В момента чета... 60

Довършвам Железния светилник и полека-лека снощи започнах Тънкото изкуство да не ти пука😀
Днес на една разходка пък до книжарницата прочетох Жажда на Захари Карабашлиев и все още съм впечатлена.

Здравейте, някой да знае дали издателство Матком все още съществува?

Да, съществува, макар че не знам защо сайтът изчезна. Но има страница във ФБ.

Да, и аз се опитах да отворя сайта, но явно е закрит..затова си помислих, че може би са прекратили дейността си.

Това не е краят на поредицата, има и четвърта част Двор от скреж и звездна светлина, а останах с впечатлението, че и тя не е последна.

Започнах "Тайната на моя съпруг" на Лиан Мориарти. Засега много ми харесва, преплитат се историите на 3 групи хора, които подозирам, че в един момент ще се съберат някъде в бъдеще.

"Физика на тъгата" ми хареса умерено, началото повече. Не бих я препоръчала обаче.

Антоанета, аз разговарях със собственичката преди няколко седмици, в момента има един мой превод при тях, който трябва да излезе скоро. Преди това трябваше да завършат работата по друга книга. Така че съществуват, но може би нямат пари да поддържат сайта.

Приключих Normal People на Сали Руни. Хареса ми, а и наистина ме докосна, защото и за мен въпросът за "нормалността" е бил ключов през целия ми живот. Донякъде се разпознах в Мериан, донякъде в Конъл. (Е, беше ми приятно също да чета за Тринити Колидж и Дъблин.) Хубава и силна история, а и много добре написана англоезична проза. Много ми допадна как авторката все едно говори от името ту на единия, ту на другия, без разказът да се води в първо лице.

Мисля да продължа с Livstid на Лиса Марклунд. Пак късно разбирам (сама съм си виновна), че тя била пряко продължение на Nobels testamente, която прочетох преди около 2 години. Но си поприпомних за какво ставаше въпрос там.

Скоро, може би още утре, ще приключа и El emblema del traidor на Хуан Гомес Хурадо. Интересна, макар и според мен леко наивно написана (поне на места) история за Германия между двете световни войни, зараждането на нацизма, неусетната промяна в начина на мислене на масовия германец. Разбира се, това е фонът, на който се разиграват една семейна драма и една любовна история.

Обаче отново стои въпросът с какво да продължа след нея. Мисля си за "Празникът на козела" на Льоса, "Ева" или пък "Севилското причастие" на Реверте, "La saga de los longevos" на Ева Гарсия Саенс де Уртури или "Misión olvido" на Мария Дуеняс. Или пък "Мистър Мерцедес"... Абе, ще изчакам някоя книга да ме "дръпне", както е ставало и друг път.

Приключих Лукреция Борджия на Дарио Фо...просто съм безмълвна за стила на писане и сюжета. При толкова "вълнуващ" живот, от който може да се разгърне чудесна история е направено едно нищо издадено като книга.
Губи се нишката, прескача се от момент в момент, абе напомня ми на сериала Ало-Ало без смешните моменти.

Cioccolata, много се радвам, че Normal People ти е харесала За мен най-силната страна на книгата, освен чудесният стил на Сали Руни, е това, че почти всеки читател би могъл да се припознае в някой или няколко от героите. Особено за милениълите като мен романът е култ. Не случайно стана толкова известен в чужбина, а сигурна съм и в България ще бъде приет добре.

Да се отчета с моите четива, нещо ме обхвана крайно нетипичния за мен импулс да започна няколко книги едновременно Прочетох "Друга представа за щастието" на Марк Леви и доста ми хареса. Този автор ми е малко hit or miss, но в случая си беше попадение. Книгата се чете супер бързо, действието е динамично и интересно, романът хвърля светлина върху малко известна част от американската история - студентските бунтове в подкрепа на чернокожите и движението Black Panther и яростния отпор на правителството, включващ военна гвардия, обстрелваща студентите, убийства на спящи в общежитията младежи и други неподозирани от широката общественост репресии.

Прецаках се да прочета и най-новия носител на Букър Milkman на Ана Бърнс. Дори не ми се пише колко е безсмислена тая книга. Не си губете времето с нея.

В момента съм с две четива, всяко чудесно по своему, и двете доста сюрреалистични - Wonder Boys на Майкъл Шейбон и "Итанесиес" на Сигизмунд Кржижановски.

Започнах  Нощта на вълците от Том Егеланд. Надявам се да я дочета, тъй като е дебела книга, а доколкото разбирам действието се развива само в една нощ /няколко часа дори/.

Лу, а какво стана с Остър? Заряза ли го?

Аз прочетох "Мълчанието на белия град" - оценка 4*/5* и като бонус рязко ми се приходи в Страната на Баските
Имам известни забележки по хода на следствието, но те са минимални и като цяло книгата много ми хареса.
Типичната испанска литературна атмосфера на фона на развилнял се сериен убиец-психопат. Какво повече му трябва да човек да е щастлив?
Ако трябва обаче да направя паралел между тази книга и трилогията за Бастан, мисля, че Бастан ми хареса повече

И сега въпреки, че адски се изкушавам да започна "Сушата" ще си продължа с "Лятото на страха". Бях я почнала паралелно с "Мълчанието на белия град" и за пореден път се убедих, че четенето на две книги едновременно не е добър избор за мен.

Миж, и на мен изведнъж ми се запали интересът по баските. Намерих си и напоследък често слушам тази песен, с която звъни телефонът на Алба: https://www.youtube.com/watch?v=c8bc3kQF040 Но и аз мисля, че все пак трилогията за Бастан е по-хубава.

А аз започнах "Празникът на козела".

Прочетох “Среща със смъртта” на Агата Кристи. Сега съм започнала и прполовила две: “Задната врата на съдбата” , отново на Агата и “Да преследваш пръстен с диамант” от Лорън Уайзбъргър. Свалила съм си и Патиланско царство и си препрочитам по някоя друга страница, просто за забавление и защото е любимата ми детска книжка!

В другата тема не можеха да ми помогнат. Не ползвам Мейлбукс, ако някой ги има, моля да ми ги прати на посочения мейл. Благодаря!
Търся на Луис Пени "Измамна светлина" и "Красива мистерия".
reanora@abv.bg

Хахах, Миж, сега като попита се сетих, че не съм го споменала като прочетен Изчетох 4321 и както си и знаех далеч не ме впечатли толкова, колкото всичките ми приятели твърдяха. Като цяло ми беше абсолютно безразлично какво ще се случи с всеки един от героите и с всяка една от 4-те версии на главния герой. Това, което най-много ме подразни обаче беше, че важните събития от американската история, които Остър се беше напънал да включи в сериозни обеми в книгата, изобщо не бяха добре свързани с микро историите на самите герои. Съответно стояха като "кръпки" в цялото действие. Не бяха и особено задълбочено описани, защото от една страна щяха още повече да увеличат чудовищния обем на книгата, а от друга - като не си обвързал добре героите си с историческите събития, нямаш и извинение да задълбаеш в тях. Така, ако читателят не е добре запознат с някои от събитията, няма и да му стане особено ясно за какво иде реч. Вижда се, че Остър сериозно се е стремил това да е гранде опуса на кариерата му, но за мен не се е получило.

Иначе стилът му на писане е прекрасен, имаше някои интересни случки, краят също ми допадна. 3 звезди в ГР от мен.