Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIII

Никак не е по-лесно да снимаш в черно и бяло. Налага се да мислиш за същите неща за които мислиш и когато снимаш цветно.

Три поколения с абсолютно еднакво възприятие - не се среща често!Стискаме силно палци!

Обаче преди малко направо спряхме "Фаворитката" -  нищо не ни спря да го направим

И аз го спрях. Ама и "Зелената книга"  гледах до средата. Тегаво ми върви и това е. Ще го мъча пак някой ден.
"Бохемска рапсодия" го изгледах. Никога не съм била фен на Куин. Да, знам някои песни, но това е всичко. Нямах никакви очаквания. Нито съм впечатлена, нито смятам времето за загубено. Може да се каже, че ми беше приятен за гледане, но Рами Малек не е "моят човек".

И аз гледах "Бохемска рапсодия" и също не мога да кажа, че съм впечатлена, не мога и нищо лошо да кажа. Не знам, като че ли имах големи очаквания, а останах равнодушна, най-вълнуващо всъщност ми беше на финалните надписи, като показаха истинския Фреди. Рами Малек се справя прилично, но някак ми липсваше заряда на Фреди, един кадър с него ме развънува много повече от целия филм. Замислих се колко често се случва великите хора да имат скапан живот. Тъжни са биографичните филми и това, което се крие зад успеха никак не е хубаво. И тук и във филма за Армстронг видях много тъжни хора, даващи много на света и неспособни да вземат нищо за себе си.

аз също гледах Бохемска рапсодия и изобщо не съм впечатлена. Рами нямаше и 10 % от заряда и присъствието на Фреди ... Беше като гимназист отишъл да пее с батковците, а Фреди е подлудявал стадиони само с заряда си ...
Фактологическите измислици и наблягането на неща, които не ги е имало даже няма и да ги запомня , но за съжаление Фреди не е имал късмет да направят хубав филм за него . Продължавам да си мисля, че ако беше Сашата положението щеше да е многооооо различно

За Фреди само документален филм могат да направят. Неповторим е просто , толкова години не се намери добър имитатор .Блендада му е уникална.

A Private War е сред филмите, за които се говореше този награден сезон, най-вече заради централното изпълнение на Розамунд Пайк. И не е никак учудващо. Пайк е много добра, генерално и в конкретната роля, и в последните години е харесвана от критика и гилдии. Самият филм пък е най-удобният възможен за обслужване на практически всяко влиятелно лоби. Той е филм, задоволяващ движения от типа на MeToo и Time’sUp- със силен централен женски образ, при това единствен протагонист, на реална и култова личност. Той е филм, задоволяващ постоянната нужда на Запада да реабилитира и изпълни с хуманен смисъл десетилетна политика на военна агресия. Той е филм на любима в Холивуд тематика- военни конфликти генерално, белите хора на поход за справедливост в частност. Той е филм с атрактивна постройка- полева журналистика плюс щипка политика и двеста щипки пропаганда. И е филм, направен добре на всичко отгоре, та няма как да не му се отдаде дължимото с добре построена и скъпа наградна кампания. Е, не стигна до Оскарова номинация, но това само защото не са се сетили да направят Мари Колвин поне мулатка с произход от гетото.

Както казах, филмът е добър, с убийствено и убийствено екстремно откъм изразни средства изпълнение на Пайк, подкрепено с много солиден Том Холандър като практичния главен редактор и много премерен и дискретен Джейми Дорнан като верния фотограф. Историята е на Мари Колвин, култова военна репортерка от 80-те, 90-те и началото на новото хилядолетие, и проследява кариерата и до самата и смърт в Сомс, Сирия, през 2012-та. История, разказана с много внимание към детайла и построена достатъчно силно, за да въздейства, макар и далеч да не е най-запомнящия се филм на тематиката (за мен той е Triage, и като история, и като послание, и чисто и просто като Фарел >> Пайк).
Към филма като филм забележки големи нямам, но с него отново се затвърждава цялостното ми отвращение към западните творби на тема модерни военни конфликти. Отвращение към поднасянето на проблема. Отвращение към прозрачната манипулация и наглата пропаганда, пропили всяко, ама всяко едно нашумяло заглавие от последните поне 30 години. Подчертавам „нашумяло‘, защото, бидейки гледала практически всеки филм в жанра, не мога да не призная, че съществуват и такива, отразяващи това, което машината не иска да бъде видяно- бездействието на ООН и сие в Източен Тимур, защото на кого му пука за геноцид в маловажна колонийка, описано в прекрасния, но никому неизвестен Balibo (гледайте го, убийствени Лапаля и Айзък); участието на висши военни от НАТО в трафика на плът по време на конфликта в Босна, показано в The Whistleblower; бездействието и безполезността на същите НАТО сили, пак на Балканите, показано в A Perfect Day. Но всички тези филми, бидейки поне толкова силни като история и кинематография, ги няма в наградните кампании. Те не са Zero Dark Thirty, нито Body Of Lies, нито A Private War по простата причина, че няма студио, чиито ръководители да са се побъркали дотолкова, че да правят кампания за филм, който изобличава ръката, която ги храни. И сега, направили филм за Мари Колвин, отразявала събития в Босна, Косово, Либия, Ирак, Афганистан, Сирия по коректната журналистическа линия; кога ще направят филм за италианските и колеги, разобличили използването от САЩ на бял фосфор срещу цивилни обекти в същата Сирия, където Колвин е атакувала действията на Асад, отразявайки неговите бомбардировки срещу цивилни обекти? Ще направят ли някога филм за журналистическите действия, твърдящи атаки със зарин, макар и самите кадри от камерите да доказват, че зарин на конкретното място не е имало (хуманитарни дейци с хирургически масчици като предпазване от вещество, което прониква през всяка тъкан!!)? щях да питам ще направят ли някога филм и за мъченията, прилагани от американските сили към военнопленниците, но, упс, вчера беше премиерата на точно този филм... естествено, удобно точно във времето, когато е политически изгодно на Демократическата партия, колеща и бесеща в Холивуд, да се разнищят практиките на републиканското управление Буш/Чейни (да ви напомня това на още един сега властващ по награди филма).
Това всичко пиша във връзка с конкретния филм, не просто да се намирам на приказка, защото за два часа видях: описание как в Босна сърбите играели футбол с глави на босненци (за босненците, правили същото и по-лошо, дума не става, те са от правилната страна на конфликта); епизод с Кадафи и геноцида му срещу собствения народ (нито дума как от модерна светска държава днес след демократичното освобождение в Либия убиват жени с камъни); няколко вметки на Ислямска държава, без обаче споменаване на всеизвестния и произход и финансиране; и накрая, героичната смърт в Сомс, идваща като още едно доказателство в подкрепа на неизбежната нужда от разпалване на още един дългогодишен воене конфликт с цел „мир и просперитет‘, естествено. И да, знам, че всеки който има пари да направи филм, може да си го прави както си иска, но просто вече ми се повръща от използването на едно изкуство във всеобщото промиване на мозъци, понеже от много време CNN не стига. Стига толкова, филмът е хубав, моят проблем с него е морален. На всички останали- приятно гледане.

Момичета, развълнувахте ме.
Първо тук влязох тази сутрин и видях всичко ново за „Рапсодията“.
Споделям всяка една дума, която сте написали.
Филмът за мен също беше едва ли не лична обида и да, при това положение, за Фреди - по-добре само нещо документално.
Малко е жалко това, защото сега е времето: докато групата е още тук, докато от нея може да се извлече всичко, което човек е в състояние да извади на бял свят от едно велико, несравнимо минало.
Не се е получило. 

А не е невъзможно, има добри биографични филми.
Някога Вал Килмър не игра Джим Морисън, той беше Морисън!

Синатра. И Филип Касноф.
В моя свят Мистър Синатра е вид религия, но въпреки изключително голямата ми чувствителност по темата,  мини серията за него беше като да гледам истинския мъж, играещ сам себе си.
https://www.imdb.com/title/tt0105413/

С актьора от “Рапсодията“ това не се е получило. Аз, на практика, дори си изградих една истинска, жива ненавист към него. Никога не ще видя филм с негово участие, лицето му ми действа като удар в слънчевия сплит.
Бях споменала по-рано, че имах подготвен за гледане „Papillon" oт 2017. Не! Заличих линка. И вчера изгледах другия, стария филм, този от 1973 година. Не съжалявам.

На мен пък ми харесва много и се надявам Рами да вземе Оскар за ролята си.

много хора са го харесали, но аз просто не мисля , че това беше роля за Рами добър актьор е, сигурно ще заслужи и Оскар някога, но не и за тази роля . Лично мнение !

Да, Денси, помня когато споделяхме най-първите си впечатления от филма. 
Към всичко, което съм написала, трябва да се добави забележката, че това  моето виждане, моето усещане от филма. За другиго то е напълно грешно.
И макар да го правя, винаги ми е неприятно да пиша негативни впечатления от нещо, защото може да нараня чувствата на хора, които са харесали онова, което на мен не е допаднало. 
Често и премълчавам.

За мен най-ценното на "Рапсодията" е музиката и напомнянето, както и запознаването на много хора с творчеството на Куин. Не може да очакваш някой актьор да възкреси Фреди. Той беше уникален. Рами за мен се справи добре. Но съм била малка, когато Фреди е починал. Нямам наблюдения относно заряда му и подобни детайли. Така че критериите ми не са толкова завишени.

Това е и моето, абсолютно същото мнение.
Не беше неговия образ, колкото и добре да игра това момче. Даде всичко от себе си.

Е, изгледах я Бохемската рапсодия най-накрая. До последно се надявах на кадри, свързани с песента с Монсерат Кабайе от Олимпиадата... Жалко... Нямаше такива, а песента е велика! Филма много ми хареса и Рами много добре изигра ролята. Браво!
Гледайте го! Препоръчвам!

И аз се нареждам сред изгледалите Бохемската Рапсодия. Много ми хареса, обожавам такива биографични филми. Почти няма човек (от порасналите), който да не знае името Фреди Меркюри, великите хора оставят следа и филма е доказателство за това.
Впечатли ме актьорската игра на Рами, до сега го бях гледа само във Войната вкъщи. Определено препоръчвам.