Проблеми с майка ми и приятеля ми

Креми, те всички големи породи + питбул, могат да са опасни за хората, ако не се възпитават правилно. Всяко куче /от горепосочените, че и повечето от по-малките породи/ изискват и възпитание и  социализация сред хора и други животни. Това изисква близо година и половина усилено възпитание как да се държи кучето при игра, как сред хора, как сред други животни и т.н. А не като види чужд човек и да скача по него с лай или като види друго животно да го гони за да го нарани. То не е само да му напълниш купичката с вода и другата с манЖа и да обиколиш блока да се изходи. Тая мързелана обаче, дето я мързи да си мръдне гъз@ от дивана по цял ден, едва ли изобщо се занимава с такова нещо, като възпитание. Взела си е, е т.е. взели са й куче за играчка - да го разхождала, че й било скучно по цял ден и била депресирана . Поне да бяха избрали дребна порода, която да е ок с размерите на апартамент и която да не исисква, чак толкова време за разходка и възпитание. Жал ми е за кучнцето, а са толкова красиви кане корсото.

Ами мързи си я девойката и то яко.Депресия ли?Те всички мързеливи са все едни такива депресирани.Реално проблемите си ги прави самата тя.За такива като нея все няма работа и все някой друг им е виновен за несгодите в живота.Никога обаче не поглеждат себе си.Млада права жена вместо да се вземе у ръце седи и реве тук.Добре, че и кане корсото не обвини за нещастията си в тоя живот.

Извинете,но посочих официалната безработица за да се постресне момата.Знам,че има много хора нерегистрирани на борсата/не зная защо/.Аз наистина съм от по-голям град,но по много витрини на магазини и ресторанти висят табели "Търсим...." Ако човек е принуден,приема всякаква работа,пък после търси по-добра.

Потвърждавам, и аз съм от Северозапада. Ми дай да напускам работа и да лягам вкъщи да ме издържат, щото съм от Враца или Монтана?!

Авторката не хареса, че я разконспирирахме с драмата със Северозапада и че ще и се наложи да работи за 600 лв и си би камшика от темата

Здравей, авторке Аз също съм от малък град. Дълги години се боря с депресията. Появи се когато по независещи от мен причини останах без работа, а периодът беше такъв, че се намираше трудно. За депресията отидох на лекар и пих хапчета, за да я овладея. Започнах работа за супер малко пари в един мебелен магазин в града, където ако ядосаш собственика ти реже я заплата, я те уволнява, я те оставя без климатик на 20-ти декември. Усетих, че това ще обостри депресията ми, освен това накърняваше човешките ми чувства и напуснах. По образование съм икономист. Веднага започнах да гледам за работа, за магазин, за заведение, нямаше значение, защото знаех, че ако си остана вкъщи ще стане по-зле. Търсих и надомна. Родителите ми помогнаха финансово, за да изкарам магистратура. Хващах се да работя дори и за по няколко часа или дни някъде. Резултата не закъсня. Намериих си работа в една фирма в града. Работя по специалността си и харесвам работата си. Не взимам по 2000 лева, но все пак започнах без опит по специалността си, много неща научих от колегите, неща, които не се учат в университета. Заплатата ми бавно, но сигурно расте, успоредно с моето развитие и доказване като качествен специалист.
Мисълта ми е, че всичко иска време, но иска и усилие от наша страна. Иска изобретателност. Това, че си в Северозапада не те спира да търсиш работа като преводач щом знаеш езици. Изкарай курс за заклет преводач, още по-добре платени са. Направи нещо с живота си.
Относно приятеля ти не мога да дам съвет. Сама усети дали това е твоят човек извън това какво ти казва майка ти. Ти ще живееш с него, не тя Ако не е за теб, се разделяте и готово. Какво толкова. Хора се събират и разделят всеки ден.
Относно майка ти също не мога да дам особен съвет. Отношенията ни с моята не са такива. Ние говорим, споделяме. Говори с нея и просто се опитай да й обясниш как се чувстваш. Но не чакай да те издържа, тя не е длъжна, а и като вижда, че в теб няма желание за борба, за намиране на работа и за излизане от това състояние, колкото и да те обича, това ще започне да я дразни. А тогава отношенията се обострят.
Като за начало започни да си търсиш работа, няма особено значение каква, просто да не стоиш вкъщи и да се самонавиваш. После ще я търсиш по-хубава. Докажи се като специалист в областта си и тогава имай по-големи претенции за пари. Завършила си преди няколко години. Почакай малко да се развиеш.

Завършилите наскоро, независимо от специалността, имат огромни очаквания за работата. Ако може да е направо на мениджърска позиция и да се взимат едно 2-3 хиляди лева. Ама ако може и да не е много стресираща, да е с плаващо работно време (щото видиш ли от 9 до 6 си е убийствено да се бачка) и в по-голяма част от работното време някой друг да ти я върши, а ти да си чатиш в месинджър.... Ако не са такива условията веднага започва да се мрънка и редовното  "за какво ще им работя за 500 лева".  

А добави и към картинката „завършил в чужбина”, което добавя още 1000 точки безсмъртие и намирането на работа става мисия невъзможна в нашата мила, пропаднала татковина...

Баси тъпата тема и мързеливата жена!

С твоята специалност имаш много възможности за реализация, особено пък с италиански. Поне до преди няколко месеца имаше търсене на кадри с италиански. Въпросът е, че не може веднага да очакваш да те назначат на високата позиция с голямата заплата и всичко да тръгне по мед и масло от първия работен ден. Трябва първо да се докажеш пред работодателите, а за това се изисква търпение. Все ми се струва, че ако имаш достатъчно хъс и желание, може да си организираш нещата и да работиш, дори и на Луната да живееш. И майка ти не ти е виновна. И моята майка е властна и обича да има контрол над всичко, но ето как процедирам. Изслушвам внимателно мнението й, но ако вече съм взела друго решение, й казвам: ,,Оценявам загрижеността ти и уважавам мнението ти, но реших, че ще е по-добре за мен, ако направя така и така''. Ще видиш, че ако споделиш на майка си какво лично ти искаш и какво възнамеряваш, ще се успокои, защото ще види, че действаш. Не става само с хленчене, трябва и малко организация. Трудно е, но не е невъзможно.

Майката на авторката е в Италия.
Комуникацията е по телефона и е доста пресилено твърдението, че ѝ заповядва всеки ден с кой крак да стъпи.
Положително я натиска да почне работа, защото ѝ праща пари, които отиват и за гледане на скъпото куче.
Която и "спонсорка" да е, ще реагира, разбира се.

Мързелът ѝ е в повече на момата, ама като има кой да я търпи и храни, ще продължава да е в "депресия".

Пари не може да изкарва, за кола не могат да спестят, но породисто куче й купил, да се теши женицата с него. Ужас направо, как може да има подобни мрънкала като авторката?! Нямало да работи за 600 лв, гиди сопа!

Разбирам я донякъде майката на авторката. Сигурно не си изкарва лесно прехраната в чужбина и каквото изпрати в България, се изразходва за някакво куче. Ако авторката почне да работи нещо, което не я задоволява, но пък й носи някакъв доход и междувременно си търси по-хубава работа, съм сигурна, че майка й и копче няма да каже. А пък депресията не искам и да я коментирам... Реален повод за такава не видях.

Е, как не видя?! Живее в Северозапада( като че ли е на Марс, самичка), няма скъпоплатена работа, не иска деца, а майка й я натиска да ражда( няма да се учудя скоро и това да направи, понеже майката ще издържа дете, нали, но куче не), живее с приятеля си като съквартиранти, нямат кола( 1000 лв за куче сигурно е дал, но не, ще спестява за кола, завалията). На това отгоре са около 30-те ( тя) и 40- те( той), а целият разказ е като на 18- годишна пикла, която иска всичко да й е на тепсия.
И това ако не е депресарско, кое?!

Ама и майката не е много в час. Я да спре с преводите по мъниграм и да я видим Галена Богданка.