Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн

По принцип е така, но не само "атомните физици в sabbatical leave" са способни добре да отглеждат деца. Един шофьор например изкарва доста добри пари, нали.
И ми е любопитно как според теб би могло да се помогне от държавата на 20 годишна майка без професия, работа, дом и соц. осигуровки.

Фри, според теб, нормално ли е, една държава да няма пари да помогне на въпросната 20-годишна майка без професия, работа и соц. осигуровки, но да има пари за човешки ресурс за поддържане на институция за отнемане на деца от родители, обучение на приемни родители, подпомагане на приемните родители, обучение на персонал за въпросната институция, заплати и т.н.?

Не съм съвсем наясно, но могат ли членовете на професионални приемни семейства да имат и втори трудов договор за друга работа /напр. шофьор/? Не знам.

Или всички работят на граждански договори, но предлагат различни услуги и по това се делят на доброволни и професионални?

Сред ТРОФЕИТЕ на темата (свинско не се дава, кръстчета не се носят, плитки на косата са знак за нацизъм) да наредим поредния: дават хапчета на децата си, за да седят кротки. ЖДБ!

Черен сапфир, линкове от страници от рода на здраве.то няма да отворя. Шамар лекар няма да препоръча. Може би по време на първата и втората световна война на войници, за които няма упойка, са го прилагали, но НА ДЕТЕ в 21 век??? Ти сериозно ли? Защо следва едно дете изобщо да стигне до истерия - виж по-долу.

Сирена, ако ти си пияна и някой ти шибне един шамар за отрезвяване и ти си ОК с това - твоя воля. Но ако детето …. СТОП! Детето ти изобщо не следва да е пияно. То следва да е нахранено, приспано, заиграно, разходено, изслушано, гушкано, да са му дадени през деня достатъчно интересни ментални и физически занятия, за да е уморено и спи сладко. То следва да е държано настрани от цигари, дим, алкохол, дрога и бой или друго насилие. Затова ТО е дете, а ТИ си родител.

Вейпор, като си казала А, кажи също и Б. Отръшкахте го тоз нет, само и само да си оправдаете, че сте си били децата и не бива да се чувствате гузни от това. Най-отдолу, в изнесено каре в цвят, за да се набие на очите пише "Шамарът/шляпването трябва да е ПОСЛЕДНА мярка". На въпросите ти, които през страница се повтарят, ще обясня пак. За колко шамара, ако не е за един - за многократно повтаряни. В добри дни може и да са дланта и не по главата, в лош ден на родителя може и да са по лицето, да оставят синини. Тъй като никога не се знае как ще бъде зашлевен и с каква сила - най-доброто е да не си бием децата. Многократно нарушение обикновено е придружавано и с много други нарушения. От любов и грижа нито едно дете не ходи нарочно да прави неща, за които да го бият. Ще куцат и други неща в семейството. Кой ще го гледа, ако влезеш 6 месеца в затвора? 1. Таткото. Затова е добре хората да си припознават децата. 2. Родата на майката - баба, дядо, леля, вуйчо, братовчедка. 3. Родата на бащата - баба, дядо, леля, вуйчо, братовчедка. Ако тези три алтернативи липсват (ако това дете няма силна подкрепяща среда), то ще отиде при приемно семейство. Само на човек, който си търси оправдания за шамарите ще му хрумне да търси описание точно за какъв шамар може да е в нарушение. Човек, който не използва такива мерки - нито се интересува да знае, нито ще се допита.

Виждам, че много от вас се чудят какво да правят с едно дете за "прекратяване на безобразно поведение" на деца, които "ни се водят, ни се карат" (по Елица), се лигавят и истерясват, според вашите думи. Май това ще излезе разковничето. Никой не иска да си бие децата, но го правят, защото не знаят какво друго да сторят. За да знаят, трябва да четат. Четенето е приоритет на хората, които не искат да седят неуки и бедни. Но да не почвам пак, че Елеонора дебне за всяка дума....
Който иска да не си бие детето, а не знае как да оправи тантрума му (истерия, безобразно поведение, пищи, вика, ляга, дърпа се, истерясва), ето ще ви го дам сбито, без да чакам да ми благодарите.
1. Децата изобщо не бива да бъдат докарвани до такива състояния. Затова се казва, че те трябва да растат в спокойна среда, на обезопасено място, с пространство. Осигурили ли сте това? Дете, което го мъкнат в мола - сред суматохата, в блъсканицата, в транспорта, сред шума и честата смяна на картини, лица, физиономии може и да не издържи емоционално на това. Моловете, пазарите, магазините, в които се пазарува с часове, сборове, седянки, сватби, протести, огромни хотели, летищата, дългите полети, гарите, шумните места с големи тълпи не са за деца. Водете си детето в парка, сред зелената трева и птиците. Водете го сред природата - по баирите, по полетата, на село в голяма градина. Водете го до кварталния магазин и до близко приятелче за игра.
2. Децата истерясват също и когато са гладни, жадни или са яли прекалено много захар. Носете със себе си здравословни закуски (плодове, зеленчуци и кашкавал) и ги предлагайте по едно и също време, за да създадете режим на детето. Давайте вода, а не сокове с още захар. Човек като е гладен и озверява. По себе си не го ли знаете това? Говорете с детето си предварително за това как ще протече деня - децата обичат да си знаят режима, какво следва. Често изненадите и смяната на плановете ги плашат.
3. Децата истерясват, когато са уморени. И не могат да се отпуснат сами да заспят. Намалете музиката в колата, говорете нежно, редувайте шумно място за 20-3о минутки, следвано от тихо и спокойно място за 2 часа. Дете, на което му е дошло в повече денят с емоциите, може и да реве, да се тръшка. Давайте на детето си толкова емоции, колкото то може да побере в малкото си сърце, а не толкова колкото вие искате (да останете още 5 минути с приятелки на кафето, още само един магазин в мола, само да ви довършат при фризьора).
4. Децата имат краткотрайно фокусиране върху задача. При 3-4 годишните, вместо да ядат шамари, планирайте занятията да са не повече от 20-30 минути, иначе детето губи интерес. Примерно, ходене до кварталния магазин - 30 минути, дискотека у дома в хола - 20-30 минути, игра с лего - 20-30 минути. Обяд -според скоростта на детето. Разходка в парка - дълга, но с периоди, в които детето е оставено само да потича, да поиграе топка с родителя. Посещение на музей - не повече от 45 минути за толкова малки деца. Нарочно си подберете безплатни или евтини музеи. Малките деца не издържат дълго време да правят едно и също. Затова и концерта за бебета и малки деца в Операта е кратък и малък.
5. Скучно им е. Искат компания. Искат някой да си говори с тях. Да ги пита нещо, да поведат разговор. На 4 години детето е пълно с теми, които иска да разисква. Ако то знае, че неговото говорене е ценено и че е важно да слуша - то ще слуша и вас. Специално за пресичането и колите - децата т 2 годишни могат да се учат на пътна безопасност. Купете книжка за пътната безопасност. Купете 5 книжки, прочетете ги. Всеки ден, при всяко едно пресичане тренирайте. Не си зяпайте телефона и не си говорете с някой, а заедно с детето пресечете като го приучвате да гледа наляво - надясно, вижда ли кола, няма ли кола, минаваме. И завършете с "Браво! Пресякохме безопасно!".
6. При хиперактивни деца - давайте спорт. Плуване, тенис, каране на колело, танци и т.н. и т.н. Зарежете телефони, приятелки, купете си маратонки, прекарвайте си дните по спортните площадки. Оправете диетата - захарта ви е враг в този случай. Давайте на детето си спорт, движение. Срещайте се с роднини по клубове, в които безопасно детето може да се катери. Ходете по люлките, говорете за безопасност. Предлагайте менталните занятия след голямо физическо занятие, за да е фокусирано детето, да е готово да слуша.
7. При деца, при които всичко приложено по-горе не работи - трябва ви консултация със специалист. За съжаление, при деца, при които комуникативните умения липсват се стига до неконтролирана хиперактивност и родителят не си разбира детето. Потърсете специалист - няма нищо нередно в това. Колкото по-рано едно дете е наблюдавано и с него се работи, толкова по-лесно и бързо ще оправите проблема (примерно, при някои форми на аутизъм).

Отричаш факта, че на децата с хиперактивност им дават хапчета ли?

Явно хапчетата за хиперактивност в Европа се приемат от филанкишията, а не от децата!

Ето, стигнахме до същината  - ПОСЛЕДНА мярка - допустима ПОСЛЕДНА мярка. Не криминализирана последна мярка и не оставяща синина мярка. Проста и ясна дефиниция какво е допустимо и какво не и какво значи "систематично", преди да пристъпим към поголовно криминализиране, за да се чудим кой ще гледа детето.
Ясните и точни дефинции за това какво е насилие, какво е нездравословно, какво са родителски права не бива да плашат никого, напротив в общ интерес са.

Без връзка с отговора ти към мен, къде прочете за пияни деца, та даваш съвети на Сирен?

Между другото, чета съветите, съчетани  с изискванията към безопасна среда и достатъчно пространство и все повече  придобивам чувството, че родителството се превръща в занятие за напълно свободни от всякакви други ангажименти и напълно себеотрицателни хора със железни нерви,  притежаващи прилично висок доход. При положение, че идеалният случай не е често срещан,  наистина е добре децата да бъдат отстъпени на държавата - тя доказано знае какво да прави.
Как е оцелял светът досега за мен е загадка.

Не говоря за приемен родител шофьор, а за истински родител шофьор. Защо намесваш приемните нямам идея.
Елеонора, не знам, затова питам - как се прави? В "нормалните държави"?

Държавата е помагала 18 години на тази бъдеща майка.

1. Дадено й е образование. Тя, примерно, го е проспала. Не е разбрала как стават бебета, не е чула как се отглеждат деца, не може да чете, да пише. Не знае какво е книга, къде е библиотеката и как се чете приказка. Не знае, че токът може да те убие (по физика се учи). Заради това, че го е проспала - няма и добра работа. Ако е неука, ще седи и бедна. Дадено ли е образование? Право, достъп до такова? Да.

2. Дадено й е здравеопазване. Имала е детски консултации, слушала е съвета на педиатъра, на сестрата как да си храни и отгледа детето. Тя самата е ЗДРАВА до 18-тата си година, за да може да стане майка и да отгледа дете.
За да може и нейното дете да се облагодетелства от същите социални услуги - здраве и образование, то следва тя да му помогне.

Ако държавата ще плаща по 500-600-700 лева на всяка майка, за да си гледа детето до 18-тата година така както трябва - ми тогава никой няма да стъпи на работа. Инвестицията на държавата в образование ще отиде на вятъра, защото 20-годишните майки ще си родят едно дете на 20 и още едно на 38 и ще я карат така до пенсия...

Аз познавам една жена - приемен родител, а майка ми има пациентка - още една жена. Първата отгледа едно момиче -циганче в условия, в които то може само да мечтае. Детето я целуваше, обичаше, тя обмисляше да го осинови дори. Втората отгледа бебе циганче - плака за него като го взеха. От парче месо го гледала, първо зъбче заедно, първо гърне, първо пюре. Спрете да ги плюете така тия хора. Техните врати са винаги отворени за проверки и знаят, че нямат право да бият. За разлика от толкова майки, които си искат правото на последния бой и толкоз.

В Германия например  й се плаща наема на малко жилище, осигурява се масто на детето в градина и й се помага да намери “ausbildung stelle”. Последното е програма за чираци, ако мога да се изразя така  и служи за добиване на базови умения  в  професии базирани на ръчен труд. Същевременно има социален работник , който работи с нея,  за да се научи да управлява по-добре бюджета и живота си.
В Белгия е подобно.  Специално в Белгия общинските служби събират използвани перални, колички, креватчета и т.н. , за да може да се помогне и с вещи в такива случаи.
Във Франция е подобно, но доколкото знам не се плаща наема, а се настанява директно в социално жилище от тип HLM, където попада в графата на най-ниския наем.  
Определено е по-трудно за социалните да работат с изпадащата от социума, отколкото да й вземат детето и да я оставят да се оправя, но ефектът от работата в дългосрочен план е доста по- добър дори и във финансов план.

В различните държави е различно. В една Германия и в една Дания държавата ще помогне на майката финансово, за да си гледа бебето.

Но ми се струва наистина безумно, една държава да отнеме деца на бедни родители, защото не може да им помогне финансово, а в същото време да има ресурс да поддържа такава скъпа система за "контролиране на родителите" и поставяне на "детето в центъра". Виждам голямо противоречие в това. Наистина!

Допълвам си поста: F major го е обяснила по-добре от мен. Мерси

---

Мари, може би ще ти е интересно да погледнеш, на кого се изписва Риталин. Или във Великобритания този медикамент е забранен?

Извинявай, подвела съм се, мислех, че още се обсъждат приемните семейства, на които им се плаща някаква неособено голяма сума. Имах предвид, че ако и те разполагат само с нея, нямат такава преднина пред 20-годишните биологични родители, та да е еднозначно по-добре детето да бъде настанявано в приемно семейство.

Това как е съвместимо със статистиката, че 68% от българите одобряват шамарите?

Или приемните родилети спадат към 32-те процента?

А как точно се установява това? Задават им въпрос ли?

---

Вие терорист ли сте? Негатив!

Страхотно звучи.
Чак ми се прииска да съм социално слаба, неграмотна, самотна и некадърна майка в тези държави. Ще си гледам 2 години бебето на държавна издръжка. Първо жилище, после и професия и работа ще ми осигурят, щото съм спала като ученичка. Нека ми е лошо.
А баламите да учат едно, две три образования и квалификации, да държат изпити и да работят и да плащат данъци, кой се минАл - минАл.

Тази логика я разбирам по следния начин - в интерес на трудовия пазар е да не се подпомага материално всяка майка и да й се създават подходящи условия да си гледа детето в случай, че не разполага с такива, а средствата да бъдат насочвани към създаване на нови работни места /професионални приемни семейства/, които да отглеждат децата на трудов или граждански договор.

Елеонора, последният ти пост изобщо не го разбрах. Нима си вярваш, че приемните семейства съставляват 30 % от семействата в България? Това са поредните глупости. Кого наричаш "терорист", Елеонора? Мисля, че трябва да си починеш от темата.

За цитираното лекарство - никога не съм попадала на такова нещо, а съм в контакт с много семейства с хиперактивни деца. Ако работата е стигнала до доктор и той може да го предпише - значи говорим за състояние в здравето на детето, което е много тревожно. Това е различно от това, което тук се описва - разглезен, истерясал, ни се води, ни се кара, да му се оправи безобразното поведение. Сега, като го преглеждам - пише, че е за деца над 6 години, т.е. за нито един от случаите, описани тук (с 3-4 годишни деца) не може да се прилага. Пише също, че е със стриктно следене, може да се злоупотреби с него, значи почти съм сигурна, че е само с докторско предписание. Докторите, вярвам силно, са направили всичко възможно да го избегнат и са разгледали семейството от всички ъгли. Всички хора с по-палави деца просто си ги гледат, обичат и дават много спорт. Гледат да ги увлекат в занятия, водят ги из парка и ги чакат да пораснат и узреят за нещо друго, освен бягане, търчане, тичане безспир. Нито едно списание за родители, листовки, информация - не го предлага това ей така, с лека ръка.