Когато искате да избягате от някого, бихте ли комуникирали с него?

  • 4 541
  • 68
Здравейте, от минали теми, може би сте запознати с моя случай. Вече далеч по-спокоен след психотерапевти, баячки, аз се опитвам да продължа напред и да не мисля кой знае колко за всичко, което се случи. Няма да ви лъжа, момичето ми липсва и не излиза от мислите ми, но вече изглежда приемам нещата и болката я няма. Когато потърся контакт с нея, въпреки всички неща, на които се наслушах “Повече няма да ме чуеш, повече няма да ме видиш, и 1000 пъти да звъниш и пишеш, няма да ти отговоря” тя все още поддържа някаква връзка с мен, в момент на нерви обижда, говори адски тъпотии... Допитвам се до вас - жените. Когато не искате някого, бихте ли му вдигнали, бихте ли поддържали контакт с него? Приключвал съм стари връзки, в които каже ли се край и милион пъти да се звънне, човек не отговаря... Объркан съм от всичко и реално не знам какво точно прави тя, дали се страхува от това, че няма да открие човек, който да се грижи за нея, да мисли за всичко така, както аз... От съжаление ли е, от какво?
Виж целия пост
# 1
Аз вдигам на бивши. За мен пълният игнор е голямо наказание и не обичам да го прилагам. Бившият ми се чувстваше много зле след раздялата и когато се е нуждаел от помощ съм правила каквото мога, НО това не означава, че бих се върнала при него. Просто е тъпо да игнорираш човек, с когото си си лягал в продължение на Н години.
Виж целия пост
# 2
има нужда да си го изкара на някого, а ти си чудесна жертва - слушаш, търпиш отново и отново
изобщо не се страхува, че няма да срещне друг и т. н., спри да се самозаблуждаваш и да си губиш времето
Виж целия пост
# 3
Да. Понякога бих комуникирала по навик, друг път да му набия канчето, трети път да му покажа колко съм добре без него, чат-пат да си почеша егото. Някой път пък от любопитство как ли е.
Има си доза удоволствен садизъм в това да потъпчеш някой, който ти тича по седалищните части. Понякога просто не можем да спрем, особено, ако сме загубили уважение към този човек.
Мисля, че е време да тропнеш по масата и да поставиш себе си на първо място, водейки тези разговори съвсем задочно и непозволявайки да ти се качват на главата. Време е да бъдеш мъж.
Виж целия пост
# 4
Ако имам някакво и минимално чувство , да бих..то е ниизбежно. Нооо ако нямам,то би ми било все едно,и леко по леко бих се отдръпнала от взаимоотношения,който ме напрягат по някакъв начин
Виж целия пост
# 5
А замисляш ли се, че я тормозиш и тя просто се опитва да преговаря, да те накара да спреш да и звъниш? Това, че успяваш да я ядосаш изобщо не означава, че изпитва чувства различни от раздразнение, гняв, а може би и страх. Да продължаваш да звъниш на човек, който ти е казал, че не желае да те чува и като видиш, че изкарваш този човек извън нерви, вместо да се замислиш какво му причиняваш, да продължаваш да звъниш и да си измисляш варианти, които доказват, че ти си любовта на живота на този човек, е патология. Потърси помощ за себе си и остави момичето на мира. Не си единственият мъж с проблем да приема отхвърлянето и ако с малко терапия няма да стане по-леко за теб, то поне ще стане по-леко за останалите.
Виж целия пост
# 6
Аз не разбрах от първия пост – тя ли търси Автора или той нея?
Ако е той нея – нарича се тормоз и е отвратително преживяване. Преживяла съм го, мъжът толкова не приемаше отхвърлянето, че правеше всичко възможно да ме тормози – телефон, съобщения, нощни посещения, психолози, които ме канят на "семейна терапия" след като вече е сложен край на връзката.
Когато съм сложила "край" не комуникирам, отрязвам всички видове контакт и общуване – другото си е чист садизъм към отсрещния. Да му пускам кукички час по час като отвръщам на търсенето на общуване, си е също толкова жестоко, колкото и неговия тормоз с отхвърлянето на раздялата.

С една дума – остави жената на мира.
Виж целия пост
# 7
Аз не разбрах от първия пост – тя ли търси Автора или той нея?
Ако е той нея – нарича се тормоз и е отвратително преживяване. Преживяла съм го, мъжът толкова не приемаше отхвърлянето, че правеше всичко възможно да ме тормози – телефон, съобщения, нощни посещения, психолози, които ме канят на "семейна терапия" след като вече е сложен край на връзката.
Когато съм сложила "край" не комуникирам, отрязвам всички видове контакт и общуване – другото си е чист садизъм към отсрещния. Да му пускам кукички час по час като отвръщам на търсенето на общуване, си е също толкова жестоко, колкото и неговия тормоз с отхвърлянето на раздялата.

С една дума – остави жената на мира.
След 1-2 месеца, в които тя ми даваше надежди и по никакъв начин не ме отхвърляше, дойде момента, в който се отдалечихме повече. Повярвайте ми, търсили са ме, но когато не искам нещо не поддавам, колкото и да ми се звъни, колкото и да ми пишат. Просто спирам да вдигам и пиша и това е... За това се чудя, какво става. Макар и да се караме и да си говориме тъпотии, пак се старая да полагам грижи, показвам й, че мисля за нея със съвсем малки и прости неща.
Виж целия пост
# 8
Имам малко по-различно виждане за нещата, може би защото не съм чела предишните теми на автора.

Отговорът на въпроса е лесен. Ако тя е казала край, за да те провокира да предприемеш нещо (т.е. не го е мислила наистина, а е било тактика), то да, тя ще се радва на твоето внимание и ще ти отговаря по някакъв начин, за да запази вниманието и контакта с теб, дори ще те провокира още. Сам казваш, че обижда, избухва и т.н., това са емоции, т.е. това не говори за безразличие.

Втори вариант –прави го от съжаление, но когато ти прекалиш и на подадения пръст, се опитваш да отхапеш ръката, то тя избухва, за да те върне в реалността, че между вас няма да има нищо (между другото, това е най-гадното).

Трети вариант – ако една жена е безразлична, досадно й е или просто не може да те търпи, то тя прекъсва всякакъв контакт с теб и не й пука. Веднага и окончателно, без връщане назад. Т.е., каквото и да направиш, резултат няма да има.

ПП: Веднъж, в момент на емоционална нестабилност от моя страна, допуснах до себе си човек, който изначално не съм искала и той беше предупреден хиляди пъти да не се забърква, защото не искам и няма да дам нищо от себе си за бъдеща връзка. Е, няма толкова хленчещо и обсебващо същество. Принудих се да го блокирам навсякъде, но той започна да ми звъни и изпраща съобщения от непознати номера и профили. И не, не го имам за психопат, а за отчаян човек. А отчаяният мъж е жалка и отблъскваща гледка за една жена. Особено такава, която няма чувства.
Виж целия пост
# 9
След 1-2 месеца, в които тя ми даваше надежди и по никакъв начин не ме отхвърляше, дойде момента, в който се отдалечихме повече. Повярвайте ми, търсили са ме, но когато не искам нещо не поддавам, колкото и да ми се звъни, колкото и да ми пишат. Просто спирам да вдигам и пиша и това е... За това се чудя, какво става. Макар и да се караме и да си говориме тъпотии, пак се старая да полагам грижи, показвам й, че мисля за нея със съвсем малки и прости неща.
Приеми, че ти не си единственият модел и пример за човек, други хора могат да постъпват по различен начин, когато някой им досажда.  А те уверявам, че хора, които не приемат отхвърлянето могат да си въобразяват, че ги обичат, дори ако не им отговарят на съобщенията и обажданията, та и това не е решение.
Ако искаше да бъде с теб щеше да бъде, но щом не е очевидно не иска, а щом ти крещи очевидно я тормозиш. Повтарям се, но спри да тормозиш момичето. Това не е любов. Любовта е и грижа за другия, не просто лична нужда той да ни обича и да не ни отхвърля. Човек, който обича няма да иска да притеснява обичния си, няма в раздразнението му от телефонния тероризъм да вижда нещо, което да гали егото му, а ще си даде сметка, че той е този, който дразни и тормози другия, че другият вероятно е и уплашен. Само малките деца, ама много малките, приемат всяка реакция и емоция  за любов. Големите хора знаем, че ако някой ни крещи то той ни е ядосан и това не доказва,  че ни обича, а че го дразним, нараняваме, притесняваме.
Виж целия пост
# 10
А замисляш ли се, че я тормозиш и тя просто се опитва да преговаря, да те накара да спреш да и звъниш? Това, че успяваш да я ядосаш изобщо не означава, че изпитва чувства различни от раздразнение, гняв, а може би и страх. Да продължаваш да звъниш на човек, който ти е казал, че не желае да те чува и като видиш, че изкарваш този човек извън нерви, вместо да се замислиш какво му причиняваш, да продължаваш да звъниш и да си измисляш варианти, които доказват, че ти си любовта на живота на този човек, е патология. Потърси помощ за себе си и остави момичето на мира. Не си единственият мъж с проблем да приема отхвърлянето и ако с малко терапия няма да стане по-леко за теб, то поне ще стане по-леко за останалите.
Да, била съм в такава ситуация. В началото вдигах телефона, защото все още се опитвах да се държа възпитано. След това вдигах, но вече се дразнех много сериозно и започнах да се държа все по-грубо.

Авторе, досаждаш и тормозиш момичето. Спри, освен ако не държиш да бъдеш в ролята на досадната муха.
Виж целия пост
# 11
Темата няма смисъл така формулирана или смисъла е друг но неправилно зададен. Как искаш да избягаш от някого и ще комуникираш с него.
Много ясно и твърдо НЕ.
Виж целия пост
# 12
Като цяло аз поддържам контакт с някои бивши гаджета. Един от тях дори ми е приятел, с другия - и в двама ни е останало зрънце любов, затова не се виждаме, събуждат се стари чувства. Но, когато някой има нужда от нещо, всеки е насреща за другия - това е чисто и просто уважение, и благодарност за всичко, което сме си дали. Но, при теб май е различно. Струва ми се, че представяш нещата само през твоята призма и затова не мога да дам на 100% обективен отговор. Ще те питам нещо. Защо изобщо я търсиш? Ако на мен някой постоянно ми досажда, дори да съм имала някакво желание, то ще умре за части от секундата, когато принизиш себе си до това жалко ниво.
Виж целия пост
# 13
Когато си е край , си е край. Какъв е смисъла да се рови в жаравата или пепелта....
Виж целия пост
# 14
Реално слушах за безразличие, че повече по никакъв повод няма да се чуем и 330 други такива. Когато искаш да избягаш - правиш го. Това е моето лично мнение. Аз не досаждам, не звъня по милион пъти. Спрях с тези тъпотии. Реално проверявам до колко думите й са истински и дали наистина има тези намерения, без да си давам надежди. След всичко, тя не избягва контакт Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия