Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За прошката...

  • 2 711
  • 37
Днес е Сирни Заговезни или т.нар. Прошка. По стара традиция е прието в този ден да се иска и да се дава прошка за всичко, което се е случило през изминалата година. Няма да задълбавам в смисъла, символиката и значението на този акт на пречистване на душата в навечерието на Великите пости.
Въпросът ми е – на кого и за какво ви е трудно или невъзможно да простите?
А на себе си? Има ли в живота ви нещо, за което се опитвате, но все не успявате да си простите?
Виж целия пост
# 1
Много хубава тема!

Не мога да простя на себе си - задето понякога сама измъчвам себе си със своите налудничави пориви. Заради перфекционизма и болната амбиция винаги да съм първа във всичко, с което се захвана, винаги да успявам, да съм победител. Всичко това доведе до много мъчителни лични душевни преживявания, до период на апатия, от който трудно излязох, че даже и все още излизам.

Най-трудно е да не можеш да простиш на себе си, да се опитваш, но да не можеш. Ужасна е мисълта на равносметка, че сам ти си виновен за дадени неща, които са се случили в живота ти. На останалите съм простила - не съм злопаметна, но и не позволявам да се използва добротата ми като слабост. Винаги давам втори шанс. А на предалите ме многократно - не желая лошо, нито съм отмъстителна. Просто ги изхвърлям от живота си и продължавам напред.
Виж целия пост
# 2
Хубава тема, дано повече хора се научат да си прощават и да прощават с лекота.

На себе си най-лесно прощавам. Да се заобичам е най-голямото ми постижение и доведе до значителна промяна на мен самата и на живота ми.
Понякога..ми е трудно на близките да прощавам, но тогава най-много разчоплям и наритвам егото си и така пускам обидите и осъждането.
Виж целия пост
# 3
Много хубав въпрос.!
Аз съм простила много неща и на много хора.Простила съм обиди,зли намерения,на хора които се опитваха да ми навредят..Даже и изневяра бих простила,ако е еднократно.. (не дай боже да се случи)..Мисля,че няма нещо,което да не мога да простя на някой,защото всеки греши и има право на втори шанс за да се поправи.
Не си прощавам това,че преди години направих необмислена постъпка..Било е за добро,но не трябваше да реагирам импулсивно.Не си прощавам за това,че много пъти се поддавах на гнева си..
Виж целия пост
# 4
Прощавам, ако ми се поиска прошка е прав текст. Ако някой ми е направил нещо - изхвърлям от живота, докато не се извини. С баща си не говоря от 10 години. Да си стои без дъщеря, като му е важно да е прав над всичко останало. Ако дойде да се извини - ще простя.
Виж на майката на мм няма да простя, дори да се извини - змия змийска само да стопля до мен - не, благодаря. Да стои на една ръка разстояние.
Виж целия пост
# 5
На мъжа ми за август-септември 2020. Твърде много лоши неща ми наговори тогава. Писна ми все да съм добричката и с компромисите. Не мога. Премислям го и боли.
Виж целия пост
# 6
Нямам за какво да си прощавам.
На други хора също. Но това е по-скоро въпрос на късмет. Има неща, които не бих простила, просто не са ми се случили.

Този празник не го харесвам. Не ми допада машиналното прощаване, за съм осъзнатите прошки.
Виж целия пост
# 7

Въпросът ми е – на кого и за какво ви е трудно или невъзможно да простите?
А на себе си? Има ли в живота ви нещо, за което се опитвате, но все не успявате да си простите?
Не мога да простя някои думи и действия от страна на баща ми. Днес например не му се обадих, чувствам че той трябва да ми поиска прошка, но знам че и той няма да ми се обади. Не прощавам когато някой ме обижда и ме омаловажава, баща ми е такъв човек, но нищо лошо не му мисля.
Виж целия пост
# 8
Простила съм на всеки, дори да не ми е поискал прошка. На себе си също прощавам абсолютно всичко.
С лекота отмятам тези горчивини, защото непрошката е точно това-горчилка, която хората трупат, трупат...
Не, аз не живея така.
Не мога и не искам да влача товари на гняв, омраза. Най-хубавото нещо на човешката памет е, че забравя. Отминавам и продължавам.
Прощавам, а на мен-ако искат да ми простят.
Всеки сам решава как да живее.
Виж целия пост
# 9
Нямам тежки ситуации и рани от хора, така че нямам непростими неща. Дребни пререкания на работа, хър-мър не ги броя.
На себе си не мога да простя гнева към детето.
Друго-на моменти имам хаплив език, но не е от злост и се надявам наистина хората да ми прощават.
Виж целия пост
# 10
Трудно прощавам, да не кажа никога. Изключително злопаметна съм. Стигнем ли до нещо за прощаване, означава край на отношенията. На себе си не мога да простя, че съм била добра към хора, които не са го заслужавали.
Виж целия пост
# 11
По-лесно ми беше да простя изневяра отколкото предателство на близка приятелка. Първото простих и забравих, второто - никога.
Виж целия пост
# 12
Ден за прошка.
Всяка година я искам от родителите си..
Хората около огъня и прескачането му, също ме зарждат много положително. Обичам традициите.

Лесно прощавам на другите, но трудно на себе си. Все пак всичко, което ми се е случило е  с мое участие..
На този етап съм повече на фаза яд ме е на себе си и се боря да се променя. Не искам да си прощавам още!
Виж целия пост
# 13
Хубав празник, но аз не чакам днешният ден за да искам прошка, ако обидя някого неволно. Не ми е трудно да се извиня.

Обаче има неща, които не са за прошка. Нараниха децата ми (не физически) и това е нещо, което никога няма да простя.
И на себе си трудно прощавам. Вечно си набивам канчето Simple Smile
Виж целия пост
# 14
Не харесвам този празник и не виждам смисъл от него. Ако съм сгафила, няма да го чакам, за да поискам извинение.
Рядко се държа грубо с хората, гледам да съм коректна, защото мразя да се извинявам. До момента ми се е случвало да изключвам хора от живота си, но то е било с натрупване и след премината граница на търпението. В такъв момент и да последва извинение, вредата в отношенията е настъпила.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия