♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

Темпи, мила, аз защо не мога, да видя нито една от снимките които качваш? Само аз ли го имам този проблем, не мога да разбера!

целият епизод ли ни сподели Темпи,  кадрите са обещаващи, а бакалъм

Привет по късни нощи!

Синан, благодаря за преводите!
И Елка и Боре се отдадоха на екшъна! Елчин ми харесва в Сблъсък, а като гледам трейлара на Баръш добре му се получава. Ще ни очаква нещо интересно. Да му пожелаем успех!

Глава 35

Дефне се събуди от неясен звук. В първия момент реши, че е задрямала, докато чисти и е оставила прахосмукачката включена. Отвори очи, опитвайки да разбере какво става. Нещо меко и топло леко дразнеше ухото ѝ и тя се опита да го измести. Едва не изпищя, когато нещото се размърда под ръката ѝ. Скочи в леглото, а след нея и Йомер, изплашен от рязкото движение.
-   Какво стана? Какво има? Кошмар ли?- Заразпитва я той, посягайки към нея.
-   Тя!- Посочи обвинително с пръст котето, намърдало се до възглавницата.- Изкара ми ума.
-   Дефне!- Йомер се опита гласа му да прозвучи обвинително, но смеха си личеше повече.- Беше спряла с тези номера, нали? Домъчня ти за мен ли?!
-   Тя в твоето легло ли спи?- Невярващо попита Дефне.
-   Колкото и да е странно, да. Ако се опитах да затворя вратата, започваше толкова жално да мяучи, че ставах и я пусках.- Сви рамене Йомер.- Надявах се, че тук няма да прави така, но явно сме ѝ липсвали. Нали снощи остана на дивана?- Сложи ръка върху животинчето той и го размърда. Дефне просто се протегна, поставяйки коремчето си под пръстите му.- Глезла!
-   Ако ме беше предупредил, нямаше да се стресна така.- Скара му се неговата Дефне.- Не я усетих кога е дошла, събуди ме мъркането ѝ. А теб явно не!
-   Свикнал съм, затова!- Усмихна се той. Погледът му се премести на тъмните прозорци.- Все още е рано, нека полежим! Ела!
Привлече Дефне до себе си, отпускайки се по гръб. Тя преметна ръка върху корема и сложи глава на рамото му. Въздъхна дълбоко, след което прошепна:
-   Снощи пак заспах на филма, нали?
-   Естествено!- Смехът му я ядоса и тя го погъделичка.- Хей!
-   Не ми се подигравай! Не съм виновна, че до теб забравям всичко останало!
-   Така ли правиш? Значи не само аз си губя ума около теб!- Дланта му погали бузата ѝ и се спусна към шията и рамото.- Не само моите мисли се объркват?!
-   Нима не забелязваш? Сякаш губя себе си. Спирам да бъда Дефне и ставам Дефне на Йомер.
-   Това толкова лошо ли е?- Засегна се той.
-   Не знам. Объркана съм.- Усетил несигурността в гласа ѝ, той я притисна по- силно до себе си.- Покрай теб забравям за своите нужди и желания. В главата ми остава единствено това какво искаш ти, какво ти трябва, какво още мога да ти дам!
-   Себе си! Само това искам! Това ми стига!
-   Но за мен не е така.
-   Тогава спри да мислиш. Просто чувствай!
Повдигна главата ѝ я целуна, превъртайки я и надвесвайки се над нея. Целувката бе нежна, сладка, като милувка, която тя не искаше никога да свършва.
-   Искам толкова малко от теб!
Устните му се преместиха на лявата ѝ буза, без да се отделят от нежната кожа.
-   Вечер да заспиваме заедно!
Целуна носа ѝ, плъзгайки устни към събраните вежди.
-   Сутрин да се будя до теб!
Целуна я по челото, изглаждайки с палец леките бръчки от мръщенето ѝ.
-   Да знам, че ни дели просто едно обаждане! По всяко време!
Спусна се по дясната страна на лицето ѝ, оставяйки малки горещи точки там, където устните му бяха опарили кожата.
-   Да съм сигурен, че ще хванеш ръката ми, когато я протегна към теб!
Преплете пръстите на ръцете им, а очите му не се отделяха от нейните.
-   Да знам, че мислено си до мен, дори когато физически сме разделени!
Допря чело в нейното, а дъхът им се смеси в полудопрените устни.
-   Да съм в мислите, тялото и душата ти!
Целуна я така, както мечтаеше от вчера сутринта. Показвайки ѝ любовта, страстта и желанието си. Не се докосваха само устните им, и двамата го знаеха. Сливаха се умовете и душите им, ставаха отново едно цяло. Така, както беше и както трябваше да е.
Йомер се отдръпна с усилие. Очите му блестяха, без да се отделят от нейните, потъмнели от желание. Пусна ръката ѝ и прекара дланта си по лицето ѝ, сякаш опитвайки да запомня всеки детайл от него. Като че ли се опитваше да го скицира на ум, за да го премести след това на платното.
-   Защо спря?- Дефне се изчерви, докато задаваше въпроса си.
-   Кое?- Направи се на неразбрал Йомер, продължавайки леко да я гали с палец.
-   Знаеш!
-   Не знам!
-   Йомер!- Възмутена, засрамена и ядосана, тя го изблъска от себе си и седна.- Понякога си наистина лош! Много, ама много лош!
-   Но ти все пак ме обичаш!- Не беше въпрос, но някаква несигурност, прозвучала в гласа му, я накара да го погледне. Толкова страх и надежда имаше в тези негови очи. Като дете, което е направило пакост, и очакват да му се скарат. Дефне се протегна и погали красивото лице на съпруга си, чудейки се какво ли още се крие под маската на Йомер Ипликчи.
-   От цялото си сърце!
Видя щастието, което блесна в очите и разтегли устните му, когато чу отговора ѝ. Наведе се и го целуна, опитвайки да изтрие всичките му страхове. Каквото и да бяха преживели, Дефне никога не бе искала да нарани Йомер. Напротив, единственото ѝ желание бе да го предпази от болката. Но не бе успяла. Самата тя бе разбила сърцето му, вместо да го опази.
-   Нека забравим за всичко! За миналото, за лъжите, за цялата онази година!- Сякаш прочел мислите ѝ, предложи Йомер.- Нека сме само ти и аз!
-   Не можем. Дори и да искаме да избягаме, миналото винаги ще ни настига.- Сгуши се до гърдите му, както бяха седнали, а той я залюля напред назад.- Трябва да се изправим пред проблемите и да ги решаваме, а не да ги потулваме и да се надяваме те сами да изчезнат!
-   Не искам повече проблеми! Искам теб!
-   Знам. Но не винаги получаваме това, което искаме!
-   Какво трябва да означава това.- Ужасът, че тя може да прекрати всичко, го накара да я отдръпне от себе си. Хванал я за раменете, той я разтресе.- Не можеш да ме оставиш отново! Няма да ти го позволя! Дефне!
-   Няма. Успокой се! Тук съм и никъде няма да ходя!- Дефне обхвана с длани лицето му, леко изглаждайки бръчките на челото му с палец така, както той бе направил с нея пет минути по- рано.- Не мога да те позная! Каква е тази несигурност?
-   Мисълта, че може да те загубя, ме кара да полудея.- Обви ръце около нея, прегръщайки я толкова силно, че изкара дъха ѝ.- Не искам дори да си представя възможността да си тръгнеш! Или да ме изгониш! Не искам да те притискам, няма да го направя! Ще следваме темпото, което ти зададеш! Ще живеем там, където ти кажеш! Ако предпочиташ, дори ще отида да спя на дивана засега. Ще направя всичко, което искаш!
-   Стоп!- Дефне буквално се изплаши от вълнението и скоростта, с които той изричаше предложенията.- Откъде дойде всичко това? Какво е станало с теб?! Йомер?!
-   Живях толкова време без теб! Няма да понеса и ден повече!- Дефне опитваше да измъкне поне ръцете си изпод неговите, но хватката му беше желязна.
-   Ще ме задушиш!- Прошепна тя до ухото му.
-   Извинявай! Съжалявам!- Ръцете му не я пуснаха, но вече можеше да диша спокойно.
-   Добре. Така!- Дефне въздъхна, пооправяйки кичурите коса, паднали на лицето ѝ.- Искам да се успокоиш, да забравиш всички глупости, които изрече преди малко, и най- после да започнеш да се държиш като моя любим! Става ли?
-   Ще се опитам!
Погледнаха се, повтаряйки без думи последните изречения, след което се засмяха. Смехът им бе буен, заразителен и накрая премина в истерия. И двамата се тресяха в конвулсии, устните им бяха разлети в усмивки, а от очите им капеха сълзи. Кимаха, опитвайки да накарат другия да се успокои, но не им се получаваше. Отне им пет минути, за да успеят да дойдат на себе си.
-   Охх!- Дефне триеше влагата от страните си с длани.- Това беше лудо!
-   Имахме нужда да се отърсим от всичко!- Йомер сам изтри последните сълзи, събрали се под очите ѝ, след което ги целуна.- Обичам те!
-   И аз те обичам! Помни само това!
Сгуши се до него и тъкмо щеше отново да го целуне, когато една косместа топка се промуши между двамата и с жално „мяу” погледна към Йомер. Смехът му беше весел, когато целуна своята Дефне по челото и стана, за да нахрани другата.
-   Вие наистина сте станали двойка обаче!- Пошегува се Дефне, влачейки крака след него.- Ще започна да ревнувам, да знаете!
-   Няма само аз да се измъчвам!- Ухили се Йомер, докато сипваше консерва в чинията на котето.- Ти поне си сигурна, че нашето е само платоническа любов!
-   Истинско облекчение!- Засмя се тя, протягайки се да сгъне одеялото на дивана.- Като стана дума за това, какво ще правим с Бурак и Деврим? Извинете, г-н Бурак и г-н Деврим!
-   Вещица!- Отвърна ѝ със смях Йомер.- Ти предложи да им го върнем!
-   Така е, но беше глупаво! Сега какво ще правим?!
-   Всъщност, имам една идея, но не знам как ще реагираш?!
-   Какво си измислил?!- Попита с блеснали очи Дефне.
-   Какво ще кажеш ако…
Дефне се смя от сърце, докато го слушаше, вече представяйки си сцената. Разбра какво се иска от нея и обеща да се погрижи. По обяд всичко щеше да е готово.

Дениз не бе на себе си. Бе започнал да халюцинира, принуждавайки полицаите да повикат лекар. Сега лежеше в болнична стая, вместо в килията, а ръцете му бяха завързани за леглото. Пред вратата имаше двама униформени, опитващи се да не обръщат внимание на това, което става в стаята.
-   Ти си един глупак! Некадърник! Как можа да допуснеш всичко това!
Транба старши стоеше над леглото на сина си и беснееше, а Дениз не смееше дори да го прекъсне. Бе заслужил гнева на баща си, който макар и починал преди две години, се бе завърнал днес, за да го накаже за всичко, което бе провалил. Компанията, името и живота си.
-   Всичко отиде по дяволите! Аз изградих тази компания, имах толкова мечти за нея! Мислех си, че ще се справиш, че ти ще си този, при когото тя ще е на върха. Бях подготвил всичко, а ти! Остави се на Ипликчи да те закопае! Година след година, колекция след колекция, той ни заравяше все по- надълбоко! А ти бе толкова неспособен да се изправиш срещу него! Срамувам се, че си мой син!
-   Татко, ще оправя нещата! Обещавам!
-   Какво ще оправиш?! Компанията е на дъното! Ти си в затвора!
-   Не, няма да вляза там! Никога! Те не могат да ми го причинят!
-   Те вече те пратиха там! Защото си идиот! Не внимаваш, оставяш се на чувствата и вместо да мислиш, действаш! Сам си си виновен за всичко, което те сполетя!
-   Така е, Дениз! Ние не сме виновни! Ти сам поиска да стане така!
Дефне и Йомер, прегърнати и щастливи, се смееха до баща му. Дениз скочи, искаше да ги убие, но ремъците се впиха болезнено в китките му. Нечовешките викове, изтръгнали се от гърдите му, бързо доведоха сестрата. Клатейки недоволно глава, тя постави поредните упойващи вещества в системата. Крясъците постепенно намаляха. Дениз се отпусна, втренчен в една точка в тавана. Отново го бяха изиграли. Но скоро щеше да дойде неговия ред.

Исо и Суде закусваха, когато чуха звънеца. Споглеждайки се, тя стана да отвори.
-   Значи наистина живееш тук? Какъв кошмар!
Нериман и Корай, сложили театрално ръце пред устата си, изглеждаха истински шокирани. Суде, едновременно страхуваща се и чакаща с нетърпение тази среща, се усмихна чаровно насреща им.
-   Добре дошли! Заповядайте! Закусвали ли сте?!- Отстъпи леко, канейки ги с ръка.
-   Суде, миличка, какво правиш? Да ме убиеш ли искаш?- Нера беше почти в истерия.- Каква работа имаш ти в квартал като този? Как може да паднеш до това ниво, дъще? Да не са те урочасали? Сигурно е това! Корай, някой е омагьосал нашата водна птичка!!!
-   Какво говориш, миличка? Така ли е?- Местеше очи между двете той.- Кой е посмял да направи такова нещо! Ще му издера очите! Ахх, какво ще правим сега?! Жалко, наистина жалко за теб! Толкова млада и хубава!
-   Какво става тук?- Исо застана до Суде. Корай се дръпна уплашено, а Нериман присви очи.- Добре дошли! Защо не влезете, а говорите на вратата?! Ще закусим заедно!
-   Закуска! Умирам от глад!- Забравил всичко останало, фотографа мина покрай тях и се настани на масата, опитвайки от всичко, което попадне пред очите му.- Офф, толкова неща има! Вярно, къщата не струва, но храната! Ммм, маслините са у-ни-кал-ни! Неро, скъпа, ела! Има от любимото ти сирене! И чери домати!
-   Влез, майко! Мисля, че трябва да поговорим!
Нериман пристъпи с гордо вдигната глава, оглеждайки с крайчеца на окото си наоколо. Не седна на масата, принуждавайки Суде също да остане права. Исо, разбирайки се с нея с поглед, се извини и се качи горе, за да се приготви за работа. Майка и дъщеря имаха да обсъдят някои неща, които той не искаше да чува. Но бе принуден.
Скандалът трая по- малко от десет минути. Нериман повиши глас, Суде ѝ отвърна. Обидите, които майка ѝ изричаше, не можаха да засегнат никого и това я доведе до поредната нервна криза. От своя страна Суде реши да се държи по- цивилизовано и вместо да отвърна на нападките, просто обясни на Нериман, че вече е голяма жена, сама ще взима решенията с кого, къде и как да живее и ако майка ѝ иска да е част от нейния живот, е добре дошла. Ако ли не, може да го напусне сега и да не се появява никога повече! Шокирана, Нериман невярващо проследи как малкото ѝ момиченце отвори вратата на дома си и с красноречив жест ѝ показа да си върви.
-   Корай, хайде! Тръгваме си!- С разтреперан глас повика приятеля си, сама отправяйки се към Суде.- Отиваме да намерим баячка! Имаме нужда от спешна помощ!
-   Баячка? Какво е това?- Държащ препълнена чиния в ръка, фотографът бързаше след нея.
-   Дано наистина успее да ви помогне! Да дойдете на себе си!- Провикна се след тях Суде, след което затръшна с всичка сила вратата и се подпря с гръб на нея.
-   Добре ли си?- Исо застана срещу нея, хващайки с ръце раменете ѝ.
-   Съжалявам че стана свидетел на всичко това! И за думите на майка ми! Но ти и без това си знаеш каква е!- Беше бясна.
-   Нищо друго няма значение, освен ти! Не беше ли прекалено рязка с нея?
-   Заслужи си го! Защитаваш ли я?!- Изненада се Суде.
-   Мисля за теб! Тя е твоя майка! Не искам заради мен…
-   Това няма нищо общо с теб!- Прекъсна го тя, поклащайки глава.- Или не напълно. За нея аз все още съм дете, чиито живот може да контролира. Такава беше, преди да замина. Дори когато се върнах, вече пораснала и самостоятелна, тя продължи да ме третира като нейното малко момиченце! Време е да осъзнае истината!
Исо я прегърна, без да каже и дума. Суде отпусна глава на рамото му, отвръщайки на прегръдката и благодарейки му тихо, че е до нея. Постояха така около минута, след което той я пусна. Тя обаче не се отдръпна, а просто вдигна глава, търсейки погледа му.
-   Обичам те!

Макар че бе събота, Дефне завари Бурак отново в кантората. Вратата му бе отворена, както вчера, но и днес тя се направи, че не я вижда. Занесе му кафето, поздравявайки учтиво, след което се върна отново на бюрото си. Компютърът бе заредил и тя се зае с работата, правейки се, че не забелязва погледите, с които шефът ѝ я засипва.
Деврим влезе около час по- късно. Обстановката му подсказа, че промяна няма и поздравявайки Дефне, той се отправи към кабинета на партньора си. Прекара там известно време, след което излезе и повика Дефне със себе си. В своя кабинет се опита да ѝ се извини за случилото се, обяснявайки, че се е подвел по думите на Бурак, че само това ще успее да я сдобри със съпруга ѝ. Тъй като Деврим не знаеше каква е историята им, Дефне трябваше да го разбере.
-   Лъжата си остава лъжа, г-н Деврим! Нямахте право да ни причините нещо такова! Имах ви за свой приятел! Съжалявам! Може би ще е най- добре, ако напусна!

Приятно е да се събудиш в Неделя с любимо четиво Темпи 
Нека и днешния ден ни донесе много и добри новини за любимците ни.

Здравейте,момичета! Ох,мнооого хубав този Баръш! Значи бодигард-добре,отива му. Трябва да прикрива емоции и чувства,а той го умее много добре това -всичко е в очите му.

 

Привет на всички в неделя!
Благодаря на Темпи и на Синан!
Чакам с нетърпение срядата. Много са хубави нашите любимци!
Приятен ден!

Добър ден, дами          

Темпи ни разказа в картинки почти цялата серия на гаргата. В сряда ще видим подробностите. Дано е наистина толкова интригуващ, колкото изглежда на фотките.

А това е за Славена , прясна-прясна, беше се затъжила снощи  

Неделен привет и от мен!
Влизам в темата и виждам приятната изненада  - има резюме и преведени трейлъри.
Много благодаря за тях и за всичко, което правите в темата.
Заинтригувана съм от видяното. Ще се радвам да гледаме сериала на Баръш заедно и да си
хортуваме . Гледайки фрагманите ми се струва да бъде обещаващ сериал. Хади бакалъм!
Новата партньорка ми харесва със скандинавката си студенина и красивите си ръце. Да видим колко ще може да удържи на енергията на Боре. Надявам се да се е получила химия между тях, както прочетох, че актрисата споделя разбиране с Баръш. Няма я Елчин, на какво да се прави, ще го преживеем.
В "Сблъсък" Елчин е много добра, но една птичка пролет не прави. Погледнах сериала, но не е моят и го гледам по "диагонал".
Пожелавам на сериала "Гарван" успех и дано ни заинтригува с хубава история, спираща дъха. Рейтингите не ги следя, но знам, че са водещи, които определят колко време ще се снима сериала. Ще видим. Дано хареса на турската публика. А аз ще си го гледам, заради Баръш.


Да попитам, с чувство на неудобство, но с тайна надежда и  голямо желание дали някой ще се наеме  да превежда сериала? Темпи, моят въпрос е и към теб ,дали имаш подобни уговорки с някой от екипите, които превеждат?Зададох на теб този въпрос, като домакиня на темата.

Приятна неделна вечер и до сряда!

Започва се...