Поговори си сериозно с нея, спокойно (ако можеш без да повишаваш тон 
), че такива квалификации са недопустими. Ако направи нещо недопустимо вместо "лошо дете" да казва "това, което направи, е лошо" и т.н. - но наистина става въпрос все пак за наистина сериозни неща, които биха довели до нещо опасно за него.
), че такива квалификации са недопустими. Ако направи нещо недопустимо вместо "лошо дете" да казва "това, което направи, е лошо" и т.н. - но наистина става въпрос все пак за наистина сериозни неща, които биха довели до нещо опасно за него.Подкрепям.
Не ме притеснява това, че някой си си мисли такива неща за детето, та ако ще и родната му баба да е, притеснява ме, че детето ще почне да си мисли такива неща за себе си. Защото веднъж набедено за лошо, то ще започне да се държи като такова. И не само в момента когато е на 2 и половина, а когато стане на 15 също.
А за реакцията, ми аз слушах, слушах и един ден притиснах бабата в кухнята (по стечение на обстоятелствата бабата се налага да го взима от градина напоследък) и и казах, че високо оценявам това което прави за детето ми, но ако иска да продължи да го прави има няколко прости нещица, които трябва да спазва - първо, второ, трето ...
Но аз съм си малко джаста-праста и когато не ми харесва нечие отношение към детето ми си го казвам направо - майка ми веднъж си позволи да му каже "Леле какъв си бяс" - резултата - не го видя повече от 2 месеца.
Замислям се много силно 
просто да го отделям по-дълго от нея. Защото тя от дума не разбира, или аз не мога да се изразявам правилно. Когато се опитвам да й обясня, че не желая да говори така на детето тя се врътва и излиза от стаята и с това въпроса за нея е приключен. 
И после си е същото. Ефект няма. Опитах се да мълча, да я игнорирам, но това ме натоварва психически ...
... 
и той е малко като футболен рефер ... 
"На татко си се е метнал ! " 
