Кървене и бременност

  • 163 236
  • 373
# 150
Нищо не съм пила, освен фолиевата киселина, само чай-ментов и едно кафе /иначе ме боли глава/, едва успях да хапна една филиика Sad
Много внимавам с хаповете, нищо, което не е изрично позволено от док. Имам едни витамини на суправит-мултивитамини-даже и от тях не смея да пия. Довечера ще питам първо док и тогава каквото-такова
Виж целия пост
# 151
Съмнявам се,че в Суправит въобще има някакви витамини,по-добре не пий нищо и отново апелирам-остани спокойна!Съветвам те да питаш лекаря се за най-малките съмнения,които имаш!Надявам се след прегледа довечера да нямаш повече работа във форума.Споко!
Виж целия пост
# 152
Док потвърди-няма проблем и все пак ще пия но-шпа 3х1т., иначе потвърдихме бременност в пета седмица Simple Smile сакчето изглежда добре Simple Smile Така че дано няма повече такива цапания. Док е спокойна, а щом тя е спокойна и аз съм куражлия. Simple Smile На всички вас късмет Simple Smile  Hug baby_neutral стискам палци
Виж целия пост
# 153
MAMI VKLU4ETE SE DE-KAK E SIGURNO VE4E STE RODILI SEGA AZ SAM PRITESNENA ZA TOVA. Sick
Виж целия пост
# 154
IZVINETE POMISLIH  4E TEMATA E OT 2007-AZ SAM V 5 MESEZ NO DA VI KAJA MN SE PRITESNQVAM V NA4ALOTO BQH NA DUFASTON I NOSHPA.SEGA MI DAVAT MAGNEROT
Виж целия пост
# 155
Здравейте, момичета...за съжаление първото ми съобщение е в този форум. В момента ми изследват ЧХГ и заключенията клонят повече към това, че правя спонтанен аборт, но също така единият лекар, който ме видя има съмнения и за извънматочна бременност. Надявам се да е по-малкото зло. Ще ви кажа. Просто на видеозона не се вижда нищо, няма и да се види, но тестът за бременност е твърдо положителен. Затова преминахме на кръвен и ще се следят нивата.
Плача и вече имам чувството, че не ми издържат нервите. Дано всичко е наред, дано всичко е наред и с вас.
Виж целия пост
# 156
Съни много съжалявам Sad
Много внимавай, че наистина може да е извънматочна бременност. Има цяла тема за извънматочната - закована, ще я видиш (най-горе в подфорума).
Успех!
Виж целия пост
# 157
Здравейте на всички, има нещо което ме притеснява и се надявам вие да ми помогнете да си го изясня. С мъжа ми работим по въпроса за бебе, и като ми закъсня с три дни аз бях почти сигурна че се е получило, но днес ми прокървя. Това означава ли, че на 100% не съм бременна или не. Чувала съм, че първият месец е възможно да ми прокърви, когато оплодената клетка се захваща за матката, но не съм сигурна дали е вярно. И още нещо да попитам, мога ли да си направя тест за бременност в това състояние или трябва да изчакам да спра да кървя. Ще съм много благодарна на ако можете да ми помогнете.
Виж целия пост
# 158
Здравей bore_kk
Ако кървенето е слабо и е различно от менструалното можеш да направиш трст за бременност, но трябва да е с първата урина.
Ако кървенето си е като при менструация, няма смисъл от тестове Sad
Виж целия пост
# 159
Благодаря ти за отговора Тани, кървенето първият ден беше много слабо, но след това стана както друг път, а и тест си направих и е отрицателен Cry. Така че ще продължим с опитите и се надявам скоро да се получи. Извинявам се, че ви занимавах с моите проблеми и пожелавам успех на всички, които желаят две малки крачета да търчат из дома. УСПЕХ
Виж целия пост
# 160
Здравейте...при мен всичко стана много бързо и неочаквано.Имам поликистозни яйчници-цикъла ми е нередовен,закъсняваше с около 10тина дни но идваше всеки месец докато не изпаднах в депресия и не започнах да слабея ...от там и цикъла спря...4 месеца го нямаше а аз започнах да се отчайвам...по време на секс с приятеля ми стана `инцидент` и аз реших да направя тест тъй като тези дни доста ме боляха гърдите и предположих че може да съм в овулация...първия след 3-4 дни беше отрицателен...след седмица се появи бледа 2ра чертичка ...аз  се паникьосах защото не го очаквах но в крайна сметка с приятеля ми се радвахме започнахме да правим планове...за по сигурно направих още няколко теста през интервал от няколко дни ...при последния нямаше съмнение чертите бяха достатъчно ясни  EFP ...гърдите не спираха да ме болят хапвах си редовно което не е типично за мен..корема ме понаболяваше от време на време,но след консултация с аг разбрах че е нормално.Записах час за преглед в четвъртък 19:30 надявах се че ще видя малката точица...но вечерта преди деня  прокървих...започнах да чета във форума и се поуспокоих малко тъй като при мен не беше много а и видях че не само на мен се случва...цяла нощ корема ме боля а на сутринта продължи да кърви ...страшно мн се притесних ...гледах да не се движа много много но така ме болеше че не ме свърташе...отивайки до тоалетната се изля мн голям кръвоизлив със съсиреци ...най-отвратителното нещо което ми се е случвало...звъннахме на аг и тя каза да отидем по рано...и все пак докато отидем болките в корема понамаляха аз се поуспокоих малкo и се надявах все пак всичко да е наред ... но когато ме прегледа каза че съм направила спонтанен аборт...не можах да сдържа сълзите си още в кабинета.... каза че трябва да се изчистя хъбаво и след това ще ми изпише антибиотик ...на преглед съм като спра да кървя а така като гледам май няма да е мн скоро...още не мога да повярвам ...не го пожелавам на никoй...надявам се да се възстановя бързо за да можем да опитаме пак и дано следващия път всичко е наред ... успех на всички
Виж целия пост
# 161
Zdr.Ne mislia 4e ima mn goliam problem.Az savsem skoro rodih i pri men te4ehe ot 2 mes da kraiaMnogo se trevogeh prez cialoto vreme no slava bogu vsi4ko mina normalno.Sega imam 2 prekrasni deca.Moiat savet e palna po4ivka-kakto fizi4eska taka i psihi4eska.Ne vinagi prokarviavaneto e priznak za problem-eto vig men.Uspeh i gore glavata vse4ko hte e OK.
Виж целия пост
# 162
Здравейте...при мен всичко стана много бързо и неочаквано.Имам поликистозни яйчници-цикъла ми е нередовен,закъсняваше с около 10тина дни но идваше всеки месец докато не изпаднах в депресия и не започнах да слабея ...от там и цикъла спря...4 месеца го нямаше а аз започнах да се отчайвам...по време на секс с приятеля ми стана `инцидент` и аз реших да направя тест тъй като тези дни доста ме боляха гърдите и предположих че може да съм в овулация...първия след 3-4 дни беше отрицателен...след седмица се появи бледа 2ра чертичка ...аз  се паникьосах защото не го очаквах но в крайна сметка с приятеля ми се радвахме започнахме да правим планове...за по сигурно направих още няколко теста през интервал от няколко дни ...при последния нямаше съмнение чертите бяха достатъчно ясни  EFP ...гърдите не спираха да ме болят хапвах си редовно което не е типично за мен..корема ме понаболяваше от време на време,но след консултация с аг разбрах че е нормално.Записах час за преглед в четвъртък 19:30 надявах се че ще видя малката точица...но вечерта преди деня  прокървих...започнах да чета във форума и се поуспокоих малко тъй като при мен не беше много а и видях че не само на мен се случва...цяла нощ корема ме боля а на сутринта продължи да кърви ...страшно мн се притесних ...гледах да не се движа много много но така ме болеше че не ме свърташе...отивайки до тоалетната се изля мн голям кръвоизлив със съсиреци ...най-отвратителното нещо което ми се е случвало...звъннахме на аг и тя каза да отидем по рано...и все пак докато отидем болките в корема понамаляха аз се поуспокоих малкo и се надявах все пак всичко да е наред ... но когато ме прегледа каза че съм направила спонтанен аборт...не можах да сдържа сълзите си още в кабинета.... каза че трябва да се изчистя хъбаво и след това ще ми изпише антибиотик ...на преглед съм като спра да кървя а така като гледам май няма да е мн скоро...още не мога да повярвам ...не го пожелавам на никoй...надявам се да се възстановя бързо за да можем да опитаме пак и дано следващия път всичко е наред ... успех на всички


Иска ми се да те прегърна силно, силно и по някакъв начин да ти покажа, че всичко е наред.
За жалост обаче е добре да се справиш с това самичка, колкото и грубо или трудно за звучи.
Аз забременях през март месец и то в щатите, а края на май направих спонатанен аборт. Преживяването почти едно към едно. Разликата може би беше там, че аз бях и съм си отново напълно здрава и менструацията винаги си ми е редовна. Също и, че кървях цели три седмици като през целият период организма ми изхвърляше и съсиреци, до момента, в който на една бензиностанция, нейде в щата Колорадо, усетих и видях бебочето ни. Беше си големичко.. горе -долу колкото гъше яйце. През цялото време знаех какво се случва. Винаги много съм обичала биология, зоология и пр. и винаги съм била много информирана за всичко. Определено обаче НЕ желаех да го приема за истина! Дори и в момента, в който го видях и то в някаква си тоалетна на края на света..
Съветвах те да се справиш самичка с шока заради моята последвала опитност...:
Единственият, който ме подкрепяше, беше съпругът ми. Нямаше родители, имаше само още и приятели, но тези приятели само допринесоха за ужасът, който изживяхме със съпругът ми. И все пак.. това, което последва беше, че една вечер, лягайки си, започнах от нищото да се задушавам. В онзи момент се борех за собственият си живот. Секунди по -късно се бях сковала и изкривила цялата - ръце, пръсти, крака и половината от лицето. Не можех да си отворя очите, не можех да кажа какво ми е.. Още няколко секунди по -късно получих и лек гърч. Чувствах се много спокойна, виждайки се отстрани какво се случва със собственото ми тяло и всичко това беше някак странно. Мислех си и само това "Дано да не е инсулт", защото на няколко пъти съм виждала как майка ми се сковава и изкривява по същия начин, но тя има инсулт.. Мъжът ми се стресна много, прегръщаше ме и плачеше и се молеше на Бога да се оправя. Викнаха и линейка. Първо пристигна полицията. В щатите редът е такъв, винаги идва и полиция. Никой и нищо не можеше да обясни, а полицаят задаваше и задаваше въпроси. Няколко минутки по -късно дойдоха и докторите. Първото, което направиха е, че ми сложиха кислородна маска на лицето, след като видяха, че се задушавам.., но тя само правеше дишането ми още по -трудно... накрая с не малка трудност ме изведоха от къщата, хайде в линейката и хаиде в съседно градче в emergency room, където два часа по -късно започнах да се пооправям. Направиха ми кръвни тестове и резултатите показаха, че бебо го няма. Тогава вече нямаше как да не приема, че съм го загубила. И все пак.. не казаха нищо за шока, но се погрижиха много за мен.
Набързичко ни се случиха и още гадости и буквално за една секунда взехме решение да се върнем в България с първият самолет и ето ни тук вече месец и половина, а може би два. Тук ходих отново на лекар, слава на Бога, не се наложи никаква медикаментозна или хирургическа намеса, дори гинеколожката ми каза, че след първата ми М може да имаме пак бебче. И така.. "работим" по въпроса.
В крайна сметка обаче, разбрахме за шока от наш лекар и то, защото преди две седмици получих втори такъв и то съвсем сама на бул. Сливница в София. Оказа се, че, колкото и да съм загърбила загубата на детенцето ни, коооолкото и спокойна да се чувствам, да не мисля за отминалите неща, на някакво подсъзнателно ниво съм засегната и шоковете са били вследствие от всичко преживяно.
Затова, почивай, не се тревожи за нищичко и гледай напред усмихнато   bouquet Да употребя пак Бог.. Бог дал, Бог взел, слава да бъде на Него. -или поне така пишеше някъде в Библията.

Поразписах се май.. прегръщам те наистина силно и много, много топло!
Виж целия пост
# 163
Здравейте..И при мен нещата не са в цветущо състояние, а притеснението ми е  повече от голямо. Още от самото ми начало на бременността ми (сега съм в края на 14 г.с.) имам кървене, което не е спряло и  до сега. Продължава да си го има и да немогат пустите му лекари да кажат откаде е и защо е. Страх ме е да не е нещо сериозно. Сега седя вкъщи, пия нош-па и се моля всичко да мине благополучно. Незнам защо се случват тези неща, но не ги пожелавам на никого..
Виж целия пост
# 164
здравейте на всички !! когато човек преживее нещо и се сблъска с проблема разбира ,че не е единствен, а има много вече преживели мъката и болката му.Искрено Ви желая скорошно възстановяване
След 3 дни ставам на 33 години бременна съм в 6 и половина г.с. от седмица имам зацапване а преди два дни и кървене .Лекарката като ме видя каза че започвам аборт/макар че нямаше отлепване на плодно.сакче както и нямаше ембрион/ и настоя да остана в болницата заради опасност от големи кръвозагуби , останах в къщи ,чувала съм за ужасното отношение на лекарите към патологичните бременности и не ми се искаше да оставам и да чакам края /може ида съм сбъркала / днес няма кървене само дребно зацапване, но от всичко изчетено май вече се настройвам и за най-лошото.Много жалко и трудно е след като вече две седмици живях като бременна жена  newsm78 , представям си какво ви е било на всички вас.......... Имам планирана почивка на Турция от 29 и хич не зная какво да правя ...............освен да чакам и да се надявам че природата си знае работата
Бъдете здрави и оптимистки Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия