Как детето да не стане глезено?

  • 9 181
  • 106
Здравейте. Бременна съм и ми е интересно какви методи използвате, за да не лигавите/глезите децата си и да не бъдат невъзпитани? Какво правите,  когато детето се тръшка в магазина , искайки нещо, което не му е позволено?
Също така как да възпитаме непретенциозно дете или това си е нрав, с който то се ражда?
Забелязвам деца на мои познати, които повтарят думата искам по 12292929 пъти, когато сме навън и все мрънкат и са недоволни. А има други, които са доволни и се примирявят на каквото им купиш. Защо се получава така? От прекалено угаждане ли е? Какво значи да минеш границата на угаждането?
Ако може да препоръчате и хубави книги на подобна тематика, благодаря ви!
Виж целия пост
# 1
Рано ти е още за подобни книги, по-добре наблегни на тези за кърмене, захранване и т.н. Забелязала съм, че хората, които още нямат деца много се вълнуват от възпитанието на чуждите. И аз бях така, но вече знам, колко съм била заблудена.

Но не е зле да си информирана, че за децата до 2-3 годишна възраст е нормално да искат, да мрънкат, да се тръшкат и да преминават границите. До тогава трае бебешкия период и е трудно да им наложиш волята си. Кой как се справя с такова поведение, не е твоя работа. Ако дете на 5-6 продължава да води родителите си за носа, значи вече имаме проблем. Книги не мога да препоръчам, чета в Интернет и се водя по мене си.
Виж целия пост
# 2
И аз смятам, че ти е рано за подобни книги, сега се концентрирай върху бременността, раждането и кърменето. И твоето дете ще иска и ще мрънка не се притеснявай...Когато родиш ще разбереш за какво става въпрос и ще спреш да се чудиш на другите родители и техните "разглезени" деца...
Иначе как процедирам аз когато се затръшка детето - никак. Казвам "не може" и оставям да се тръшка, за мен не е проблем. Не държа на всяка цена да си тръгнем от магазина без рев. Моето се тръшка и улицата когато трябва да пресича и от площадката като ще си тръгва. Какво да правя? Вървя си с ревящо дете до мен и толкова. Ако ме видиш някъде вероятно ще си възмутена, но това е положението.
Виж целия пост
# 3
LADYSTARDUST, Благодаря за коментара, не беше нужно с тоя груб тон!
Темата не беше с цел да осъждам чуждите деца , а чисто информативно ми е любопитно защо някои са с много претенции, а други се примиряват на всичко- до темперамент ли опира или до възпитание... Не съм твърдяла, че моето няма да бъде от глезените и че няма да се сблъскам с такъв тип проблем, нямам знанието и смелостта за това.
Виж целия пост
# 4
Темата е много обширна. Не може да се отговори с няколко изречения. Зависи, както от възпитанието, така и от темперамента на детето. Затова няма универсална формула. При едни деца действат едни методи, при други - други.
Виж целия пост
# 5
И до двете опира, главно до характер и темперамент на детето. Някои са кротки още от бебета, а през този период за възпитание не можем да си говорим. Пример: бебето на мои познати в периода от 1 до 3 месеца има колики или е гладно - мърка като котенце едва доловимо и се мръщи докато не го нахраниш, може да мине и половин час. Моето по същото време при същите бебешки проблеми посинява от рев и вдига квартала на главата си ако до 2 мин. не му се обърне внимание!
Тяхното дете на 1 - 1,5 години вече ходещо! си седи кротко в количката по заведенията, ако му се доспи си взима биберона и си ляга, а моето откакто пропълзя до 3 години нямаше шанс да застане някъде на едно място, а да заспи в количка без интензивно движение и на шум беше мираж. И още и още...Ами тези деца и на 2 - 3 години разбира се, че пак са различни. Първото се примирява с почти всяко "не" докато второто ти вади душата и се тръшка за всичко...
Виж целия пост
# 6
Не си ме разбрала. Това, че детето се тръшка и иска, не означава, че е глезено. То е човешко същество, с все още неукрепнала нервна система и възприятия. Нормално е да иска, какви са тези деца, които не искат? Тук идва ролята на родителя, да постави граници и да му налее в главата разум и обноски.

Калинче, моето дете беше много трудно бебе, ревеше, не спеше, после пък се тръшкаше като лудо, главата си биеше в стената, абе чудоо! Но като стана на 3,5-4 години настъпи коренна промяна и сега всички ми завиждат. Пак има изпълнения, но вече знае, че не водят до нищо и можем да се разберем с думи кротки (или не толкова). А в градината как го хвалят - не му чуват гласа, помага на децата, спокоен и прочие. Та има справедливост, няма да е все така.
Виж целия пост
# 7
Децата са малки хора. Все едно да попиташ "Защо едни хора са такива, а други – различни?". Няма как да се даде точен отговор, нали?
Виж целия пост
# 8
Тръшкането няма общо с лигавенето. Децата искат и е нормално да е така. По ненормално е да не искат.
Има различни книги по въпроса и различни начини за справяне с дадена ситуация в зависимост от възрастта. По един начин се реагира с дете на 1 година по съвсем друг с дете на 3 ,а пък да не говорим за дете на 5 години.
Виж целия пост
# 9
Когато се роди бебето и стане на няколко месеца, ще придобиеш доста по-ясна представа за характера му, темперамента му и изобщо как да отиграваш тази или онази ситуация. В момента е излишно да четеш за конкретни проявления, при положение, че детето може изобщо да не стигне до тях.
Основното, което трябва да проявиш, е разбиране към факта, че бебето/детето е мини човек с незряла нервна система и очаквания основно от теб, защото няма от кой друг да ги получи или само да си ги задоволи.
Виж целия пост
# 10
И до двете опира, главно до характер и темперамент на детето. Някои са кротки още от бебета, а през този период за възпитание не можем да си говорим. Пример: бебето на мои познати в периода от 1 до 3 месеца има колики или е гладно - мърка като котенце едва доловимо и се мръщи докато не го нахраниш, може да мине и половин час. Моето по същото време при същите бебешки проблеми посинява от рев и вдига квартала на главата си ако до 2 мин. не му се обърне внимание!
Тяхното дете на 1 - 1,5 години вече ходещо! си седи кротко в количката по заведенията, ако му се доспи си взима биберона и си ляга, а моето откакто пропълзя до 3 години нямаше шанс да застане някъде на едно място, а да заспи в количка без интензивно движение и на шум беше мираж. И още и още...Ами тези деца и на 2 - 3 години разбира се, че пак са различни. Първото се примирява с почти всяко "не" докато второто ти вади душата и се тръшка за всичко...

Моят син, докато проходи, беше бебе мечта. Спеше, ядеше и само се смееше. От четиримесечен спеше по цяла нощ. Едно пюре го хапваше на секундата. На 10 месеца правихме изследване за рефлукс заради чести бронхити и бронхиолити и тогава се установи, че детето е с киселинност в хранопровода 11 през 85 % от денонощието. Цялата университетска болница се събра да го гледа и да се чуди защо това дете не реве от болка.

След като проходи обаче, нещата коренно се промениха. С днешна дата си имам едно пълно с енергия 6-годишно момченце, което много обича да ми тества нервите и търпението (имам чувството, че понякога го прави съвсем съзнателно). Продължава да спи добре, но стоенето на едно място е предизвикателство за него - става по сто пъти от масата, докато се храни, върти се като шило, докато трябва да пише домашни, гледа през прозореца, докато му се обяснява нещо. Случва се да се тръшка за най-различни неща. Обикновено го прави, като е уморен, но трикът с него е да му издържа на мрънкането, което трае около половин час, без да се ядосам. Ако не се ядосам, а само обяснявам кротко за хиляден път и го изслушвам, след половин час грейва все едно нищо не е било. Ако обаче започна да се карам и викам, той усилва децибелите и съвсем се разкисва. И тук идва тънкият момент - дали ще успея да се въздържа или ще го шляпна, въпреки че знам, че това само ще влоши ситуацията?! Много книги съм изчела, но не успях да намеря нещо, което да работи с моето дете, затова го карам на интуиция, много манипулация (това действа безотказно при него) ... и от време на време някое пошляпване по дупето.
Виж целия пост
# 11
Разбира се има деца, които като бебета са кротки, а след като проходят стават диви и непослушни. Просто исках да дам пример как децата са различни още от бебета, което няма нищо общо с възпитание. На едномесечно не можеш много да му влияеш на поведението.
Виж целия пост
# 12
Здравей. Смятам, че имат значение и характерът на детето, и възпитанието което получава. Във всеки случай възрастта между 1—3 години е трудна. Бебешката също не е лесна, но ето имам второ бебе и определено възрастта, в която е по—голямата ми дъщеря е в пъти по—трудна. Нямам време да пиша по—подробно, но мога да ти препоръчам книгите на Трейси Хог. Чела съм ги на друг език. На български мисля, че заглавието е «Тайният език на бебетата» и «Тайният език на малките деца». Това, което предлага като техники ми се струва много логично и близко до моя темперамент. Обяснява също и различните типове харктер при бебетата и децата. Другата книга, която много харесвам е «Какво те очаква през първата година на детето». В нея има и много чисто практически съвети относно грижите за бебето, здравето му и т.н.
Виж целия пост
# 13
И тук идва тънкият момент - дали ще успея да се въздържа или ще го шляпна, въпреки че знам, че това само ще влоши ситуацията?! Много книги съм изчела, но не успях да намеря нещо, което да работи с моето дете, затова го карам на интуиция, много манипулация (това действа безотказно при него) ... и от време на време някое пошляпване по дупето.
Доколкото си отглеждам от 6 години нещо подобно, досега единствената ми успешна тактика за справяне е била търговията. Ако се опитам по авторитарния начин, срещам съпротивата на Сталинград, ако се опитам по мекия начин - резултатът е Граовското хоро върху главата. Понякога усещам как левитирам над кожата си, излизам от стаята и се връщам, когато събера силите за поредната доза преговори.
Виж целия пост
# 14
И тук идва тънкият момент - дали ще успея да се въздържа или ще го шляпна, въпреки че знам, че това само ще влоши ситуацията?! Много книги съм изчела, но не успях да намеря нещо, което да работи с моето дете, затова го карам на интуиция, много манипулация (това действа безотказно при него) ... и от време на време някое пошляпване по дупето.
Доколкото си отглеждам от 6 години нещо подобно, досега единствената ми успешна тактика за справяне е била търговията. Ако се опитам по авторитарния начин, срещам съпротивата на Сталинград, ако се опитам по мекия начин - резултатът е Граовското хоро върху главата. Понякога усещам как левитирам над кожата си, излизам от стаята и се връщам, когато събера силите за поредната доза преговори.

Милинка, сподели точно какво и как търгуваш да почерпя някои идеи. И аз понякога излизам от стаята, за да не ескалира съвсем положението, но невинаги имам време за много преговори. А и признавам, че понякога се увличам, въпреки че знам, че това още повече ще влоши нещата. Работя над себе си. По мекия начин не става - просто ефект никакъв. Съвсем авторитарно пак не става, защото той се вбесява и започва да реве и пак нищо не постигам.

Ние пък имаме и цирка с домашните, че детето е първокласник. Там действа системата ''ела да поработим, защото иначе няма да гледаш телевизия, да ходиш на футбол, да отидеш на рожден ден,...'' (според случая). Ама това е всеки ден, аз самата си ставам досадна вече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия