Тъжна съм

Авторката е напуснала мъжа си заради любовника, но на мен ми се струва, че това е било нейно решение, с което той въобще не се е чувствал обвързан.
Реално, той не е приел ролята на "новия клон".
И претекста за решението му да се раздели с нея е без значение- ако не беше този, щеше да е друг.

И още нещо. Сега бащата на детето ти го взима под режим, но ако с новия си имаш дете, той може грам да не се занимава с него един ден. Факта, че 4 години не се вижда с родното ти дете трябва да ти говори много за този човек. Имай си едно наум.

Така е явно.
Но една раздяла води след себе си въпроси. Той не ми е дал отговорите на въпроси, които след изясняването ми със себе си се появиха.
Аз не мога да приема, че той не ме е обичал и си е търсил причина да се разделим. Просто действията му спрямо мен не са показали да ме използва за нещо или да ме мотае, а само обич. За секс не е със сигурност. Не го правим на всяка цена, изобщо даже не ни е приоритет, а когато има време и възможност. И след като не ме използва какво е тогава, щом не е било обич според вас?

Здравейте
Преди доста време бях пуснала тема тук, като се поразровите ще разберете....
Разведох се, заради човек когото обичам много. С него всичко е прекрасно, с малки изключения...
Повода да пиша сега и заглавието на темата е, че тази вечер той реши да се раздели с мен (аз не съм съгласна, но кой ли ме пита, а и насила хубост не става). Причината била, че така решил, а решението е подтикнато(по мое мнение) от това, че се наложи да се срещна с бившия ми мъж, за един подпис. Проблема беше, че бившия дойде да ме вземе от работа, закара ме в града си, където трябваше да сложа няколко подписа и ме върна обратно. Толкова! Но проблема е защо съм се съгласила да отида. Веднага съм му угодила, защо не съм казала, че не мога.... Тук трябва да поясня, че той ме изманипулира един вид(бившия), че ако не отида ще си имам проблеми относно Детето. Щял да ми го вземе. Причини да го взема няма. Не и основателни. Развел сме се по взаимно съгласие, просто той така е свикнал да си заплашва, но аз съм притеснителен човек и не обичам конфликти. Могла съм, отишла съм, да се свършва и да не ме закача.
Според вас приятеля ми прав ли е да се сърди за такова нещо, и още повече, да ме зареже. Преди да реша да отида, тоест да се съглася да ме вземе бившия му се обадих да го питам дали той ще ме закара. Каза, че не може, да съм решала аз какво да правя. Нямал против! И връщайки се като се видяхме с него той ми заявява, че бил решил така, помислил и решил, че не може повече да сме заедно.
На мен ми е ясно, че е заради това, познавам го добре. Знаех, че няма да му стане хубаво, но чак да се раздели с мен за такова нещо не съм предполагала...
Не иска да го търся, всеки да си продължа по пътя.... Обичам го и той ме обича. Сигурна съм на хиляда процента, изобщо няма вариант да ме зарязва заради нещо друго. Но толкова ли може да се обиди един човек от такава постъпка. Още повече, че той знае, че с бившия сме в никакви отношения. И ревност няма логика да е, макар, че може да се каже, че е ревнив до някаква степен. Що за ситуация!?
Какво да правя като не иска да го търся, а аз се измъчвам. Казах му като преосмисли всичко, ако смята, че е направил грешка да ме потърси. Съгласи се, но доколкото го познавам не знам дали да се надявам. Той е от хората, които като каже ли Край значи било край.

Развел се е, защото бившата му жена му е изневерила.

Аз го потърсих в самото начало, не той мен.

Добре де, не проумявам защо ми се случват такива неща. Защо трябва да страдам без вина, не го заслужавам в случая. Защо е толкова несправедливо всичко?

Развел се е, защото бившата му жена му е изневерила.