Разведена с деца - шанс за нова връзка

  • 36 433
  • 658
# 195
Къде е тънката граница между самодостатъчността и самоизолацията?
Къде е границата на отдаването в любовта, отвъд която тя се превръща в мазохизъм и прилепчивост?

Излиза, че човек никога не може да е напълно спонтанен в чувствата си. Все трябва да ги контролира, насочва, моделира, така че да е разумен...и самодостатъчен.

Понякога се чудя, като сме си самодостатъчни, за чий са ни въобще други хора?

Много е модерно да си си самодостатъчен в днешно време - и супер удобно за хората, които не искат да се товарят с ангажименти. Те си търсят такива партньори - самодостатъчни. Да не им виснат на шията, да могат по всяко време да ги разкарат вежливо с 2 думи и без усложнения. Срамно е да имаш нужда от някого в живота си. Трябва спокойно и щастливо да си живееш сам. И от толкова много самодостатъчност степента на алиенация в обществото е достигнала невиждани размери за човешката история, а бялата раса се топи ли топи.

Моят коментар беше в насока да не оставяш щастието си в ръцете на друг. А не да се затвориш вкъщи с 20 котки и 20 кутии сладолед.
Аз съм си самодостатъчна дотолкова, доколкото вечер, като си легна, да не рева до 3 ч, че няма мъж в леглото ми. Изолацията не ми е присъща и постоянно има приятели вкъщи. Но и щастието и вътрешният ми мир не зависят от това - приятели и мъже. Има вечери, в които ми е самотно, но то ти е самотно понякога, дори да живееш с някого, така че не е дошъл краят на света.
Виж целия пост
# 196
С повечето постинги на Дренка съм абсолютно съгласна. Не мисля, че говори за "перманентно чук и чао".
Но това е, коет аз разбирам, коментарите в повечето случаи тръгват в друга някаква посока.
Виж целия пост
# 197
Абсолютно държа човекът до мен да е самодостатъчен, а не да зависи душевният му комфорт от мен.
Виж целия пост
# 198
Абсолютно държа човекът до мен да е самодостатъчен, а не да зависи душевният му комфорт от мен.
И за какво си му тогава?
Значи ако се разделите, дреме му на пуловера. Ти не му трябваш за душевния му комфорт. Нито пък той за твоя. Минаваш на другия.
Не знам, аз намирам този тип отношения по-скоро като сделка. Този ти е в момента удобен, ама ако ти стане неудобен с нещо - примерно преминава през някаква криза и не ти удовлетворява изискванията - биеш му шута и да се оправя. И сексът е нещо като секс с вибратор - и сама стигаш до оргазъм, и с партньора - пак.
Защо въобще човек да се обременява с връзки, като е в пъти по-безрисково, удобно и безпроблемно да си сам?
Виж целия пост
# 199
Абсолютно държа човекът до мен да е самодостатъчен, а не да зависи душевният му комфорт от мен.
И за какво си му тогава?
Хайде да не прекаляваме! Какво значи душевния комфорт да зависи от партньора? Това партньор ли е или дете?
Виж целия пост
# 200
Значи точно това - да зависи. Като се скарате, да ти стане криво. Като те напусне, да страдаш. Като го видиш щастлив, да се засмееш и ти и да се зарадваш. Да имаш нужда точно този (а не който и да е) човек да е около тебе, да го чуваш, виждаш и усещаш. За мен това е любов. Другото е просто удобство и някакъв вид почесване.

То не значи, че човек трябва да се разлее като медуза от страдание по някого си и да не е в състояние да изпълнява елементарни задължения. Ама чак да твърдите, че напълно не ви трябва никой, за да сте щастливи и доволни от живота, ами за какво въобще са ви връзки тогава? Чудя се просто.
Виж целия пост
# 201
А неговите нужди дали те интересуват? Точно пък този, може и да не те желае така, както ти него, нищо че искаш да ти се обещае и врече доживот.
Simple Smile
Виж целия пост
# 202
А неговите нужди дали те интересуват? Точно пък този, може и да не те желае така, както ти него, нищо че искаш да ти се обещае и врече доживот.
Simple Smile


Ми като неговите нужди са различни, защо аз трябва да прекроявам моите нужди по неговите? Всеки по пътя си да си търси съвпадението и тъй...
Виж целия пост
# 203
Ето - сама си отговаряш на противоречивите питания. Всеки по пътя си, да. Ненужно е да вкарваш някого в теоето “правилно”, ако това не съвпада с неговото, а разминаване често се явява във времето, поради потисканите несходства, да не казвам и емоции.
Виж целия пост
# 204
Е не мога да се съглася напълно. Ами има дни, макар и рядко, в които се събуждам нервна, в други супер притеснена, а в трети направо съм си ядосана за нещо. И ако партньора няма никакво отношение не бих желала да изтривам усмивката на лицето му, само щото ми е дошъл МЦ например...
Виж целия пост
# 205
Излиза, че човек никога не може да е напълно спонтанен в чувствата си. Все трябва да ги контролира, насочва, моделира, така че да е разумен...и самодостатъчен.
Понякога се чудя, като сме си самодостатъчни, за чий са ни въобще други хора?
...И от толкова много самодостатъчност степента на алиенация в обществото е достигнала невиждани размери за човешката история, а бялата раса се топи ли топи.
Ако характерът и нагласите ти са такива, не виждам защо трябва да вървиш против своята натура. Важното е да се съберете такива или отсрещният да не е прилепчив и любвеобилен, за да не страдате и двамата.
Както са написали, макар и във връзка с външната красота
"Каква е поуката от филма “Шрек”? Не е важно да си красив, важното е да намериш същия изрод като теб!"
Виж целия пост
# 206
Абсолютно държа човекът до мен да е самодостатъчен, а не да зависи душевният му комфорт от мен.
И за какво си му тогава?
Значи ако се разделите, дреме му на пуловера. Ти не му трябваш за душевния му комфорт. Нито пък той за твоя. Минаваш на другия.
Не знам, аз намирам този тип отношения по-скоро като сделка. Този ти е в момента удобен, ама ако ти стане неудобен с нещо - примерно преминава през някаква криза и не ти удовлетворява изискванията - биеш му шута и да се оправя. И сексът е нещо като секс с вибратор - и сама стигаш до оргазъм, и с партньора - пак.
Защо въобще човек да се обременява с връзки, като е в пъти по-безрисково, удобно и безпроблемно да си сам?

Дори не знам как успя това да го съчиниш?

Значи точно това - да зависи. Като се скарате, да ти стане криво. Като те напусне, да страдаш. Като го видиш щастлив, да се засмееш и ти и да се зарадваш. Да имаш нужда точно този (а не който и да е) човек да е около тебе, да го чуваш, виждаш и усещаш. За мен това е любов. Другото е просто удобство и някакъв вид почесване.

 И как реши, че тези емоции ги няма при самодостатъчните??

Не, не искам да завися и да зависи който и да е от мен.
Искам да сме заедно по осъзнат избор и двамата да сме щастливи от него.
Което не значи, че ако аз страдам, че той не ми обръща внимание - той да трябва да си зареже веднага важната за него работа и да ме утешава. Щото аз съм зависима от него за емоциите си. Ми не - мога да си справя с егото и да не го натрапвам на другия. Както искам и той да го прави същото..
Виж целия пост
# 207
Имам чувството, че всеки влага различен смисъл в понятието "самодостатъчност". Аз го тълкувам буквално: сам си си достатъчен. За какво са ти други тогава? Само те обременяват с проблеми. Общуваш си с другите само в хубавото и се дистанцираш от лошото. Има не малко хора, които разсъждават точно по такъв начин. И което е по-лошото - намират се във връзки. И обвиняват партньора си, че се чувства сам.

Мисля, че е ясно, че нямам предвид милото да си зареже на мига важната работа, за да ни държи ръката, щото ни е наругал шефа в службата. Но да, милото е редно да изслуша за проблема с шефа в удобно време и да окаже подкрепа/даде съвет/предложи рамо за плачене - каквото там е необходимо. И, разбира се, да има реципрочност - да не е все той в ролята на подаващия носните кърпички.
Ако нямаме нужда и не предлагаме споделяне и емпатия, връзките са излишно бреме.
Виж целия пост
# 208
Самодостатъчен - означава да не зависиш от другия как ще си прекараш времето.
Т.е - да можеш да бъдеш и сам и това да не е драма нито за теб, нито за партньора. Щото се предполага, че ще си имате достатъчно доверие.
И да, ако не може някой път да ми избърше сополите - да не му набивам после канчето и да не му вменявам вина за това.
Виж целия пост
# 209
Пак всеки прави собствена трактовка и товари с неговия си смисъл. Не усещате ли? Ами пак е свързано с очакването към партньора ви, сегашен, бъдещ, някакъв мечтан и прочие. Grinning
Angel_wing, думите ти някак ми звучат като самоубеждаване. Думата "самодостатъчен" е достатъчно ясна. Тя изключва другите. Каквото с тях, такова и без тях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия