Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 55

Диаболика, това отслабване със сигурност не е било от хормона, имало е друга причина, която е останала в сила и за тази една седмица, когато си пила еутирокса.

Бухтичке, според мен може би имаш нужда от коригиране на дозите - леко увеличение поне на Т4, а може би и на Т3, но трябва да се експериментира. Разбира се, това е моето мнение, като се водя по идеята на Барбара Л., че и двата хормона трябва да са в горната половина на реф. стойности, без значение колко потиснат е ТСХ. Има и други възможни гледни точки - според Бланчард са нужни много по-малки дози Т3 и ТСХ не трябва да се потиска. Но в крайна сметка най-важното е как се чувстваш. Потиснатото ТСХ, ако не е придружено от симптоми на хиперфункция, не означава проблем, а просто особеност на лечението с Т3, вероятно дължаща се на мануалното дозиране на хормона (не се пият миниатюрни дози няколко пъти през деня, а обикновено една доза сутрин, която трябва да действа целия ден). При жените, които са оперирани от рак на щитовидната жлеза, ТСХ също трябва да бъде потиснат, затова им предписват високи дози тироксин, но не съм попадала досега на някоя със симптоми на хипер - обикновено са с хипофункция, често заради нисък Т3. Това е напълно възможно да е заради потиснатия ТСХ, защото се предполага, че той стимулира конверсията, но може и да не е. Но искам да кажа, че потиснатият ТСХ не означава задължително хиперфункция, ако не е придружен от такива симптоми и от наднормени ФТ4 и ФТ3.

Шоколада, благодаря за мнението, док каза, че е нормално да се понижава ТСХ при включване на Т3, а и нямам никакви проблеми със пулс и други негативни симптоми на предозиране. Чувствам се добре, единствено проблем с цикъла има. По-интересно ми е дали мислите, че имам инсулинова резистентност заради повишеното ниво на 120-та минута. Четох, че може да е обратим процес и че с талия под 80 см би трябвало да няма проблем, затова съм на диета (по-скоро хранителен режим) и вече съм с 82 см талия. Четох че лекарствата за справяне с инсулинова резистентност много увреждат бъбреците и отказах на предишния си ендокринолог да ги пия. Новия ендокринолог, при когото съм и с новата терапия, каза че не намира проблем с резистентност и не ми назначи лечение, но и не намира за необходимо да ми направят пак изследване на захар с глюкозно обременяване.

Ами, щом захарта е повишена на 120-ата минута, това може дори да е диабет, а не просто ИР. Трябвало е да се видят и стойностите на инсулина на 60-ата и 120-ата минута, и захарта на 60-ата минута. Но да не спадне захарта за 2 часа - това не е добре. ИР със сигурност, може би дори диабет.

тест за инсулинова резистентност:
ОГТТ- 120'=8,9 mmol/l (реф.7,8)
ОГТТ- 0'=5,4 mmol/l (реф.2,8-6,1)
IRI -инсулин 6,94 mlU/ml.
Не разбрах дали това е захарта или е нещо друго, но този показател, доктора е написал "глюкоза", е завишен на 120 мин., винаги на профилактични прегледи глюкозата ми е в границите на нормалното, както и при това изследване на нулева минута. Доколкото знам диабет е над стойност 12, а това се води преддиабетно състояние (между 6,1 и 12), което е обратимо според някои мнения, които прочетох.

Глюкозата е кръвната захар. Но 12 е прекалено високо. Не съм 100% сигурна, но щом на 120-ата минута захарта е висока, това според мен може да означава диабет, но може и да е само ИР. Но ИР е абсолютно сигурна.

Благодаря! Ще ви чета, а като направя изследванията през февруари - ще пиша пак. Много полезни статии открих, чета и старите теми, за хранене, за комбиниране на лекарствата, за проблемите ви... Успешно лечение на всички и откриване на точните дози!!!

слагам го скрито, защото е малко офф, но пак е свързано с жлезата:

Весето, Ваня, Благодаря ви!
Сега съм по- спокойна.☺
Ще ви послушам и за фт3 и фт4.
🌸🌻🌺

Малката бухтичка, според мен също е ненужно да се намалява още Т4. А дозата на Т3 за мен е много висока, но следващите резултати ще дадат повече яснота. Успех и на теб!

Ще ми се да уточня нещо за конвертирането понеже го обсъждахте. Т4 се конвертира в Т3 посредством ензимни дейодинази. Проблемът с конверсията е предимно проблем с дозирането. Неадекватно високите дози, които потискат работата на дейодиназите (т.е. конвертирането), просто не могат да регулират ефективно нивата на хормоните. На практика неадекватните дози поддържат хормоналния дисбаланс. Точното количество хормон или комбинация от хормони (Т4+Т3) би могло да балансира дейодиназите и съответно конвертирането. В такъв случай, ако искате да подобрите конвертирането си, би било разумно да обърнете внимание и на влиянието на постъпващия хормон (т.е. дозата на Т4 и/или Т3) върху действието на дейодиназите.

Въпросът е дали това е начинът да се отстранят симптомите - все пак най-важното е човек да се чувства добре. Има страшно много хора, които пият сравнително високи дози Т3 (примерно 25 мкг) и се чувстват добре, ако нуждата им просто е висока. Разбира се, някои пият дълго време по 12,5 мкг и също са ОК, просто зависи. А познавам и една жена, която отначало за няколко години е пила 25 мкг (при доза на Т4 175), но наскоро намали на 12,5, защото усети, че 25 вече й е много, сигурно защото е решила някои проблеми, които е имала, примерно с кортизола, храносмилателната система, кръвната захар. Та наистина не знам дали Бланчард е най-правият в случая с неговите дози Т3 от порядъка на 0,5 - 1,5 мкг. Освен това Бланчард, поне в тази книга, която аз четох, не си прави труда да обясни много, а подхожда доста високомерно, сигурно защото му е писнало да се подиграват с него, разбираемо е. Но за пациентите това не е от полза. За разлика от него, Барбара Л. дава доста конкретни указания, а и със сигурност цитира огромен брой публикации, за да подкрепи твърденията си - нещо, което Бланчард също не прави. Той се базира най-вече на личните си наблюдения. Така че аз съм по-склонна да вярвам на нея за тези 2 неща:

1) че щитовидната жлеза секретира Т4 и Т3 в съотношение горе-долу 10:1, което означава, че ако някой пие 100 мкг Т4, е правилно да започне с 10 мкг Т3 като начална доза - идеята е да се замести нормалната продукция на жлезата;

2) различните хора имат различни нужди, по редица причини, затова началното съотношение 10:1 може да трябва да се коригира, за да стане, примерно, 12:1 или пък 5:1. Има хора с вродена резистентност към щитовидните хормони, на тях със сигурност им трябват по-високи дози. Има и придобита резистентност заради заболявания и лекарства, не само вродена. Има и проблеми с конверсията, които не се решават лесно, защото може да отнеме години, докато разбереш каква точно е причината (стомах/черва, бъбреци, черен дроб, кортизол, желязо и кой знае какво още), и после още кой знае колко месеци или години, за да го отстраниш - ако въобще успееш. А междувременно ще се чувстваш все по-зле, ще развиваш разни допълнителни болести заради хипофункция и накрая ще ти иде да се самоубиеш, за да не се мъчиш повече. Но всеки решава какво да направи. Глупаво е да се водиш само по изследванията, водещи трябва да бъдат симптомите, а изследванията само да потвърждават или отхвърлят предположенията. Когато се приемат щитовидни хормони, организмът не работи по същия начин, както ако не ги приемаш отвън. Затова ми се струва, че и изследванията, които важат за хората без проблеми, не важат съвсем 1:1 за хората на терапия. Важно е как се чувстваш.

Пак съм аз с моите глупави въпроси, извинявам се предварително ако е обсъждано и досаждам. Възможно ли е да се вдига кръвно от еутирокса? Преди около час ме блъсна главата и го измерих - 130/90, пих вода и хапнах малко. Сега уж взе да пада, не ме боли така главата.

Естествено, че изследванията при хора с нормална щитовидна функция и на фона на хормонален прием ще са различни. По принцип не виждам никакво противоречие. Това да се търсят и решават проблеми по "стомах/черва, бъбреци, черен дроб, кортизол, желязо и кой знае какво още" може да става паралелно с едно адекватно разчитане на резултатите от изследванията. Двете неща са взаимно допълващи се. И не казвам да се водим само по изследванията, а просто да ги разбираме. За да имаме по-ясна представа за състоянието си. А също и за да можем да взимаме по-рационални решения за себе си.

Това и друг път сме го говорили. Спор няма, че е въпрос на индивидуално нагаждане във всяко отношение (и на дозите, и на хранителни режими, и т.н.).

Когато жлезата е с нарушена функция, нивата на ЩХ намаляват, но дейодиназите не спират. Напротив, активизират се. Тяхната работа, обаче, не може да компенсира липсата на хормони, произтичаща от недобре работещата ЩЖ, която просто не може да произвежда достатъчно Т4, че да има "материал" за конвертиране в Т3. В този случай проблемът не е в конвертирането, ами в ниските нива на Щ. хормони. Когато се започне заместителна терапия, приемът на синтетичния хормон често е неадекватно дозиран. Това е факт и хората на хормон го знаят. Или го осъзнават впоследствие, след като са имали няколко години сляпо доверие в лекарите си. Докато не започнат всъщност да се чувстват зле от задълбочаващи се симптоми. С постоянно клатещи се нива нагоре-надолу и редуващи се симптоми на намалена функция с такива на предозиране и хиперфункция. Борещи се с алтернативни методи, дефицити и полагащи страхотни усилия да подобрят начина си на живот и хранене. Усилия, които просто не могат да дадат истински резултати, защото неадекватното хормонално лечение възпрепятства това. Както и авторката на предната преведена статия беше установила сама. Но никой не чете, пише или говори за това как да постигнем адекватно хормонално лечение. Никой не говори за дозиране, за дейодинази или за подобряване на конвертирането чрез подпомагане работата на дейодиназите. А точно те вършат цялата "магия", те са истинските супергерои в тази история. Външният прием на хормон директно им влияе като или потиска, или стимулира действието им. Съответно определянето на размера на дозите е ключово. Ясно е, че размерът на Т4 и Т3 дозите ще са в различно съотношение за всеки. Но как ще се намери правилното им съотношение за конкретен човек без да се осмислят адекватно ефектите от дадени дози?

Естествено, че е важно как се чувстваш. Но това усещане може да е доста субективно и подвеждащо във времето. Днес си "добре" и пишеш във форума колко си доволен от дозите си и режима си и т.н. Но има вероятност след три месеца нещата да са се променили, а това да не се спомене, въпреки че в крайна сметка първоначалната информация не се потвърждава. Това развитие, обаче, остава скрито или неразбрано съвсем неумишлено. Човек може лесно да се подведе, ако разчита единствено на субективни критерии.

Перфектният вариант е и симптомите (по-скоро липсата им), и изследванията да показват единодушно, че е постигнат добър хормонален баланс. Или поне възможно най-близкото до реалистично оптимално добър. Защото нивата не са константни, а както казваше Африканчо, нашите жлези са загубили гъвкавостта на здравата жлеза и няма как да сме перманентно съвършено добре. Затова се нуждаем от постоянно проследяване и адекватни корекции.

Хубава слънчева неделя на всички!

В крайна сметка е индивидуално, опира до нагаждане, и то веднъж за лятното ниво, втори път за зимното ниво на дозите, защото при повечето хора има вариране, в едно проучване бях чела, че разликата е от порядъка на 29% и го забелязвам и при себе си в момента. Дай Боже да успеем да напаснем всичко според нуждите си и да се чувстваме добре.

Леле толкова много научавам от вас, неща които изобщо не са ми правили впечатление.
Сега пия Магне Б6 и много се чудех защо. Отделно ЛЛ ми "изписва" периодично Невробекс или Б комплекс. То защо било... Не знаех и за връзката с Цинка. Точно на пика на Тсх-то ми, кожата ми стана в стрии. Пак свързано.
Благодаря за всички неща, темата е златна

Има ли някой който пие еутирокс-а преди лягане и колко време след храненене е достатъчно според вас?