Случвало се е, но не го приемам като възпитателен метод, а по-скоро като израз на безсилие от моя страна 
На публично място никога не удрям
Уважавам децата си и не бих ги унижила по този начин.
На публично място никога не удрям
Уважавам децата си и не бих ги унижила по този начин.
Така мисля и аз. Също не крещя на публично място. Рядко крещя и у дома. Случвало ми се е да ударя, но освен, че показвам безсилието си, не постигам друго. Във всеки случай няма никакъв смисъл да се пошляпват деца под 2 год. възраст. Не води до никъде. Не подкрепям шамарите и в по-късна възраст, но нямам опит и не мога да кажа как ще реагирам след време.
Точно така е и при мен, и това е и моето мнение. Но познавам деца, които просто не разбират от нищо друго...Майките им са доста упорити-обясняват много пъти, по най-различни начини, карат се, накзават, какво ли не опитват, но просто детето им разбира, само когато го шляпнат по дупето...Добре, че моето дете не е такова (поне засега)
,а аз също се пробвам.....първо с добро и търпение,но когато насреща няма никой да чуе единствения начин е резкия тон,а ако и той не подейства се почва с шамарената фабрика по задните части. Има случки, от които ми се изправя косата като примерно търчи в посока към улицата и съм сигурна,че ако не го спра ще се озове под някоя кола, защото не отчита опасността,а само се чуди как да направи напук в дадения момент. Или му кажа нещо от сорта на ".....стоиш тук и не мърдаш....аз влизам да взема нещо и се връщам".. за няма и 10-15 секунди и него го няма.........човекЪТ тръгнал към площадката да се люлее на люлките...........а аз го гледам с ей такива очи 
и ми иде да го смачкам, ужасът напира в мен и иска за излезе във вид на агресия.....страшна работа ви казвам.......... 
не знам дали помага, но като нищо друго не действа стигаме до това 
