Случи ми се нещо странно XIX

Мен би ме притеснило комшията по къс ръкав, зимно време, да се щура в двора ми и да не ми отговаря като го питам кого търси.

А дали е възможно душата да е обикаляла  пространството около къщата, в която е живял Дядо Гошо? На мен бабите на село ми казваха, че 40 дни след смъртта си душата на покойника обикаля около дома си, а също и навестява домовете на свои близки.

Нямам представа. Не ме беше страх

И аз съм убедена в такива навестявания от личен опит, в рамките на 40 дни след като почина баща ми.

Преди време a.l.e.n.a беше споделила нещо подобно. До колкото си спомням, само тя виждала починалия, който бил близък роднина.
Също казваше, че страх не е усещала.

Гледате ли "Мама медуим" по ТЛС? Смятате ли, че е истина? Реакциите на хората са много достоверни.
Иначе нямам какво да разкажа, на мен нищо странно не ми се е случвало. Хем ми се иска, хем знам, че ще умра от страх, така че може да е по-добре Просто искам да усетя, че има нещо повече от материалния свят.

Гледала съм я,също и другата-Тереза...изглежда истинско,но бях чела някъде,че било измама...

За Тереза съм виждала, че е измама, но за тази от Мама медиум все още нищо конкретно няма май. Предаването е сравнително ново.

Не ги гледам,истина или не,но ме разплакват историите

Да бъдеш медиум си има и негатив. Повечето лъжат и са на тъмната страна. Сигурно душата на дядото е била объркана. И затова си е бил там около къщата. Моята баба Бог да я прости на татко майка ми е казвала странни случки. Когато дядо е починал от сърдечен проблем, след определено време, може би половин година за да не я стряска веднага и е чукал на прозореца. И на стъклото на вратата. Тя е отваряла вратата и е влизала вътре. Казва виждах как се отваря вътрешната врата. Чувствах присъствието му. Не се страхувах. Дори напротив, липсваше ми. Много ми стана мъчно. А когато баба умря вечерта ги сънувах смътно един до друг, усмихнати. Много ми липсват. Когато си мисля и за баща ми, често пътувам в астрала до там, той също е там, те са живи и се прегръщаме и си говорим. Много ми е мъчно....

Разкажи малко повече за пътуването в астрала. Как го правиш. Имаш метод или просто се случва. Това което написа за астрала ме заинтригува. Ако имаш желание да отговориш ще ми е интересно да прочета.

Не знам дали си забелязала (ако , например, си изчела всички коментари тук, споделящи за странни срещи с починали близки), че общото е, че човек не изпитва страх в такива моменти... После или даже на момента ако осъзнае случката сам си дава сметка, че страхът е липсвал... Според мен това е знак, че такива срещи са нещо съвсем нормално и с нищо незастрашаващи ни нас, живите. Т.е, въпреки нагласата на човек по презумпция да изпитва страх от непознатото, в подобни случаи не изпитва такъв!...
Просто имаме ограничена сетивност, която ни пречи да усетим че такива срещи не са с непознато, а с точно обратното - с близка, позната и дори любима душа, лишена от физическо тяло. И затова на подсъзнателно ниво (оттатък сетивността ни) страхът няма почва за изява.

Ето я историята, която се затри в предната тема. Приятелят ми ме обвинява, че не си разхождам кучето по тъмно след работа. Казах му, че ме е страх. Той ми вика, че съм мързелива. Та идва с нас, детето ми на 8, кучето и той. Да го разхождаме покрай една река. Там е вече тъмно и решихме да завием по една улица в селото, която е паралелна на нашата. Минаваме покрай една къща и почвам да разказвам със смях, как на Хелоуин оттам ни отвори маскиран мъж. Замерва ни с бонбони. Децата ги събраха. И докато ги събираха, ония изгаси лампите и почна да блъска по вратата си от вътрешната страна, все едно някой го е нападнал. Стана ми странно тогава, но Хелоуин. Та минаваме оттам и разказвам случката. Смеем се. После обаче, някой тръгва с колата си с бясна скорост при ограничение 30. И кара до края на улицата. Улицата е задънена и свършва с гора. Обръща там колата, вече е тъмно. Фаровете са запалени, двигателят работи. И чака. Дъщеря ми я хвана страх и ме пита тоя защо стои там и не тръгва. В същото време ние се връщаме да си ходим. Казах й явно чака някой, селото е сравнително спокойно. Отдалечихме се и той даде газ! Дъщеря ми се изплаши и започна да бяга. Приятелят ми е хеви метъл като мен. Какво ли не сме видели... Та ония като се засили по улицата, все едно е чакал да се отдалечим достатъчно, за да набере скорост... Та тогава и приятелят ми, който е роден и израстнал тук, каза да се срием зад най-близката постройка. В Германия се развива действието. Никой не дрифти по улиците тук и дори е забранено да стоиш на място със запален двигател. Дълго е. Знам. За мен е странно, ще се радвам на мнения.

Според мен е някое пишлеме,което се тренира за гонки и се прави на гъзар,за да се покаже после колко е  готин и как дрифтва... То добре, че ви е изчакал-логично си е.
Мен на един паркинг на практикер след работно време така щяха  да ме затрият едни лапетии в тъмното...

Редактирах го. И дума не може да става за пишлемета, дето дрифтят. Особено на улицата, на която живеят. Направо е немислимо. Ще дрифти един път, втори път и накрая съседите му ще го изпеят в общината. Беше събота, дори нямаш право да вдигаш шум в определени часове. Говоря за мъж, поне на 40 години, който си е купил къща за половин милион евро, не за пубери, дето живеят при мама и тати.