Как детето да не стане глезено?

  • 9 833
  • 106
# 45
Дори между 2 и 3 е нямало тръшканици, биене на главата в пода/стената?
Виж целия пост
# 46
Не се чуди, има деца слънца. И на мен ми е странно как става тази работа, ама..Естествено винаги го има и момента на забравянето, особено ако децата са вече големи, родителите помнят повече хубавите неща. Майка ми е така, все не помни да сме ревяли (пък аз бях бая проклета) и като ѝ припомня - ааа май имаше такова нещо.
Виж целия пост
# 47
И моята майка твърди, че сме били кротки и нетръшкащи се. Само че пропуска факта, че сме расли в различно време.
Днешните деца, от бебета, са подложени на какви ли не  цветни и шумни дразнители от околната среда- телевизори, компютри, телефони, шарени, пищящи играчки- след това- по магазини, сергии и витрини- шоколади, бонбони, яйца, зрънчовци, пуканки, всякакви китайски дрънкулки, колички с монети, шарени топчета, ново поколение играчки... те са навсякъде, дразнят и превъзбуждат сетивата на малките деца. Това също оказва влияние.
Виж целия пост
# 48
Дори между 2 и 3 е нямало тръшканици, биене на главата в пода/стената?
Ами, нямало е.Не са изпитвали нужда да се тръшкат.....
Дори не мога да си представя какво би накарало едно дете, все още почти бебе, да си блъска главата в стената....
Аз, за разлика от предишната потребителка, съм чела разни книги за деца, тийнове, възпитание.....та там пише, че има две основни (и други, но основните са две) причини едно дете да се тръшка и да проявява "инат".
1.липса на внимание от страна на гледащия го/прекалено много внимание
при липса на внимание тръшкането, викането, ината са опити за привличане на такова
при прекалено внимание детето си мисли, че всичко му е позволено, просто не знае къде е границата
2.подаване на различни "сигнали" от двамата родители, единият е на едно мнение, другият на друго, детето е поставено в позиция самО да решава дали постъпва правилно или не, а сме наясно, че 2-3-4 годишно дете няма как да има емоционалната зрялост да прецени ситуации.
Естествено, че има още хиляди нюанса сигурно, както знаем, всяко дете е една малка вселена.Но и е човек, като всички нас.Т.е., иска ясни правила, ясни сигнали, които детския му мозък може да "разчете" най-бързо и лесно.
Тогава е спокойно и уравновесено.
Всяка неяснота, всяка неочаквана смяна на "правилата" го обърква, а това го кара да реагира неадекватно, с ритане, блъскане, тръшкане, инатене, опити за налагане-просто защото не знае как да спре, поради липса на ясно очертани граници на позволеното.
Живея точно до детска площадка, подобно поведение виждам почти всеки ден....един пример, за който се сещам на прима виста:две деца играят, уж.Едното яде сладолед....около 3-4 годишни.Нещо си говорят, после едното грабва сладоледа на другото и го хвърля в кошчето за боклук.Естествено, ощетеното ревва с пълен глас, притичват майките, едната си дръпва ревящото дете и се опитва да го успокоява, другата казва "Защо направи това?Не се прави така!" и тръгва обратно към пейката да си седне....
100% съм убедена, че "злосторника" е от децата, които се тръшкат, инатят, реват, опитват да се налагат за всичко.
Да не говорим, че доста родители смятат подобно поведение за проява на характер и го толерират, че и се гордеят с побойника си.
Виж целия пост
# 49
Тръшкането е преди всичко проява на много незряла нервна система, която може да зацикли по различни поводи. За мен единствения успешен начин е да разсееш детето,  а ако не стане - да седнеш отстрани и да изчакаш. Най-хубавото е, че е период около конкретна възраст и после минава.
Моето беше от тръшкащите се деца, независимо от прочетените книги.
Виж целия пост
# 50
Няма връзка между невъзпитанието и тръшкането. И при условие, че Франсоаз*, не си била там, когато чуждото дете го е правило, не е нужно да се изказваш "компетентно". Да не мислиш, че някой ще ти чете фермана и свободните съчинения на чужд гръб.

Аз вече казах, че при моят син това беше период, който отмина. Нито е страдал от липса на внимание, нито сме му подавали разнопосочни сигнали с баща му. Естествено подобни изпълнения, могат да се предотвратят понякога, но никой не се е родил научен, аз в началото бях в шок - какво, защо, как.
Виж целия пост
# 51
И моето се тръшкаше много, въпреки всички следвани съвети от умните книги . Отмина и този период. След около 1 година без тръшканици изведнъж по някакъв повод в МОЛа реши да ми се тръшне (може би защото малко по-рано заедно видяхме тръшкащо се дете и тя реши, че ще копира). Аз пък бях толкова изумена от реакцията й, че съвсем спонтанно с неподправена изненада в гласа си я попитах "Ти сериозно ли?". Тя спря за малко, позамисли се и се ухили. Продължи със сценката. Аз заявих, че време за тръшкане нямам и продължавам да си изпълня задачите, но тя, щом й е приятно, може да се потръшка още малко и после да ме потърси в Билла където отивам да купя продукти за обяд. Ревна и хукна след мен викайки "мамо, чакай ме".  Следва още дълъг период от време, в който не ми се тръшкаше. Сега е на 5 г и от време на време по някакви поводи решава да опита с тръшкане. Реагирам по аналогичен начин и в повечето случаи има ефект. Но пък този начин на реакция от моя страна в по-ранните й години не действаше.
Виж целия пост
# 52
Не мисля, че има кой знае каква връзка между възпитанието и тръшкането. Случаи колкото щеш на 2 и 3 деца, едни и същи родители, едно и също възпитание, но коренно различни като темперамент.  Моят е доста склонен към тръшкане, когато е превъзбуден, уморен и прочее. Това говори именно за претоварена нервна система и не знаене как да овладее емоциите. Когато сме вкъщи или на тихо място, играем тихи игри, почти нямаме епизоди на избухване и тръшкане.
Виж целия пост
# 53
Да споделя и личен опит.
Дете номер 1:Един път или два пъти се опита да се тръшка. Беше около 2-2,5г. Видя, че с тръшкане нищо няма да получи и повече не се опита.
Дете номер 2: Прекалено много тръшкане, рев и истерии. И въпреки, че ясно и категорично показвам, че с тръшкане нищо няма да получи, продължава да се пробва.
И двете деца получават достатъчно внимание. И двете са гледани с режим. И при двамата е имало ясни правила и граници. И също с баща им нямаме разногласия относно правилата.
Така, че въпреки усилията на родителите, децата са с различен темперамент. Но това все пак не трябва да отказва родителите да имат ясни правила. Просто при някои деца нещата се случват по-трудно
Виж целия пост
# 54
Децата, както и възрастните хора са различни. Ние не реагираме еднакво при всяка ситуация, така и децата. Въпрос на темперамент. Някои не се тръшкат, защото просто не искат да се налагат, не им идва от вътре, по - кротки са. Други ще се потръшкат известно време, но нищо сериозно. Трети обаче могат да те подлудят с тръшкането си.
Дъщеря ми е на 3,3 години. Не получава НИЩО когато се тръшка. Умишлено съм й обяснила 100 пъти, че ТОЧНО защото се е тръшкала няма да получи желаното нещо. Когато започне да се държи добре и помоли нормално й го давам (ако може, разбира се). Тя чудесно разбира всичко, говори много добре, извинява се, обещава, че повече няма да прави така, но пак се тръшка ежедневно. Вижда, че няма резултат, но явно не може да сдържа. Та така...до дете си е.
Но друго си е да си вярваш, че си супер - дупер майката, която е възпитала перфектното отроче, което никога не се лигави или тръшка (това по принцип, не визирам конкретно някого).
Виж целия пост
# 55
Има деца, които са много емоционални и на всяка фрустрация, имат свръх емоционална реакция. Не могат да приемат, че точно сега няма да получат желаната играчка(лакомство и др.) и съответно изпадат в истерии, тръшкане.
Такива деца са много трудни за гледане и са истинско предизвикателство за родителите.
Който не е гледал такова дете, само може да се радва, че е извадил късмет и да не си мисли, че всяко тръшкащо дете е глезено и невъзпитано( не че няма и такива)
Виж целия пост
# 56
И да си мислят и да не си мислят, какво значение има? Говорим за 1-2 години в бебешка възраст, не за криминални прояви в по-зряла.

Иначе и моите отрочета са най-най, благодарение на мен, разбира се.  Как няма такава тема - да си похвалим децата и родителските способности - че все се налага в подобни теми, някой да се изтъква.
Виж целия пост
# 57
Най-вероятно ще се излее цялата пумия на света по мен след малко,но все пак да попитам...и го правя с добро! да подчертая Simple Smile
Наистина ли е толкова различно?Все си мисля,че няма да търпя капризите на дете и това едва ли ще се промени.Точно както авторката аз също виждам много тръшкащи се деца,също така и много кротки.Няма как да не забележа,че повечето от първия вид са на тихи ,кротки родители,позволяващи на детето всичко,а вторите, са на деспотични родители,които не дават гък да каже детето.Явно има връзка.Това няма да се промени,дори да имам деца,нали?
Наистина много често чувам(не само по мой адрес)-ще видиш,като имаш деца.Обяснете ми , толкова ли коренно се променя човек?Грижите,любовта,притесненията са ясни,говоря за личността на жената като такава.Честно да ви кажа,майките и бащите,които са си били преди детето слабохарактерни и неспособни да кажат НЕ,такива си остават и след детето.Ама тогава вече имат поне оправданието-"ще видиш !".
И обратното,хората,които не позволяват да им се качват на главата,не го правят и с детето това...
Виж целия пост
# 58
Пише се пОмия.

Аз съм голям цербер и деспот, като викна ме чуват в другия квартал и пак ми се тръшкат децата.

Идеята на посланието - като имаш деца ще видиш - не е че се променят хората. Просто тогава ти става ясно, че на дете под 3 години трудно може да влияеш на тръшкането, защото то още не е съвсем човек, че да се трогне. Децата не са роботи, ти да нареждаш, то да изпълнява. Все едно на малко бебе да му кажа - спри и то милото да млъкне. Не стават така тези работи, трябва си време и узряване. Като почне да разбира детето и да владее емоциите си, започва да се тръшка по-малко и респективно да се изразява като голям човек, а не като бебе.
Виж целия пост
# 59
Да не говорим как, когато още не могат да говорят и освен с крясъци, писъци и сочене с пръст не могат да комуникират по друг начин, става голям купон.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия