Обичам си я много и се надявам тя да го усеща,и да не й е самотно горе на небето. 
Асенце, прегръщам те!
За болката
- Публикувана: 22 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2007, 13:11 ч.
# 90
18 май 2007, 10:58 ч.
Асенце, прегръщам те!
Виж целия пост
Ако дечицата ни имат връзка с нашия свят, убедена съм, че няма начин тя да не знае колко много я обичаш. И как ти липсва. Аз също искам само това - да знам, че не са сами. Че не им е мъчно и не страдат.
Асенце, прегръщам те!
# 91
18 май 2007, 11:53 ч.
Асе, прегръщам те, много е тежко, знам, и мен ме терзаят същите въпроси 
Дано скоро щастието ти се усмихне.
за мъничката
Виж целия пост
Дано скоро щастието ти се усмихне.
за мъничката
# 92
18 май 2007, 12:20 ч.
Вярвам че не им е самотно там горе, вярвам че малките ни ангелчета които явно не са родени за този свят са на по добро място защото те нямаха възможност да направят нищо лошо техните душички са чисти и невинни.Вярвам защото нищо друго не мога да направя, незнам дали това е наказание за мен ,незнам какво толкова лошо аз съм направила и на кого НО вярвам че това не е наказание за моето ангелче исками се да вярвам че тя е щастлива там където е сега.И вярвам че тя знае колоко много я обичам и с колко много любов щях да се грижа за нея.
Виж целия пост
# 93
20 май 2007, 22:11 ч.
Момичета...,благодаря ви.От сърце!
И аз така си мисля,че горе са но по-добро място,че не са самотни,не им е студено...Дано да е така
Но понякога си мисля,че може да се чувства самотна,да й е студено...А аз не мога да я гушна,да я стопля,,да й поговоря...Ужасно е,самата мисъл ме убива.
Липсва ми много и многоооо ми е тежко.По принцип много не говорим с мъжа ми на тази тема.Като,че ли като не говорим нищо не е станало,ама не е така.И на двама ни тежи много,усещам го.Може да е минала цяла година...,ама сякаш беше вчера.
Незнам...
Дано някога да ми стане по-леко,ама се съмнявам.Дори да имаме друго бебе,ТЯ винаги ще има място в сърцето ми и никога няма да я забравя.
Виж целия пост
И аз така си мисля,че горе са но по-добро място,че не са самотни,не им е студено...Дано да е така
Но понякога си мисля,че може да се чувства самотна,да й е студено...А аз не мога да я гушна,да я стопля,,да й поговоря...Ужасно е,самата мисъл ме убива.
Липсва ми много и многоооо ми е тежко.По принцип много не говорим с мъжа ми на тази тема.Като,че ли като не говорим нищо не е станало,ама не е така.И на двама ни тежи много,усещам го.Може да е минала цяла година...,ама сякаш беше вчера.
Незнам...
Дано някога да ми стане по-леко,ама се съмнявам.Дори да имаме друго бебе,ТЯ винаги ще има място в сърцето ми и никога няма да я забравя.
# 95
21 май 2007, 16:16 ч.
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
Виж целия пост
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
# 96
21 май 2007, 17:02 ч.
Благодаря ти за тези думи.
Виж целия пост
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
# 98
21 май 2007, 23:30 ч.
... охххх ... иска ми се да е така, но "ЗАЩООООО?"... все този въпрос!!!
Виж целия пост
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
... иска ми се да е така, но "ЗАЩООООО?"... все този въпрос!!!
# 99
22 май 2007, 00:54 ч.
Данче,този е въпрос винаги ще ни вълнува!Колко пъти съм го повтаряла,но отговор няма....Трябва да бъдем силни,макар че аз предпочитам да бъдем слаби,но гушкащи своите рожбички!.......Но ще дойде и този ден!Не трябва да губим вяра!!! 
Виж целия пост
# 100
22 май 2007, 08:48 ч.
Май всички се лутаме в търсене на този отговор. Истината е, че дори когато знаем причината, тя не е достатъчна, за да си отговорим на въпроса ЗАЩО? Най-добре е ако можем да приемем, че се е случило, че е изпитание за вярата и силата ни? Макар че все още не познавам някой, който може да приеме загубата си така лесно. Защото на думи звучи така лесно.
Виж целия пост
# 101
23 май 2007, 09:24 ч.
Assia, прегръщам те и аз!
Дори да се опитваме да не мислим за малките ангелчета ...сънищата...в тях оживяват дечицата ни.
И така, пак боли и всичко отначало.
Изненадата ми - освен племенникът ми имам и племенничка, която загуби сестра ми в 8 месец, (бебето живя 4 дни и не го видяхме), а аз я сънувах като голяма, т.е. на годините, на които би била сега.
Така, че все нещо има ТАМ.
Или ми се иска да е така.
Болезнени и хубави са сънищата ми с племенника.
Виж целия пост
Дори да се опитваме да не мислим за малките ангелчета ...сънищата...в тях оживяват дечицата ни.
И така, пак боли и всичко отначало.
Изненадата ми - освен племенникът ми имам и племенничка, която загуби сестра ми в 8 месец, (бебето живя 4 дни и не го видяхме), а аз я сънувах като голяма, т.е. на годините, на които би била сега.
Така, че все нещо има ТАМ.
Или ми се иска да е така.
Болезнени и хубави са сънищата ми с племенника.
# 103
22 юли 2007, 22:11 ч.
Ако бях море -ще пресъхна.
Ако бях небе-ще помръкна.
Ако слънце бях- ще изгоря земята.
Ако песен бях-ще съм непята.
Ако мъка бях-щях да се убия,
за да спре сърцето ми да бие.
Виж целия пост
Ако бях небе-ще помръкна.
Ако слънце бях- ще изгоря земята.
Ако песен бях-ще съм непята.
Ако мъка бях-щях да се убия,
за да спре сърцето ми да бие.
# 104
1 авг. 2007, 13:11 ч.
пухи пухи , прегръщам те горещо.
Прочетох те в друга тема днес - за "днешната мъка".
И аз
в болезнено влачене към утре.
Виж целия пост
Прочетох те в друга тема днес - за "днешната мъка".
И аз
в болезнено влачене към утре.
Препоръчани теми