Случи ми се нещо странно XIX

Странно ми изчезват вещи и вече се дразня.
Първо ми изчезна очната линия, за която се изръсих с цифра пари. Обърнах всичко навсякъде, отказах се.
Обаче седмица след това се прибирам вкъщи и хвърлям ключовете (дебела връзка с 6 ключа и три ключодържателя) на шкафчето за обувки. Чух ги как паднаха на плочките. Обаче ми се ходеше до тоалетната и влязох направо там. Излизам, тук ключове - там ключове - няма ги. Баба ми беше в коридора и тя чу как издрънчаха на плочките, затова знам, че не е някаква "мозъчна" заблуда.
Хора, десет дена всеки ден ги търсихме 3 човека в коридора. Местихме портманто, обърнали сме по няколко пъти всяка обувка и ги нямаааа. За мен е странно и мистериозно това изчезване. И вече месец не се показват от никъде.

Домашен любимец имате ли?

И аз си търся от 2седмици космодиска

По принцип имаме, коте, но то не беше в коридора, а и е мъничко, а ключовете обемни и тежки.. За едната минута дето бях в тоалетната не вярвам да ги намери и да си ги занесе някъде през дългия коридор..

Според мен не е невъзможно.Направете му тест с други ключове

1996 г., кандидат- студентски изпит по география във Варна, ВИНС.
Бяхме отседнали за две вечери на квартира, а хазайката се оказа гледачка.
Ставам сутринта и ще ходя на изпит, а тя ми каза" КАТО, не ако, се падне Варненска област, да пишеш за делфинариума". А тази тема се беше падала предната, или по- предната година, не помня вече.
Ами- Варненска област се падна. Поне да я бях попрочела пак сутринта.

това доказва, че живеем в симулация. 😁 Едно нещо, ако не се наблюдава от никой, то спира да съществува.

Здравейте, отново аз с две странни истории от нашата прословута къща Всички сме в хола. Няма отворени прозорци излегнали сме се по диваните и зяпаме телевизия. Изведнъж холната врата се затваря сама пред очите на всички ни с гръм и трясък. Синът ми беше най-близо до нея изкометирахме случилото се и той стана да отвори врата. Дърпа, но врата не се отваря. Той е на 8 и казва: Мамо някой държи вратата от другата страна. В момента в който го каза, аз станах и вратата се отвори, а детето падна на земята, защото дърпаше със сила. После сто пъти каза, че има дух  и е дърпал вратата. Категорично няма как да е от течение. Плюс времето беше много слънчево и спокойно без грам вятър. Но така или иначе не бяхме отворили никъде прозорците.
Вторият случай е от онзи ден. Купих си нови пердета. И тъмни и светли. Уточнявам децата никога до сега не са дърпали тъмните пердета. Аз също не ги дърпам, защото обичам сутрин като стана да ми е светло. Единствено мъжът ми ги дърпа и сме в постоянен спор за това. Случката се развива в трапезарията. Първа вечер с новите пердета. На следващият ден не сме на работа, всички сме вкъщи и аз тъкмо съм си ги окичила и нагласила и им се любувам. И казвам на моят мъж поне тази вечер да не ги дърпа, защото искам утре сутринта като страна да ми е приятно и светло, като вляза в стаята и той вика ок. Децата заспаха, ние след тях. Ставаме на следващата сутрин, тъмните пердета дръпнати. Само че не така, че да закрият прозореца, а едното тъмно беше дръпнато в другият край, при другото тъмно. Децата не бяха станали още. Мъжът ми пита ти ли дръпна пердето, защото и той не е. Казвам му легнах си с теб и станах с теб. Като се събудиха децата ги попитахме, въпреки че знаех че няма как да са те. Естествено отрекоха да са ги пипали. И така остана пак загадка.

Починал наскоро около вас съсед, или роднина? Отколко време се случва това?

Тази къща ваша ли е или сте на квартира?

Наша е къщата. Сравнително от скоро живеем там. Изразих се така, защото в предишни теми споделих още няколко странни случки, които се случиха от както се нанесохме. Нямаме скоро починали роднини или познати. Аз съм го писала и преди. Знам, че дядото преди много години е починал и бабата останала сама. После и тя е починала. Децата им след време я продават. Но дали са починали в къщата и преди колко години е било не мога да кажа. В къщата не беше живяно отдавна и беше доста занемарена.

това доказва, че живеем в симулация. 😁 Едно нещо, ако не се наблюдава от никой, то спира да съществува.

[/quote]
По таьи "логика", животът на самотните хора трябва да е голяма мъка, защото, нищо, извън погледа на самотника, няма да съществува.

Тогава мога само да предложа да осветите къщата и двора. И, междудругото, котките усещат невидимото присъствие. И пазят също.

Имаме и котка и куче. Котката се втренчва от време на време, но то тя понякога така си гледа и не ми прави впечатление. А кучето въпреки че е 50кг. човек спокойно може да я изнесе с дивана, на който спи
Само вида и е внушителен иначе нищо и никой не е в състояние да и наруши спокойствието.

По таьи "логика", животът на самотните хора трябва да е голяма мъка, защото, нищо, извън погледа на самотника, няма да съществува.
[/quote]в случая с ключовете са се случили две взаимно несвързани събития: тя е хвърлила ключовете на шкафа, видяла е, осъзнавала го е. Не е й очаквала, че ще паднат на пода. Ето го второто събитие, който няма свидетели. Никой не ги е видял да падат и къде на пода.  
Самотните хора и обкръжавящият свят са взаимно свързани събития.
Аз с цялото си сърце искам тази теория да се окаже невярна. Чувствам се крайно зле при мисълта, че сме симулация.
Fiolio, странно тогава, те би трябвало да усетят. Осветете къщата.

Ох, дадохте ми тема за размисъл с тази симулация. Факт е, че никой не видя да падат, само чухме. ММ се опитва да ме убеди, че е игра на мозъка, но за мен остава просто мистерия, все пак двама човека ги чухме.
Чела съм преди и за трик с ножица за загубени предмети, но нещо ме спира да действам така:)