Категория „Недочетени“

“Пътеводител на галактически стопаджия”, много харесвана книга, ама никак не е моя. Изчетох стотина страници и се отказах.
“Момичето, което бях” и “Кралицата от Юга” също.
Аз рядко зарязвам книга, мъча се да дочера почти всичко.

Преди години бях на вампирска вълна и си взех Вампирът Виторио на Анн Райс. Упорито се опитвах да я прочета 4 пъти, на петия ритуално я изхвърлих дочетена до средата.
С риск да ме наплюят - Властелинът на пръстените. Спор няма, Толкин е невероятен в измислянето на свят, език, герои. Монументален труд е това, но е толкова бавно и скучно написан, че докато стигнеш до момент, в който се случва нещо, си прочел половин книга и вече не помниш какво е било преди това.

Първата и единствена недочетена книга - "Майсторът и Маргарита". Не можах. За изпит ми трябваше и два пъти я прескачах. Не е за мен.

„Небостъргач”, антиутопия. Много добре започна, хубава идея, но кофти реализация...

Забравих да напиша книгата, заради която ми хрумна идеята за темата - "Гласът на острието" - Джо Абъркромби.  Просто не беше за мен. Не можах да схвана идеята, много разхвърляна ми дойде. Скоро няма да припаря до подобни книги.

"Страх от летене" - Ерика Джонг. Не само не мога да я дочета, но и не искам. Безкрайно безинтересно ми беше да изчета 2/3, но ми я препоръчаха като класика и се борих ли, борих …

Последната недочетена и на мен е "Властелинът на пръстените". Не е за мен това, а уж има елфи и джуждета които харесвам. А преди нея е на Тери Брукс "Мечът на Шанара". Там ми се доближаваше прекалено много до Властелина...

“Лолита”, определено не е моята книга. Не мисля, че изобщо някога ще я дочета.

Дзен и нещо там за мотоциклета беше )))
Голяма мъка падна ....

Малкият принц, това е книгата която се опитах да чета няколко пъти. Не ми харесва, не е моята, голяма мъка. Обичам да чета книги, но тази няма да успея да довърша. Знам че има много почитатели , но аз не съм сред тях.

Интересна тема.
Ще се запиша с една книга, която повечето май я харесвате. Дали не я нацелих в какъв момент да я прочета, дали не е моята книга... Не знам. Става дума за "Любов" на Елиф Шафак. Голяма мъка, но минах средата и окончателно я зарязах.

Аз я домъчих докрай “Любов”, но не беше лесно. Чела съм и “Черно мляко” от авторката, но след любов все я заобикалям, а имам още няколко нейни заредени на четеца, кога ще се престраша да ги започна - не знам.

Само “Любов” е такава мъка. Другите й книги се четат бързо и лесно.

"Физика на тъгата" - Георги Господинов
Прочетох около 1/3 и не ме грабна. Уж  доста хвалена книга, но не можах да се напъна да я дочета.

И аз така се измъчих с „Любов”, но „Трите дъщери на Ева” ме накара да преоткрия авторката.

Като собствен неуспех считам „Триумфалната арка”, а съм изяла всичко с кориците от Ремарк. И периодично се опитвам да я прочета, и я оставям

Малкият принц ме заплени на плоча като дете.
Триумфалната арка не беше ли за автомобилния състезател? Четох я след смъртта на Сена, доста ми повлия.
Някои книги оцених едва на втори прочит след години. Явно има значение кое на каква възраст и в какъв момент четем.

Не, това е "Живот назаем". "Триумфалната арка" разказва за живота на един немски лекар в Париж, без документи и самоличност.

Вярно, благодаря. Отдавна четох Ремарк и съм ги объркала.

18 % сиво на З. Карабашлиев
Подмененият на Брена Йованоф
Историята за последните години от живота на Майкъл Джексън
Синеоко момче на Джоан Харис
Плувецът на Йоаким Зандер
Това е, което се сещам в момента.

"Не питай тази книга "
"Тънкото изкуство да не ти пука"
Може би някога ще ги до чета, може би не.

Знаех си, че ще има друг, който да не е дочел точно тази книга.
Виждах все разни цитати във Facebook от нея и реших да я прочета, но не успях. Изчетох стотина страници и ми се стори страшно скучна.

Аз стигнах до двайсет и някоя страница, но ми се стори много объркана. Нищо не схванах. И с тези прескачания към Библията съвсем ме загуби. Не е за атеист като мен. Въобще Булгаков не е моят автор. И "Кучешко сърце" ми беше тежка и скучна, но поне я прочетох за изпита.

Станахме три. Но сега й дадох втори шанс, пак я започнах.
Другите две са - "Угрюм река" и "Ходене по мъките"

Някои хора нямат никакво въображение:
https://www.facebook.com/groups/kakvochetesh/permalink/2008835259197561/

Не си спомням да имам недочетена книга. Има много, които не съм започнала.

Недочетени книги от мен за миналата година: Атлас изправи рамене /Айн Ранд/; Щиглецът /Дона Тарт/; Чистота /Франзен/; Пътят на коприната /Фалконър/; Смъртта на светлината /Мартин/. със сигурност има и още .
Започнах, но не съм завършила още Вакантен пост /Роулинг/,  мисля да я изчета от уважение към авторката. 

Пилето на Уилям Уортън.  Невероятна книга била, но ми е много трудна и се мъча с последните страници месеци вече.

За миналата година
4321 - Остър
Мидея и нейните деца

Любов я прочетох с голяма мъка и си забраних писателката

+1. То в първата една трета нищо не се случваше, освен някакви мъчения в тъмница...

Много харесвах едно време сериала "Дневниците на вампира", но се отказах посредата на втора книга, и то дори и до там стигнах с много мъка. Покъртително слаб стил на писане и липса на идея, всичко можеше да се опише с едно изречение - "Елена е прекрасна, всички мъже я желаят, а всички жени ѝ завиждат..." Може би ако бях на 12-13, щеше да ми хареса повече.

Други мега тъпи фентъзи книги, за които не си струва човек да си дава парите:

- "Гилдията на магьосниците" - Труди Ганаван. Резюмето звучеше обещаващо, стилът не е толкова лош, но сюжетът е безкрайно тъп. Цялото действие на книгата може да се събере в точно една страничка. Героите са плоски и досадни. Общо взето цяла книга се криха и гониха в някакви подземия и нищо не се случи.

- "Ангел с часовников механизъм" - и въобще цялата поредица "Адски устройства" на Касандра Клеър. Много ѝ харесах "Инструментите на смъртните" едно време (с доста забележки към филма и сериала, но книгите си бяха добре написани), но с тази поредица просто ме загуби. Имам чувството, че е написана за пари, а грам сърце и душа няма вложени в сътворяването на героите. Целият този любовен триъгълник за героинята, която е едновременно влюбена в двамата главни мъжки персонажи и не може да си избере, ми е твърде тийнейджърски и банален.

- "Паднали ангели" - Лорън Кейт. Даже не знам откъде да започна. От абсурдността на сюжета или неадекватността на главната героиня. Никога няма да разбера защо филмираха тая глупост. За който си мисли, че "Здрач" беше тъповат, просто не познава *тази* история.
 
Гледам напоследък реклами в книжарниците на някакво фентъзи "Възходът на седемте" на някой си Любомир Кючуков. Като цяло много ми се иска да чета творби на наши автори в жанра - хем ще подкрепям творчеството на нашенците, хем ще са по-евтини самите книги, които не са търпели превод и т.н. Но предвид че последното българско фентъзи, което се напънах да прочета частично се разказваше за някакъв тъмен елф, който е по-дребен от човек и се бие с йети (?) и го побеждава (??), сега съм някак скептична. При първа възможност ще седна в Грийнуич и ще я поразлистя на кафенце, за да се уверя струва ли си парите или не.

Мале,колко са различни хората.А на мен ми е любима.Даже ми се иска пак да си  я  препрочета.

Вече 1 месец не мога прочета "Живот в скалите" . Мъча я, но наистина ми е много трудно. Имах големи очаквания, но нещо не ме грабна. Може и в мен да е проблемът, но след толкова хвалене, очаквах доста повече.

От миналата година мъкна “Зимата на нашите писма” и сигурно ще я дочета, но с големи мъки. Подарък ми е и нямам съвест да я оставя, защото после ще давам отчет дали ми е харесала. 😄
Отдавна не съм се потила така над книга. Последният път беше преди години на “Алхимия на Отмъщението” и “Конспирацията Моцарт”. Също много мъчни четива.

За мен голяма мъка беше "Яж, моли се и обичай" на Е. Гилбърът. Първият път като я започнах, прочетох около 40- 50 стр., но не ме грабна, зарязах я. Почнах я след време пак, но пак същата работа и като че ли със всяка следваща страница все по трудна ставаше за четене и някъде след 100-120 страници я зарязах. Не искам даже да я виждам! Макар, че четох много хубави мнения и отзиви за тази книга, аз не мога да кажа същото.

"Брулени хълмове" - знам, че всички припадат по този роман, безумната класика. Обаче на мен ми беше безкрайно скучна. Напъвах се, напъвах се и накрая (някъде към 50 страници преди края на книгата) просто се предадох.
"Вино от глухарчета"
"Ана Каренина"... а толкова ми се иска да я прочета. Три пъти започвам, но към стотна страница вече съм изморена и я изоставям. Но, някой ден съм сигурна, че ще я прочета
Има и още, но за сега това се сещам

И аз така. Нещо депресията на авторката ми дойде в повече. В един момент ми се стори натоварваща, но мисля в един момент пак да й дам шанс.

Аз се включвам с "Под небето на Тоскана" и другата от поредицата "Красивата Тоскана ". И двете книги нямат никакъв сюжет, а само дълго и отегчително описание на всякакви дреболии. Авторката звучи като високопарен дървен философ. И двете й книги са едно голямо бля-бля-бля.

Като гледам - все по препоръки от форума...

"Любов" е и сред моите недочетени.

Аз по препоръки от форума с огромно желание започнах "Сърца в Атлантида" на Стивън Кинг, но не можах да я изтрая. Също "Елегантността на таралежа" и "Вакантен пост".
"Майсторът и Маргарита" съм я започвала 2 пъти. Май и "Шантарам" няма да мога да дочета.
Зарязах и "Хрониките на Клифтън" на Джефри Арчър на петата книга. Интересни са, но поредица от 7 книги ми дойде твърде дълга и ме отегчи.

О, и за малко да забравя - "Стопанката на Господ".

Аз преди теб - Джоджо Мойс
Къде си, Аляска? - Джон Грийн
Синеоко момче - Джоан Харис
Гняв - Сандра Браун
Лекарство против северния вятър - Даниел Глатауер
Не казвай сбогом - Джулиан Флин
Уличният котарак Боб - Джеймс Боуен
Великолепната жена - Греъм Симсън
Ранима близост - Софи Хана
Стая - Ема Донахю
Вкусът на мечтите - Сара Адисън Алън
Да играеш за пица - Джон Гришъм
Клетка - Стивън Кинг

Сега като ги написах .. голяма колекция съм събрала. Някои може да ги пробвам пак, но други категорично не.

Мдам, сетих се, че първите две и аз съм ги започвала и доста преди стотна страница съм ги оставяла.
А третата я прочетох, защото беше задължителна литература в училище. Но руските автори по принцип, както и турският Орхан Памук, са ми изключително трудни за четене и се научих да ги избягвам.

Интересна тема. Първата недочетена книга в живота ми - "Параграф 22", адски оплетена, а реално няма никакъв смисъл.
 "Деми Монд" - поредица са, първата я прочетох, на втората се отказах по средата.
Поредицата на Л. М. Бюджолд за колония Бета (всяка книга си е с отделно име) - първата ми беше много интересна, нататък става боза с всяка следваща

Знам какво не бих чела и не го започвам въобще. Фентъзи,
например. Почна ли нещо, се опитвам, макар и насила, да прочета. Но двата ми неуспеха са "Мъртвите сибирски полета" и "Галактическия стопаджия". Последната я носех със себе си при едно пътуване в чужбина. С мисъл, че и по летищата и там, като няма друго, ще я изчета. Да, ама не.

Мъртвите сибирски полета ,аз успях да я прочета, след като преди това в читанка четох големи хвалебствия за нея. Изобщо не ми хареса, някак написана елементарно,като от дете,послв намерих още една книга на автора, но и тя не ми хареса и я зарязах и нея.

Именно стилът и ме отказа. Вярно, че е писана преди около 100 години, ама не е това причината. И други толкова стари книги съм чела.

Моята единствена недочетена книга е "Яж, моли се и обичай". Както и при другите направо ми доскучава и отегчава. Италия не мога да премина. Три пъти я почвах и оставях, казах си че сигурно в оигинал ще е по-добре. Нищо подобно, пак боза. Обожавам Джулия Робъртс, но и филма не ми хареса.

Смисълът, Людмила Филипова. Голяма хвалба, голям успех имала книгата. Мен тази книга ме отказа от авторката изобщо. Голяма скука. Твърде много детайли, обяснения, авторката малко е забравила, че не е на изпит по физика, а пише книга.

Уж не оставям книги, но сега като се замисля изникнаха няколко:
- Сто години самота
- Аутопсия на една любов
- Щиглецът
- Малкият приятел

Снощи започнах "Андалуският приятел" - Александер Сьодерберг. Едва прочетох 40 страници. Днес ще направя още един опит, но мисля, че директно ще влезе в категория "Недочетени". Скоро зарязах и "Остани" - Харлан Коубън. Единствената негова книга, която съм харесала, е "Гората", смятам повече да не си го причинявам.

“Любов” на Елиф Шафак - дочетох я, но структурата на книгата ми досади жестоко.

Триумфът на кучките на Венета Райкова, на всяко изречение Костов, Костов и накрая толкова посредствен финал, сигурно месец я четох. Между другото много се чудех на Любов, но след толкова негативни мнения, започвам да се разубеждавам. Някакви отзиви за Копелето от Истанбул пак на Шафак?

Аз съм чела само „Чест” на Шафак и наистина мислех следващата да е „Любов”, но ме разубедихте

“Копелето на Истанбул” се чете лесно.

Имам само две книги за сега, които започнах, четох до някъде и ми е безинтересно да продължа:
- "Чаената роза"
- "Елегантността на таралежа"

"Копелето на Истанбул" и "Дворецът на бълхите" се четат наистина леко, също така и "Майсторът на куполи", тя пък е като приказка от 1001 нощ.

И да не е спам, няма да довърша "Процесът" на Кафка. Е няма такава мудна книга. Нещо не можах да вникна.
И прехналената "Любов".

Аз съм чела "Любов" и остави дълбока след в мен! Много добра книга! В категория " чакащи за прочит" имам " Копелето на Истанбул" и " Огледалата на града". Чувала съм, че "Черно мляко" била добра. Това са все книги на Шафак.

Здраейте! Надявам се приемате нови попълнения. Обичам да чета, старая се да го правя в малкото свободно време, което си открадна.
Последната ми останала недочетена книга беше “Живот назаем” на Ремарк. Много добре тръгна, но в един момент след средата ме изгуби. Щом прекара 2 седмици без желание от моя страна да я отворя, значи няма шанс с мен.
Иначе “Любов” и “Да убиеш присмехулник” са другите две, с които съм се опитвала да се спогодя неведнъж. Е, отказах се на третия опит. Не са моите книги явно.

+1 за присмехулника

"Ваканционен пост" Дж. Роулинг, нещо не ме грабна в началото и я оставих, след това не се върнах към нея.
"Малкият приятел" Д. Тарт, започнала съм я януари, 2018та и не знам дали ще я довърша. Все пак искам да знам какво става на края и дали изобщо нещо става в тази книга.

Последно недочетох "Зимна приказка в Ню Йорк", а сега май ще добавя към нея и "Елегантността на таралежа".

"Гоблин  " на  Джош  Малерман
 ,прочетох почти три от разказите му и не можех да я довърша .

ах, колко го търкалях ‘....таралежът’

Аз не се погодих  с Миа Шеридън. И двете и издадени книги стоят на половина.

Първата непрочетена книга в живота ми - “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. Все още имам голямо желание да я прочета, въпреки че първите ми опити датират отпреди 15тина години и на няколко пъти я започвам, но все не ме грабва. Като че ли си чака подходящия момент и състояние на духа. Дълго време упорствах да дочитам всяка книга, но последните години имам толкова малко време за четене и толкова чакащи книги, че вече по-лесно се отказвам като видя, че не се получава. Писледната ми непрочетена книга е “Урания” на Блага Димитрова. Прочела и препрочела съм цялата й проза, обожавам стилът й на писане и много се учидих преди няколко месеца като попаднах на тази книга, за която не бях чувала. Започнах я с голямо вълнение, но не можах да я дочета. Останалите й романи съм чела преди години и сега не мога да преценя дали аз съм отвикнала да я чета, дали романите й са ми харесвали към тогавашния момент или просто този е най-слабият от всички.

Рядко се случва да не дочета книга, но "Тъмно, почти нощ" я захващам два пъти и хич не ми върви. Мъча се, упорствам и не, та не. Едно мудно ми тръгва, не ми хваща хич вниманието..Оставих я да си хваща прах

Аз поне праха си спестявам. Трия от киндъла и зареждам следващата. Това е една от причините да избягвам да си купувам хартиени книги, не съм сигурна, дали ще ми харесат.

Купих си четец преди няколко години, но не е същото. Няма го усещането да си прелистя страницата, да докосвам хартията, миризмата на книга...А и аз си колекционирам книги, имам мечта да имам огромна библиотека, която да е от пода, до тавана, с подвижна стълбичка

Тери Пратчет. Прочетох около 1/3 от "Волният народец" и се отказвам.
Задължително ще му дам следващ шанс в близките месеци.

Много обичам да си мириша хартиените книги. Правя го от дете. Имам голяма библиотека, която ще става още по-голяма. Нямам стълбичка, но понякога се налага да стъпя на табуретка

И на мен ми харесва да държа книга, но само да я прелиствам и разглеждам. Когато чета предпочитам удобството на четеца, не тежи, и буквите са, каквито си избера. Предимства има още много, няма смисъл да ги изброявам тук, споменах го само заради това, че не трупам книги, които не са ми харесали и бързо се освобождавам от онези, които няма да дочета. То и прочетените изтривам, не чета втори път една книга.

И аз не мога да се разбера с Пратчет, а бих искала. Само "Автентичната котка" дочетох, но тя е по-различна и много тъничка.
Иначе и аз съм с четец, много бързо преодолях разликите и не го заменям за нищо- удобствата са твърде много.

Източна Индия. От лятото е-мразя да оставям книги, но се предадох.Помислих,че може би защото е на хартиен вариант, понеже предпочитам четеца, свалих я на четеца ,но до там.Другата е "Проницателят"-блудкава и граничеща с наивност.

В началото на годината си поставих цел - да не оставям повече недочетени книги, но уви... За втори път започнах "Майските рози" на Дот Хъчисън. Не върви и не върви.
Първата книга от поредицата "Градината на пеперудите" ми беше харесала много. Не беше нещо, което да те държи в напрежение, но определено събуждаше любопитство за финала на историята.
Тази книга обаче ми върви зверски мудно и съм я оставила за момента. Ще опитам (трети път - за късмет) да я продължа по-нататък.

"Шахматните фигури" - Питър Мей. Слаба и отегчителна книга. Всъщност успях да я добутам до края, като прелистих последните стотина страници. И първите две от трилогията не ми бяха особено интересни, но все пак ги прочетох.

Спасителят в ръжта. Не знам защо се мъча вече няколко глави с нея, може би искам да разбера по какво толкова се прехласват всички, уви не мога. Досадна ми е, стилът на писане ми е неприятен и няма сюжетна линия, която да ме задържи. Хаотична някак книга.

Повелителят на мухите също нямам желание да мъча повече.

Богът на дребните неща - Арундати Рой...наистина се опитах...

Ако ти знаеше
Изворът
Да четеш Лолита в Техеран
Домът на слънцата
За любовта и сянката

"4321" - Пол Остър. В началото тръгна много добре и бях убедена, че ще ми хареса. Но колкото повече напредвах, толкова по-досадна ставаше. По принцип гледам, ако съм стигнала до половината на някоя книга, да я довърша, но тази ме измори толкова много, че нямам никакво желание да прочета дори и ред повече.

При мен се получи същото с "Пръстът, който те сочи" на Йън Пиърс. Започна много увлекателно и бях сигурна, че ще ми хареса. През втората част, когато разказвачът се смени, запецнах и ми стана скучно. Отделно ми се затваряха очите само след 2-3 прочетени страници. Изоставих я.

Моята недочетена книга е Параграф 22 - Джоузеф Хелър. Много отегчителна книга, поне за мен.

Пратчет
Поредицата на Катрин Арден, а очаквах да ми хареса
Няма нищо по-хубаво от лошото време
И други има...яд ме е, защото обикновено успявам да преценя дали нещо ще ми допадне или не
Например Любов не си и помислям да я чета

"Макара със син конец" на Ан Тейлър. Подведох се по рецензиите на КОлибри из нета, много ме заинтригува. Дадох 20лв за нея. Минах повече от средата и все нищо не става, все още се описват героите...Скоро ще свърши и така и не разбрах за какво се разправя в тая книга. Гледам сега по 5 лв са я пуснали. Разочаровах се.

За втори път започвам "Нежна е нощта", дано най-накрая я довърша, но ако успея ще е само от инат. Не разбирам какво толкова й харесват на тази книга, лак след нея тотално ще се откажа да опитам с друга книга на Фицджералд.

Бях забравила за тази тема. Съвсем наскоро зарязах една много хвалена доскоро книга и от която имах големи очаквания - "Мидълсекс" - Джефри Юдженидис. Не можах да свикна с отнесените разкази.

Аз пък наскоро зарязах „Дългата разходка” на Стивън Кинг. С такъв кеф я купих, такива очаквания... Подведох се по невероятните коментари из целия интернет, а хич не ми хареса. И въобще не съм очаквала някакъв хорър или нещо подобно. Направо даже се почувствах някак тъпа, щото не ми хареса този „шедьовър”... Щели филм да правят по книгата, ще го изгледам с интерес.

Същата работа с Бьорнстад при мен.

Бьорнстад го почнах втори път и чудо! Настоях си сама да подмина първите 100 страници и после ми стана интересно, толкова че да прочета и втората..

Значи следващият път направо от 101-ва страница да го почвам.

Задължително ли е първо да се прочете "Бьорнстад"? Подариха ми "Ние срещу всички" и все я отлагам, защото съм чувала, че двете книги са свързани и не могат да се четат отделно?

Ами да, просто историята прелива от едната книга в другата..

За мен ревютата на някоя книга не са критерий дали на мен ще ми хареса. Тук във форума се хвалят доста любовни романи, които за мен са пълна боза... Много съвременни автори с подобни детински наивни романи... Цели поредици, в които няма никакво действие и сюжет. Просто се чудя как се четат и харесват тези книги... А авторите им стават милионери за едното нищо...

Така е по принцип. Но като харесаш резюмето и прочетеш само яки коментари, как да не си я купиш. А то, трагедия.

Аз пък точно покрай форума съм разбрала, че предпочитанията за книги са много различни. Дори аз самата преди четях различни книги или по-скоро пропусках някои жанрове, които сега много харесвам.  И пак благодарение на форума се престраших и не съжалявам, че съм открила толкова много автори. Но понякога се случва да не ми допадат и ги зарязвам без да се замисля. Бакман например след Уве не искам да го погледна, но не се чудя другите защо го четат.

И за мен. Това е една от изоставените или по-скоро прелиствани през страница книги.


Да, често вкусовете се различават, но си има и модни увлечения сред четящите.

Купих си с голямо желание “Ние удавниците”. Четох страхотни ревюта, препоръчаха ми я хора, чието мнение за книги уважавам, а и те са запознати с моите предпочитания... Е не и не, не ми върви и това е. Вече 360 стр. се мъча, или не съм в подходящ момент за нея, или съм със супер очаквания. Ще я помъча още малко, дано ме грабне ...

Поздравления за ината, 360 страници и не се отказваш

А тя колко страници е? Уникално търпение имате за цели 360 стр.

836 страници е "Ние, удавниците".

Преди години изчетох по-известните книги на Томас Харди. И "Кметът от Кастърбридж"  и "Тес от рода.." и "Далеч от безумната тълпа". Харесаха ми. Започнах да чета "Две сини очи"-първия му роман. Мъка. Няма да я дочета.

Тропик на Рака - Хенри Милър. Харесах "Спокойни дни в Клиши", но тропика ми дойде твърде перверзен.

"Лолита" на Набоков. Не ми хареса описанието, което беше дадено на една от страниците и спрях да я чета. Началото беше толкова романтично, но след това не ми допадна.

Набоков ми вървеше трудно - и "Лолита" и "Защитата Лужин" и други, но ги прочетох с учебна цел. Не, че съм учила литература - доста далече съм от нея. За себе си мисля, че поне едно произведение от някои световни писатели трябва да прочета, за да зная за какво става дума.
Но понякога не успявам. "Пътеводител на Галактическия стопаджия" не успях.

Този "Пътеводител..." не съм го чела, но единият ми лектор казва, че му е любимата книга, а той е адски умен, но лееекинко издухан според  мен Ta все си мисля, че сигурно не е за всеки тази книга, сигурно няма и да се пробвам да я чета

Не зная вие как мислите, но според мен много зависи от преводача. Решила съм да гледам преводачите на книгите, които ме карат да ги оставя. Заинатих се да дочета "Две сини очи", то вярно че е писана отдавна и стилът е такъв, но преводачката не е вложила никакво майсторство, дори да избере подходящ синоним, а не да използва първото значение
на думата,за което се сети. Сега всеки, който знае, или мисли че знае език, превежда. Ама то се иска майсторство.
Извинявам се за отклонението от темата.

Съгласна! Има една преводачка, много куц превод на последната книга дето оставих, направо неприятна за четене и то съм сигурна, че с друг превод нямаше да е такава мъка. Купих наскоро една книга от промоциите, почнах я, викам си нещо не е наред, мъка, та мъка, гледам... същата преводачка

Тази, която ме мъчи, се казва Ваня Томова.

Елена Павлова е моята.

Ще си я запиша в черния списък. Два пъти прочетох едно усукано изречение, докато схвана смисъла. Няма ги Кръстан Дянков, Сидер Флорин, Тодор Вълчев.

Честно казано не ги помня преводачите, въпреки че те заслужават адмирации, стига да са си свършили добре работата. Последната книга, която дочетох до края "Други песни", е обърнах внимание кой е преводача - Силвия Борисова. Евала и правя на жената! Страхотен превод на адски сложно написан текст. А очевидно някои не могат да се справят дори с елементарен превод...

"Пътеводителят..." не се чете. Той се учи наизуст Но книгата действително не е за всеки. За да схванеш написаното и да го оцениш по достойнство, IQ над 120 е задължително. Над 140 - силно препоръчително...

По темата:

- "Аз, вещицата" плюс продълженията и - блудкав любовен роман, който авторката се опитва да маскира като фентъзи с малко вещици, вампири и пътуване във времето. Излъгах се да си купя първите две части на хартиен носител. След това цяла зима си разпалвах камината с тях...

- "Скълдъгъри Плезънт" на Дерек Ландри - в началото ти се струва свежо. Но след втората книга от поредицата става ясно, че авторът се е изчерпил и си изсмуква от пръстите още и още повторения на същите ситуации, за да напише поредното продължение.

- Безкрайните бози на Рик Риърдън за различните митологии - гръцка, римска, египетска... Един и същ сюжет, една и съща фабула, само мястото на действие и имената на героите се променят...

- "Гоблин" и "Къщата на езерното дъно" на Джош Малерман - човекът си пи-и-и-ише бавно и напоително... В рамките на стотина страници някой отива примерно от къщи до езерото, намиращо се на 2-3 километра от дома му и се връща обратно... В сравнение с него романите на Джеймс Фенимор Купър изглеждат като сюжет за екшън

- "Черепът, короната и чашата" на Кирил Бенедиктов - ако съществува роман, създаден само и единствено от клишета, нанизани едно след друго - това е въпросното произведение.

- Цикълът за "Тайния град" на Вадим Панов след 20-та част. За отбелязване е, че в началото започва като едно от най-оригиналните фентъзи произведения, може би на едно ниво с "Патрулите" на Лукяненко. До около 10-12 книга поредицата е великолепна! След което обаче въображението на автора се поизчерпва, ситуациите започват да се повтарят, въпреки че до около 20-та част са поносими... Накрая се стига до там, че Вадим Панов обявява конкурси за романи на млади писатели, развиващи се в създадения от него свят, подбира най-сполучливите и ги издава като съвместно произведение на двамата автори. Естествено, качеството няма нищо общо с първите части.

- "Примигване на екрана" на Тери Пратчет. Разбира се, като всичко, написано от сър Тери Пратчет, книгата е брилянтна. За съжаление преводът е дори не точно осакатяване, по-скоро е гавра с автора и читателя. Виновникът за което е Светлана Комогорова - застаряваща алкохоличка с английска гимназия и руска филология, очевидно страдаща от социална депривация като следствие на зависимостта си и опитваща се да я компенсира с отчаяни, неудачни опити за оригиналничене в преводите си.

Вие само фентъзи ли четете?

Рик Риърдън е за деца. Моето го чете в 3 - 4 клас и си му беше интересно. В шести клас нямаше да му е.

Миналото лято покрай дъщеря ми изчетох на един дъх поредицата на Рик Риърдън.

Не, разбира се. Тери Пратчет е смес от равни части фентъзи и философия. А при Дъглас Адамс бих казал, че философията преобладава

Както казва Том Робинз: "Никога не е късно човек да има щастливо детство"

Четенето на книгите на Тери ( вечна му памет!) в превод на български трябва да се забрани със закон. Има(ше) само един добър преводач ДеЦървул, когото хвалеха, аз не съм го чела, всичко друго е неуспешни слаби комерсиални опити. И не (само) защото преводачите са слаби, просто Тери е непреводим.

Здравейте! Много се радвам, че попаднах на тази тема.
Книгата която започнах миналото лято и с много усилия на волята прочетох преди няколко дни беше: "Тънкото изкуство да не ти пука"
Няма такава скучнотия и плиткост. Аз и не очаквах нещо гениално, но просто тази книга е пълна загуба на време за мен. Не обичам да оставям недочетени книги, но тази спокойно можеше да си остане такава и нищо нямаше да изгубя.

И за мен това е една от малкото книги, които не можахжда дочета.
Другата е "Сексът и градът"

"Къщата на фуриите"
Почнах я, но нещо не ме грабна..

За първи път чувам, че има книга Сексът и градът, нищо че съм изгледала сериала и филмите N-на брой пъти Хубаво е да научиш нещо ново

https://chitanka.info/text/36382-seksyt-i-gradyt

Заповядай, ако представлява интерес за теб

Аз пък "Любов" я четох 3 пъти, много ми хареса. Трудна за мен беше "Яж, моли се и обичай"

4 блондинки -  Кандис Бушнел
Огледално докосване - д-р Джоел Салинас

Не мога да си позволя да не прочета някоя книга,но беше голяма мъка да ги довърша.

Много искам да я прочета. Сигурно я няма в електронен вариант?

Властелинът на пръстените
Всичко, което съм зачитала на Харуки Мураками
Всичко, което съм зачитала на Памук
Игра на стъклени перли

Ще допълвам

Аз използвам Мураками в спешен случай. Тогава когато захващам нещо и не ми се получава. От половин година захващам книга и не мога да я дочета. Е, онзи ден си купик една на японеца. Свят широк