🆘🆘КРИТИКА - Творческо писане🆘🆘🆘

Препоръчвам ти книгата на Стивън Кинг, в която описва творческия си път. За съжаление ми избяга заглавието, но е пълна с практични съвети за писането. Най-важното е да не спираш да четеш и да пишеш, дори по страничка на ден, но не трябва да се спира. Има и още много неща, които той описва по страхотен начин, ще ти е полезна книгата.

Първото и задължително условие, преди да започнеш да пишеш, е много да четеш. Особено внимание обърни на класиците – там е абевето на писателския занаят. И нашите, и световните.
Второ – както художникът не може да рисува без бои, така и писателят не може да пише без думи. Работи върху лексиката си – колкото повече думи знаеш, толкова по-леко и красиво ще пишеш.
Трето – уважавай читателите си и не ги подценявай. Не пиши за неща, които са ти непознати, които не разбираш, които самата теб не могат да развълнуват.
Останалото е труд – четене и писане, писане и четене, и талант. Особено последното няма ли го... Ама и гол талант без труд е доникъде.
Успех!

Има доста сайтове за лично творчество: откровения, буквите, стихове.бг, стихче.com, но там повечето са любители и отзивите и критиките често са въпрос на симпатия или на принципа "аз на тебе, ти на мене". Но са едно добро начало да видиш как пишат другите, има и доста стойностни неща там. За професионални такива, не знам, периодично се правят някакви курсове по творческо писане, но са платени. Елузабет Костова правеше по едно време. Провери към читалищата за литературни кръжоци, в нашия град например има лутературно студио за ученици към едно читалище, води го известна местна поетеса. Като ученичка и аз съм ходила на такъв кръжок, зависи кой го води, но ти дава един по-различен поглед върху нещата, по-нестандартно мислене. Ако искаш, прати ми нещо да прочета и да кажа мнение.

Благодаря ви на всички, много полезно! Vondito, ще погледна тази книга, обожавам Ствън Кинг, мерси много!
Дама от морето, ти с какво се занимаваш? Изглежда разбираш! И от кой град си, кажи ми повече за това литературно студио.

П.п. Ако искаш наистина мога да ти пратя един разказ на лично.

От Бургас съм, не се занимавам професионално, писането ми е по-скоро хоби. Имам две издадени книги с поезия, третата определено ще бъде проза. Студиото се казва "Митични птици", ръководи го Роза Боянова. Курсове има всякакви в НАТФИЗ, но са доста скъпи. Също имат Ден на отворените врати, не знам кога е, но имаш достатъчно време да провериш, можеш да отидеш и на място да си зададеш въпросите.

Vondito, тази книга на Стивън Кинг той ли я е писал - нещо като автобиография, или е от друг автор, който разказва за живота му? Защото не мога да я намеря в Интернет.

Можеш да потърсиш и автобиографията на Сидни Шелдън, на мен лично ми направи голямо впечатление. Не знам дали я има в нета, аз я взех от кварталната библиотека.

Той я е писал, да. Чела съм я в Моята библиотека.

Предполагам става дума за тази му книга -    "За писането: Мемоари на занаята"

https://chitanka.info/text/10973-za-pisaneto-memoari-na-zanajata#text-toc

Ооооо супер, много ти благодаря  Morrighan😃

Онзи ден си наруших десетгодишното правило само да чета във форума, без да пиша. Та, явно така ми е тръгнало през новата година. Не влизам тук и ако искаш по-подробна информация, мога да ти отговоря във Фейсбук.
Първо, да кажа, че Как' Сийка е изчерпала всички отговори, които бих ти дала. И все пак, ще добавя още мъничко.
Има сайт за творческо писане: www.writecraft.io. Включена е и опцията за критика от останалите участници. Но се иска труд и постоянство. Подобно на всяко едно общество, се изисква време и труд, за да те забележат и следят. Правят си и сбирки всеки месец, напълно безплатни, с някаква символична сума за наем на помещението. Аз съм много несериозна и отидох само веднъж, но останалите членове си бяха създали сплотена групичка и си общуваха много активно. Всичките са любители, но много добри. Определено могат да те научат на изказ, структуриране на изложението и разни тънки похвати.
Аз, също пиша от време на време. Неколкократно са ми препоръчвали да напиша книга, но никога не съм го приемала насериозно. Причината - в последните няколко години, българската литература се задръсти от новоизлюпени автори, някои от които, абсолютно бездарни, другите - силно посредствени. Единици са онези, които наистина създават изкуство. Критериите са силно занижени и много хора вярват, че ако владеят правописа и могат да създават сложни съставни изречения, са призвани за писатели.
Не подценявай баба си, това, което пишеш, не е научна работа и трябва да се харесва на широкия читател. Иначе, си далече от целта. Също, не очаквай всяко нещо, излязло на белия лист от теб, да е шедьовър. Имам си неща, които приемам за повече от добри за сметка на външната критика. И обратно.
За многото четене - чета доста, но сравнение с хората от социалните групи за книги, съм абсолютен мързеливец. Безспорен факт е, че четенето ти дава необходимия базисен минимум за писане, но не е достатъчно.
Също - да се повторя и за таланта. Нямаш ли го, нищо не помага. Талантът не е универсална величина. Трябва да разучиш мехнанизмът му на действие и да го усъвършенстваш. Пак ти давам пример със себе си - писането ми не е плод на упорита работа и много прочетени книги. Мога да го сравня с Поток на съзнанието - ако съм в подходящото настроение, сядам и пиша. Думичките вече са си намерили мястото на опашката и търпеливо чакат да минат през вратата. Точно заради това, напиша ли веднъж нещо, ми е невъзможно да го възпроизведа. Разбрала съм, че моят талант се подхранва единствено от конкретна емоция и състояние на духа и съм се научила как да го инициирам по-лесно.
Друг пример - мога да прерисувам до съвършенство. Ако ми дадеш готова картина, с прости боички мога да пресъздам и отенъците на цветовете. Което не означава, че имам талант. Не притежавам елементарно умение да визуализирам нещо в главата си и после да го пренасям на белия лист като картина. Музикален инвалид съм, тази област на изкуството си остана вечно дръпната завеса.
И пак да се повторя - не очаквай широко признание, особено от хора, които не ги влекат подобни неща. Един младеж реши да ме впечатлява. Аз обаче - типичната гаднярка, го разнищвам на съставни части. Пращам му мое стихотворение, получило висока оценка и чакам реакция. Отговорът - същинска Деса Поетеса. За какво да му се сърдя? Затова, че нито харесва поезията, нито я разбира? Не е и до разбиране. Някъде четох коментари на велики писатели един към друг. Така безмислостно се бяха наковали, да ти се приплаче.