Токсична връзка

Здравейте! Искам да споделя за своя проблем, като ще се радвам да чуя ако някой от вас е имал подобен етап от живота си и ще помоля да не бъда нападана! Имам връзка от 5г с мъж, който е 15години по-голям от мен, първата година нещата бяха що годе добре, аз бях малка и много влюбена и се надявах, че с времето ще се напаснем. За проблемите ни обвинявах себе си, че съм малка, че нямам опит в домакинството (защото получавах нападки), давах всичко от себе си да се науча и смятам, че започна да ми се получава, но никога не беше оценено, ако не натъртех.. след втората година всякакви жестове спряха, откъм най-дребните неща, дори за рожденните ми дни казваше, че е приключил късно работа и цветята вече не работели... не иска да излизаме, защото е "уморен" , "сега нямам пари", "другата седмица" (която ако не спирам да мрънкам, така и няма да дойде) и под излизане нямам в предвид дискотеки и барове, а просто разходка.. постоянно съм упреквана, че нямам амбиции и идеи за нищо, а когато се опитам да се изкажа по някой въпрос, мнението ми не се зачита, защото "не разсъждавам правилно".. студентка съм, за него образованието е безсмислено.. не го интересува нито какво уча, нито какво искам за в бъдеще от живота, неговата цел е да продължа семейния бизнес, в който участва майка му (с която не сме в добри отношения, а опитах.. той с нашите е пълен пас, не иска да ги вижда и да ги чува), а аз не искам да се занимавам с тази въпросна семейна работа... работя от година почасова работа на друго място, защото до преди това получавах упреци, че ако започна работа няма да имам време за нас, а в същото време ме издържаха родителите ми, защото ако съм искала да ме гледа, трябвало да работя при тях (а впрочем аз опитах и това, просто под натиска на майка му, няма как да се работи спокойно плюс, че работата сама по себе си не ми носи удоволствие).. друг доста голям проблем е, че когато седне да пие алкохол доста често прекалява, започва да се заяжда и дори да се опитам вечерта да отмине и да поговорим на следващия ден, той просто провикира и не винаги търпението ми успява да се запази.. от година насам не живеем заедно, буквално съм се оставила по течението, не правим нищо заедно, дори сме вече доста рядко интимни, опитвам се да говоря с него, че така не става и е време всеки да поеме по пътя си, уж се съгласява, а не спира да ме търси и аз всеки път се връзвам.. за себе си мога да кажа, че останах до него въпреки всичко, през тези години той имаше финансови проблеми, семейни, аз винаги бях до него и се опитвах да помогна..иначе за приятелите си би направил всичко и по всяко време, всичко което мисля му го споделям и отсреща чувам, че аз така съм си го направила.. през годините е говорил и е натискал да имаме дете, правили сме опити, но не се е получавало... аз съм доста чувствителна, страхлива, уязвима, той омаложава тези неща и не получавам никаква подкрепа, за да преодолея тези лични проблеми.. нямам никакво самочувствие нито визулано, нито никак,  в следващата ми връзка като ме биели съм щяла да видя какво значело лошо отношение, защото другите мъже били такива..просто имам страх от това, че ще остана сама, най-близките ми приятелки са вече семейни, а аз съм затворен човек и много трудно се отпускам и показвам пред нови хора.. усещам, че връзката ни е токсична, че почти всеки път, когато се видим се сдърпваме за нещо и съм кълбо от нерви, просто се чувствам страшно привързана и вманиячена, защото не мога да приема, че съм дала за някого цялата си енергия и накрая да не съм оценена.. в моя защита да спомена, че сме имали и хубави моменти, просто вече на фона на всички гадости тези моменти избледняха.. Благодаря, на тези които са изчели поста ми!