Много предпазливо дете

Моят син беше, а и все още е, много предпазлив.
Трябваха му буквално месеци, за да се пусне да направи първите си стъпки. Постоянно гледаше да се държи за нещо. Проходи  късно в сравнение с кака му /тя беше проходила на 11 месеца, той на година и шест месеца някъде, но поне 4 месеца обикаляше хванат за мебели, без да събира кураж да се пусне./
След това и в игрите беше много предпазлив - да не се удари, да не падне.
Не е и от начина по който е гледан, щото винаги е бил по земята, обикаляше, пълзеше, но самият той си беше доста предпазлив.
И сега е така, както казах, а е вече на 8. Например в училище не играе с другите деца на футбол, сакън да не го удари топка, да не стане нещо.
Съвет не мога да дам аз. Оставихме го, когато събере смелост, тогава да направи крачките си.

Моето дете също беше и все още е предпазливо. Проходи на 1 г. 2 мес. Бях се притеснила и историята ми напомня макар и малко за нашата. На един от прегледите педиатърката искаше да я сложи да стъпи на крака, а тя сви крачета и не стъпи. Докторката ме попита дали детето не скача, онова т.нар. “хопане” - дължиш го под мишниците и го повдигаш и пускаш да скача. Ние никога не сме я “хопали” особено като бебе. Така ме наплаши тази жена, че ми изписа няколко терапии рехабилитация. Според жените там на бебето нищо му нямаше, но си направи няколко процедури. Пълзеше, изправяше се, сядаше, но всичко мнооооого бавно и предпазливо. Връстниците ѝ започнаха да прохождат на 10-11 месеца, а тя нямаше никакво намерение. За две ръце вървеше. Както писах проходи на 1 г. и 2 месеца все едно върви от години - стабилно, сигурно. При падане се подпираше на ръце, изправяше се сама продължаваше. Оказа се, че вървящите от месеци връстници при падане падат на глава, не умеят да се изправят, не умеят да сядат от паднало положение. Сега е голяма и с всяко нещо е така - колело, ролери, скейтборд … внимателно, предпазливо, тогава, когато е готова. Никога не се впуска през глава.
Моят съвет е да насърчавате детето да следва собствения си ритъм и развитие и да не насилвате нещата. Щом сте взели мерки с посещение на рехабилитация и няма някакви установени проблеми детето ще се пусне щом е готово. Няма за къде да бързате. Винаги е много по-добре да мине само през всички стъпки отколкото да хукне да ходи без да е готово.

Моят син се страхуваше да се пусне, има и такива деца.
Както го описвате (а е и момиченце) просто е деликатна и плаха. Ще го израсте, лекарите не са намерили нищо обезпокоително, така че спокойно.

Щом няма установени отклонения в развитието, дайте й времето, от което има нужда. И без това насила няма да стане. Да е жива и здрава, ще си се развие по своите правила и със собственото си темпо. И не чувствайте вина, децата са различни.
Моят племеник проходи на година и половина, беше много подвижно дете, но ей на, прохождането му отне време. И какво от това?

Моето дете седна за пръв път на 10 месеца и половина, на 11 месеца пропълзя. До година и 1-2 месеца дори не се подпираше по мебели. Направи първи крачки самостоятелно на година и половина. До 1г.9м. проходи съвсем нормално, изкачваше и слизаше по стълби самостоятелно, към 2 вече тичаше и сега не можеш да го стигнеш. Не се плашете излишно, след като специалистите не са открили проблем. Може моето дете да е проходило късно, на горната граница на нормите,но за сметка на това проходи без залитания напред и е доста съобразителен. Вижда къде е високо и не скача оттам, по стъпала е много внимателен. Като възрастен се движи. Не сме минали през етап на залитане напред и падане като талпа.

До година и половина е нормата за прохождане. Според мен се консултирайте отново с невролог/ортопед и правете рехабилитация.
Хич не ми е успокоително на мен - мързи го, плах е, страх го е. Има си норми и те са разтегливи, за да обхванат всички деца. И смелите и плахите и мързеливите.

Благодаря, консултирала съм се и според тях детето ходи и е въпрос на време да се пусне, но въпреки това търся хора били в тази ситуация

И моята дъщеря беше много предпазлива. Пълзеше скоростно като хлебарка из къщи, проходи на 10 месеца, но много внимателно опипваше терена. На 4-5 годишна възраст по-високо от бордюр не скачаше. До такава степен беше предпазлива, че не си изработи и инстинкт за падане. Мога да изброя на пръстите на ръката си случаите, в които е падала. Падаше като дъска, никакъв инстинкт да се подпре с ръце и 2 пъти си е разбивала устната. На мен ми беше много странно, защото спомените от детството ми бяха с постоянно ожулени колене и лакти. За разлика от щерката бях доста бясно хлапе. Вече е голяма и си е все така предпазлива и внимателна. Може тази ранна предпазливост да е и проява на темперамент. Поне при нас беше така.

Дъщеря ми беше - и все още е - много предпазвила и плаха, плюс тромава, но това вече го израсна.

Научи се да пълзи на 10 месеца, но пълзеше само по килима. Две седмици и отне да се престраши да пълзи по паркета и горе-долу още толкова, за да излезе от хола и да се престраши да иде на плочките в коридора. Наблюдавала съм я отстрани, приближава се до ръба на килима, пипва с ръчичка паркета, и ревва, защото хем иска да продължи, хем я е страх.

После проходи на година и четири месеца, но само ако не се усеща, че се е пуснала. Осъзнае ли, че никой не я държи, реве. Постепенно започна да се пуска у дома, но навън ме пусна едва месец по-късно, страхуваше се.

В този период е консултирана с кажи-речи всички детски невролози с добра репутация в София, трима детски ортопеди плюс двама детски физиотерапевти. На всички заключенията бяха, че всичко е наред, но качеството на проведените прегледи варираше значително. В този ред на мисли и предвид че нормата е прохождането да се случи до 18 месеца, аз бих се разходила за поне още едно мнение, като с радост бих препоръчала на ЛС лекарите, които направиха най-пълни и задълбочени прегледи и категорично не претупаха детето (например преглед на цялата документация още от проследяването на бременността, епикриза от раждане, подробно разглеждане на ТФЕ, които сме правили, информиране кога какво е започнало детето да прави, кръвни изследвания, подобно проследяване във времето на абсолютно всички примитивни рефлекси). Имаше няколко силно прехвалени специалисти, от които категорично НЕ съм доволна, в смисъл заключението им накрая беше правилно - детето е здраво - но прегледът беше повърхностен и непълноценен и преспокойно можеше да пропуснат нещо. В детската неврология също си има тесни насочености - някои основно работят с епилепсия, други - с деца с генетични проблеми, трети - с деца с ДЦП, а когато дечицата са толкова малки, симптомите на различните патологии са неспецифични и трудни за забелязване, трябва тренирано око и много опит в работата с именно най-малките.

Аз не бих спряла с физиотерапията и гимнастиката докато не проходи стабилно детето. Само може да му е от полза,дори и да смятате че може да ходи, ще стане по-сигурно, може да си спести падания. Ще стане по-координирано. Още малко гимнастика само може да и помогне. Ходили сме и ние, знам че е неприятно и е ангажимент, но отвсякъде си заслужава усилията.

В крайна сметка не е състезание. Детето върви, прегледано е, просто за момента не се чувства Ок да е без да ви държи за ръка. Вкъщи как играе, къде стои? Има ли пространство и самостоятелност, за да тества сама какво може и да тренира. С две думи оставяте ли я на пода да играе или е предимно в ръце/кошара/столче? Знам какво е настроението днес, да пълзи, да ходи, да върви, ако може да се случи с часове. Основното при родителството е търпението. Отделно, че в днешно време всичко се гледа като отклонение. Ще се пусне детето 👌

От мъничка е само на земята, боса. Играе както с мен, така я оставям и да й доскучае и да мисли сама с какво да се занимава, обожава книжки.От вчера ни държи само за едната ръка и бута другата, бавно, но напредък има ❤

ladyshrew, преди пишете, че имате две малки момчета. За едното сте разпитвали дори доктор във форума за подобни проблеми. То е на възраст като дъщерята в тази тема и много сте с оплели. Не е коректно да се пишат измислени истории и майките да ви пишат съвети за ситуация, която явно изобщо не е реална. Дори да пише приятелка от вашия профил, прекалено е съмнително.

Моят син е на 5г и след 3г възраст също стана много предпазлив. Към момента го приемам като позитив повече. Надявам се, че с възрастта ще добие увереност.