Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн
- Публикувана: 20 ян. 2019, 22:20 ч.
- Последно мнение: 20 март 2019, 00:13 ч.
# 1 440
9 март 2019, 22:35 ч.
Nikola Tesla, чудесен пост както винаги. Много съм съгласна с размишленията ти и аз също като теб реагирам с каква лека ръка се защитават шамарите и се аргументира тяхната необходимост. По-сериозното насилие наистина започва от шамара, който като че мнозина тук са приели за норма и нещо съвсем в реда на нещата. Това унизително отношение към друго човешко същество, се орпавдава и защитава. Абсурдно е! Изкушавам се да попитам и аз колцина от пишещите тук с ръка на сърцето могат да кажат, че нямат нищо против някой да им зашлеви шамар, да ги плясне по дупето и да им дръпне ухото, когато направят нещо лошо. И колцина от пишещите тук биха предпочели да им се обясни човешки с думи прости къде са сгрешили като алтернатива. Ако самите те не приемат да ги шамаросват и да им дърпат ушите за наказание, дисциплиниращо и за лека корекция, то защо приемат други да го правят и да се прави върху деца? Също ако самите те приемат за себе си, това не е ли симптом, че са приели насилието върху тях за нещо нормално? И не, никъде не се споменава отнемане на дете за плясване по дупе. Отнемане на дете е крайна мярка, която упорито и многократно се представя като първа мярка и удобно се прескачат другите. Пишем за слепи очи и говорим на глухи уши.
Виж целия пост
# 1 441
9 март 2019, 22:47 ч.
Fenris, аз веднага ти отговарям, че ако питаш мен, с ръка на сърцето мога да кажа, че предпочитам да ми се обяснява с човешки думи прости къде съм сгрешила без никой да ми налага никакви санкции и дисциплинарни мерки. За жалост, системата не работи така. Държавата/общината/началникът ми - изобщо всички в йерархията - ми казват веднъж /евентуално/ и при провинение започват здраво да ме санкционират - колкото и да ми е унизително да плащам глоби или да търпя наказания, именно така ме пляскат през ръцете, за да ми покажат къде греша, при по-тежки случаи ме зашлевяват с по-здрава глоба, а при рецидив вероятно ще ме пратят в затвора/ще ме уволнят и прочее.
Засега това са начините да ме вкарат в правия път - благата дума е само първата стъпка, и обикновено се разчита сама да съм я намерила.
Както и ти самата каза за лошите родители - първо им обясняват, после санкции, накрая съд. С тези наказателни дисциплинарни мерки се учим на добро поведение и на съобразяване с нормите като възрастни. Уви, не с обяснения.
И крайните дисциплинарни мерки /затвор, уволнение/ може да имат доста по-сериозни последствия върху живота ми от крайната дисциплинарна мярка шамар, която майка ми се е въздържала да използва след многократни обяснения, и така съм си израснала една назачитаща норми и авторитети хаймана.
Виж целия пост
Изкушавам се да попитам и аз колцина от пишещите тук с ръка на сърцето могат да кажат, че нямат нищо против някой да им зашлеви шамар, да ги плясне по дупето и да им дръпне ухото, когато направят нещо лошо. И колцина от пишещите тук биха предпочели да им се обясни човешки с думи прости къде са сгрешили като алтернатива.
Fenris, аз веднага ти отговарям, че ако питаш мен, с ръка на сърцето мога да кажа, че предпочитам да ми се обяснява с човешки думи прости къде съм сгрешила без никой да ми налага никакви санкции и дисциплинарни мерки. За жалост, системата не работи така. Държавата/общината/началникът ми - изобщо всички в йерархията - ми казват веднъж /евентуално/ и при провинение започват здраво да ме санкционират - колкото и да ми е унизително да плащам глоби или да търпя наказания, именно така ме пляскат през ръцете, за да ми покажат къде греша, при по-тежки случаи ме зашлевяват с по-здрава глоба, а при рецидив вероятно ще ме пратят в затвора/ще ме уволнят и прочее.
Засега това са начините да ме вкарат в правия път - благата дума е само първата стъпка, и обикновено се разчита сама да съм я намерила.
Както и ти самата каза за лошите родители - първо им обясняват, после санкции, накрая съд. С тези наказателни дисциплинарни мерки се учим на добро поведение и на съобразяване с нормите като възрастни. Уви, не с обяснения.
И крайните дисциплинарни мерки /затвор, уволнение/ може да имат доста по-сериозни последствия върху живота ми от крайната дисциплинарна мярка шамар, която майка ми се е въздържала да използва след многократни обяснения, и така съм си израснала една назачитаща норми и авторитети хаймана.
# 1 442
9 март 2019, 23:10 ч.
Fenris, аз веднага ти отговарям, че ако питаш мен, с ръка на сърцето мога да кажа, че предпочитам да ми се обяснява с човешки думи прости къде съм сгрешила без никой да ми налага никакви санкции и дисциплинарни мерки. За жалост, системата не работи така. Държавата/общината/началникът ми - изобщо всички в йерархията - ми казват веднъж /евентуално/ и при провинение започват здраво да ме санкционират - колкото и да ми е унизително да плащам глоби или да търпя наказания, именно така ме пляскат през ръцете, за да ми покажат къде греша, при по-тежки случаи ме зашлевяват с по-здрава глоба, а при рецидив вероятно ще ме пратят в затвора/ще ме уволнят и прочее.
Засега това са начините да ме вкарат в правия път - благата дума е само първата стъпка, и обикновено се разчита сама да съм я намерила.
Както и ти самата каза за лошите родители - първо им обясняват, после санкции, накрая съд. С тези наказателни дисциплинарни мерки се учим на добро поведение и на съобразяване с нормите като възрастни. Уви, не с обяснения.
И крайните дисциплинарни мерки /затвор, уволнение/ може да имат доста по-сериозни последствия върху живота ми от крайната дисциплинарна мярка шамар, която майка ми се е въздържала да използва след многократни обяснения, и така съм си израснала една назачитаща норми и авторитети хаймана.
И все пак шефовете ти не ти бият шамари, корективни плесници по дупето и дисциплиниращи дърпания на уши, нали? И не би приела да го правят, нали? Може с благи думи, може с отнемане на привилегии, както писах по-рано в темата. За теб глоба и уволнение в краен случай, за детето - време пред телевизора или на компютъра (няма как да ги уволним децата, наша отговорност са до 18г). Но не физическо наказание. Отнемането на привилегия е много по-хуманно наказание, отколкото да ти посегнат физически или да те наругаят каруцарски. Налагането на глоба, удържането от заплата и т.н. също могат да се разглеждат като отнемане на привилегия, но когато шефът ти те наругае и обиди с разни епитети или ти зашлеви дисциплиниращ шамар, тогава можем да сравним с аналогичното отношение към децата. Понеже Никола Тесла спомена полицията в предния си пост, та се сетих за друга аналогия. Когато полицията те арестува, кое предпочиташ - глоба и човешко отношение в ареста, или шамар, дърпане на ухо и една камара обидни думи? Абсолютно същото е - не приемаме подобно отношение към себе си, не трябва да го приемаме и към децата ни.
За справка - отнемането на привилегии се използваше с моите деца с чудесен ефект като по-строга мярка от обясняването с човешки думи. За по-леките провинения е стигало да обясня с думи, но за по-''тежките'' съм рязала от времето пред телевизора и компютрите. Единият ми син особено беше много заинтересован от компютри и програмиране още от малък, та за него беше края на света да му взема компютъра за вечерта и провинението не се повтаряше. Имахме ясни правила вкъщи още от началото, които често бяха нарушавани в тийн годините, но никога не ми е и хрумвало да им посегна с ръка или да ги обидя с някой епитет. Знаеха, че ако така, то така, наясно бяха с последствията и от малки се научиха да са отговорни, защото знаеха, че всяко действие има последствие.
Виж целия пост
Изкушавам се да попитам и аз колцина от пишещите тук с ръка на сърцето могат да кажат, че нямат нищо против някой да им зашлеви шамар, да ги плясне по дупето и да им дръпне ухото, когато направят нещо лошо. И колцина от пишещите тук биха предпочели да им се обясни човешки с думи прости къде са сгрешили като алтернатива.
Fenris, аз веднага ти отговарям, че ако питаш мен, с ръка на сърцето мога да кажа, че предпочитам да ми се обяснява с човешки думи прости къде съм сгрешила без никой да ми налага никакви санкции и дисциплинарни мерки. За жалост, системата не работи така. Държавата/общината/началникът ми - изобщо всички в йерархията - ми казват веднъж /евентуално/ и при провинение започват здраво да ме санкционират - колкото и да ми е унизително да плащам глоби или да търпя наказания, именно така ме пляскат през ръцете, за да ми покажат къде греша, при по-тежки случаи ме зашлевяват с по-здрава глоба, а при рецидив вероятно ще ме пратят в затвора/ще ме уволнят и прочее.
Засега това са начините да ме вкарат в правия път - благата дума е само първата стъпка, и обикновено се разчита сама да съм я намерила.
Както и ти самата каза за лошите родители - първо им обясняват, после санкции, накрая съд. С тези наказателни дисциплинарни мерки се учим на добро поведение и на съобразяване с нормите като възрастни. Уви, не с обяснения.
И крайните дисциплинарни мерки /затвор, уволнение/ може да имат доста по-сериозни последствия върху живота ми от крайната дисциплинарна мярка шамар, която майка ми се е въздържала да използва след многократни обяснения, и така съм си израснала една назачитаща норми и авторитети хаймана.
И все пак шефовете ти не ти бият шамари, корективни плесници по дупето и дисциплиниращи дърпания на уши, нали? И не би приела да го правят, нали? Може с благи думи, може с отнемане на привилегии, както писах по-рано в темата. За теб глоба и уволнение в краен случай, за детето - време пред телевизора или на компютъра (няма как да ги уволним децата, наша отговорност са до 18г). Но не физическо наказание. Отнемането на привилегия е много по-хуманно наказание, отколкото да ти посегнат физически или да те наругаят каруцарски. Налагането на глоба, удържането от заплата и т.н. също могат да се разглеждат като отнемане на привилегия, но когато шефът ти те наругае и обиди с разни епитети или ти зашлеви дисциплиниращ шамар, тогава можем да сравним с аналогичното отношение към децата. Понеже Никола Тесла спомена полицията в предния си пост, та се сетих за друга аналогия. Когато полицията те арестува, кое предпочиташ - глоба и човешко отношение в ареста, или шамар, дърпане на ухо и една камара обидни думи? Абсолютно същото е - не приемаме подобно отношение към себе си, не трябва да го приемаме и към децата ни.
За справка - отнемането на привилегии се използваше с моите деца с чудесен ефект като по-строга мярка от обясняването с човешки думи. За по-леките провинения е стигало да обясня с думи, но за по-''тежките'' съм рязала от времето пред телевизора и компютрите. Единият ми син особено беше много заинтересован от компютри и програмиране още от малък, та за него беше края на света да му взема компютъра за вечерта и провинението не се повтаряше. Имахме ясни правила вкъщи още от началото, които често бяха нарушавани в тийн годините, но никога не ми е и хрумвало да им посегна с ръка или да ги обидя с някой епитет. Знаеха, че ако така, то така, наясно бяха с последствията и от малки се научиха да са отговорни, защото знаеха, че всяко действие има последствие.
# 1 443
9 март 2019, 23:23 ч.
Не знам, Fenris, според една история на педагогиката, която пуснах назад, през 19-те век глобата е била приемана от наказваните като далеч по-унизителна от джентълменското наказание бой с пръчки. Защо реши, че е по-хуманно?
И пак - тук не споря за това дали крайната дисциплинарна шамар спрямо детето, чието възпитание е отговорност на родителя, е ефективен. Най-вероятно когато е изключително рядък, има разтърсващ ефект. Възможно е за някои деца да е ефективен, за други изобщо да е противопоказен. Въпросът е, че тази проверена във времето крайна мярка не е престъпление и има своето място като краен вариант в арсенала от възпитателни мерки наред с далеч по-ефективните /тук никой не спори/ и затова далеч по-често употребявани лишения от едно или друго.
И пак - не сравнявай глобата от държавата и удържането от заплатата с отнемане на привилегия - това си е чист болезнен шамар. Заплатата не е привилегия, от която да те лишат. Нито взимането на парите ти под някаква форма е лишаване от привилегия. Отнемане на привилегия е санкцията на началника да ме лиши от паркомястото, което ми е дал като привилегия. Арсеналът е различен - в едни случаи имаш на разположение болезнени материални санкции, в други не разполагаш с тях и трябва да им намериш еквивалент с еднакъв възпитателен резонанс. Между другото, защо мислиш, че немалък контингент от хора, които по една или друга причина свършват в полицията, не биха предпочели един пердах пред заробване с финансова глоба - ако има начин държавата да си я търси, разбира се?
Виж целия пост
Отнемането на привилегия е много по-хуманно наказание, отколкото да ти посегнат физически или да те наругаят каруцарски.
Не знам, Fenris, според една история на педагогиката, която пуснах назад, през 19-те век глобата е била приемана от наказваните като далеч по-унизителна от джентълменското наказание бой с пръчки. Защо реши, че е по-хуманно?
И пак - тук не споря за това дали крайната дисциплинарна шамар спрямо детето, чието възпитание е отговорност на родителя, е ефективен. Най-вероятно когато е изключително рядък, има разтърсващ ефект. Възможно е за някои деца да е ефективен, за други изобщо да е противопоказен. Въпросът е, че тази проверена във времето крайна мярка не е престъпление и има своето място като краен вариант в арсенала от възпитателни мерки наред с далеч по-ефективните /тук никой не спори/ и затова далеч по-често употребявани лишения от едно или друго.
И пак - не сравнявай глобата от държавата и удържането от заплатата с отнемане на привилегия - това си е чист болезнен шамар. Заплатата не е привилегия, от която да те лишат. Нито взимането на парите ти под някаква форма е лишаване от привилегия. Отнемане на привилегия е санкцията на началника да ме лиши от паркомястото, което ми е дал като привилегия. Арсеналът е различен - в едни случаи имаш на разположение болезнени материални санкции, в други не разполагаш с тях и трябва да им намериш еквивалент с еднакъв възпитателен резонанс. Между другото, защо мислиш, че немалък контингент от хора, които по една или друга причина свършват в полицията, не биха предпочели един пердах пред заробване с финансова глоба - ако има начин държавата да си я търси, разбира се?
# 1 444
10 март 2019, 00:37 ч.
Вайпар, явно наистина става дума за различен прочит. Въпросът е кой прочит с каква цел се прави. Ти например не равнопоставяш шамара срещу децата и срещу жената. Аз прекрасно ти разбирам мотивацията и дори мога да се съглася с нея ако направя и аз твоят прочит. Че за разлика от детето за което шамара може да е възпитателен, понеже детето е малко и не разбира някои неща, то жената е възрастен човек и шамар срещу нея никога не може да бъде оправдан а е просто самоцелно физическо посегателство. Донякъде мога да се съглася с тази аргументация. Но ако попиташ анти-джендър движението налагащо псевдо-българските традиции, което е против налагането на толерантност и равнопоставеност на половете, въпреки че те са на твоя страна в този спор, точно те изобщо няма да се съгласят с твоят прочит. За тях има изградени традиционни ценности, според които мъжът е водещата фигура в сем. и шамарът върху нея никога не е самоцелно физическо наказание както ти казваш, а също е с възпитателна цел, както е при децата. Поради тази причина аз не съм съгласен с твоят прочит защото на практика, а не на теория, всеки шамар в очите на раздаващият го, винаги е с възпитателна цел независимо дали е срещу жената или срещу детето. Затова за мен и 2-та са недопустими, но това не значи че и 2-та трябва да се третират еднакво защото наистина съм съгласен че могат да бъдат в различен контекст съгласно твоят прочит. Но и 2-та не трябва да бъдат толерирани защото независимо в какъв контекст са и какви оправдания има, те просто са неправилни. Нали всички сме против шамара с изкл. на една потребителка която е фанатик, и една друга която нито е за нито е против. Когато обаче не си срещу дадено вредно явление, означава че ти го подкрепяш. Няма средно положение. Това е някаква шизофренна позиция като тази "ние искаме държавата да се бори срещу домашното насилие, но искаме да ни се гарантира правото на възпитателен шамар".
Съгласен съм че може да отпадне т.като вече няма нужда от този текст. Но 2-рото ти изречение е нелогично защото то е в духа на ирационализма. Нали махаме "криминализиране на домашното насилие". Щом ирационалният страх продължава да е толкова силен ти как тогава изобщо живееш. Не живееш ли всеки ден в ужас че врагът в твоите очи (институциите, които за теб са най големият враг) (така излиза, не казвам че е така) по всяко време чрез правният "капацитет" на парламента може да приемат всякакви законови изменения за кражби на деца, без изобщо да се пишат и четат разни страт. за това или онова. То затова е ирационален страхът заради самият факт че се пише страт. която се предоставя за о-вено обсъждане, което показва че институционалността не е враг, а целта на институциите е най после да има превенция на проблемите сред децата. Не говоря само за домашното насилие, но и неграмотността, здравната култура, безопасността в у-ще, ограничаване на вредни явления и ред други мерки които са предвидени в страт. Да някои от тях имат нужда от редакция, други да бъдат по тясно насочени към малцинствените групи, 3-ти трябва да се добавят, като това че не са достатъчно силно застъпени потребностите на деца с физически увреждания и т.н.. Да, тези неща трябва да се добавят, редактират и т.н., но не може да продължаваме да стискаме някакви псевдо-български ценности на гърба на жертвите, понеже виждаме конспирации и под леглото и гейове и в гардероба.
Понеже ти не виждаш пропагандата, се водиш от ирационален страх като освен това поставяш неволно и егоистичните си виждания на преден план (егоистични, понеже твоето сем. е нормално и всякакви мерки в тази посока за теб лично напълно разбираемо са излишни, и не ги искаш т. като нямаш такъв проблем). Каквото е егоистичното мнение на всички които казаха за шамарите които преминават в насилие по смисъла на НК (ама те са малцинство, това са изкл., няма да ги коментирам). Т.е. егоистичната позиция: ами те са малцинство, затова не ме интересуват.
Що се касае до проблема с домашното насилие което е проблем, но то е проблем само в тези сем. в които го има, за мнозинството сем. не е проблем (впрочем как държавата да се намеси без да забрани шамара), ти си цитирила сегашният текст на закона според който:
"Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание,........... АКО НЕ Е В НЕГОВ ИНТЕРЕС". (обърни внимание на главните букви). В момента забранено ли е телесното наказание, в някоя наредба, за да се знае че при никакви обстоятелства то не е в негов интерес. Щом водим този разговор очевидно не. Но ако беше забранено то службата за закрила на детето щеше да почне да води беседите с бащата на момичето преди да се стигна до крайният резултат, позововайки се точно на този текст и позововайки се че нещо което е забранено няма как да е в интерес на детето. Пак опираме до въпроса за или против шамарите, и дали шамарите на бащата са в интерес на момичето, понеже чрез тях той е решавал проблемите и с уроците. Но понеже сега телесното наказание не е забранено започва тълкуванието кога шамарите са в интерес на детето и кога не. Нещо което е недопустимо за едно цивилизовано о-во, от което преки жертви са момичето и всички останали случаи.
Няма как да изчезне т.като и в единият случай и в другият, аргументите са едни и същи.
То се вижда от самолет. Абсолютно същите хора правят абсолютно същата пропаганда и то от много време. Ето какво написаха в особеното мнение конституционните съдии които гласуваха против отхвърлянето на конвенцията за защита от домашно насилие.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2018/07/27/32 … za_politicite_ot/
Абсолютно същото със същите аргументи се повтаря отново. Ако и сега не можеш да я видиш хибридната пропаганда, значи че просто не желаеш да е видиш, което си е твое право разбира се. Всеки има право да вярва на каквото си поиска. Ние хубаво тогава защитихме псевдо-българските ценности на шамара, защо обаче сега си защитаваме шамара и за децата. Както са написали конституционните съдии, времето ще бъде съдник.
Виж целия пост
Цитат
Възможно е твоят прочит за домашното насилие да е по-правилен, тогава е логично при приемането на стратегията мярката "криминализиране на домашното насилие" да отпадне, защото вече е факт. Това не отменя безбройните възможности за заложени на стратегическо ниво промени, основани на Закона за закрила на детето.
Съгласен съм че може да отпадне т.като вече няма нужда от този текст. Но 2-рото ти изречение е нелогично защото то е в духа на ирационализма. Нали махаме "криминализиране на домашното насилие". Щом ирационалният страх продължава да е толкова силен ти как тогава изобщо живееш. Не живееш ли всеки ден в ужас че врагът в твоите очи (институциите, които за теб са най големият враг) (така излиза, не казвам че е така) по всяко време чрез правният "капацитет" на парламента може да приемат всякакви законови изменения за кражби на деца, без изобщо да се пишат и четат разни страт. за това или онова. То затова е ирационален страхът заради самият факт че се пише страт. която се предоставя за о-вено обсъждане, което показва че институционалността не е враг, а целта на институциите е най после да има превенция на проблемите сред децата. Не говоря само за домашното насилие, но и неграмотността, здравната култура, безопасността в у-ще, ограничаване на вредни явления и ред други мерки които са предвидени в страт. Да някои от тях имат нужда от редакция, други да бъдат по тясно насочени към малцинствените групи, 3-ти трябва да се добавят, като това че не са достатъчно силно застъпени потребностите на деца с физически увреждания и т.н.. Да, тези неща трябва да се добавят, редактират и т.н., но не може да продължаваме да стискаме някакви псевдо-български ценности на гърба на жертвите, понеже виждаме конспирации и под леглото и гейове и в гардероба.
Понеже ти не виждаш пропагандата, се водиш от ирационален страх като освен това поставяш неволно и егоистичните си виждания на преден план (егоистични, понеже твоето сем. е нормално и всякакви мерки в тази посока за теб лично напълно разбираемо са излишни, и не ги искаш т. като нямаш такъв проблем). Каквото е егоистичното мнение на всички които казаха за шамарите които преминават в насилие по смисъла на НК (ама те са малцинство, това са изкл., няма да ги коментирам). Т.е. егоистичната позиция: ами те са малцинство, затова не ме интересуват.
Що се касае до проблема с домашното насилие което е проблем, но то е проблем само в тези сем. в които го има, за мнозинството сем. не е проблем (впрочем как държавата да се намеси без да забрани шамара), ти си цитирила сегашният текст на закона според който:
"Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание,........... АКО НЕ Е В НЕГОВ ИНТЕРЕС". (обърни внимание на главните букви). В момента забранено ли е телесното наказание, в някоя наредба, за да се знае че при никакви обстоятелства то не е в негов интерес. Щом водим този разговор очевидно не. Но ако беше забранено то службата за закрила на детето щеше да почне да води беседите с бащата на момичето преди да се стигна до крайният резултат, позововайки се точно на този текст и позововайки се че нещо което е забранено няма как да е в интерес на детето. Пак опираме до въпроса за или против шамарите, и дали шамарите на бащата са в интерес на момичето, понеже чрез тях той е решавал проблемите и с уроците. Но понеже сега телесното наказание не е забранено започва тълкуванието кога шамарите са в интерес на детето и кога не. Нещо което е недопустимо за едно цивилизовано о-во, от което преки жертви са момичето и всички останали случаи.
Цитат
И ми омръзна от това равнопоставяне на шамар над детето и над жената.
Цитат
Не знам какво е "хибридна пропаганда", кой я води, с каква цел
То се вижда от самолет. Абсолютно същите хора правят абсолютно същата пропаганда и то от много време. Ето какво написаха в особеното мнение конституционните съдии които гласуваха против отхвърлянето на конвенцията за защита от домашно насилие.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2018/07/27/32 … za_politicite_ot/
Скрит текст:
Общественият дебат по повод ратификацията на Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие се разви като нечестен, манипулативен политически проект за привличане на електорат на фона на показна защита на традиционния морал и националните традиции на българина. Отначало се поддържаше тезата, че Конвенцията е ненужна и излишна, после стана вредна и опасна, защото лансирала идеята за "трети пол". Дори беше предложен референдум, който без всякакво съмнение щеше да премине под знака на разисквания дали предварително обърканият гласоподавател е "за" или "против" хомосексуализма, еднополовите бракове, гей парадите и т.н. Сега всичко приключва с обявяването на конституционна несъвместимост, т.е. хората трябва да са спокойни за своето бъдеще. Според нас обаче това спокойствие може да се окаже измамно и преходно.
Решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. Може би Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие е несъвършена, може би тя няма да бъде онзи ефективен международен инструмент, каквито са очакванията на нейните създатели, но в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за "чиста и свята република". Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство. Във връзка с това отбелязваме само като пример, че още в Резолюцията на Общото събрание на ООН от 10 юни 2000 г. относно действията и инициативите за прилагане на Пекинската декларация и съответната платформа за действие многократно е употребена английската дума "gender", с която днес единствено по съображения за постигане на политическа изгода, но без каквото и да е основание се плаши българското общество. Твърде жалко е, че самоизолирането на България от международната общност, което произтича от решението на Конституционния съд, става, когато бруталната агресия се е превърнала в част от нашето ежедневие в домовете, по улиците, в обществения транспорт, на стадионите, в училищата, в парковете и т.н.
Решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие. Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания. Може би Конвенцията за противодействие и предотвратяване на насилието над жените и домашното насилие е несъвършена, може би тя няма да бъде онзи ефективен международен инструмент, каквито са очакванията на нейните създатели, но в противопоставянето на българските политици и държавни институции има една негативна символика, която определено сочи на отдалечаване от идеала за "чиста и свята република". Можем само да предполагаме какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието като най-тежка форма на унижаване на човешкото достойнство. Във връзка с това отбелязваме само като пример, че още в Резолюцията на Общото събрание на ООН от 10 юни 2000 г. относно действията и инициативите за прилагане на Пекинската декларация и съответната платформа за действие многократно е употребена английската дума "gender", с която днес единствено по съображения за постигане на политическа изгода, но без каквото и да е основание се плаши българското общество. Твърде жалко е, че самоизолирането на България от международната общност, което произтича от решението на Конституционния съд, става, когато бруталната агресия се е превърнала в част от нашето ежедневие в домовете, по улиците, в обществения транспорт, на стадионите, в училищата, в парковете и т.н.
Абсолютно същото със същите аргументи се повтаря отново. Ако и сега не можеш да я видиш хибридната пропаганда, значи че просто не желаеш да е видиш, което си е твое право разбира се. Всеки има право да вярва на каквото си поиска. Ние хубаво тогава защитихме псевдо-българските ценности на шамара, защо обаче сега си защитаваме шамара и за децата. Както са написали конституционните съдии, времето ще бъде съдник.
# 1 445
10 март 2019, 08:52 ч.
Абсолютно съм съгласен с Вас, няма как да не видиш хибридната пропаганда на смешните 8% от анкетата по-горе. Разпъват едни и същи чаршафи с едни и същи "аргументи" отново и отново. Нормален човек едва ли би го правил, финансовия интерес и ослушването за грантове прозират отдалече. Обаче както се вижда от анкетата здравия разум надделява, и то с много, колкото и кресливо да е финансово заинтересованото малцинство. И най-вероятно със стратегията в този й вид ще се получи същото каквото стана и с истанбулската конвенция, ще замине в небитието. И понеже тук постоянно се говори колко си обичаме шамарите, лично аз много харесах звучния шамар на жените конституционни съдии, които единодушно отхвърлиха "защитаващата" ги истанбулска конвенция. Зад тази стратегия стои подобна извратена идеология, а на скачащите да я защитават доброто на децата им е последна грижа, всъщност грантовете за НПО-тата са им важни. Никакво друго разумно обяснение няма защо шамара е изключително голям проблем, а извеждането на деца от семейството (причиняващо много по-голям ужас и за деца, и за родители) се разглежда като "лека корективна мярка". Така де, крайно време е да станем модерни и да признаем, че "близката до семейна среда" и свързаните с нея бизнеси (да, в някои "развити" държави това си е бизнес, и то добре развит и платен) трябва да почне да взима превес над традиционното "семейство", а вездесъщия компетентен, квалифициран и добре платен социален работник може да взима къде, къде по-адекватни решения за децата от техните "прости и некомпетентни" биологични родители.
Виж целия пост
Абсолютно същото със същите аргументи се повтаря отново. Ако и сега не можеш да я видиш хибридната пропаганда, значи че просто не желаеш да е видиш, което си е твое право разбира се. Всеки има право да вярва на каквото си поиска. Ние хубаво тогава защитихме псевдо-българските ценности на шамара, защо обаче сега си защитаваме шамара и за децата. Както са написали конституционните съдии, времето ще бъде съдник.
Абсолютно съм съгласен с Вас, няма как да не видиш хибридната пропаганда на смешните 8% от анкетата по-горе. Разпъват едни и същи чаршафи с едни и същи "аргументи" отново и отново. Нормален човек едва ли би го правил, финансовия интерес и ослушването за грантове прозират отдалече. Обаче както се вижда от анкетата здравия разум надделява, и то с много, колкото и кресливо да е финансово заинтересованото малцинство. И най-вероятно със стратегията в този й вид ще се получи същото каквото стана и с истанбулската конвенция, ще замине в небитието. И понеже тук постоянно се говори колко си обичаме шамарите, лично аз много харесах звучния шамар на жените конституционни съдии, които единодушно отхвърлиха "защитаващата" ги истанбулска конвенция. Зад тази стратегия стои подобна извратена идеология, а на скачащите да я защитават доброто на децата им е последна грижа, всъщност грантовете за НПО-тата са им важни. Никакво друго разумно обяснение няма защо шамара е изключително голям проблем, а извеждането на деца от семейството (причиняващо много по-голям ужас и за деца, и за родители) се разглежда като "лека корективна мярка". Така де, крайно време е да станем модерни и да признаем, че "близката до семейна среда" и свързаните с нея бизнеси (да, в някои "развити" държави това си е бизнес, и то добре развит и платен) трябва да почне да взима превес над традиционното "семейство", а вездесъщия компетентен, квалифициран и добре платен социален работник може да взима къде, къде по-адекватни решения за децата от техните "прости и некомпетентни" биологични родители.
# 1 446
10 март 2019, 12:26 ч.
Не знам защо наричаш ирационален страх подозренията, че страната с най-висок индекс на корупция ще направи така, че даде най-големи възможности за злоупотреби. Лично за мен това е подозрение, което се е оправдавало нееднократно - включително със закони, писани на коляно и на парче, за да оправдаят нещо със задна дата.
Интересът на детето е сложна тема, има си отделен коментар за него към Декларацията за правата на децата. Лично според мен обаче телесното наказание у нас е приравнено към физическо насилие, а не към метод на възпитание и е забранено. Защото в Закона за закрила на детето физическото насилие е определено като "причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето". За да не се хванеш за термина "телесна повреда" - според тълкуване на Върховния съд "лека телесна повреда без разстройство на здравето-чл.130 ал.2 НК има и когато увреденият претърпява само болки и страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателство върху различни части на тялото" - т.е. шамар, плясване. Именно затова трябва да се разграничи допустимият краен метод на възпитание от посегателството - особено в светлината на равнопоставянето на семейната с близката до семейна среда. Малка стъпчица в стратегическите цели - но според мен с мегдан за дългосрочни последствия.
Колкото до пропагандата - разбирам, че приемаш за пропаганда наличието и защитата на мнение. В този смисъл си прав, всички водим пропаганда с цел да защитим мнението си - и аз, и ти.
За демагогския текст в защита на неизяснения термин gender
Виж целия пост
Нали махаме "криминализиране на домашното насилие". Щом ирационалният страх продължава да е толкова силен ти как тогава изобщо живееш.
...
"Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание,........... АКО НЕ Е В НЕГОВ ИНТЕРЕС". (обърни внимание на главните букви). В момента забранено ли е телесното наказание, в някоя наредба, за да се знае че при никакви обстоятелства то не е в негов интерес. Щом водим този разговор очевидно не. Но ако беше забранено то службата за закрила на детето щеше да почне да води беседите с бащата на момичето преди да се стигна до крайният резултат, позововайки се точно на този текст и позововайки се че нещо което е забранено няма как да е в интерес на детето.
То се вижда от самолет. Абсолютно същите хора правят абсолютно същата пропаганда и то от много време.
...
"Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание,........... АКО НЕ Е В НЕГОВ ИНТЕРЕС". (обърни внимание на главните букви). В момента забранено ли е телесното наказание, в някоя наредба, за да се знае че при никакви обстоятелства то не е в негов интерес. Щом водим този разговор очевидно не. Но ако беше забранено то службата за закрила на детето щеше да почне да води беседите с бащата на момичето преди да се стигна до крайният резултат, позововайки се точно на този текст и позововайки се че нещо което е забранено няма как да е в интерес на детето.
Цитат
Не знам какво е "хибридна пропаганда", кой я води, с каква цел
То се вижда от самолет. Абсолютно същите хора правят абсолютно същата пропаганда и то от много време.
Не знам защо наричаш ирационален страх подозренията, че страната с най-висок индекс на корупция ще направи така, че даде най-големи възможности за злоупотреби. Лично за мен това е подозрение, което се е оправдавало нееднократно - включително със закони, писани на коляно и на парче, за да оправдаят нещо със задна дата.
Интересът на детето е сложна тема, има си отделен коментар за него към Декларацията за правата на децата. Лично според мен обаче телесното наказание у нас е приравнено към физическо насилие, а не към метод на възпитание и е забранено. Защото в Закона за закрила на детето физическото насилие е определено като "причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето". За да не се хванеш за термина "телесна повреда" - според тълкуване на Върховния съд "лека телесна повреда без разстройство на здравето-чл.130 ал.2 НК има и когато увреденият претърпява само болки и страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателство върху различни части на тялото" - т.е. шамар, плясване. Именно затова трябва да се разграничи допустимият краен метод на възпитание от посегателството - особено в светлината на равнопоставянето на семейната с близката до семейна среда. Малка стъпчица в стратегическите цели - но според мен с мегдан за дългосрочни последствия.
Колкото до пропагандата - разбирам, че приемаш за пропаганда наличието и защитата на мнение. В този смисъл си прав, всички водим пропаганда с цел да защитим мнението си - и аз, и ти.
За демагогския текст в защита на неизяснения термин gender
Скрит текст:
мога само да кажа, че Резолюцията на ООН от 2000-та почива на дефинициите от Пекинската платформа, в която в специално приложение изрично се уточнява, че терминът "gender" се употребява в обичайния смисъл, в който се е използвал досега / той започва да замества думата "sex" в речника на ООН през 1990-та, а единственото му международно обвързващо определение е в Римския статут, където е определен като "отнасящ се до двата пола - мъжки и женски в контекста на обществото и нищо извън тази дефиниция", докато обвързващата ИК иска за му даде ново определение на "социално обусловени роли", като пътьом въвежда чрез дискриминационната клауза и напълно недефинирания термин "gender identity" - съдиите с особено мнение вероятно са го пропуснали, защото в становището си пишат, че "Юpидичecĸoтo пoнятиe „пoл“ нe мoжe дa имa дpyгo cъдъpжaниe ocвeн coциaлнo.. Toвa e вaлиднo зa вcичĸи cлyчaи нa пpидaвaнe нa пpaвнo знaчeниe нa paзгpaничeниeтo мeждy чoвeшĸитe индивиди пo пoл, вĸлючитeлнo и ĸoгaтo ocнoвният фaĸтop „биoлoгия“ ce cвъpзвa c oбщecтвeнoтo мнeниe, ĸaĸтo ĸoнĸpeтнo e пoдxoдилa Koнвeнциятa, или c личнocтнaтa caмooцeнĸa, ĸъм ĸoятo мeждyнapoдният дoгoвop нямa ниĸaĸвo oтнoшeниe.Изобщо ако проследиш как протича смяната на термина sex с gender, участниците в дискусиите, лобитата, които настояват за замяната, дебатите и особените мнения, си личи тенденция, която от 30 години насам бавно, но неотклонно си проправя път, а не ирационални страхове.
# 1 447
10 март 2019, 12:29 ч.
Абсолютно съм съгласен с Вас, няма как да не видиш хибридната пропаганда на смешните 8% от анкетата по-горе. Разпъват едни и същи чаршафи с едни и същи "аргументи" отново и отново. Нормален човек едва ли би го правил, финансовия интерес и ослушването за грантове прозират отдалече. Обаче както се вижда от анкетата здравия разум надделява, и то с много, колкото и кресливо да е финансово заинтересованото малцинство. И най-вероятно със стратегията в този й вид ще се получи същото каквото стана и с истанбулската конвенция, ще замине в небитието. И понеже тук постоянно се говори колко си обичаме шамарите, лично аз много харесах звучния шамар на жените конституционни съдии, които единодушно отхвърлиха "защитаващата" ги истанбулска конвенция. Зад тази стратегия стои подобна извратена идеология, а на скачащите да я защитават доброто на децата им е последна грижа, всъщност грантовете за НПО-тата са им важни. Никакво друго разумно обяснение няма защо шамара е изключително голям проблем, а извеждането на деца от семейството (причиняващо много по-голям ужас и за деца, и за родители) се разглежда като "лека корективна мярка". Така де, крайно време е да станем модерни и да признаем, че "близката до семейна среда" и свързаните с нея бизнеси (да, в някои "развити" държави това си е бизнес, и то добре развит и платен) трябва да почне да взима превес над традиционното "семейство", а вездесъщия компетентен, квалифициран и добре платен социален работник може да взима къде, къде по-адекватни решения за децата от техните "прости и некомпетентни" биологични родители.
Адмирации за коментара Ви. Много точно казано. Резултата от анкетата е достатъчно красноречив. А тук явно циркулират няколко платени пропагандатори, чиято цел е очевидно да зомбират населението чрез чаршафни лекции на тема, колко ще е хубаво в бъдещото оруелско общество....спестете си дъха. Народа не е прост. Преживял е доста векове робия, ще ви преживее и вас с измислените ви философии за "благото на децата". Дарете паричките от грантовете на НПО-тата ви и така ще демонстрирате своята загриженост за същите тези деца...смешници.
Виж целия пост
Абсолютно същото със същите аргументи се повтаря отново. Ако и сега не можеш да я видиш хибридната пропаганда, значи че просто не желаеш да е видиш, което си е твое право разбира се. Всеки има право да вярва на каквото си поиска. Ние хубаво тогава защитихме псевдо-българските ценности на шамара, защо обаче сега си защитаваме шамара и за децата. Както са написали конституционните съдии, времето ще бъде съдник.
Абсолютно съм съгласен с Вас, няма как да не видиш хибридната пропаганда на смешните 8% от анкетата по-горе. Разпъват едни и същи чаршафи с едни и същи "аргументи" отново и отново. Нормален човек едва ли би го правил, финансовия интерес и ослушването за грантове прозират отдалече. Обаче както се вижда от анкетата здравия разум надделява, и то с много, колкото и кресливо да е финансово заинтересованото малцинство. И най-вероятно със стратегията в този й вид ще се получи същото каквото стана и с истанбулската конвенция, ще замине в небитието. И понеже тук постоянно се говори колко си обичаме шамарите, лично аз много харесах звучния шамар на жените конституционни съдии, които единодушно отхвърлиха "защитаващата" ги истанбулска конвенция. Зад тази стратегия стои подобна извратена идеология, а на скачащите да я защитават доброто на децата им е последна грижа, всъщност грантовете за НПО-тата са им важни. Никакво друго разумно обяснение няма защо шамара е изключително голям проблем, а извеждането на деца от семейството (причиняващо много по-голям ужас и за деца, и за родители) се разглежда като "лека корективна мярка". Така де, крайно време е да станем модерни и да признаем, че "близката до семейна среда" и свързаните с нея бизнеси (да, в някои "развити" държави това си е бизнес, и то добре развит и платен) трябва да почне да взима превес над традиционното "семейство", а вездесъщия компетентен, квалифициран и добре платен социален работник може да взима къде, къде по-адекватни решения за децата от техните "прости и некомпетентни" биологични родители.
# 1 448
10 март 2019, 12:34 ч.
А най-жалки са тия НПО-та дето са се изтипосали екзалтирано в патетична защита на този противоконституционен документ в коментарите под Стратегията в Портала за обществени дискусии на Мин. съвет. Така ясно се вижда кои са тия драскачи дето са участвали в писането на тоя боклук...не е нужно дори да ни дават списък с имената им. Те се виждат.
Виж целия пост
# 1 449
10 март 2019, 13:00 ч.
Не знам, Fenris, според една история на педагогиката, която пуснах назад, през 19-те век глобата е била приемана от наказваните като далеч по-унизителна от джентълменското наказание бой с пръчки. Защо реши, че е по-хуманно?
И пак - тук не споря за това дали крайната дисциплинарна шамар спрямо детето, чието възпитание е отговорност на родителя, е ефективен. Най-вероятно когато е изключително рядък, има разтърсващ ефект. Възможно е за някои деца да е ефективен, за други изобщо да е противопоказен. Въпросът е, че тази проверена във времето крайна мярка не е престъпление и има своето място като краен вариант в арсенала от възпитателни мерки наред с далеч по-ефективните /тук никой не спори/ и затова далеч по-често употребявани лишения от едно или друго.
И пак - не сравнявай глобата от държавата и удържането от заплатата с отнемане на привилегия - това си е чист болезнен шамар. Заплатата не е привилегия, от която да те лишат. Нито взимането на парите ти под някаква форма е лишаване от привилегия. Отнемане на привилегия е санкцията на началника да ме лиши от паркомястото, което ми е дал като привилегия. Арсеналът е различен - в едни случаи имаш на разположение болезнени материални санкции, в други не разполагаш с тях и трябва да им намериш еквивалент с еднакъв възпитателен резонанс. Между другото, защо мислиш, че немалък контингент от хора, които по една или друга причина свършват в полицията, не биха предпочели един пердах пред заробване с финансова глоба - ако има начин държавата да си я търси, разбира се?
19 век, да. Днес в кой век живеем? Не са останали много от схващанията от 19 век, които да са валидни днес. По отношение на жените, правата и равоправието на половете например. Та така и с отношението към физическото насилие (и като форма на наказание). Ако превиша скоростта и ми напишат глоба, дали ще съм по-унизена от това да ми дръпнат ухото? Не. Да ми посегнат физически е много по-унизително, нараняващо и травмиращо от написване на фиш и издаване на глоба. Но това съм аз, други могат и да предпочитат дърпането на уши от страна на полицията, знам ли.
Оправдавам насилието единствено като самозащита срещу приложено насилие срещу човека, не като възпитателна, дисциплинираща или корективна мярка. Това е.
Не се съмнявам, че има хора, за които физическото насилие като форма на наказание е норма и определено не биха имали против един пердах в полицията вместо глоба. Това са хора, които смятат че си заслужават боя, че други си заслужават боя, самите те бият. Тези хора имат нужда от помощ да разберат, че боят не е решение, не е нормален и не трябва да го приемат нито за себе си, нито за другите.
Никола Тесла, поздравления и за този коментар. Ти пишеш много от нещата, които и аз си мисля. Както една потребителка пише - боят като неизменна част от българското общество ще надживее всички опити за цивилизоване на обществените нагласи. Иска си българинът правото да бие шамари и ще се бори до сетен дъх да не му го отнемат.
Вейпър, явно на някои им плащат за пропагандата, както се твърди в темата, докато други пишем даром.
Виж целия пост
Отнемането на привилегия е много по-хуманно наказание, отколкото да ти посегнат физически или да те наругаят каруцарски.
Не знам, Fenris, според една история на педагогиката, която пуснах назад, през 19-те век глобата е била приемана от наказваните като далеч по-унизителна от джентълменското наказание бой с пръчки. Защо реши, че е по-хуманно?
И пак - тук не споря за това дали крайната дисциплинарна шамар спрямо детето, чието възпитание е отговорност на родителя, е ефективен. Най-вероятно когато е изключително рядък, има разтърсващ ефект. Възможно е за някои деца да е ефективен, за други изобщо да е противопоказен. Въпросът е, че тази проверена във времето крайна мярка не е престъпление и има своето място като краен вариант в арсенала от възпитателни мерки наред с далеч по-ефективните /тук никой не спори/ и затова далеч по-често употребявани лишения от едно или друго.
И пак - не сравнявай глобата от държавата и удържането от заплатата с отнемане на привилегия - това си е чист болезнен шамар. Заплатата не е привилегия, от която да те лишат. Нито взимането на парите ти под някаква форма е лишаване от привилегия. Отнемане на привилегия е санкцията на началника да ме лиши от паркомястото, което ми е дал като привилегия. Арсеналът е различен - в едни случаи имаш на разположение болезнени материални санкции, в други не разполагаш с тях и трябва да им намериш еквивалент с еднакъв възпитателен резонанс. Между другото, защо мислиш, че немалък контингент от хора, които по една или друга причина свършват в полицията, не биха предпочели един пердах пред заробване с финансова глоба - ако има начин държавата да си я търси, разбира се?
19 век, да. Днес в кой век живеем? Не са останали много от схващанията от 19 век, които да са валидни днес. По отношение на жените, правата и равоправието на половете например. Та така и с отношението към физическото насилие (и като форма на наказание). Ако превиша скоростта и ми напишат глоба, дали ще съм по-унизена от това да ми дръпнат ухото? Не. Да ми посегнат физически е много по-унизително, нараняващо и травмиращо от написване на фиш и издаване на глоба. Но това съм аз, други могат и да предпочитат дърпането на уши от страна на полицията, знам ли.
Оправдавам насилието единствено като самозащита срещу приложено насилие срещу човека, не като възпитателна, дисциплинираща или корективна мярка. Това е.
Не се съмнявам, че има хора, за които физическото насилие като форма на наказание е норма и определено не биха имали против един пердах в полицията вместо глоба. Това са хора, които смятат че си заслужават боя, че други си заслужават боя, самите те бият. Тези хора имат нужда от помощ да разберат, че боят не е решение, не е нормален и не трябва да го приемат нито за себе си, нито за другите.
Никола Тесла, поздравления и за този коментар. Ти пишеш много от нещата, които и аз си мисля. Както една потребителка пише - боят като неизменна част от българското общество ще надживее всички опити за цивилизоване на обществените нагласи. Иска си българинът правото да бие шамари и ще се бори до сетен дъх да не му го отнемат.
Вейпър, явно на някои им плащат за пропагандата, както се твърди в темата, докато други пишем даром.
# 1 450
10 март 2019, 13:26 ч.
19 век, да. Днес в кой век живеем? Не са останали много от схващанията от 19 век, които да са валидни днес. По отношение на жените, правата и равоправието на половете например. Та така и с отношението към физическото насилие (и като форма на наказание). Ако превиша скоростта и ми напишат глоба, дали ще съм по-унизена от това да ми дръпнат ухото? Не. Да ми посегнат физически е много по-унизително, нараняващо и травмиращо от написване на фиш и издаване на глоба.
Факт, че това кое е унизително е изцяло въпрос на схващания. Ако пред детето представяш родителското плясване като унижение и наблягаш на това, че по този начин го унижаваш, то ще го приема като унижение. Ако представяш родителското плясване като дисциплинарна мярка, наложена добронамерено с цел доброто му /или като джентълменско наказание през 19-ти век/, то ще я приема по този начин.
Така или иначе, тази стратегия има толкова трески за дялане, че това е само отделен елемент от общата картина, който увеличава възможностите за злоупотреби - далеч не е е единственият, който ги създава.
Но иначе си права, "ние" винаги пишем безплатно, "те" винаги водят пропаганда с цел извличане на политически дивиденти или срещу заплащане.
Виж целия пост
19 век, да. Днес в кой век живеем? Не са останали много от схващанията от 19 век, които да са валидни днес. По отношение на жените, правата и равоправието на половете например. Та така и с отношението към физическото насилие (и като форма на наказание). Ако превиша скоростта и ми напишат глоба, дали ще съм по-унизена от това да ми дръпнат ухото? Не. Да ми посегнат физически е много по-унизително, нараняващо и травмиращо от написване на фиш и издаване на глоба.
Факт, че това кое е унизително е изцяло въпрос на схващания. Ако пред детето представяш родителското плясване като унижение и наблягаш на това, че по този начин го унижаваш, то ще го приема като унижение. Ако представяш родителското плясване като дисциплинарна мярка, наложена добронамерено с цел доброто му /или като джентълменско наказание през 19-ти век/, то ще я приема по този начин.
Така или иначе, тази стратегия има толкова трески за дялане, че това е само отделен елемент от общата картина, който увеличава възможностите за злоупотреби - далеч не е е единственият, който ги създава.
Но иначе си права, "ние" винаги пишем безплатно, "те" винаги водят пропаганда с цел извличане на политически дивиденти или срещу заплащане.
# 1 451
10 март 2019, 14:17 ч.
Екзалтираните защитници на Стратегията непрекъснато насочват диспута при това, навсякъде по форуми и социални мрежи към за или против насилието над деца, като тези, които не подкрепят стратегията са насилниците видиш ли ти. Това се прави умишлено с цел манипулиране на масата и да се насади обществено убеждение, че тая "Велика" стратегия ще защити всички деца от техните "лоши родители". А то ракурса изобщо не е този, или поне не би трябвало да бъде, защото стратегията е много повече. Тя е инфилтриране на чужда политика, на чужда идеология която ни най-малко не милее за децата на когото и да е било, дори и за своите собствени. Визирам Норвегия. От както се занимавам с тоя въпрос, как да не се допусне внедряването на тази тоталитарна доктрина чрез нашата стратегия чух лично, от първо лице такива потресаващи разкази за Барневарн и скандинавската идеология за децата от човек живеещ там, че честно да си призная на моменти се осъмнявах дали е възможно наистина тя да е толкова диктатурна. Едно шизофренично общество разбирай потресаващо болно, без никаква реална обществена критичност към каквото и да е, а как и защо е доведено до там... В момента превеждат за да публикуваме десетте страници списък на Барневарн за индикациите при които ТРЯБВА /защото всеки член на зомбираното им общество е задължен/ да им се сигнализира...на примависта ми преведоха няколко. Пълен потрес. "Ако детето го боли корем или глава и медицински преглед не е установил причина затова. Вероятно се касае за сексуално насилие. Ако детето е тъжно в период на няколко дни в училище/ да не спекулирам дали не бяха конкретизирали три дни/....ако продължа с примерите няма да ми стигне денонощие. И ние щото сме умни глави взимаме страхотен пример и парички от същите тия болни мозъци.
Виж целия пост
# 1 452
10 март 2019, 14:22 ч.
И само да не започнете защитниците на стратегията с мотива, че Норвегия била най-богатата страна, защото това не е мотив. То и Саудитска Арабия е, но какво от това...правата на човека, на жената на каквото се сетиш...са химера.
Виж целия пост
# 1 453
10 март 2019, 14:54 ч.
Ето копие на публикация в фейсбук: "АСОЦИАЦИЯ НА БАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Association of Fathers in Bulgaria
СТАНОВИЩЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НОРВЕЖКАТА СОЦИАЛНА СЛУЖБА „БАРНЕВАРН“-“BARNEVERNET”
„Асоциация на Бащите в България“ ЕИК 177184090
гр. София, ул. „Христо Ковачев“, № 13, тел: +359 889890995
e-mail: bulgarianfathers@gmail.com;
„Асоциация на бащите в България“, на 09.03.2019г. в 15:00ч. проведе официална среща със служители на норвежката социална служба „Барневарн“. На срещата ни беше разяснено принципа и начина по който се налагат мерки по закрила по отношение на децата. Също така беше изнесена и официална статистика за броя на изведените деца от семействата както и подбора на приемни родители и семейства. От своя страна ние зададохме въпроси на които ни бяха дадени отговори които искаме да предоставим на всеки заинтересуван. Това е официално становище на норвежките социални служби. Въпросите които зададохме и на които ни се отговори са следните:
1. Допустимо ли е хомосексуални двойки да станат приемни родители и какъв е техния процент?
- „Норвежкото общество е изключително либерално и толерантно като тенденцията е за увеличаване на броя на еднополовите приемни родители. Ние подкрепяме активно тези двойки като нашето желание и стремеж е все повече деца да бъдат настанение в такива приемни семейства. Извършва се строг подбор на кандидатите и те трябва да отговарят на редица строги условия. Процента на този етап е около 10-15%, като стремежа е този процент да бъде увеличен за в бъдеще.“
2. Не се ли притеснявате, че настаняването на дете в хомосексуална двойка е емоционално и психическо насилие за него?
- „Във никакъв случай, нямаме никакви притеснения по отношение на хомосексуалните двойки. След заявката за включване като приемни родители те трябва да отговарят на строгите ни критерий който включват- материално благосъстояние, липсата на криминални дела срещу тях, добри връзки в обществото, приятелски кръг и средата в която живеят. Те са определящите и ние не се притесняваме за друго. Определящо е и да са двойка повече от 3 години.“
3. Какъв е критерия и начина за набиране на приемни родители?
- „Ние популяризираме нашата дейност по много начини, пускаме обяви във: вестници, фейсбук, обяви по спирките на автобусите, изпращаме съобщения по телефоните на целевите групи, листовки в магазините където хората пазаруват, използваме всички начини да привлечем хората в нашата работа и те да станат приемни родители. Тази среща е един такъв пример за нашата работа. Искаме българите в Норвегия също активно да се включат в нашата работа и да станат приемни родители, за да могат при налагане на мярка по закрила над българско дете, то това дете да бъде в среда на приемни родители близка до тази в която е живяло до момента в който то е изведено от семейството. Процедурата ни за набиране на приемни родители е отворена за всеки назависимо какъв е, когато покрие нашите изисквания.“
4. Какъв е начина и редът за налагане на мярка по закрила по отношение на дете и действията които се прилагат?
- „Отваряме случай за дете и започваме работа по него когато се получи сигнал по телефон, имейл или устно. Всеки е задължен да сигнализира ако е видял, чул или разбрал за дете в риск. Има няколко начина по които дестваме в зависимост от ситуацията. Системата на закрила на детето работи със полицията тъй като във всеки полицейски участък службата има собствени служители. Има три вида мерки по закрила, първата е незабавната и разполагаме със специални места в които се настаняват децата под полицейска защита, втората е след като детето е изведено от семейството се настанява в приемно семейство което ние осигуряваме и третия е отделяне на детето за известно време докато се премахнат предпоставките от налагането на закрилата. От скоро влезнаха промени в норвежкото законодателство като мярката по закрила за детето е определена до навършване на неговата 25-та годишнина. Това е така защото независимо, че е навършило 18 години то може да изпитва все още необходимост от закрила по отношение на него. Всеки е задължен да ни сътрудничи и трябва да прави услуги на социалната служба. Ние стимулираме това като се стрмин всеки който подава сигнали за деца да привлича свой приятели и познати които да подават сигнали за деца в риск.“
В заключение:
Това е малка част от начините на действие на норвежката социална система по закрила на децата. Предоставяме само официалните отговори без да взимаме отношение и коментар по тях. Всеки е свободен да ги тълкува по свой собствен начин. В следващите дни, ще направим правната обосновка на норвежките принципите които ще се налагат в българското законодателство и общество, както и това дали са допустими и приемливи за България.
10.03.2019г.
Гр. Кристиансанд, Норвегия"
Виж целия пост
Association of Fathers in Bulgaria
СТАНОВИЩЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НОРВЕЖКАТА СОЦИАЛНА СЛУЖБА „БАРНЕВАРН“-“BARNEVERNET”
„Асоциация на Бащите в България“ ЕИК 177184090
гр. София, ул. „Христо Ковачев“, № 13, тел: +359 889890995
e-mail: bulgarianfathers@gmail.com;
„Асоциация на бащите в България“, на 09.03.2019г. в 15:00ч. проведе официална среща със служители на норвежката социална служба „Барневарн“. На срещата ни беше разяснено принципа и начина по който се налагат мерки по закрила по отношение на децата. Също така беше изнесена и официална статистика за броя на изведените деца от семействата както и подбора на приемни родители и семейства. От своя страна ние зададохме въпроси на които ни бяха дадени отговори които искаме да предоставим на всеки заинтересуван. Това е официално становище на норвежките социални служби. Въпросите които зададохме и на които ни се отговори са следните:
1. Допустимо ли е хомосексуални двойки да станат приемни родители и какъв е техния процент?
- „Норвежкото общество е изключително либерално и толерантно като тенденцията е за увеличаване на броя на еднополовите приемни родители. Ние подкрепяме активно тези двойки като нашето желание и стремеж е все повече деца да бъдат настанение в такива приемни семейства. Извършва се строг подбор на кандидатите и те трябва да отговарят на редица строги условия. Процента на този етап е около 10-15%, като стремежа е този процент да бъде увеличен за в бъдеще.“
2. Не се ли притеснявате, че настаняването на дете в хомосексуална двойка е емоционално и психическо насилие за него?
- „Във никакъв случай, нямаме никакви притеснения по отношение на хомосексуалните двойки. След заявката за включване като приемни родители те трябва да отговарят на строгите ни критерий който включват- материално благосъстояние, липсата на криминални дела срещу тях, добри връзки в обществото, приятелски кръг и средата в която живеят. Те са определящите и ние не се притесняваме за друго. Определящо е и да са двойка повече от 3 години.“
3. Какъв е критерия и начина за набиране на приемни родители?
- „Ние популяризираме нашата дейност по много начини, пускаме обяви във: вестници, фейсбук, обяви по спирките на автобусите, изпращаме съобщения по телефоните на целевите групи, листовки в магазините където хората пазаруват, използваме всички начини да привлечем хората в нашата работа и те да станат приемни родители. Тази среща е един такъв пример за нашата работа. Искаме българите в Норвегия също активно да се включат в нашата работа и да станат приемни родители, за да могат при налагане на мярка по закрила над българско дете, то това дете да бъде в среда на приемни родители близка до тази в която е живяло до момента в който то е изведено от семейството. Процедурата ни за набиране на приемни родители е отворена за всеки назависимо какъв е, когато покрие нашите изисквания.“
4. Какъв е начина и редът за налагане на мярка по закрила по отношение на дете и действията които се прилагат?
- „Отваряме случай за дете и започваме работа по него когато се получи сигнал по телефон, имейл или устно. Всеки е задължен да сигнализира ако е видял, чул или разбрал за дете в риск. Има няколко начина по които дестваме в зависимост от ситуацията. Системата на закрила на детето работи със полицията тъй като във всеки полицейски участък службата има собствени служители. Има три вида мерки по закрила, първата е незабавната и разполагаме със специални места в които се настаняват децата под полицейска защита, втората е след като детето е изведено от семейството се настанява в приемно семейство което ние осигуряваме и третия е отделяне на детето за известно време докато се премахнат предпоставките от налагането на закрилата. От скоро влезнаха промени в норвежкото законодателство като мярката по закрила за детето е определена до навършване на неговата 25-та годишнина. Това е така защото независимо, че е навършило 18 години то може да изпитва все още необходимост от закрила по отношение на него. Всеки е задължен да ни сътрудничи и трябва да прави услуги на социалната служба. Ние стимулираме това като се стрмин всеки който подава сигнали за деца да привлича свой приятели и познати които да подават сигнали за деца в риск.“
В заключение:
Това е малка част от начините на действие на норвежката социална система по закрила на децата. Предоставяме само официалните отговори без да взимаме отношение и коментар по тях. Всеки е свободен да ги тълкува по свой собствен начин. В следващите дни, ще направим правната обосновка на норвежките принципите които ще се налагат в българското законодателство и общество, както и това дали са допустими и приемливи за България.
10.03.2019г.
Гр. Кристиансанд, Норвегия"
# 1 454
10 март 2019, 17:21 ч.
Ти много точно си дефинирала проблемът, въпросът е кои са "ние" и кои са "те". Кои политически платформи върху какво стъпват. Защото едното се вижда а пък другото май е конспирация за унищожение на традиционните псевдо-български ценности зад която стояли американците.
Абсолютно съм съгласен с тази част от коментара ти.
Явно ти или си от платените драскачи или си от мъжете-традиционалисти, щом настояваш за разумно обяснение защо шамарът е проблем. Коментарът ти е манипулативен т. като не цитираш частта от страт. в която "извеждането на деца от семейството (причиняващо много по-голям ужас и за деца, и за родители) се разглежда като "лека корективна мярка" но явно и ти си от тази част драскачи за които фактите не са важни, нали. Важно е прокарването на пропагандата.
Виж целия пост
Цитат
"ние" винаги пишем безплатно, "те" винаги водят пропаганда с цел извличане на политически дивиденти или срещу заплащане
Цитат
тук явно циркулират няколко платени пропагандатори, чиято цел е очевидно да зомбират населението
Абсолютно съм съгласен с тази част от коментара ти.Цитат
Никакво друго разумно обяснение няма защо шамара е изключително голям проблем, а извеждането на деца от семейството (причиняващо много по-голям ужас и за деца, и за родители) се разглежда като "лека корективна мярка"
Препоръчани теми