Тъжна съм

Не е пързалка за съжаление....
Казах веднъж, че имам правописни грешки понеже пиша от телефона, той явно така го преобразува. Аз не проверявам за грешки преди да пусна мнението, после ако видя ги оправям. Съжалявам, но нито съм мъж, нито лъжа за нещо...
За напъна, предполагам, че ще удържа. Но и доколкото го познавам няма да направи крачка. Така поне на мен няма да ми се наложи да удържа на нищо, понеже няма да има нищо.

Пак повтарям, жена съм.
Яна се казвам, още малко и второто име ли да напиша, а може и ЕГН-то....
Не си запълвам времето, а се чудя как да продължа живота си, надявайки се вие да ме освестите.
И донякъде успяхте, полезни сте ми. Благодаря ви!

Желая ти искрено сила и много щастие!

Яни, моля те, не давай повече подробности за себе си, не е разумно. Достатъчно време си във форума, ясно е, че темата не е пързалка.
По темата  - всеки може да изпадне в неприятно положение, но никога, никога не се унижавай да гониш мъж, който те кара да се чувстваш неуверена. Достатъчно млада си, мъж ще намериш, нека е такъв, който си струва.
Виждаш, че и в случая всички са единодушни, това рядко се случва в някоя тема тук.
Поздрави на наборчето!

Авторке, ти си от онези, много наивни жени, които правят компромиси заради мъж.
Как искаш да ти има доверие този твой приятел като се е развел, защото жена му му е изневерила, а после се е хванал с някаква омъжена, която сама му се е предложила? Щом изневеряваш с него в логично да му свети лампата, че ще му изневериш с трети.
Глупаво е и да смяташ, че ако живеете заедно, то той задължително трябва да 'поема' теб и детето ти.
...
И още много мога да коментирам, но няма смисъл. За три дни от 'Много го обичам! Искам си го обратно!' мина в другата крайност на 'Не ми е нужен!'. От 'Не сме имали проблеми, бла-бла' се оказа, че две години само проблеми и караници сте имали.
И ако му се занимава с теб ще се помоли два дни и ще му отидеш на гости за един бърз секс между работата и детето.
Не искам да те отчайвам ама докато не пораснеш и не започнеш да мислиш за собственото си щастие и това на детето ти, все ще си използвана и,захвърляна.

Румцайс, благодаря! Прегръдки и на вас

Зизу, минавам от една крайност в друга, защото в момента съм страшно объркана.
Преди да започне да се съмнява в мен как ми е вярвал... Явно той си го има това и е избило в един момент.
Любовта не изчезва от днес за утре. Поне не за мен. Той каза, че бил спрял да ме обича от момента, в който съм отишла с бившия. Явно при него може толкова бързо да изчезне, при мен - не!
И въпреки, че го обичам се боря със себе си, не го търся, не се унижавам. По начина, по който се е отнесъл с мен започвам да изпитвам гняв към него т. Е. като мисля за него се опитвам да насочвам мисленето в посока какво се е случило, а не какво е било когато сме били щастливи. Хваща ме яд, честно казано.
Днес мисля по трезво от вчера и се надявам с всеки изминал ден да е така. Най-вероятно наистина си е търсил повод да се отърве от мен и да приключи връзката ни. Иначе щеше само да се разсърди, може би, доколкото го познавам.
Днес съм една идея по добре. Повтарям си съветите от темата и, че ще черпя, че съм се отървала.

Любовта наистина не изчезва от днес за утре. Той просто не те е обичал... Или отдавна вече не те обича, просто си му удобна за секс, като му се прииска... Или е чакал удобния повод да те рсзкара и сега се възползва от ситуацията.

Яни, разбира се, че любовта не изчезва от днес за утре. Това е започнало отдавна при него. Но няма никакво значение вече. Важното е да започнеш да мислиш за себе си. Бъди егоист. Много хора смятат думата "егоист" за лоша дума, но тя съвсем не е такава, дори напротив. Помага на хората да спрат да мислят за другите и да се раздават, и да започнат да мислят за собствените си желания, нужди и комфорт. В тази посока насочи мислите си. За това ТИ какво искаш да направиш с живота си занапред, ТИ как ще се чувстваш по-добре, кое помага на ТЕБ да бъдеш по-спокойна. Живота е прекрасен и пълен с чудесни преживявания. Но те могат да се изживеят, когато човек е щастлив, свободен и готов да ги изживее. Започни да откриваш красотата в дребните неща - спокойното пиене на кафе с цигара през обедната почивка с колегите, оставането след родителските срещи, за да си поговориш с другите родители без да се налага да бързаш, ходенето на кафе/обяд с приятелки/колежки, ходенето на кино или разходката в парка с детето ти. Това са нещата, които всеки следващ ден ще те правят по-спокойна, по-щастлива, по-уравновесена, по-уверена, по-доволна от живота. Помисли над това, че сега вече можеш да правиш каквото поискаш, с когото поискаш, когато поискаш и където поискаш, без да се налага да се притесняваш, съобразяваш, притесняваш и трепериш.
Успех ти пожелавам и, ако имаш нужда от подкрепа или мотивация знаеш, че тук винаги ще я откриеш

Ако следваш съвета, който ти дадох, ще знаеш как да реагираш във всяка ситуация, без да имаш съмнения. И веднага ще разпознаваш фалша и манипулациите от искренността... И не забравяй, че не е работа на жената да доказва любовта си- това е типично мъжка работа. И винаги поставяй своите нужди на първо място- само така ще привлечеш качествен партньор. Мъжете се влюбват в жени, които сами се обичат, уважават и ценят, а не в млади и красиви, т.е. сексуално привлекателни.
А на този хубавец му покажи, че вече нямаш интерес. Не си разочарована, обидена, разстроена... просто ти е безразличен. И бъди сигурна в действията си, без грам колебание.

Прочетох това наскоро и се сетих за темата, как да не го постна?!:laughing:
"У нашите жени се наблюдават три сексуални разстройства – педофилия, зоофилия и мазохизъм. Първите си избират мъж не за съпруг, а за възпитание. Вторите живеят с алкохолици. А какво е алкохоликът – животно! Третите страдат от мазохизъм – обичат, когато ги измъчват." Михаил Литвак

Не ти е вярвал. Просто те е използвал.
Много мъже съм чувала да казват по адрес на омъжените си любовници: "Какво, да се женя за тая? Че тя, както изневерява на мъжа си сега, така и на мен ще ми изневерява.".
Вярно, бяха мъже от по-старото поколение, ама като нищо може и по-млади мъже да разсъждават така.

За мен е ясно като бял ден - авторката е податлива на психически насилници и точно такъв е случаят с любимия. Чупило му се е крехкото его, че жената се качила в колата на друг да си уреди развода или там нещо. КРАЙ. В неговото село това заслужава "убийство" на честта, иначе цял живот трябва да живее с тоз срам. Тя трябва да бъде наказана, да реве и да се влачи във величествените му крака. За да го нахрани. Че и нямало да се върне. Прав му път. Само че винаги се връщат, ако им теглиш една. А защо момичето е тъжно - психолози са писали дебели книги по темата, ние за съжаление няма да решим проблемите й.

Авторке, вярвай си ти ... Не те е обичал, а си била удобна за лесен и бърз секс. Ама идва момент, в който започваш да досаждаш твърде много с разни съжителства, 'взимане' на теб с детето (т.е. допълнителни разходи за него) и т.н. и е решил са се измъкне умно за да останеш в ситуация, в която да си гогова за секс в стил 'Обичам те ама не ти вярвам! Докажи ми любовта си ... Ммм, ама аз наистина не мога да съм с теб!'

Яни, прегледах старата ти тема по диагонал, но схванах, че според твърденията ти тогава, не си се развела заради любовника, а поради несъвместимост със съпруга ти. Доста хора ти обръщат внимание, че влюбването ти е катализатор на решението за развод, ти отричаш категорично и изкарваш увлечението си като нещо съвсем маловажно. Беше ли искрена тогава? Поне пред себе си, ако не пред форума?
В първия си пост тук обаче пишеш точно обратното: "Разведох се, заради човек когото обичам много." Беше ли искрена сега?

Знаеш ли защо те питам? Не за да те съдя, въобще не. Обръщам ти внимание само, че като че ли нямаш достатъчно ясен поглед върху собствените си емоции и подбуди. Не си наясно с картината в действителност. Това те прави лесна жертва на манипулиране.

Ето и сега - любов, та любов. Не сте били имали никакви сериозни проблеми. После даваш подробности, от които на човек му настръхва косата. Пред новият ти избранник бившият ти съпруг е направо ангел - вярно, мързелив, инертен, нерешителен, но поне безопасен.

Това ти го казвам пак не за да те съдя. Имаш някакъв проблем с преценката на хората и това, кое е допустимо и кое - не. Не виждаш предупредителните сигнали или ги игнорираш, ако не пасват на идеалния ти илюзорен свят. Имаш затруднение да разграничиш тръпката от обективните качества на партньора и докъде ще те доведат те. Имаш склонността (и в брака, и в любовната си връзка) да си строиш нереални светове и пясъчни замъци, а после да страдаш, когато те се разпаднат. Това може да е нормално за девойче в пубертета, но за 30-годишна жена бие на психологическа инфантилност. Докато съществува този проблем, си в постоянен риск да се свързваш с все по-неподходящи мъже. Приеми настоящата си връзка не като загубено време, а като ценен урок какво НЕ трябва да правиш и какво трябва да търсиш у един мъж. За да не изпаднеш в поредната драма.

Надявам се, че изчезването ти не е поради връщането на лудия ревнивец в твоя живот.

Надявам се да бъдеш щастлива.