Здравейте! Реших да създам темата, тъй като бих искала да получа мнението на по-опитни от мен за развръзкана на отношенията ми с бившия ми приятел - каква е моята/неговата грешка, какво е трябвало да правя или не правя и как бих могла да подобря меото отношение с мъжете занапред, тъй като осъзнавам, че нямам достатъчен опит в това.
Вече от 5 месеца сме разделени и аз не спирам да се обвинявам и съжалявам, че съм изгубила наистина свестен човек до мен, на база всички ситуации, които съм анализирала и премислила не малко пъти и не мога да си обясня защо съм се държала зле с този човек. Знам, че не съм цвете за минисане, много труден характер съм. Опитах се не малко пъти да се съберем, но той отказа, като ми каза, че вече нямал чувства, искал да е сам и че му било по-спокойно без мен.
Бяхме 2 години заедно, когато се събрахме аз бях на 25, ат той 29. Това е първата ми сериозна връзка. Преди това съм имала някакви по няколко месеца... Събрахме се след един тим билдинг(бяхме колеги). Това, че сме колеги, винаги ме е притесявало и съм му споделяла и мрънкала, но с времето малко ми мина и позабравих. В началото бяхме нон стоп заедно след работа, тъй като не живеехме все още заедно. Или аз ходих у тях, или той у нас. След 6-7 месеца вече официално заживяхме заедно. Относно битови неща не сме имали проблеми - той ми е помагал с чистене и готвене, без да го моля, което е супер. В началото всичко беше хубаво - казвал ми е, че би направил всичко за мен, че аз съм на първо място, че ще ме носи на ръце и т.н. , дори един път спомена пред родителите си , че си е намерил човека за него. Също в началото беше споменавал, че иска да ми предага, но аз му обясних, че това трябва да стане, когато и двамата го усетим. Говорили сме и за деца, като и двамата сме си казвали, че искаме, но нищо кой знае колко сериозно не е имало като разговор по темата. Аз не съм се чуствала сигурна, че все още искам деца, но с времето това малко взе да се променя и започвах да искам. Правил ми е изненади - цветя, следки неща. Идвал е с мен по лекари, грижил се е за мен, помагал ми е и т.н
Той по принцип не е от много активните и инициативни хора, няма собствено мение по дадени въпроси и главно се съгласява с определени ситуации и хора. Аз съм му споделяла, че трябва да си държи на своето и да не се оставя хората да го контролират и да му дават наклон. Това ме е дразнело, защото отстрани изглежда, че е слабохарактерен. Това, което съм видяла е , че не е много пробивен, притеснителен е и много не знае как да си поиска това, което иска и на което държи, примирява се. Относно инициативата му, както споменах по-гора не я е имало и главно аз съм мислила къде да ходим, какво да правим, какво трябва да се пазарува вкъщи, аз съм повдигала въпроса къде ще почиваме лятото и за това, че трябва да направим план и т.н., като изглежда за това също не съм била доволна и съм му мрънкала. Само в началото, когато ме запозна с техните, бяхме в родния му край и ме заведе до една от известните пещери и лятото ходихме до по-големия до тях град. Иначе времето в родното му място го прекарвахме при роднините му, в близкото кафе, при братовчед му или при приятелите му, където се събират само мъже. Съответно на мен това започна да не ми харесва и с времето по-малко исках да ходя там.
Относно работата, както споменах по-горе, бяхме колеги(не бяхме в един екип). Случи се така, че неговият екип го закриваха и той трябваше да си търси нова работа. Кандидатства вътрешно в същата фирма за позиция на по-високо ниво и постоянен договор(той беше временно), но от ЧР му предложиха позиция на по-ниско ниво и по заместване по майчинство(1г.). Тогава му обясних, че това, което му предлагат не е сериозно и ако занапред иска да вземе ипотечен кредит, банката няма да му даде.., но все пак той прие, като ми каза, че не е имал друга възможност в онзи момент.
В началото на връзката ни, му бях споделила, че много искам да замина, живея и работя в чужбина. Това ми е мечта още от по-малка и преди да го срещна. Той също ми сподели, че е мислил за това, в което малко се съмнявам, може да го е казал, за да ми се хареса и защото е знаел, че това искам да чуя.. Както и да е - имам брат, които работи в чужбина по специалността, която бившият ми приятел е завършил. С времето е ставало на въпрос дали той също иска да се занимава с това, защото брат ми би могъл да му помогне, като го препоръча в същата фирма. Не съм/сме го карали на сила, той сам каза, че е съгласен да пробва и аз бях щастлива от това, че ще може с човека, с когото съм, да заминем. Оставих ги да се разбират и говорят двамата по мъжки, без да разпитвам много. В последствие разбрах от брат ми, че бившият ми приятел се бави да му изпрати автобиографията си, като го попитах защо, той ми сподели, че не бил видял, че му писал, защото сме били на море... Както и да е, изпрати атобиографията, след като го натиснах да я изпрати и имаше разговор с ЧР, като брат ми му беше казал да се чуят след срещата с ЧР, за да му каже какво да им каже като обартна връка. В последствие разбрах от брат ми, че изобщо не са се чули, а бившият ми приятел е отказал работата на ЧР. Като го питах защо - според него щял да мизерства с 2000+ паунда на месец и работата била като за асистент и трябвало да се занимава с логистични неща, което не искал. Както и да е, изпусна се тази възможност, а аз бях ядосана, че занимаваме брат ми с това, а след време той се отказва... Според него тук също може да ни е добре, искал да си се прибира в родното място и да се вижда с приятелите/роднините си.
Както споменах бяхме колеги и ходехме и се прибирахме от работа заедно, обядвахме заедно, бяхме се отдалечили от моите и неговите колеги, но това не ми е пречело, защото съм чувствала, че този човек ми е достатъчен и не искам други. Аз с моя гаден характер съм му пускала ебавки и съм се заяждала за работата му и че го използват, защото е по заместване... защо ли съм го правила, може би защото и аз съм се чуствала неоценена на работа и искам да го прехвърля несъзнателно на него... или пък да го мотивирам и направи нещо по-добро за себе си ...Както и да е, мина тази една година по заместване и той си намери нова работа в друга подобна фирма в сфера, в която беше споменал, че не иска да се занимава-логистина(свързано с работата, която му предлагаха в чужбина) и като го попитах защо, при положение, че не иска - той каза, че това му било лесно, че винаги ще го има и че ще може да си намери рабора и че го е работил вече. И от тук започнаха нашите по-големи проблеми в отношенията ни, защото аз се притеснявах от тази промяна и дали е правилното решение за него, дали ще има развитие и т.н. В продължеие на месеци му мрънках за това, като той ме успокояваше, че било по-добре, по-спокойно, че щял да си търси възможности за развитие и т.н., но аз не му вярвах и имах чувството, че ме лъже само и само да спра да мрънкам. Относно лъжите по принцип си е измислял и лъгал за пълните глупости и съм му се дразнила за това, защото аз съм супер честна/открита/директна и си казвам всичко, което мисля без увъртане, признавам си грешките, а той казваше, че съм се опитвала да го убедя, че бил направил грешка... Започнахме да се отдалечаваме, аз се чувствах самотна на работа, защото се бях отдалечила от колегите си, чуствах се неоценана на работа и прецакана, защото виждах как ме товарят с неща, които са за човек с повече опит от мен, имах стрес, напрежение, мрънках му за това, защото той беше единственият, с когото можех да спеделя и му пукаше и показваше загриженост. Започнах курс, тъй като реших , че трябва да променя вече нещо. Той започна да излиза по-често с приятелите си по времето, в което ходех на курс. Прибираше се в родното си място без мен, защото аз не можех, заради курса уикендите. Започна да се вижда по-често с брат си да гледат мачове, а аз пропусках, защото не харесвам футбол. Спря да прави нещата, които е правил за мен, малки жестове като да ми направи кафе или да ми купи нещо. Не ми помагаше вкъщи, правило ми е впечатление, че си вдига и мие само неговите чинии, или си взима само неговите дрехи от простора, аз съответно съм избухвала, а това, според него, не било така. Не искаше да правим секс с оправданието, че не можел да се настрои, заради отношенията ни. Аз съм основният инициатор на секс още в началото и това съм му го споделяла, според него не било така, той също провокирал, а аз такъв спомен нямам. Отбиваше ме за всичко, не искаше да излизаме и казваше, че искал да си почива, това ме побъркваше, защото не беше такъв в началото, винаги се е съгласявал и сме излизали. Аз съответно съм избухвала, защото и един нормален разбогор не можеше да проведем, постоянно игнорираше и отговаряше с по 1-2 думи, съответно на мен желанието за разговор ми е убиваше и виждах, че просто няма смисъл, защото е супер ограничен. В нервите си съм го обиждала и гонила. Имаше период, в които не спяхме заедно, а когато сме спяли, се обръщаше с гръб и не ме прегръщаше. Споделяла съм му и това, а той все си намираше оправдяния защо ми обръщал гръб(боляло го нещо зад ухото или рамото). Като го питах какво ще правим за имения ми ден, той каза, че ще се прибира в родното си място, защото това бил семеен празник за него и също мога до дойда с него- на въпроса ми - какво ще правя аз там - той ми отговори, че ще си почивам, съответно аз отказах и се прибрах в моя роден град. За рождения ми ден усетих как прави нещата насила... а за рождения ден на негов приятел пътува спецално до друг град.
На няколко пъти се е стигало до там да се разделим и да се изнесе, но сме се спирали, както аз, така и той сме чувствали, че не е правилно. Докато не дойде моментът, в които той реши окончателно да приключим, защото според него, съм го тормозела, стресирала и никога досега не се чувствал толкова зле. Аз се опитах по всякакъв начин да го спра, но не успях. След като се изнесе, му писах, звънях, за да оправим нещата, но той каза да спра да го тормозя. Опитах се да си оправим отношенията, като се свързах с брат му, но нищо, от брат му разбрах, че 2 месеца преди окончателно да се разделим, е говорил дали би го приел у тях, защото сме се били карали. Аз не съм подозирала, че би направил такова нещо, без да ми каже... Даже след този разговор, които е имал с брат му за приемане у тях, бяхме заедно на море, без да подозирам нищо подобно, даже на шега или не го попитах кога ще се женим, а той ми отоговори , че не сме имали нормални отношения... аз си замълчах, може би беше грешка, а не поех по-сериозен разговор за отношенията ни...
След раздялата човекът избягва всякакъв контакт с мен - не благоволи да ми върне ключа, който аз си поисках, като ми го остави в пощата, не искаше да си вземе останалия багаж, които вече изхвърлих. Разбрах, че се е запознал от излизания с други и им пише, а ми казваше, че иска да е сам... Човекът много умело влиза в различна роля с различните жени и се представя и говори неща, които не са така, само и само да им се хареса..както може би е правил и с мен в началото. Споделя на приятели, че вече си бил намерил нова и че нещата вървяли добре, което изобщо не е така...
И така след 5 месеца и излизания с други мъже, аз не спирам да се обвинявам, че съм сгрешила с отношението си към този човек и че не съм оценила това, което съм имала. Знам, че човек оценава това, което е имал едва когато го загуби... Сравнявам другите с него и осъзнавам как не ми харесват и че той ми харесва повече от тях. Съжалявам, че съм му мрънкала, намирала проблеми и манипулирала, а не съм се фокусирала върху хубавите неща(по принцип съм песимист и се фокусирам върху негативите- знам, че трябва да работя върху това)
Имам чувството, че проблемът е основно в мен, а не в него. Все още ми излизат спомени с този човек и че въпреки всичко това е бил човекът за мен - дали не си въобразявам? Прекалила ли съм с контрола и дали не съм го потискала несъзнателно и липсата на самочувствие в мен съм го прехвърлила на него, прекрачила ли съм границите с търпението му? Защо не харесвам другите мъже, с които се срещам - още не съм се изчистила от стария или имам високи изисквания и не мога да направя компромис с неща, които не ми харесват? Колеги и приятели около мен вече за обвързани, сгодени или с деца, а аз все още се лутам, нова ме потиска още повече и имам чувството, че си губя времето.
Темата стана дълга, но исках да представя най-подробно ситуацията в примери, за да получа адекватни мнения и съвети. Благодаря!
Виж целия пост
Вече от 5 месеца сме разделени и аз не спирам да се обвинявам и съжалявам, че съм изгубила наистина свестен човек до мен, на база всички ситуации, които съм анализирала и премислила не малко пъти и не мога да си обясня защо съм се държала зле с този човек. Знам, че не съм цвете за минисане, много труден характер съм. Опитах се не малко пъти да се съберем, но той отказа, като ми каза, че вече нямал чувства, искал да е сам и че му било по-спокойно без мен.
Бяхме 2 години заедно, когато се събрахме аз бях на 25, ат той 29. Това е първата ми сериозна връзка. Преди това съм имала някакви по няколко месеца... Събрахме се след един тим билдинг(бяхме колеги). Това, че сме колеги, винаги ме е притесявало и съм му споделяла и мрънкала, но с времето малко ми мина и позабравих. В началото бяхме нон стоп заедно след работа, тъй като не живеехме все още заедно. Или аз ходих у тях, или той у нас. След 6-7 месеца вече официално заживяхме заедно. Относно битови неща не сме имали проблеми - той ми е помагал с чистене и готвене, без да го моля, което е супер. В началото всичко беше хубаво - казвал ми е, че би направил всичко за мен, че аз съм на първо място, че ще ме носи на ръце и т.н. , дори един път спомена пред родителите си , че си е намерил човека за него. Също в началото беше споменавал, че иска да ми предага, но аз му обясних, че това трябва да стане, когато и двамата го усетим. Говорили сме и за деца, като и двамата сме си казвали, че искаме, но нищо кой знае колко сериозно не е имало като разговор по темата. Аз не съм се чуствала сигурна, че все още искам деца, но с времето това малко взе да се променя и започвах да искам. Правил ми е изненади - цветя, следки неща. Идвал е с мен по лекари, грижил се е за мен, помагал ми е и т.н
Той по принцип не е от много активните и инициативни хора, няма собствено мение по дадени въпроси и главно се съгласява с определени ситуации и хора. Аз съм му споделяла, че трябва да си държи на своето и да не се оставя хората да го контролират и да му дават наклон. Това ме е дразнело, защото отстрани изглежда, че е слабохарактерен. Това, което съм видяла е , че не е много пробивен, притеснителен е и много не знае как да си поиска това, което иска и на което държи, примирява се. Относно инициативата му, както споменах по-гора не я е имало и главно аз съм мислила къде да ходим, какво да правим, какво трябва да се пазарува вкъщи, аз съм повдигала въпроса къде ще почиваме лятото и за това, че трябва да направим план и т.н., като изглежда за това също не съм била доволна и съм му мрънкала. Само в началото, когато ме запозна с техните, бяхме в родния му край и ме заведе до една от известните пещери и лятото ходихме до по-големия до тях град. Иначе времето в родното му място го прекарвахме при роднините му, в близкото кафе, при братовчед му или при приятелите му, където се събират само мъже. Съответно на мен това започна да не ми харесва и с времето по-малко исках да ходя там.
Относно работата, както споменах по-горе, бяхме колеги(не бяхме в един екип). Случи се така, че неговият екип го закриваха и той трябваше да си търси нова работа. Кандидатства вътрешно в същата фирма за позиция на по-високо ниво и постоянен договор(той беше временно), но от ЧР му предложиха позиция на по-ниско ниво и по заместване по майчинство(1г.). Тогава му обясних, че това, което му предлагат не е сериозно и ако занапред иска да вземе ипотечен кредит, банката няма да му даде.., но все пак той прие, като ми каза, че не е имал друга възможност в онзи момент.
В началото на връзката ни, му бях споделила, че много искам да замина, живея и работя в чужбина. Това ми е мечта още от по-малка и преди да го срещна. Той също ми сподели, че е мислил за това, в което малко се съмнявам, може да го е казал, за да ми се хареса и защото е знаел, че това искам да чуя.. Както и да е - имам брат, които работи в чужбина по специалността, която бившият ми приятел е завършил. С времето е ставало на въпрос дали той също иска да се занимава с това, защото брат ми би могъл да му помогне, като го препоръча в същата фирма. Не съм/сме го карали на сила, той сам каза, че е съгласен да пробва и аз бях щастлива от това, че ще може с човека, с когото съм, да заминем. Оставих ги да се разбират и говорят двамата по мъжки, без да разпитвам много. В последствие разбрах от брат ми, че бившият ми приятел се бави да му изпрати автобиографията си, като го попитах защо, той ми сподели, че не бил видял, че му писал, защото сме били на море... Както и да е, изпрати атобиографията, след като го натиснах да я изпрати и имаше разговор с ЧР, като брат ми му беше казал да се чуят след срещата с ЧР, за да му каже какво да им каже като обартна връка. В последствие разбрах от брат ми, че изобщо не са се чули, а бившият ми приятел е отказал работата на ЧР. Като го питах защо - според него щял да мизерства с 2000+ паунда на месец и работата била като за асистент и трябвало да се занимава с логистични неща, което не искал. Както и да е, изпусна се тази възможност, а аз бях ядосана, че занимаваме брат ми с това, а след време той се отказва... Според него тук също може да ни е добре, искал да си се прибира в родното място и да се вижда с приятелите/роднините си.
Както споменах бяхме колеги и ходехме и се прибирахме от работа заедно, обядвахме заедно, бяхме се отдалечили от моите и неговите колеги, но това не ми е пречело, защото съм чувствала, че този човек ми е достатъчен и не искам други. Аз с моя гаден характер съм му пускала ебавки и съм се заяждала за работата му и че го използват, защото е по заместване... защо ли съм го правила, може би защото и аз съм се чуствала неоценена на работа и искам да го прехвърля несъзнателно на него... или пък да го мотивирам и направи нещо по-добро за себе си ...Както и да е, мина тази една година по заместване и той си намери нова работа в друга подобна фирма в сфера, в която беше споменал, че не иска да се занимава-логистина(свързано с работата, която му предлагаха в чужбина) и като го попитах защо, при положение, че не иска - той каза, че това му било лесно, че винаги ще го има и че ще може да си намери рабора и че го е работил вече. И от тук започнаха нашите по-големи проблеми в отношенията ни, защото аз се притеснявах от тази промяна и дали е правилното решение за него, дали ще има развитие и т.н. В продължеие на месеци му мрънках за това, като той ме успокояваше, че било по-добре, по-спокойно, че щял да си търси възможности за развитие и т.н., но аз не му вярвах и имах чувството, че ме лъже само и само да спра да мрънкам. Относно лъжите по принцип си е измислял и лъгал за пълните глупости и съм му се дразнила за това, защото аз съм супер честна/открита/директна и си казвам всичко, което мисля без увъртане, признавам си грешките, а той казваше, че съм се опитвала да го убедя, че бил направил грешка... Започнахме да се отдалечаваме, аз се чувствах самотна на работа, защото се бях отдалечила от колегите си, чуствах се неоценана на работа и прецакана, защото виждах как ме товарят с неща, които са за човек с повече опит от мен, имах стрес, напрежение, мрънках му за това, защото той беше единственият, с когото можех да спеделя и му пукаше и показваше загриженост. Започнах курс, тъй като реших , че трябва да променя вече нещо. Той започна да излиза по-често с приятелите си по времето, в което ходех на курс. Прибираше се в родното си място без мен, защото аз не можех, заради курса уикендите. Започна да се вижда по-често с брат си да гледат мачове, а аз пропусках, защото не харесвам футбол. Спря да прави нещата, които е правил за мен, малки жестове като да ми направи кафе или да ми купи нещо. Не ми помагаше вкъщи, правило ми е впечатление, че си вдига и мие само неговите чинии, или си взима само неговите дрехи от простора, аз съответно съм избухвала, а това, според него, не било така. Не искаше да правим секс с оправданието, че не можел да се настрои, заради отношенията ни. Аз съм основният инициатор на секс още в началото и това съм му го споделяла, според него не било така, той също провокирал, а аз такъв спомен нямам. Отбиваше ме за всичко, не искаше да излизаме и казваше, че искал да си почива, това ме побъркваше, защото не беше такъв в началото, винаги се е съгласявал и сме излизали. Аз съответно съм избухвала, защото и един нормален разбогор не можеше да проведем, постоянно игнорираше и отговаряше с по 1-2 думи, съответно на мен желанието за разговор ми е убиваше и виждах, че просто няма смисъл, защото е супер ограничен. В нервите си съм го обиждала и гонила. Имаше период, в които не спяхме заедно, а когато сме спяли, се обръщаше с гръб и не ме прегръщаше. Споделяла съм му и това, а той все си намираше оправдяния защо ми обръщал гръб(боляло го нещо зад ухото или рамото). Като го питах какво ще правим за имения ми ден, той каза, че ще се прибира в родното си място, защото това бил семеен празник за него и също мога до дойда с него- на въпроса ми - какво ще правя аз там - той ми отговори, че ще си почивам, съответно аз отказах и се прибрах в моя роден град. За рождения ми ден усетих как прави нещата насила... а за рождения ден на негов приятел пътува спецално до друг град.
На няколко пъти се е стигало до там да се разделим и да се изнесе, но сме се спирали, както аз, така и той сме чувствали, че не е правилно. Докато не дойде моментът, в които той реши окончателно да приключим, защото според него, съм го тормозела, стресирала и никога досега не се чувствал толкова зле. Аз се опитах по всякакъв начин да го спра, но не успях. След като се изнесе, му писах, звънях, за да оправим нещата, но той каза да спра да го тормозя. Опитах се да си оправим отношенията, като се свързах с брат му, но нищо, от брат му разбрах, че 2 месеца преди окончателно да се разделим, е говорил дали би го приел у тях, защото сме се били карали. Аз не съм подозирала, че би направил такова нещо, без да ми каже... Даже след този разговор, които е имал с брат му за приемане у тях, бяхме заедно на море, без да подозирам нищо подобно, даже на шега или не го попитах кога ще се женим, а той ми отоговори , че не сме имали нормални отношения... аз си замълчах, може би беше грешка, а не поех по-сериозен разговор за отношенията ни...
След раздялата човекът избягва всякакъв контакт с мен - не благоволи да ми върне ключа, който аз си поисках, като ми го остави в пощата, не искаше да си вземе останалия багаж, които вече изхвърлих. Разбрах, че се е запознал от излизания с други и им пише, а ми казваше, че иска да е сам... Човекът много умело влиза в различна роля с различните жени и се представя и говори неща, които не са така, само и само да им се хареса..както може би е правил и с мен в началото. Споделя на приятели, че вече си бил намерил нова и че нещата вървяли добре, което изобщо не е така...
И така след 5 месеца и излизания с други мъже, аз не спирам да се обвинявам, че съм сгрешила с отношението си към този човек и че не съм оценила това, което съм имала. Знам, че човек оценава това, което е имал едва когато го загуби... Сравнявам другите с него и осъзнавам как не ми харесват и че той ми харесва повече от тях. Съжалявам, че съм му мрънкала, намирала проблеми и манипулирала, а не съм се фокусирала върху хубавите неща(по принцип съм песимист и се фокусирам върху негативите- знам, че трябва да работя върху това)
Имам чувството, че проблемът е основно в мен, а не в него. Все още ми излизат спомени с този човек и че въпреки всичко това е бил човекът за мен - дали не си въобразявам? Прекалила ли съм с контрола и дали не съм го потискала несъзнателно и липсата на самочувствие в мен съм го прехвърлила на него, прекрачила ли съм границите с търпението му? Защо не харесвам другите мъже, с които се срещам - още не съм се изчистила от стария или имам високи изисквания и не мога да направя компромис с неща, които не ми харесват? Колеги и приятели около мен вече за обвързани, сгодени или с деца, а аз все още се лутам, нова ме потиска още повече и имам чувството, че си губя времето.
Темата стана дълга, но исках да представя най-подробно ситуацията в примери, за да получа адекватни мнения и съвети. Благодаря!
Е, кое, аджеба, му хареса на тоя бастун?!
По-скоро проблемът ѝ е точно обратният – подценява се, сама си спира развитието, тъпче на едно място и е склонна да се самоунижава, заради мъже, които принципно попадат в категория "лузъри". 