Какво ви даде майчинството? А отне ли ви нещо? И още нещо...

На мен майчинството ми дава също тези неща, които е описала desykv, но може би основното, което ми даде е новата страна от живота, която опознах, новата тръпка и чувството, че съм полезна.
Отне ми част от свободата и възможността да вземам решения, без да се съобразявам с някой друг.

Вчера изживях един кратък миг, толкова блажен, че го почувствах като безкраен. И тогава, за пореден път живота ми подказа, че всеки миг жертва бива възнаграден. И че баланс винаги има, просто трябва да го усетиш.
Предната вечер и двете деца останаха да спят у майка ми.
Вчера през целия ден бях заета и се прибрах към 20 ч. Отидох направо у тях, за да си видя децата.
Още бях на вратата, когато двамата ме забелязаха и хукнаха към мен: Кейти, пищяща от радост, тичайки към мен с разтворени ръчички;
Филип, издавайки неговите си бебешки звуци, опитвайки се да подтичва, клатейки се като пате, бърза да изпревари "как" си и да се гушне в мен!
Мами, това е най-голямата радост за една майка! Насладих се на този момент в цялата му дълбочина и откровеност. И умората от тежкия ден отлетя като дим.....

не ми е отнело нищо-не съм спряла да работя,за пътувам,да у1а,да излизам или каквото и да било;
обратно-мотивира ме да съм по-добър професионалист, да изглеждам по-спретнато, да съм по-ведра-все опит за по-добър ли1н пример..
даде ми единствен по рода си шанс да пътувам заедно с 2ма нови 1овеци по неподозирани маршрути;само1увстие; много радост ежедневна и много гордост;както и по-прозаи1ни неща като оправдание да ида на детски музеи,на зоо,да вися в книжарница 3 1аса,защото детето иска "да разлежда книги",да не 1истя и губя време със ску1но домакинство и пр..

Майчинстото не ми е отнело нищо. За мен това е просто следващия период от моя живот за който бях вече подготвена психически. В психологията всяко преминаване в различните стадии на човешкия живот води до придобиване на нови качества и в някой случаи се преминава през малки кризи ( особено известните такива са на тригодишното и пубертета, следващата голяма е климактериума...).
И аз се промених много ставайки майка, и придобивайки много нови качества на личността си, които никога преди това не съм притежавала. Но съм доволна, макар и някои от тях да са леко отрицателни.
Чувствам се безкрайно щастлива от това, че се грижа за децата си, че ги обичам.
Бъдете щастливи 

Какво ми даде ли , ами всичко.Никога не съм предполагала че мога да бъда толкова щастлва.Не знам как съм живяла без него до сега.Понякога имам чувството , че забравям за живота си от времето преди да се роди синът ми.Не мисля че майчинството може да ми вземе нещо повече отколкото вече ми е дало.Понякога просто се разплаквам като ми се усмихне и протегне ръчички към мен.Май това е моята промяна - станала съм голяма ревла.Дори и сега като прочетох другите отговори капна някоя друга сълзичка.И сега разбирам какво е да плаче човек от щастие.Пожелавам на всяка жена да го изпита.Целунете и вашите бебчета , просто ей така и от мен.

Лиске, благодаря на всички, защото се радвам, че пишат по темата, която ме вълнува и отворих тук! Това е. Мерси и на теб от сърце за споделеното мнение!   

По повод следното изказване: "Но трябва да бъда силна, защото сега ми предстои поредното предизвикателство - да гледам принцесата си и едновременно с това да бъда активен гражданин на това общество." съм напълно съгласна със жабушка: "По този въпрос, аз смятам, че бидейки майки, всички ние сме не по-малко активни членове на това общество! Нали отглеждаме и възпитаваме неговите членове?"

Аурелия, благодаря ти, че сподели с нас този толкова вълшебен и красив, изпълнен с обич, миг от твоето майчинство! 

Анет 1104, искрено ти се ВЪЗХИЩАВАМ за това, което си написала, че продължаваш да правиш, въпреки че имаш 2 малки деца, и бих искала да знам КАК УСПЯВАШ?     

Малкия Слънчо, това: "Май това е моята промяна - станала съм голяма ревла.Дори и сега като прочетох другите отговори капна някоя друга сълзичка.И сега разбирам какво е да плаче човек от щастие.Пожелавам на всяка жена да го изпита.Целунете и вашите бебчета , просто ей така и от мен." все едно аз съм го писала... и аз станах по-емоционална, по-ревлива... 

Всичко добро, бъдете здрави и щастливи!!! 

Прекрасна тема...вълнуваща и толкова истинска
Разплакахте ме,а сълзите от щастие винаги са добре дошли...Благодаря ви за споделеното...

Деси, много хубаво си описала нещата и в много голяма степен те се покриват и с моите изживявания и мисли. Депресия не съм  изживяла, а и не съм терапевт, тъй че тази точка отпада за мен.  Освен всичко което си изредила майчинството ме направи и доста по-организирана. Научих се да си поставям приоритети и да ги следвам. Времето е толкова малко, че трябва да знаеш кое е важно и кое е по-малко важно. Мъжът ми има една много организирана колежка. Съвсем неслучайно жената има 4 деца.  Освен това започнах да гледам на родителите си от родителската гледна точка. Това ме накара да оценя още повече всичко което са направили за мен. Но най-важното което майчинството ми даде е цялостната промяна на светогледа ми, че ако щеш и на ценностната ми система.

Какво ми взе? Бих излъгала ако кажа 'нищо'. Взе ми времето за мен самата. Взе ми пътешествията по света. Но се надявам че един ден и това ще се промени и отново ще имаме възможност да пътуваме. Най-болезненото за мен беше обаче когато осъзнах, че губя идентичността си. Детето обсебва всичко от теб, и не просто мислите ти и духа ти, но чисто физически тялото ти. И така до момента в който започнеш да си задаваш въпроса дали това тяло е създадено за да задоволява неговите или твоите нужди. Или поне в мен кърменето предизвика подобни мисли. Но и това е до времето и силно се надявам, че когато отбия бебето, ще намеря отново  моето 'аз'.

И аз с ужас гледам на момента в който ще трябва и да се върна на работа и да поверя детето си на чужди хора. А дотогава остават само още 8 месеца.

Да ти призная , романтично настроена по тези въпроси бях само първия път !!! Сега меко казано ми е тежко - и физически , и психически ... Дали е следродилна депресия не мога да кажа , но ми е мнооого трудно - просто не съм предишната аз .... така ,че по темата какво ми е отнело , ами отне ми наивното , чисто , детско безгрижие , хубавият , здрав и също толкова безгрижен сън , възможността да слушам СЕБЕ СИ и да откликвам на собствените си нужди и желания / кога да чета , кога да рисувам , кога да работя , сега това се прави ... когато има време  /.Отне ми и част от енергията за живот и още по-лошо - не малка част от здравето ми , нооо... какво да се прави . Никога не съм била много по купоните и излизанията , така че това не ми липсва , но вероятно има още много неща като гореизброените , за които не се сещам в момента .

А какво ми даде - иска ли питане ?????? Това са само две думи , но те казват ВСИЧКО -
ЧИСТА ЛЮБОВ !!!

P.S. Да уточня , че съм  "мама на двама" , големият е на 11 години  ! Това имам впредвид като казвам " първия път ".

Прекрасна тема! 
С две думи-майчинството ме промени,да!Но мисля,че сега съм  по-добрия ,по-щастливия човек отпреди!И това благодарение на децата ми.Не съм била егоист и никога не съм поставяла себе си на първо място,така че нищо не ми липсва от миналото/преди да родя/Пък и всяко нещо с времето си,нали?
Радвам се ,че ги има  децата и семейството ми-без тях всичко губи смисъл!

Мила Вяра, ами то май че с теб разсъждаваме като сродни души! Цитирам те, защото нещата по-долу, които си написала, се отнасят и за мен, въпреки че не бях го написала досега:

"Освен всичко, което си изредила, майчинството ме направи и доста по-организирана. Научих се да си поставям приоритети и да ги следвам. Времето е толкова малко, че трябва да знаеш кое е важно и кое е по-малко важно. Освен това започнах да гледам на родителите си от родителска гледна точка. Това ме накара да оценя още повече всичко, което са направили за мен.
Какво ми взе? Бих излъгала ако кажа 'нищо'. Взе ми времето за мен самата. Най-болезненото за мен беше обаче когато осъзнах, че губя идентичността си. Детето обсебва всичко от теб, и не просто мислите ти и духа ти, но чисто физически тялото ти."

Вечернице, ще цитирам и от теб неща, отнасящи се досущ до мен:

"По темата какво ми е отнело, ами отне ми наивното, чисто, детско безгрижие, хубавият, здрав и също толкова безгрижен сън, възможността да слушам СЕБЕ СИ и да откликвам на собствените си нужди и желания /кога да чета, кога да рисувам, кога да работя/, сега това се прави ... когато има време."

Отново едно голямо мерси на всички, които споделиха тук светоусещането си! 

някой беше казал някъде /или написал/, че "да си майка означава да приемеш, че сърцето ти се разхожда извън тялото ти и така ще бъде докато си жива"... 

Просто искам да ви информирам, че пуснах същата тема в дир.бг.
Отново ви благодаря за споделеното, мили "колежки" /майки/! 
Бъдете живи, здрави и все така отзивчиви и мили! 

Ето и линка:

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=16&Board=budeshtima … mp;part=&vc=1

Мерси за вниманието! Приятен ден от мен!

     

Даде ми смисъл в живота!

Това което ми отне явно не ми липсва защото не се сещам за него,
но ми даде НАЙ-ХУБАВИТЕ МИГОВЕ В ЖИВОТА, направи ме истински пълноценен и щастлив човек