♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

Темпи
Охаааа - много за четене!

От всички снимки тази сякаш най-ми допада.

Да сложим и другите : )))



Темпи , втората ти снимка не ми излиза.

Мисля, че героинята не се казва така. Ürgüp е мястото, където са били част от снимките на сериала

пп Не съм гледала серията, но от това, което беше написано, като история за героя Кузгун, детската любов с Дила, тежкото детство далеч от дома, страданията и борбата за оцеляване, ми напомня за историята на Сали (Вартолу) и Садиш (Саадет) от Ямата

Глава 36

-   Лъжата си остава лъжа, г-н Деврим! Нямахте право да ни причините нещо такова! Имах ви за свой приятел! Съжалявам! Може би ще е най- добре, ако напусна!
Дефне бе хвърлила първата бомба и опитвайки да прикрие усмивката си, напусна кабинета! Седна на мястото си, очаквайки реакция. Не се наложи да чака дълго. Деврим нахълта при Бурак, без дори да я погледне. Дефне едва не се разсмя на бързината му.
Като по поръчка, в това време пристигна г-н Зиягюл. Поздравявайки го с усмивка, Дефне позвъни и уведоми Бурак, че клиента е тук. Минута по- късно Деврим излезе и покани господина в кабинета, след което се обърна към Дефне. Беше меко казано притеснен.
-   Забрави дори и за идеята да напускаш! Ние не сме съгласни!
Взе документите, които тя му подаде безмълвно, и се скри в своя офис.

Йомер не изпитваше вина. Беше се опитал, но тя сама поиска да е така. „…най- после да започнеш да се държиш като моя любим!”- думите ѝ все още звучаха в ушите му. А нейните желания бяха като заповед за него. Приключвайки разговора, той метна телефона на седалката до себе си и потегли към кантората. Обяд наближаваше, а искаше да навести и майстор Садри преди това.

Корай беше на върха на щастието. Забравил сутрешната случка, той посвети следващите часове в подреждане на студиото си. Мечтата му се бе сбъднала и той беше на върха на щастието.
-   Неро, скъпа, това тук добре ли е? Ако добавим малко цветя в този ъгъл, няма ли да стане претрупано? Не искам да кажат после, че Корай Саргън няма вкус!
-   Може ли такова нещо, миличък?!- Не му отстъпваше и на милиметър във въодушевлението тя.- Всичко, което направиш, е страхотно! Ръцете ти са златни, каквото докоснеш веднага се превръща в истински шедьовър! Та ти си Корай Саргън, най- добрия, най- най- най!!!
-   Нали? Такъв съм! Момиче, стига ходи насам натам, свят ми се зави да те следя! Донеси  да видя какво е това? Охх, че красота! Кой ли е снимал това?!
-   Как кой, Кориш?! Това е твоя снимка!- Засмя се Нериман.- Нали ти поиска навсякъде да има твои творения, за да виждат хората колко си талантлив!!!
-   Така беше, нали? Разсеях се за момент и забравих! А и огладнях, не съм хапвал нищичко от закуска, тоест от два часа! Сигурно съм отслабнал поне с три килограма от толкова ходене напред назад без да сложа нищо в уста!
-   Какво говориш, пиленце! Бързо трябва да хапнем! Мине! Мине! Къде пак се запиля тази?
-   В студиото сме, приятелко! Тук Мине я няма! Зюбеир! Зюбеир! А, и него го няма?! Да, той пък беше в Пасионис! Неро, кой ще ни донесе да ядем?!
-   Не знам. Да идем да потърсим ресторант някъде наблизо! Коремът ми залепна за гърба от глад!- Оплака се Нериман.- Ако Неджми бе дошъл с нас, можеше да накараме него да иде до там, ама и той какъвто е бавен…
-   Пък и той и мустаците му щяха да изядат половината, докато се върне! Не, не! Нека сами да потърсим къде да хапнем! А след това може да отидем до Нишанташъ, за следобедна закуска и кафе! Какво ще кажеш!
-   Идеален план! Но трябва да тръгнем веднага след обяда, за да имаме време да стигнем до там! Все пак има трафик, задръствания! Да не останем пак гладни…

Дефне погледна часовника. Точно 12. Чуваше шумоленето на документи в кабинета на Бурак, който се приготвяше за обяд. Деврим тъкмо излезе от своя кабинет, когато Йомер влезе.
-   Охооо, кого виждат очите ми!- Попита ядовито той, местейки очи между Деврим и Дефне.- Новата двойка на годината! Не знам да ви поздравя или…
-   Какво искаш, Йомер?- Дефне го гледаше със страх и притеснение.- За какво си дошъл?
-   Исках да си поговоря малко с шефовете ти, не може ли? Все пак толкова време ме правиха на глупак! Нали така, г-н Деврим?!
-   Г-н Йомер, съжалявам за всичко, което сте преживели! Повярвайте ми, аз…
-   Какво става тук? Йомер?- Бурак излезе и погледна изненадан госта.- Колко пъти ти звънях? Защо си дошъл? Ако е да притесняваш Дефне, ще ти кажа, че тя няма нищо общо!
-   Идеята беше наша!- Допълни го Деврим.
-   Целта ни беше да ви сдобрим, предизвиквайки ревността ти! Не сме искали нищо друго!
-   Аз дори не знаех каква точно е историята ви! Но и да знаех, пак бих го направил!
-   Вие сте родени един за друг и сте едни глупаци, че не го виждате!
-   Дефне страда ужасно! Не мисля, че и вие сте били в по- добро състояние от това според всичко, което чух! Заслужавате най- после да сте заедно!
-   Няма да се извиняваме за това, че ви желаем щастието! Дори и вие да не го разбирате така!
Бурак и Деврим замълчаха, изказали всичко, което бяха решили да кажат на Йомер веднага, щом успеят да го открият. Обсъждането на ситуацията сутринта ги бе довело до извода, че той е този, който се дърпа от сдобряването и те трябва да го убедят, че подбудите им са били чисти и Дефне все още го обича толкова, колкото и той нея.
Дефне и Йомер се спогледаха, след което избухнаха в смях. Тя дори седна и свита, продължи да се тресе във весел смях, неспособна да погледне който и да е от мъжете в лицето. Йомер от своя страна успя да се успокои донякъде и поглеждайки сериозно приятеля си, го посочи с пръст.
-   Хвана се!
Дефне се смееше със сълзи, опитвайки с труд да си поеме въздух. Бурак и Деврим започнаха да се възмущават какви подли гадняри са приятелите им, но в гласа им се усещаха скритите смях и облекчение, че всичко им се е разминало. Йомер потупа Бурак по рамото, след което официално се запозна с „конкурента” си за сърцето на Дефне. Деврим още веднъж му се извини за всичко, след което се обърна към виновницата за всичко това.
-   Вещица! И с цялото си нахалство сутринта ме заплашва, че ще напуска, защото е обидена! Каква актриса излезе само!- Размаха пръст срещу нея той.
-   Трябваше да си видите лицето!- Смееше се тя.- Не че г-н Бурак беше по- добре вчера! Охх, заболя ме корема от смях! Такива физиономии сте!
-   Изплаши ни! Толкова отдръпната и тъжна изглеждаше!- Оправда се адвоката.
-   Така ви се пада! Повече никакви игрички! Иначе наистина ще напусна!- Заплаши го тя.
-   Заклевам се!- Издекламираха двамата с Деврим.
-   Но ако и вие не бяхте такива инати, нищо от това нямаше да се случи. Да си знаете!- Не им остана длъжен Бурак.- Надявам се оттук нататък да ви чакат само хубави дни!
-   Нека мине и понеделник!- Кимна Дефне.- След това ще се успокоя.
-   Транба е полудял. Буквално!
Бурак ги покани в кабинета си и им разказа последните новини. Йомер предположи, че всичко е номер, но според лекарите Дениз наистина бе отключил някаква форма на шизофрения, която щеше да принуди съда да го изпрати на лечение в психиатрия, вместо в затвора.
-   Дори да е бил с ума си по време на престъпленията, сега е невменяем. И единственият път за него оттук нататък е лечение. В момента го държат упоен в някаква болница, тъй като е започнал да буйства и често изпадал в неконтролируем гняв.
Поседяха известно време, обсъждайки какво да очакват в съда и какво ще стане по- нататък.
-   Дотогава има доста време. С ваше позволение, аз ще отведа съпругата си далеч от всичко това поне за ден! До понеделник!
-   Йомер, къде? Какво имаше предвид?- Питаше Дефне, докато той я поведе за ръка навън, взимайки мимоходом чантата и телефона от бюрото ѝ.- Къде отиваме?!
-   Изненада!
Настани я в колата, глух и сляп за протестите и въпросите ѝ. Жалното мяукане на затворената в клетката си Дефне накара съименичката ѝ да се обърне, ококорвайки очи при вида на куфара, метнат на седалката до нея. Йомер потегли, засипан от още около стотина въпроси, зададени в рамките на около минута. Вместо отговор обаче, той взе ръката на Дефне и преплитайки пръстите им, целуна опакото на дланта ѝ. Усмивката и погледа му казваха всичко.
-   Отвлечена съм, значи?- Попита тя, докато той слагаше сплетените им длани на коляното си.- Мога ли да знам поне къде отиваме? Или и на това нямам право?
-   Не се ли досещаш?- Охх как мразеше това му доволство.
-   Мога ли да мисля в такава ситуация!- Посочи с очи палеца му, галещ ръката ѝ, скрита под неговата.- Нарочно го правиш, нали?
-   Просто искам да те усещам до себе си!- Усмивката му беше толкова щастлива, че и тя се усмихна.- Но мисля, че някой ревнува!
-   Дойде и нейния ред! Почакай!
Дефне измъкна ръката си и се обърна, отваряйки клетката. Малката рижава топка доволно измяука и протягайки се, се промъкна между седалките, настанявайки се в скута на галещата я Дефне.
-   Толкова е мекичка! И добричка! И послушна!- Говореше, а котето се глезеше в ръцете ѝ.- Откъде се появи, мъниче? И то точно в дома на Ледения водопад?!
-   Дефне!- Повиши глас Йомер, поглеждайки я бързо.- Що за приказки?!
-   Извинявай, не се сдържах!- Засмя се тя.- Но наистина, кой би си те представил теб, винаги намръщеният и студен Йомер Ипликчи, занимаващ се с едно толкова малко и невинно същество като това? Да я храниш, къпеш, глезиш? Да си играете?!
-   Правя същото и с теб, но не искам никой освен ти да си го представя!- Спокойно изрече той, проследявайки с крайчеца на окото си как цялата почервеня.
-   Гадина!- Просъска тя, махайки си пред лицето.
-   Извинявай, не се сдържах!- Изимитира я Йомер.- Обичам, когато се изчервяваш!
Продължиха да пътуват в мълчание. Той, опитващ да се съсредоточи в пътя, а тя- играеща си с котето. Мъркащата и хапеща пръстите ѝ животинка успя да я успокои достатъчно, за да се огледа.
-   Къщата на майка ти!- Извика Дефне, познала пейзажа около тях.- Там отиваме, нали?
-   Имаме нужда да останем сами за малко! Но се обади на Исо, нека знае къде сме за всеки случай! Стигнем ли, телефоните се изключват!
-   И какво да му кажа?! Избягах с Йомер!- Засмя се тя, вадейки телефона си.
-   Какво лошо има! Женени сме, Дефне, имаме това право!
-   Не е толкова просто. Той не знае, че…
-   Обади му се или аз ще го направя, когато стигнем!
Изненаданият ѝ поглед го развесели, но тя не продължи да спори. Позвъни на приятеля си, с две думи обяснявайки му, че до понеделник ще е с Йомер и ако има нещо спешно, може да ги открие в къщата извън града. Исо им пожела да се забавляват и да не мислят за друго, след което затвори.
-   Какво беше това? Откъде Исо знае, че сме женени?!- Не сдържа любопитството си Дефне.
-   Поговорихме си! Според мен той е на моя страна!- Подразни я Йомер.
-   Как пък не! Да не си посмял да ми откраднеш и него!- Предупреждението бе придружено от поглед, от който кръвта му започна да ври.
-   Какво съм ти откраднал?!- Попита тихо, макар да знаеше отговора.
-   Всичко. Сърцето, душата, тялото и ума ми. Всичко, което беше мое, сега е твое!
Йомер отби, натискайки рязко спирачките. Слава Богу, че бяха извън града и друго коли наоколо нямаше. Дефне дори не разбра какво става, преди да се озове затисната от Йомер. Беше откопчал колана си и надвесен над нея я целуваше с такава страст, че тя буквално се топеше от усещането за топлина, заляло цялото ѝ тяло. Ръцете ѝ се плъзнаха по раменете и гърба му, докато неговите бавно се смъкваха от шията към гърдите ѝ. Трескавата целувка премина в спокойна и сладка такава, а ръцете вместо желание, носеха успокоение. След още минута той рязко се отдръпна, връщайки се на мястото си толкова бързо, колкото и преди малко. И двамата дишаха трудно, опитвайки да осъзнаят какво се бе случило току що.
-   Извинявай! Цяла сутрин мисля затова и думите ти…
Дефне не отговори. Не посмя и да го докосне, за да го успокои, за да не влоши нещата. Тихо го изчака да възвърне спокойствието си, докато самата тя идваше на себе си. Потеглиха в мълчание, нарушавано единствено от доволното мъркане на котето, все още свито в скута на Дефне.

-   Дали най- после тези двамата ще се успокоят и ще заживеят като нормалните двойки?!
-   Като нас двамата ли?- Засмя се Исо.
Суде седеше срещу него в работилницата, докато той разговаряше с Дефне. Снощи ѝ бе разказал за разговора си с братовчед ѝ, както и за лъжите на приятелката си за развода им. Суде не бе особено изненада, който пък изненада него. В свое оправдание тя изтъкна женската си интуиция, макар че истината бе съвсем друга. Още преди месеци бе проверила градския регистър и бе открила, че брака на Йомер и Дефне не е разтрогнат, нито анулиран. Но за нищо на света нямаше да признае на Исо тази малка лъжа. Нито на който и да е друг. Още тогава реши, че щом за Дефне така е по- лесно, тя ще я подкрепи. Макар да не я разбираше, не бе тя човека, който да я съди.
-   Че какво ни е на нас? Де да можеше всички да са толкова щастливи!
-   И мързеливи! Ти цял ден ли смяташ да прекараш тук?- Подозрително я погледна Исо.
-   Преча ли ти?
-   Разсейваш ме!- Сериозно отговори той.- Очите ми не могат да се отделят от теб!
-   И това е лошо?- Невинно захлопа с клепачи тя, опитвайки да не се разсмее.
-   За съжаление, да. Имам цял куп обувки, които трябва да поправя, вече е обяд, а аз дори на съм започнал. Ако майсторът беше тук, щеше да ми издърпа ушите!
-   Значи трябва да се радваме, че го няма, защото не искам годеник с магарешки уши!- Избухна в смях Суде, ставайки от стола.- Разбрах те, тръгвам си! Ще отиде за малко до списанието, макар да знам, че нямат нужда от мен днес. След това ще обиколя магазините, щом утре вечер ще сме на вечеря при Топал, не можем да отидем с празни ръце. Особено пък за малкия Исо. Някакви предпочитания какво да взема?
-   Знаеш, че не. Каквото и да е, той ще се радва, а Нихан ще ни благодари цял час, така че!
Изпращайки му въздушна целувка, Суде се измъкна от ателието, вече съставяйки мислено списък на дрехите и играчките, които щеше да купи за детето.

Йомер паркира, докато Дефне оглеждаше с любопитство околността. Ранната пролет придаваше съвсем друг образ на къщата и двора. Дърветата, които преди бяха покрити със зеленина, сега махаха за поздрав с все още голите си клони, покрити тук там с едва напъпили листа. Градината изглеждаше някак празна без лехите с цветя, увивният бръшлян по къщата бе повехнал.
-   Зимата все още не си е тръгнала оттук!- Дефне слезе и се огледа, завъртайки се на всички посоки.- В Истанбул вече е пролет, но не и тук. Жалко, че снегът го няма. Къщата сигурно е прекрасна на белия му фон.
-   Ще посрещнем следващата година тук! Обещавам!- Йомер я прегърна, за да я предпази от студения вятър, и я поведе към къщата.
-   Ще бъде приказно. Снегът, камината, само аз и ти!
-   И Дефне!- Засмя се Йомер, когато малката се размърда в ръцете ѝ, сякаш усетила, че са я забравили и искаше да напомни за себе си.- А може би и още някой!
Отключваше и не видя лицето ѝ. Болката, преминала през очите ѝ. Свиването на устните, когато спомените преминаха през ума ѝ. Дефне стисна очи, за да прогони сълзите, повтаряйки си, че няма смисъл да се връща отново в онези дни. Всичко бе минало- надеждите, страховете и очакването. Нищо от онова вече нямаше значение. Йомер беше до нея. Обичаше я. Беше ѝ простил.
-   Хайде!
Подаваше ѝ ръка, за да влезе. Дефне хвана силно дланта му и пристъпи, реагирайки на топлината с доволна въздишка. Пусна котето на земята и направи още две крачки, учудвайки се, че вътре наистина е доста топло. Усети ръцете на Йомер, обхващащи кръста ѝ и приближаващи я към него. Облегна се на гърдите му и отвърна на нежната целувка, изтриваща всички неприятни мисли от преди малко. След което се сгуши в него, заслушана в ударите на сърцето му.
-   Не смеех дори да мечтая, че някога отново ще сме така.- Шепотът му я изтръгна от транса и тя се притисна още по- силно към него, за да му докаже, че е реална.- Толкова месеци без теб! Не знам как издържах! Да те виждам, а да не мога да те заговоря. Да се усмихваш на другите, да се смееш с тях, да те докосват, прегръщат, целуват! Полудявах всеки път, но не можех да се спра. Исках да те видя, трябваше да те зърна дори за миг!
-   Мислех, че съм те загубила завинаги. Опитвах да се примиря с мисълта, че ме мразиш и никога повече няма да те видя, въпреки, че съм твоя съпруга. Със страх очаквам момента, в който адвокатът ще застане на вратата ни с документите за развод. Дори в очите на другите той вече да беше факт, не исках да губя тази връзка с теб! И едновременно с това исках да се случи! За да мога тогава да се опитам да те забравя! Да забравя болката, която изпитвах всеки път, когато ми се усмихваше в съня, а сутринта се будех отново сама.
-   Шшштт, не плачи! Тук съм! Никъде повече няма да ходя! Нито ти! Заедно сме!
-   Няма да понеса, ако отново се разделим, Йомер! Няма да мога!
-   Никога повече, любов моя! Никой и нищо няма да застане между нас! Обещавам!

  ето на това му се казва - Добро утро,     Темпи

 

Привет и от мен, групичка.

Още не съм гледала Гарван, тъй като през седмицата нямам възможност да гледам с вас, а ще си изчакам превода и тогава ще коментирам.

Гледам и Сблъсък първо заради Елчин, а в последствие ми стана интересен и динамичен сериала. Ще загледам и Гарван заради Баръш и се надявам да ме "грабне" и този сериал.

Лек ден ви желая 😀☕.

Добро утро и здравейте!

Темпи, прекрасна си! Ох, че хубаво да има толкова четива. Давам си винаги свободно време от домашните в събота
и сега ще се заредя с интервюто и приказката. Благодаря, Темпи.

Благодаря за снимките и всичко, което правите в темата.

Като прочетох постовете поумувах по въпроса дали сериалът "Кузгун" си прилича с вече излъчени сериали.
Според мен няма как да не си прилича с един или с няколко, а дори може да е компилация от истории, вече видяни някъде. При тази криза на сценарии ,това ми се струва нормално. А сериалът е в самото начало. Имам очаквания за него, че ще ни изненада с нещо, дори и малко, но различно от останалите.
Аз се радвам на играта на Боре, на това как преплитат детството в настоящето, на музиката. Двойката Кузгун-Дила ми допада, а Бурджу играе чудесно. Хареса ми нейното откровение как си подготвя ролята  с нейния преподавател по актоьорско майсторство. Мисля, че и Баръш и Бурджу ще дадат много от себе си  да изградят героите си, за да им повярваме.
Дано оцелее сериалът и ние да му се радваме.

Здравейте, момичета!
Радвам се на завръщането на Баръш и естествено, че ще го следя. Още не съм гледала епизода, чета коментари с полюсни мнения, но много се надявам, че ще е добър сериал и ще се задържи.
Прочетох, че приличал на ДК, но дано не е така, защото аз не можах да го изгледам, много безинтересна ми беше историята там.
Тук в темата ще е напечено, защото май повечето гледаме И Сблъсък.
Успех на сериала!

Здравейте отново хубава приказка
и превод на Сблъсък

https://www.youtube.com/watch?v=rKIEj124jJQ

Току що изгледах първи епизод. Много добра завръзка.