Отново убита млада жена от приятеля си!

БНВ е крайност, така както е крайност и неглижирането на проблема и оставяне хората да се самоуправят на самотек.
Не мисля, че е особено проблематично едно обследване при сигнал за насилие. Ако такова не е налице, просто няма намеса в отношенията. Но както при деца, които не могат сами да защитят интереса си, е редно при подаден сигнал да се обследва, така и при хора в неравностойно положение /физически слаби, възрастни, болни/ е необходимо това да се прави.
Въпросът е по-скоро къде трябва да се слага границата и как ще се формулира съдържанието на термина "насилие", а не дали това да се прави. Защото пък иначе, без точна граница и формулировка наистина има опасност от прекалено широко и от там също и неправилно тълкуване и прилагане.

БНВ също е започнала с добри намерения. После се е оказало, че жертвата често подава жалба за полицейско насилие към партньора срещу полицаите... След което логично завършва в моргата.
И за да се спасят и такива случаи от самите тях, на БНВ са дадени правата, които понастоящем има.
Да не говорим за стремежа на всяка държавна администрация да разширява правата и обхвата на дейността си до безкрай.
За мен границата трябва да се сложи до момента, в който се опитваме да правим за някого нещо, което същия даже не си е дал труда да поиска.

Нещо четенето ти куца ако видя в моите думи зашита на каквито и да е убиици.

Там е работата, че като поиска, институциите си бъркат в носа и се правят, че проблем няма. И така, докато поискалата бъде принудена със заплахи да оттегли жалбата или направо убита, че да не създава повече проблеми ни на идиота, ни на загрижените институции. И последният случай е точно такъв. Та откъде накъде някой си ще определя дали друг се нуждае от помощ и дали трябва да му се оказва такава?

Разбирам те, Ежко, но това, че една добра идея може да се изюди, не е причина тя да не се реализира. Да, съгласна съм, че има опасност да се изкриви, но отново казвам - тук въпросът е в поставянето на границата и контрола за спазването й, а не във вдигане на ръце с уклон "Оправяйте се по сами!". Защото слабият няма как сам да се оправи. Пиша слабият, а не лицето от определен пол, възраст, етнос.
Понеже при лъвчетата, примерно, нали знаеш кой ловува и кой спи и е за разплод. Закачка е това. Но и при хората не винаги силата, дори физическата, е у мъжа. Та затова няма нужда от подобни конкретизации.

А ако не го прави и напр. се страхува от кучета - вече е обявен за муньо. В тукашните теми.
Как искаме полицията да ни защитава, след като тя се състои предимно от мъже, които се оплюват за "агресивността" си?
Мамин муньо по характер е душица, но искаме от него да стане звяр в работата си? Ами няма как.

  И какво да ги направим тези мъже с техния тестостерон - да ги кастрираме, убиваме (и майките им с тях). А кой тогава ще върши домакинската работа? Кой ще ни е виновен?
   Днес има пролята мъжка кръв - убит е таксиметров шофьор . Да се поуспокоят духовете тук. Тема едва ли ще се пусне. Миналата седмица пък четох, че една баба си убила дядото от ревност, в Бургас май. Възмездие има значи за лошия пол.  Ще трябва и за тях Конвенция по някое време. Ако не се затрият.
  Има една американска  криминална поредица - там колко отровени съпрузи имаше за получаване на застраховка и разни други благини,  и за изневяра често се случваше. Но всеки съмнителен медицински случай се разследва в болницата. При нас едва ли си отварят излишна работа.И това било оръжието на жените убийци - отровата.

Не е нужно НИЕ да ги правим нещо. Нужно е в семействата им от малки да им изграждат съзнанието, че като са мъже, не са нещо по-висше и никой не е длъжен да живее, както те искат и налагат. Това е. Всички тези убийства на жени, много от тях след системно домашно насилие, са на основата именно на чувството за собственост и маниите за контрол и величие на убийците.
Следя новината за убития таксиметров шофьор, в момента не е ясно кой е извършител или извършителката. Ще се разбере. Спокойно може да се пише и тук за него. Пак е убийство, макар и не като тези, които са предмет на темата.
В криминалните поредици по действителни случаи, които от години следя, преобладават случаите на серийни убийци мъже. Направи сравнение кои са повече, и след това виж при жените убийци дали има елементи на упражнявано от тях върху мъжете системно насилие, мъчения, канибализъм, садизъм при убийството и прочие. И все още сума психиатри, психолози и криминалисти се мъчат да обяснят по някакъв начин тия явления при някои мъже.

Така се случи, че някакъв мъж пребил жена си до смърт и после се обадил на майка си да дойде да си го прибере. Дошла тя, стегнала му багажа и двамата напуснали апартамента и оставили жената да умре.
Каква закачлива малка подробност, нали?
Една жена идва и прибира сина си заедно с багажа след като синът е убил друга жена от бой.
Не може да не сте чували през годините израза "ами нали е момченце, може нещо да му стане". Този израз - травма, тази идеология иде от устите на майки, баби, лели и лица от женски  пол, заети с отглеждането на момче.
На момчето вечно може да му стане нещо. Като крехко яйце, то стои пред майчиния взор и трябва много да внимаваме да не се разплаче, защото мога да му се повредят тестисите. Да се изсипе.
То е "на мама момчето". То не трябва да се занимава с глупости като да си отреже филия или да си купи гащи. И когато вече се задоми, честта по дейности като купуване на гащи, рязане на филии и друг вид обгрижване, се прехвърля с големи резерви и подозрение на снахата, която пък от своя страна също ревностно дебне дали тя е единствената, която купува гащи на мъжа си.
Въобще, голяма е битката за обгрижването по гащи, филии и други битовизми, които не трябва да навлизат в аурата на един истински мъж. Той няма работа около пералнята.
Той трябва с чук, член и широко чело да завладее тоя свят или поне микрорайона, в който се намира крехкото му астрално тяло.
Така създаваме изроди. Немощни, агресивни, неориентирани, без отговорности, без идея какво е да си съвсем сам и да се оправяш сам.
От другата страна на монетата са момичетата. Не знам защо въобще не се говори за факта, че голяма част от жените жертви на насилие бягат. И когато бягат, се връщат у дома, при родителите си, защото няма къде да идат. Уви, редовно същите тези родители, баща и майка, я връщат обратно на мъжа ѝ, защото "тя вече е в друго семейство и очевидно е направила нещо, за да ядоса съпруга си".
Майки връщат дъщерите си обратно, докато не бъдат претрепани. А после ходят да прибират синовете си в случай, че те претрепят някого.
А истината е, че като станеш майка, не ставаш просто майка на някого. Ставаш майка на целия свят. Звучи странно, но е така.
Ако майчинството не те научи да обичаш света, да въздадеш сила и смелост, да стиснеш зъби и да оставиш децата си да се спъват и да си купуват гащи и да го живеят тоя живот, това е най-големият ти провал. Да си майка значи да обичаш от другата страна на вратата, ама тихо, за да не занимаваш детето със себе си.
Звучи тежко, но няма как. Така е.
Къде са бащите, би било логично да попитаме. Къде са бащите в тази безумна, безкрайна травма, която се върти.
Не знам.
Вероятно в магазина за гащи, опитвайки се да осъзнаят, че и те имат роля в тази сложна система, наречена семейство.
Едно е да треснеш по масата и да се провикнеш "Тук се слуша моята дума". Друго е да наведеш глава над салатата и да кажеш "Май бая грешки направих". И да направиш нещо по въпроса.
Не знам какво може да се направи, за да се намали домашното насилие, но вярвам в едно.
Жените трябва да се научат да изживяват живота си сами за себе си. Не през синовете си. Не през бащите им. Не през гащи и филии и търкане на тенджера с телче.
Да станат и да живеят тоя живот сами и да оставят мъжете също да го живеят сами за себе си. И  всеки да отговаря за гащите си, а междувременно обичай всички с цяло сърце и ги прегръщай всеки път щом можеш. Но най-важното е да стоиш от другата страна на вратата. И ако някой те попита къде са му гащите, да кажеш, че идея си нямаш, защото това не са твоите гащи. Твоите гащи знаеш къде са.

Неизвестен фейсбук автор

Хайде до следващия път, мили съформуци😊От Анадола няма да избягаме скоро.

Това е на Летящата Козила Ерато.

Не мога да се начудя на акъла на такива като наш Ежко ,
който след поредното убийство на жена по особено жесток начин
от поредния нещастник , продължават да ръсят глупости
как мейби ще бъде застрашено семейството , или накърен нечий нарцис
от законите за домашното насилие .
Колко още жени трябва да бъдат пребити до смърт
в тази скапана държава , че да се види че има проблем с манатилета на българина ..?!
Не виждам никаква опасност от неолибералната  политика
спрямо мъжа , както г-н Ежко-Бежко се страхува .
Ние тук в бг сме по близо до Ислямска държава
по отношение на убийствата спрямо жени .
И ако това не се осъзнае от цялото общество и институциите ,
то тежко ни и горко ни като държава която с лека ръка приема убийствата над жени .
Над жени , които са призавани да даряват живот и на които се крепи една нация .
Ако няма жени , няма да има нов живот . Като им пречат толкова да си се вземат един с друг тези бг отрепки
или да заминават в ислямска държава . В Европа и за един шамар съдят такъв като бг мачото
който си е въобразил че има право над живота на съпругата си .

Съдят те, в Европа, ако не си от някое привилегировано малцинство...

Аз си мисля за всичките тези момичета, които пишат тук теми, че ги пребиват, че ги малтретират психически, но просто нямат сила да се махнат от насилниците си. Даже ги защитават, даже "не били толкова лоши винаги".
Как да се помогне на тези момичета? Предлагали сме и от тук помощ, давали сме насоки, къде да се обадят, какво да направят, но какво се случва? Нищо. Изплачат си болката и просто спират да пишат. И може би последната жертва е някое от тези момичета.

Как държавата би могла да помогне на тези, които сами не искат да си помогнат?

Искат да им се помогне, затова пишат във форуми, но в народопсихологията на българина е залегнала тезата, че те са виновни. И не получават подкрепа от никъде. Ако има работещи институции, с тях ще работят психолози и ще се вдигнат от дъното. Но докато получават отсреща "сигурно ти си му казала нещо, нали ти си си го избрала, връщай се при мъжа си, стой заради децата", ще има и такова чувство на вина.
Защото много обичам, как докато търсят помощ, получават тези думи, а след това - защо не са си тръгнали? Това заслужават.

За да е добра идеята трябва не само да поправя конкретния проблем, но и да не създава други, при това повече и по-тежки проблеми. Например допълнителни ограничения в свободата на огромното мнозинство съвсем нормални хора. И то за да се дадат допълнителни средства за помощ на хора, които не искат да ползват вече съществуващите.
Освен това, за да е добра, идеята трябва и да е възможна. Не е възможно  дългосрочното пренасочване на ресурси към трайно "слабите". Поемайки отговорността и негативите от неправилните им решения създаваме условия за увеличаване на техния дял в обществото. Което прогресивно увеличава тежестта върху силните, докато не ги елиминира, елиминирайки и ресурсите за помощ.
Поставянето на граници също не работи. Тогава обществото ще загуби в борбата за оцеляване от други, които не хабят ресурси по този начин, а помагат само на временно нуждаещите се. Такива, които ще върнат после помощта с лихвите. Или на такива, които са жертвали силата си, в полза на обществото.

Това е изключително общо, поради което може да е както вярно, така и невярно.
За да има смисъл от подобно обсъждане, то следва да се заложат конкретни параметри, чрез обсъждане на конкретни мерки.
Например - за мен адекватна мярка е превантивната работа с хора в социално или здравословно по-слабо положение - разяснителни кампании какви са правата им, кога тези права следва да се считат за накърнени, какви са възможностите на хората да потърсят помощ, откъде и какво могат да очакват. Това е задължителна работа в една адекватна държавна политика.
Друга важна мярка е обучението и подбора на кадрите, които работят в системата на социалното подпомагане на хора, търпящи насилие. И тук стигаме до препъни-камъка, т.к. поради ниското заплащане и лоши условия на труд към такива места не се втурват точно най-добре подготвените и качествени хора, които могат да свършат наистина реално една такава работа по превенция и защита. Честно казано аз поради това съм разколебана и винаги съм твърдяла, че и сто ИК или специални закона да има, като няма кой да ги реализира е все тая.
Да, с това винаги съм бивала съгласна. Аз съм песимист на този етап поради изложеното в горния абзац.
Но пък не може само по тази причина да се бездейства. Поне първата идея може да се развие - превантивната работа с реални и потенциални жертви на насилие. Пак казвам - далеч не само домашно. Има и училищно и то далеч не малко, на работа, на улицата и т.н.
За жалост си представям обаче, как се нариват едни пари за разяснителна кампания и те се пресътворяват в една левашка реклама, излъчена по някоя нашенска ТВ, в която се чудиш прах за пране ли се рекламира и какво ти се казва. Щот' и нея ще я възложим на наши хора и фирми, а те работа не вършат.

Няма как без поставяне на граници и ясни дефиниции. Те са някакъв коректив и гарант за правилно тълкуване и прилагане на даден модел или институт. Така, без тях, само ще се стигне до безплодно словоблудство, точно като във форумна тема, без реални ползи за когото и да било. Или, още по-лошо, ще стигнем до норвежкия механизъм /не финансовия, разбира се/ или ще си седим на нашенското "Стой, да не стане нещо лошо. Мълчи си, че да не стане по-зло.".