Две деца с голяма разлика

  • 1 502
  • 24
martisun , как се живее с две деца с голяма разлика.
Момичета, ако имате деца с повечко години разлика между тях, споделете опит. Аз имам син на 12г., хем ми се иска вече да родя второ, хем се колебая.
Поздрави на всичски!
Виж целия пост
# 1
Не мога да кажа как ще бъде. При нас разликата ще е 9 год. Не виждам проблеми от страна на каката. Тя се радва. Аз се надявам, че ще ми помага. Сега, когато грижите около дъщеря ми са понамаляли, с удоволствие ще се грижа за бебчо.
Моя близка приятелка също очаква дете, а синът й е на 12 год. Тя също не вижда проблеми.
Според мен голямата разлика между децата е от полза за майката, а малката  -за децата.
А и колкото повече отлагаш, разликата ще се увеличава.
Успех
Виж целия пост
# 2
При нас разликата е почти 16 години. Нямаме проблеми, малката много се радва на баткото, а той обича да си играе с нея. Е, разбира се не му я оставяме да я гледа ( макар че си е изкушение) , за да не му досаждаме. Иначе той си има тийнейджърски проблеми, покрай тях са бебешките Mr. Green, но пък е весело! В събота отиваме цялата тайфа на морето за еда седмица, да видим как ще е! Rolling Eyes
Не се колебай, супер е с две деца с голяма разлика! дал си всичко от себе си на първото, а после имаш тази възможност и за второто!
Виж целия пост
# 3
Голямата ми е на 14,а малката на 2години.Няма проблем! Laughing
Виж целия пост
# 4
 Laughing Joy Весело и трудно е с голямата разлика, но не съм съгласна големите деца да гледат малкото.Поне се старая при нас да не е така.Като минат няколко години след първото дете, второто се гледа с повече спокойствие.А ако е трето - шоуто е пълно, не само къщата.Но има опасност да се разглези малкото  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 5
Аз и сестра ми сме с 9 години разлика, мъжа ми и брат му и те са така. Сега се очертава и моите дечица ( живот и здраве ) да са голяма разлика. Grinning
Аз също се тревожа за Ники, който от само дете ще се превърне в по-голям брат. Как ще  се адаптира ще видим, дано да съумея да го увлека по новия начин на живот и да не се чувства пренебрегнат.
А е такъв индивидуалист Grinning
Виж целия пост
# 6
Разликата между моите деца е 9г. и мисля , че колкото е по- голяма толкова по-добре . Баткото си е съвсем самостоятелен , оправя се сам , а когато имам нужда от помощ мога да разчитам на него.Отначало се тревожихме , как ще реагира на промените Митето , все пак 9г. цялото внимание , обич и грижи са били само и единствено за него. Е имаше отначало това и онова , но пък важното е , че свикна и бързо усвои промените.
Виж целия пост
# 7
Не се чуди ,ами работи по въпроса за второто дете Hug Няма единомислие за това коя е най-добрата разлика!Както се вижда в подписа ми първите ми две деца са със 1г4м разлика - ами нямаше проблеми изгледаха се наведнъж!След това малкият е с най-голямата разлика от първите но пак няма проблеми,защото всяко дете си расте с неговите грижи и потребности!Твоят сине вече на 12г,докато родиш евентуално,той ще стане на 13г-съвсем самостоятелен младеж-няма за какво да се притесняваш newsm10   EFP stork-girl
Виж целия пост
# 8
Заставам зад всяка дума на Дидка!  Peace

Beni_Di - не се колебай, не се чуди, ами действай  Flutter
Виж целия пост
# 9
martisun , как се живее с две деца с голяма разлика.
Момичета, ако имате деца с повечко години разлика между тях, споделете опит. Аз имам син на 12г., хем ми се иска вече да родя второ, хем се колебая.
Поздрави на всичски!


при нас разликата е 13г. и няма проблем баткото не ревнува като обръщам повече внимание на бебка и мога да ги оставя сами и да свърша нещо, да не говорим малката колко го обича и как пълзи постоянно след него
Виж целия пост
# 10
При моите деца разликата е малка,но между мен и сестра ми е 13 години и да си призная съм и повече майка отколкото сестра защото се налагаше да помагам много в отглеждането и .
И сега мама като си отиде аз наистина съм им упората на сестра ми и на баща ми.
Успешно бременеене и не се страхувай нещата с годините се променят вярвам че като поодраснат ще са доволни че не са сами, те хората са казали "по-добре късно , отколкото никога " 2 деца е най-малкото което можеме да направиме .
Виж целия пост
# 11
Дъщеря ми е на почти 12,а малките съответно на 1,6 и 2,5 години.Само плюсове отчитам до сега,голяма помощ ми е,а малките са луди за нея.
Виж целия пост
# 12
И аз да кажа, по голяма съм от брат ми с 14.г., и истината е че се чуствах като майка, не като сестра  Rolling Eyes резултата беше че доста дълго време след като порасна не щях и да чувам за деца защото ми беше до болка познато какви са добрите и лошите страни на родителството  Wink Laughing
Иначе страшно много се обичаме до ден днешен с брато  Heart Eyes Hug чудесно се разбираме, и мисля че за родителите са само плИУсове от цялата работа  Wink Laughing
Виж целия пост
# 13
Аз съм обнадеждена след като ви чета Grinning
На мен ми се вижда голяма, понеже със сестра ми нямахме общи интереси, тя стана студентка на 18 години ( аз бях на 9 ), омъжи се на 20 и практически след 9та си година съм живяла като едно дете.
Дано бъдещия батко да приеме новината щастлив, още не сме му казали. Като се върне от ваканция при баба ще му съобщим. Вие как казахте на децата си за бебето?

Beni_Di, ако си готова за още едно дете не отлагай Heart Eyes
Виж целия пост
# 14
Щом ти се иска второ дете, действай. Тайка де, отлагаш ли, разликата ще е още по-голяма. Аз ли4но не виждам нищо лошо в голямата разлика.
Виж целия пост
# 15
Баткото ще стане на 21, каката е на 19, а малката е на 4. Wink
Никакви проблеми, големите са само в помощ. Laughing
Виж целия пост
# 16
Нямам две деца, но имам брат, с когото разликата ни е 7 години ( той е по-малкия ). Някак и на двамата ни се иска да поддържаме по-близка връзка, но просто не се получава, незная защо...може би заради разликата в половете...просто дойде един момент във времето, в който разликата в годините взе превес. Когато беше малък аз помагах в грижите за него,когато поотрасна аз вече бях в по-горен курс, когато стана съвсем зрял аз вече имах свое семейство и някак все се догонвахме във времето и все се разминавахме...Аз също бих искала да имам две деца, просто момиченцето ми е вече на 8 години и някак май изтървах момента.... Sad
Виж целия пост
# 17
В подобна ситуация на Kasidy съм. Мисля, че за майката е по-добре да е голяма разликата, но за децата не е. На моите разликата е 7години и ми е много добре, няма ревност, играят си все още, малката направо се разтапя щом види брат си. Мога да разчитам да му я оставя за 10-15 мин. Аз имам по-малък брат с 9години. Е, така и не се получава близка връзка по между ни. Той си е с едни интереси, аз с други и нямаме допирни точки, иначе като малка много съм помагала на майка ми с гладене, разходки, вземане на кухнята и др. подобни.
И все пак е по-добре да са повече от едно децата според мен.
Виж целия пост
# 18
 Сетра ми е по-малка от мен с 12г. За майка ми беше много по-лесно, отколкото с мен, защото много й помагах. И досега не мога да й се начудя как е оставяла двумесечно бебе на 12-годишно дете за по няколко часа. Веднъж се задави и посиня. Не ми се мисли какво можеше да стане ако не бях прочела всички бебешки книжки. За съжаление все още гледам на нея като на дете, въпреки, че е на 19. Но умирам за нея Heart Eyes "Брат брата не храни, не горко му, който го няма." Каквато и да е разликата ще намерят начин да се обичат! А и голямото дете се научава на много неща.
  Успех!
Виж целия пост
# 19
При нас разликата е голяма - баткото на 12 години малката на 1,6 месеца.Аз също се чудех как ще бъде с тази голяма разлика, но нещата се подредиха от самосебе си. Малката обожава батко си и постоянно му досажда и той я о бича много.Помага ми много и всичко е ок. Решавай се и не се замисляй.
Виж целия пост
# 20
Аз самата имам разлика с брат си 9 години.Simple Smile))  И много ми липсва...../  това е др. тема/
 Голямото ми дете е на 20 г. и 6м. Малкото дете ми е на 1 г. и 3м. не съм точно пример..., защото голямото ми дете  се оправя само. оест  няма нужда да се адаптира.  Споко,  природата  го прави.,  Големият съзнава, че тази мръвчица  му е сестричка  и добива такова нежно изражение.  невероягно.  В началото , не беше така..., колкото повече расте мъникът, баткото се влюбва в нея.  Не съм виждала толкова нежност в очите му..  никога. Обичат се. тепърва се влюбват. Предстои им да се разхождат.. да се учат и говорят заедно-. И да се научат да се оправят без мен, когато мене  няма  да ме имаSimple Smile)))
Виж целия пост
# 21
Щом искаш второ не му мисли, а действай по въпроса Wink Моите са само с 8 години разлика и нямам много опит как ще се развият нещата, но за момента и четиримата сме много щастливи  Heart Eyes
Анджелина, при нас баткото много искаше да си имаме бебе. Казахме му за бременноста още преди да е потвърдена от лекар и той беше на седмото небе. Май и до сега си мисли, че имаме бебе, защото той така е искал  Laughing Той идва с мен на първите изследвания, да потвърдим факта, а после и на двата видеозона.
Виж целия пост
# 22
Няма проблем, само да не се вмени на голямото ролята на детегледачка.
Аз и сестра ми имаме 7 год. разлика в моя полза.
Мъж ми и е с 18 по-голям от брат си (има и сестра с малка разлика)....по едно време направо си бяхме осиновили брат му....
Виж целия пост
# 23
Мерси момичета, друго си е да имаш мненията на преживяли дилемата. Аз редя за и против от известно време, но ..... вие имате опита.
Най- важното, след като прочетох мненията ви вече имам аргументи ЗА (везните натежават натам, страховете останаха по-малко).
Поздрави!

Виж целия пост
# 24
Щом ти се иска второ дете, действай. Тайка де, отлагаш ли, разликата ще е още по-голяма. Аз ли4но не виждам нищо лошо в голямата разлика.

 Peace  И аз така...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия