Относно готините алкохолици

Ей точно такива внушения като това на Терзийски ме вадят от равновесие. Алкохолиците някакви чувствителни, възвишени, превъзходни хора, пък другите сме някакви тапири, разбираш ли...Тъпотия пълна.

Ще се изразя с цветущия форумен израз: ЖДНБ!

Тоз е абсолютен смешник. И като писател ми е нула. И да продължава да се успокоява с Фицджералд. Значи вече на пияниците ще им казваме чувствителни оголени нерви, а на обикновените трезвеници, дето се справят с всеки ден без ракия ще им викаме обикновени и нечувствителни дебили.

Алкохолиците имат оправдание винаги защо пият. Странно ми е оправданието "аз пия, защото виждам ясно света и ужаса наоколо, тези които не пият, са слепци или недостатъчно интелигентни да го осъзнаят и затова не пият". Оправдания...

Това творение е на писател ли? Не вярвам. Боже, опази! Да не го е писал някой впиянчен пубер? Вероятно това е една от причините за комата на настоящата българска литература - такива хора са останали да си играят на писане.
То бива жалки опити за оправдание, но тези преминават всякакви разумни граници.  


Празните мисли на един празен човек, търсещ оправдание за личния си порок, с който вероятно не може да се справи, тъй като не е потърсил адекватни начини за това.
Откъде пък тоя човечец познава всички "които не пият", та да обобщава, че са "суеверни страхливци"? Неговото е елементарна реакция на пренос на личния проблем върху други хора, които не са му виновни с нищо. Като че ли те не се борят също, не страдат и не са смели. Просто са по-силни и разумни хора, намерили са друг отдушник, който не носи такива проблеми и са действали адекватно за решаването на наличните си такива.
Смели били алкохолиците?  
Че то няма нищо по-лесно от това, като видиш проблемче, вместо да се хванеш в ръце да го решиш, да се натаралянкаш като смок. До следващия път.
Значи като се насвяткаш, само тогава животът ти спира да е "фалшив"? Не го знаех това. Много интересна теза.

 
Да оставим настрани това, че горният виц е от писател, а авторът му не е много на "ти" с правописа. Пиян е бил, сигурно, така му дошло.
По-голяма глупост наскоро не бях срещала. Знам какви щети нанася алкохолизмът на останалите, особено на близки - жени и деца са бивали пред очите ми тормозени, бити, гонени от дома, нанасяни са им непоправими психологически увреждания. От алкохолици. На които не им пука какво са причинили. А причиненото е страшно!

Майната ти и на теб! Дето си мислиш, че нещо много си осъзнал и разбрал. Жалък страхлив човечец. Поне да беше само сляп, а ти освен това си и нагъл.
...
Едно е сигурно - този, дето е награцал горните елементарни емоции, е всичко друго, но не и готин човек.

И аз!
Мислех само да чета тази тема, но за мен има една истина - този, който пие, защото нямал смисъл в живота, има нужда от мотика, а не от чашка. Смисълът на живота не е да лежиш като дроб и да философстваш. На който му липсва смисъл, да си намери занимание. Някои намират заниманието 'пиене до безпаметност', което нищо не ражда, не твори, не съзидава, и се чувстват също толкова безполезни, колкото и без пиенето.
Но мерси за комплимента, знаех си, че съм нещо повече от богиня. Титанида съм.

Да, познавам и готини, и не толкова. Това че имаш проблем с алкохола не те поставя на по- ниско ниво от така възвишените и безгрешни въздържатели. Ще предпочета да общувам с човека с проблема пред безгрешния, който се тупа в гърдите, че не близва алкохол ама не може да види по- далеч от носа си. Има хора и хора, всеки носи със себе си собствената си история, болка, проблеми. Всеки намира различен начин да избяга от това, което му тежи. Алкохола не лекува, не е решение, но въпреки това не премахва автоматично всичките ти добри или лоши качества. Ако си боклук си оставаш такъв без значение пиеш или не.

Познавам, да. Единият вече не е сред живите и си отиде именно от пиене, но познавам и други, които починаха по-млади и не от пиене. Смъртта е Божа работа и безсмъртни въздържатели няма.
Въпросът ти ми звучи като "познавате ли прекрасни хора, диабетици". Ами да, всякакви прекрасни хора има и някои от тях пият, други даже са наркомани, трети тихо и кротко изяждат по два шоколада на вечер, а някои дори нямат никакви пороци. Всякакви отвратителни хора има от всяка от изброените групи между другото.
Джуди е права, че алкохолизмът в последната си фаза води до пълно разрушаване на личността. Но и с други болести е така.
Спомних си за човека, с когото започнах, и ми стана мъчно. Беше чудесен човек наистина и никой нищо лошо не бе видял от него, вкл. семейството му. Дано почива в мир.

Ауу, горкия Калинчо. Да го турят една година да кърми и да сменя памперси без да може да близне, па да видим кой как вижда света и как се справя с него. ю

Как ще се държиш, със сигурност зависи какво възпитание си получил като дете, когато все още не си бил алкохолик (или зависим от каквото и да е). Зависи какво образование си получил, зависи в каква среда си се движил, зависи дори и колко ти е IQ-то.

Имала съм двама познати алкохолици, и двамата вече не са живи, но бяха много различни в алкохолизма си. Единият беше от по-често срещаният тип - с въргалянето по улиците, агресията, няколко пъти го прибираха и за терапия, но в крайна сметка си отиде, беше между 30 и 40г.
Вторият беше адвокат, умен, забавен, "душа на компанията", никога не съм го виждала пиян, но се знаеше, че пие много. В крайна сметка и на него не му достигна осъзнаването за да спре да пие и си отиде по същият начин. Той беше над 40г.

Лично за мен зависимият човек може да е всякакъв - глупав, умен, забавен, мъжкар, добър приятел. Просто това, което кара хората да изпадат в подобни ситуации, няма нищо общо с интелект, характер и т.н.
Емоционалните проблеми работят на друго ниво.

Имах познат, който си позволявах да упреквам, че само си търси оправдания за пиенето, а в действителност в живота му няма нищо такова, което да го доведе до чашката. Отвръщаше ми, че, ако не си намери оправдание или предтекст да вдигне чашката, ще умре от чувството за вина, че върши нещо нередно и тормози близките си. А така му било по-лесно, като си намерел оправдания. И си им вярваше, а не беше нито глупак, нито наивник. Въпреки че имаше и моменти на изпитване на чувство за вина и тогава (уж) отказ да го прави повече, но не го държеше дълго. Зависимост си е, от която явно е трудно да се откачиш. Отказа го може би същата или подобна чернодробна недостатъчност, така го закъса, че едва го спасиха докторите, горе-долу на възрастта на Ласкин. Но оцеля и сега си позволява глътка ракия по сериозен повод и чашка бира от време на време. Дори е в състояние да седи на маса, където някой вдига чашка, а той не. Сипва си вода или безалкохолно, да не седял на празно. Мисля, че страхът и близостта до смъртта го спасиха от алкохола. А преди това какви ли не опити имаше, и от близките му, и от приятелите, но без резултат.

Какво означава това?

Алкохолът е неркотик, само дето пристрастеността към него се проявява след дълги години на употреба. Коварен наркотик е.

Жива да не бях!  

Трябваше да проверя в Гугъл кой е Калин Терзийски. Сигурна съм, че съм го виждала някъде, името също ми е познато, със сигурност е известен.
Може алкохолиците да си направят клуб и да се самоубеждават колко са готини, извисени, духовни и по-добри от всички неалкохолици. Не четох до края, поради липса на интерес - добих представа от първите изречения и подчертаното, повече не ми трябва. Накратко - да пие колкото си иска, стига да не ме доближава и да не чувам шума от партито, премъдрото му мнение не ме интересува.