Хората тук са една шепа, всички се познаваме и знаем. Клюката, фалшивата моралност и плюенето са ежедневие и класика. Излизаш да свършиш нещо или просто да пиеш кафе или дори на разходка в парка, виждаш погледите им, шушненето. За хората в малко градче, да бъдеш разделена от мъжа си ( без значение от причината), значи, че си прокажена, виновна на 100%. Дори собствените ти познати леят помия зад гърба ти, важно им е да си натикан и да ти е зле....
Имам чувството, че живея в затворено общество от 18 век. Задушавам се, давам си сметка, че донякъде всички те са си постигнали целта, не излизам често, не желая никой да ме вижда. Писна ми да ме одумват с една и съща история от 3 години, а именно, че съм се разделила с мъжа ми.
За момента не мога да ида в по-голям град. А вие как се справяте с тази помии в по-малките градчета, в по- големите ясно, излизаш никой не те познава и никой не го интересуваш. Но в малкия град или село е различно, тягосно, осъдително и всичко се преживява два пъти по-трудно.
Вие как го преодолявате или как се справяте ?