В момента чета... 60

Мисля, че именно това е в основата на високите оценки за романа на Остър, Лу. Може би на някои от нас е въздействал по-силно Аз, например, дори харесах елементите от американската история.

Прочетох "Ана Дюлгерова" на отдавна отлаганата Яна Язова и толкова много ми хареса как пише авторката, че си поръчах 5 нейни книги и писмата й до проф. Балабанов.   Това вместо оценка.

Прочетох и "Черно и сребърно" на Паоло Джордано, която ме остави със смесени чувства... Тежка тематика (каквито не обичам), поднесена с известна доза повърхностност, но именно това внася доза лекота при четенето и стилът е приятен.

Подхванах "Чаената роза" на Дженифър Донъли.

Аз дадох 4* на Остър. Чудесен стил, обаче много ме измори. Редуваха се много интересни с много скучни моменти. Също като Лу, повечето исторически моменти ми бяха споменати сякаш между другото без никаква връзка с героя. Мислех да ѝ дам 3-ка, но финала много ми хареса.

Прочетох и "Леопарда" на Несбьо, брех тоз Хуле, всички готини мацки луди по него, а той вече съвсем като Джеймс Бонд се изявява. Чудесен трилър като цяло.

Миж, по повод на баските се сетих нещо: аз коментирах миналата година колко ми хареса (и номинирах като книга на 2018-а) "Patria" на Фернандо Арамбуру. Тя ще се появи или може дори вече да е излязла на английски като "Homeland". Така че може да се оглеждаш за нея. (https://www.amazon.com/Homeland-Novel-Fernando-Aramburu/dp/1524747122) Имам предварителна информация от едно издателство, че ще купуват правата, така че може би ще излезе и у нас, но все още не се знае.

Не е до мен, но благодаря за коментара! Точно днес я започнах

О, страхотно!

Аз имам още около 200 страници до края на 4321 и засега мнението ми се припокрива с това на Лу.
Но, може финала да ме изненада и мен!  

Финалът е хубав, Нези, защото навързва логично нещата

Венка, разбира се, има си плюсове книгата, иначе нямаше да ѝ дам 3 звезди, а и не съжалявам изобщо, че я прочетох. Просто около мен (извън темата) няколко човека с тотално различен литературен вкус се кълняха в нея и аз много вдигнах очакванията. Хем си знам, че Остър не е моят автор.

Точно заради това не вдигам излишно очакванията, пък каквото ще да ми говорят за книгата.

Всеки човек много пъти си е мислел какво ли би станало, ако бях избрал онова, а не това. И никой не си е отговорил, тъй като веднъж направил един избор, затваря възможностите за друг. Остър е решил да надникне в забранената зона и да разгледа различни евентуални развития. Самата идея за мен е страхотна. И реализацията като цяло - също. Малко се е поувлякъл след средата на книгата и е писал известна част от нея за собствено удоволствие, но като се има предвид, че това е книгата на неговия живот - изпълнена е и с автобиографични елементи, лично аз се отнесох с доза снизхождение към тази незначителна на фона на цялото зона. Блестяща е за моите разбирания. Начинът на четене на тази книга е като начинът, по който е написана, според мен - на един дъх и без спирки за почивки. Ако човек я чете бавно, с много осмисляне на всеки елемент, вероятно може да й намери недостатъци (ако цели да бъде критичен пък - съвсем може!). Но това не е бавна книга. Тя е действие, огън и динамика от първата до последната буква. Изисква определена нагласа и темпо. Не е за съзерцателно, бавно и рационализиращо четене. Това е моето усещане.

В момента чета Касандра Клеър- Ангел с часовников механизъм.
Книжката ме грабна много.
Определено ще прочета и другите и поредици ,след като завърша тази.

За пореден път се убеждавам колко различно всеки възприема дадена книга
Точно тук, Пете с теб се разминаваме, за разлика от друг път. .
Последното нещо, което бих казала за 4321, е че е огън, движение, динамика.
За мен това е книга за бавно и дълго четене.
Не искам да се изказвам прибързано, още чета, но за мен няма много голяма разлика между четирите варианта на Арчи...

Чета тази . След като прочетох доста книги на Филипа Грегъри , започвам да си мисля, че в предишен живот съм живяла в Англия.  Дано само не съм била в двора на Хенри 8ми. В бибилиотеката не намерих вече нейни книги, но тази ми  също ми харесва.
Напоследък забелязвам, че такива романи се пишат в първо лице, което е доста по-увлекателно и докосващо за читателя.Историята на Хуана Лудата е интересна. Нейната сестра пък е първата съпруга на Хенри 8ми-Катерина Арагонска.
Подготвила съм си Паула, Крадецът на книги, и Аз преди теб.
Все още чета само на хартия. Отиването и престоя в бибилиотеката си ми е станало ритуал. Взимам 7-8 книги и все едно съм се добрала до съкровище. Следя какво пишете тук и някои заглавия си поръчвам да ми ги запазят. Не винаги ги има , но след време се случва и сама да попадна на някоя върната книга от друг читател.
За Коледа си купих Изгубената съпруга и Зимата на нашите писма, които чакат да ги прочета. Сигурно ще е по тази Коледа.
Поръчах си и Хавра от библиотеката, но така си я и върнах. Някак си не ми се почваше след толкова много прочетени отрицателни отзиви. Не знам дали не сгреших.

Напълно подкрепям Нези що се отнася до 4321. Книгата е бавна, 4-те различни живота се повтарят до голяма степен, съответно ти се налага да четеш доста едни и същи неща по 4 пъти, което е досадно. Опитах се да бъда минимално критична, защото за пореден път исках да харесам Остър, но уви.

Три звезди си е за мен отвсякъде и приключвам с него. Снощи бяхме излезли с група литературни приятели, единият от тях дай хард остърист, чел му е абсолютно всичко и го познава в детайли. На 4321 той даде две звезди и каза, че е обиден като фен на Остър Много интересно обсъджане на книгата и автора проведохме.

Пете, хората с твоето мнение за романа за мнозинство, а и аз не бих се опитала по никакъв начин да те убедя в това, което при мен не достигна. Просто си изказваме различните гледни точки Даже, ако Миж изрично не ме беше попитала, щях да забравя да напиша каквото и да било тук по темата.

Междувременно прочетох "Итанесиес" на Сигизмунд Кржижановски - просто прекрасен. За всички фенове на литературния сюрреализъм и Кафка, това е вашият автор, да знаете Разкази са, стегнати, страшно добре изпипани, безупречен стил и въображение. Но трябва да имате вкус към абсурдизма. Иначе няма да ви харесат. Лично аз съм силно впечатлена от Кржижановски, ще прочета и другата му издадена на български книга - "Автобиографията на един труп".

Говорейки за абсурдизъм, приключих и Wonder Boys на Шейбон. Също доста сюрреална, не особено характерна за автора книга. Има го мотива за писането като проклятие, за живота като халюцинация, има и специфичен хумор вътре. Хареса ми, но не е лесна за възприемане книга определено.

Почвам "Глад" на Алма Катсу с големи очаквания съм и смятам, че ще бъдат оправдани

Завърших Измамна светлина на Л.Пени  и за пореден път съм очарована от авторката и историите ,които създава. Все пак това е 7-ма книга от поредицата , а героите и събитията са ми все по -интересни. Все едно с всяка следваща история за инспектор Гамаш , Л.Пени навлиза все по-дълбоко в света на малкото селце Трите бора , героите ни стават още по-близки и като цяло книгите ми създават едно усещане за уют и топлина.
Знам ,че и осмата книга - Красива мистерия излезе на пазара , но ще си я оставя за по нататък , тъй като действието ,мисля че не се развива в Трите бора.
Сега мисля да прочета Двор от скреж и звездна светлина на С.Дж.Маас , за да знам,че съм завършила и тази поредица