Много хора считат, че физическата агресия и социалното насилие се появяват в началното училище и продължават през целия курс на обучение. Оказва се обаче, че булингът (англ. bullying – агресивно преследване, тормоз, заплашване, обиди и др.) сред децата в предучилищна възраст е много по-разпространен, отколкото възрастните предполагат. Доколкото такова поведение се асоциира с по-големите деца, то често се изпуска от поглед в ранна възраст, когато е трудно да се различат напълно нормалните опити за социализация и булингът в неговите ранни форми.
Когато говорим за булинг, нямаме предвид само физическа агресия, той може да се осъществява и чрез социален натиск, например когато група момичета нееднократно и демонстративно отказват да играят с друго момиче. Проява на тормоз могат да бъдат също така и словесни нападки, обиди и подигравки.
Като цяло, определена степен на ситуационни удари, щипане и т.н. при децата в предучилищна възраст могат да се считат за „нормални“, като проява на самоутвърждаване. Но има деца, които се радват да гледат как друг човек се чувства зле и могат съзнателно и систематично да търсят начини да навредят на своите „жертви“, дори да им се присмиват, докато ги тормозят.
Булингът може да предизвика у децата голям стрес. Но такова поведение не влияе само на „жертвите“. Резултати от изследвания показват, че децата, които са проявявали насилие като малки, впоследствие по-често от другите започват да употребяват алкохол и наркотици, да се държат агресивно с членовете на семейството си и да имат проблеми с взаимоотношенията със своите връстници.
Как да разберем дали детето ни е подложено на булинг в детската градина?
Обърнете внимание, ако то:
• Внезапно започне да се страхува да ходи на градина;
• Оплаква се от главоболие или болки в корема без причина;
• Вкопчва се във вас и започва да плаче;
• Прибира се вкъщи с необясними травми;
• Усамотява се или изпада в състояние на депресия;
• Непрекъснато споменава конкретно дете, което му причинява разни лоши неща;
• Има затруднения с вниманието и концентрацията;
• Избягва зрителен контакт, когато го разпитвате за градината.
Какво да направи родителят, ако детето му е подложено на булинг в детската градина?
1. Общувайте с детето – това е ключов момент. Ако подозирате, че детето ви е подложено на някакъв вид тормоз в детската градина, трябва да го убедите, че можете да му помогнете само ако ви разкаже подробно за всичко. Ако то изглежда изплашено и смутено, използвайте подходящи книги на такава тематика, за да спечелите доверието му по естествен начин. Когато детето ви разкаже всички подробности за тормоза, запазете спокойствие, не му се карайте и не го осъждайте. Уверете го, че ще му помогнете и ще прекратите това насилие.
2. Говорете с учителите. Доколкото те се грижат за голям брой деца едновременно, нямат възможност да държат всичко под контрол и може да пропуснат някои проблеми. Още повече че малките агресори обикновено действат зад гърба на възрастните. Затова е важно да говорите с учителите и да ги запознаете с проблема, за да бъдат по-внимателни и да обръщат по-специално внимание на проблемните деца.
3. Възползвайте се от Деня на отворените врати. В най-добрите детски заведения има политика на отворените врати, която позволява на родителите да присъстват по време на заниманията на децата. Използвайте това, за да се уверите лично как протича животът на детето ви градината, да наблюдавате пряко взаимоотношенията на децата.
4. Разговаряйте с другите родители. Когато малките деца тормозят други деца, поведението им най-често е заимствано от семейния опит, т.е. те може да са свидетели на домашно насилие в семейството си, да гледат телевизионни предавания с насилие, да чуват как братята и сестрите им се подиграват на други деца или самите те да са жертви на насилие. Така че говорете с учителите на вашето дете и организирайте среща с родителите на малкия агресор, като привлечете вниманието им върху поведението му, но не се изненадвайте, ако те не сътрудничат, подценяват проблема или го отричат.
5. Научете детето си как да се защитава от агресивните деца. Дайте му определени психологични инструменти, които може да използва в контактите си с насилниците. Научете го да се държи с достойнство, да гледа в очите тези, които го обиждат, да разказва на възрастните за случилото се и да избягва усамотяването (да се стреми да бъде винаги сред други деца). Отиграйте различни линии на поведение с помощта на ролеви игри. Нека детето да се упражнява вкъщи как може да реагира в различни ситуации. Уверените в себе си деца е по-малко вероятно да станат жертва на булинг, затова намерете начини да повишите самооценката на вашето дете. Помогнете му да се сприятели с деца от групата и поддържайте това приятелство и извън градината. Осигурете му участие в активности, които да повишат самоувереността му.
6. Ако нищо от това не помогне, помислете за преместване в друга група. Понякога булингът може да бъде толкова агресивен, че всичките ви усилия да останат без успех. Затова, ако нищо друго не помага, поговорете с ръководството за преместването на детето в друга група. Ако това не може да бъде осъществено, помислете за смяна на детската градина.
Булингът в детската градина се случва много по-често, отколкото възрастните подозират. Ако детето ви се окаже една от жертвите, не го учете, че трябва да бъде по-твърдо и че трябва да решава проблемите си самостоятелно. Вземете всички мерки да го защитите. Научете го на нужните психологически инструменти, които ще му помогнат да избегне тормоза не само в предучилищна възраст, но и по-късно в училище.
Виж целия пост
Когато говорим за булинг, нямаме предвид само физическа агресия, той може да се осъществява и чрез социален натиск, например когато група момичета нееднократно и демонстративно отказват да играят с друго момиче. Проява на тормоз могат да бъдат също така и словесни нападки, обиди и подигравки.
Като цяло, определена степен на ситуационни удари, щипане и т.н. при децата в предучилищна възраст могат да се считат за „нормални“, като проява на самоутвърждаване. Но има деца, които се радват да гледат как друг човек се чувства зле и могат съзнателно и систематично да търсят начини да навредят на своите „жертви“, дори да им се присмиват, докато ги тормозят.
Булингът може да предизвика у децата голям стрес. Но такова поведение не влияе само на „жертвите“. Резултати от изследвания показват, че децата, които са проявявали насилие като малки, впоследствие по-често от другите започват да употребяват алкохол и наркотици, да се държат агресивно с членовете на семейството си и да имат проблеми с взаимоотношенията със своите връстници.
Как да разберем дали детето ни е подложено на булинг в детската градина?
Обърнете внимание, ако то:
• Внезапно започне да се страхува да ходи на градина;
• Оплаква се от главоболие или болки в корема без причина;
• Вкопчва се във вас и започва да плаче;
• Прибира се вкъщи с необясними травми;
• Усамотява се или изпада в състояние на депресия;
• Непрекъснато споменава конкретно дете, което му причинява разни лоши неща;
• Има затруднения с вниманието и концентрацията;
• Избягва зрителен контакт, когато го разпитвате за градината.
Какво да направи родителят, ако детето му е подложено на булинг в детската градина?
1. Общувайте с детето – това е ключов момент. Ако подозирате, че детето ви е подложено на някакъв вид тормоз в детската градина, трябва да го убедите, че можете да му помогнете само ако ви разкаже подробно за всичко. Ако то изглежда изплашено и смутено, използвайте подходящи книги на такава тематика, за да спечелите доверието му по естествен начин. Когато детето ви разкаже всички подробности за тормоза, запазете спокойствие, не му се карайте и не го осъждайте. Уверете го, че ще му помогнете и ще прекратите това насилие.
2. Говорете с учителите. Доколкото те се грижат за голям брой деца едновременно, нямат възможност да държат всичко под контрол и може да пропуснат някои проблеми. Още повече че малките агресори обикновено действат зад гърба на възрастните. Затова е важно да говорите с учителите и да ги запознаете с проблема, за да бъдат по-внимателни и да обръщат по-специално внимание на проблемните деца.
3. Възползвайте се от Деня на отворените врати. В най-добрите детски заведения има политика на отворените врати, която позволява на родителите да присъстват по време на заниманията на децата. Използвайте това, за да се уверите лично как протича животът на детето ви градината, да наблюдавате пряко взаимоотношенията на децата.
4. Разговаряйте с другите родители. Когато малките деца тормозят други деца, поведението им най-често е заимствано от семейния опит, т.е. те може да са свидетели на домашно насилие в семейството си, да гледат телевизионни предавания с насилие, да чуват как братята и сестрите им се подиграват на други деца или самите те да са жертви на насилие. Така че говорете с учителите на вашето дете и организирайте среща с родителите на малкия агресор, като привлечете вниманието им върху поведението му, но не се изненадвайте, ако те не сътрудничат, подценяват проблема или го отричат.
5. Научете детето си как да се защитава от агресивните деца. Дайте му определени психологични инструменти, които може да използва в контактите си с насилниците. Научете го да се държи с достойнство, да гледа в очите тези, които го обиждат, да разказва на възрастните за случилото се и да избягва усамотяването (да се стреми да бъде винаги сред други деца). Отиграйте различни линии на поведение с помощта на ролеви игри. Нека детето да се упражнява вкъщи как може да реагира в различни ситуации. Уверените в себе си деца е по-малко вероятно да станат жертва на булинг, затова намерете начини да повишите самооценката на вашето дете. Помогнете му да се сприятели с деца от групата и поддържайте това приятелство и извън градината. Осигурете му участие в активности, които да повишат самоувереността му.
6. Ако нищо от това не помогне, помислете за преместване в друга група. Понякога булингът може да бъде толкова агресивен, че всичките ви усилия да останат без успех. Затова, ако нищо друго не помага, поговорете с ръководството за преместването на детето в друга група. Ако това не може да бъде осъществено, помислете за смяна на детската градина.
Булингът в детската градина се случва много по-често, отколкото възрастните подозират. Ако детето ви се окаже една от жертвите, не го учете, че трябва да бъде по-твърдо и че трябва да решава проблемите си самостоятелно. Вземете всички мерки да го защитите. Научете го на нужните психологически инструменти, които ще му помогнат да избегне тормоза не само в предучилищна възраст, но и по-късно в училище.