскира негодното състояние, подмятането на едни и същи храни по различен начин, за да се предлагат пак и пак, никак не са непознати номера на нашенските тарикати печалбари.

Тук в Германия постоянно се продават домашно правени сладкиши и друга храна по  разни училищни празници и събития,  също в детски градини,  спортни клубове или разни сдружения. На мен ми се налага да пека поне веднъж месечно за някоя кауза, спортно събитие или акция. Събраните пари подпомагат конкретен клуб, конкретна идея или благотворителност.
Например - класът на малкия ни син другата година ще ходят за 10 дни в Англия. Решили са тази година да правят различни акции, за да съберат средства за пътуването. До момента имат една продажба на мъфини, веднъж правиха гофрети на училищния празник и  веднъж продаваха коледни курабийки. До края на учебната година ще имат още няколко подобни активности.

Прибирам почти всички, подарени на децата, фабрични сладки. Приемам с удоволствие домашни сладки и сладкиши, особено, когато знам, че подаряващите държат на добрите и качествени суровини.