КГБ = Клуб на Готините Баби - 194.

Делта, а бащата и брата на моята майка са преследвани от фашистите. Вuйчо ми е бил осъден на 10 г. заради това, че е бил ремсист, а дядо ми за малко не  е бил убит по време на войнишкото въстание през 19015-16 г. и после  е преследван след Септемврийското въстание през 1923 г., в което е бил участник.   Ние с теб сме  наследници на преследвани. Дано ние и нашите деца не бъдем !

 Винаги съм казвала, че при различни хора различно се разбира социалиЪма. Но предполагам, че всички ще се съгласите, че беше много по-добър от тази "демокрация"!
Рекламите свършиха - гледам като две капки ...

Ааа Яне , аз не се съгласявам
При демокрацията ми е много по - добре и хубаво.
Мнението е и на мой близки хора на по 70+ год.
Понеже доста чета как се оплакват и споделих с близки и
познати възрастни хора и те харесват сегашният си живот.
Не са заможни или паралии , на едната пенсия са.

Така е, Яне. Най-ме е яд дето съсипаха селата, образованието и здравеопазването. Яд ме е , че  наложиха тази псевдокултура и  изкривиха  представите на младите за морал и ценности.

За много от нашите родители социализмът е по-добър.Получили са образование и са излезли от село.
Ама защо българки гледат стари хора в Гърция, а не е обратното?
Аз си спомням за опашките и липсите на елементарни стоки.
Селата са се съсипали не от демокрацията, младите завършваха средно образование и започваха работа в градовете.

 Кремче, опашките и липсващите стоки бяха най-вече при Виденов, а това беше вече при Демокрацията! Не си спомням да съм висяла по опашки преди това! Е, нямаше всичко, но се справяхме!

Ако не бяха съсипали селата и малките градчета, щеше да има работа за младите. Щеше да има и забавления, и кина, и дискотеки. Ама нали трябваше "демократите" да напълнят набързо пеликанските си гушки.

                   Сега няма работа и за младите с висше образование дори в големите градове и за това хващат вече чужбините.Тук цари безумна експлоатация,такава каквато е имало в началото на миналия век и цената на труда на младите е унизителна.Прости и неграмотни работодатели искат от младите ценз,езици и.....насреща мизерни заплати,а самите те не могат да си напишат собственото име без правописни грешки.Как станаха работодатели на всички ни е ясно !!!

 Янче,всеки ден в 14ч се нареждах на опашка за домати през лятната ваканция,за да съм първа,като отворят в 16ч./Да уточня,че при нас е високо и имаме зеленчуци  в градината късно-през август-септември/Иначе не стигаха до мен.Била съм в началното училище.Веднъж един дърт перверзник ме беше запънал отзад,на опашката за домати.Аз тогава не знаех какво е това и какво става,но ми беше неприятно.Майка ми щеше да получи удар,като се оплаках.Месо и колбаси докарваха само в петък.Опашката ставаше брутална,не ме изпращаха мен,баща ми се справяше.Колбасите бяха все едни и същи-наденица,викахме и кучешка радост.Беше вкусна,още не бяха започнали да слагат разни добавки-само малко сухожилия..Друг колбас не докарваха.Ел.уреди имаше само преди конгреси на БКП.За телевизори имаше записване и ред.Бисквити имаше само обикновени,млечни и маслени.Имаше жокейчета,обикновени вафли и детски закуски.Веднъж в годината се организираха  братски събори на сръбската граница.Там сърбите продаваха шоколади,различни видове вафли и други сладости,прах за пране и найлонови дрехи.Какви тълпи се събираха по сергиите за тези невиждани стоки. !Сладоледа беше два вида-яйчен и млечен.Границите бяха затворени и който се опиташе да избяга от хубавия живот,отиваше в затвора като престъпник.Заводите се строяха на териториален принцип,без да са съобразени с наличието на суровини,чиято доставка ги правеше нерентабилни и губещи.Още след национализацията на земята младите хора започват да идват в градовете и да работят в заводите.Тогава започва обезлюдяването на селата и откъсването на хората от земята. Стигна се до там,да е срамно млад човек да работи в селското стопанство..Вуйна ми на80г./през 1974г/ работеше с други баби,като нея в ТКЗС.Сутрин ги караха с каруца,че не могат да се качат в камион.Плевеха моркови,окопаваха домати,пипер...Нямаше млади хора.Хубава работа за образован човек, можеше да се намери само с връзки.По тази тема мога да ти разказвам много,имам интересен опит.Баща ми беше рационализатор и изобретател.Принуждаваха го да включва директора и др.от ръководството,за да види бял свят труда му.Ако ли не-няма подпис от директора.  Леле,колко много неща мога да ти припомня.Как не си спомняш?!Не вярвам при вас да е било различно.Може би ти си била от друг кръг.Моите родители бяха обикновени хора,без партийна принадлежност. Чудя се,как това може да се нарече хубав живот.Най-лошото за мен беше ,че все имаше кой да те следи и да доносничи.Тук,където живея сега.само около нас имаше трима./вече починаха/

    Добро да е утрото и чуден денят ни! Каквото било...било.И сега не е цветущо-всичко с връзки.Има много стоки-но отровени хранителни продукти.

Добро утро!
Мама беше учителка.От 1989 г до 2017г. година са  затворили врати 2544 училища.   А някога наричаха образованието ни „Българското чудо“Живяла съм спокойно весело и стойностно Станах зъболекар с 50 лв стипендия за успех.Явно  сме живели по "различно"време.Останете си със здраве.

 Добро утро и от мен!
Снощи изгледах Капките и после се загледах в един филм, та....чак сега станах и сега си взех от дидимити кафенце!
Яжке, живели сме по едно време, но в различни краища на България. При нас селата бяха пълни с млади хора до демокрацията. Като започнах млада учителка в с. Беловец имахме тройни паралелки с по 23-25 деца. Родителите им работеха в селото. Имаше огромни кравеферми, ТКЗС, сладкарски и шивашки цех. Малко от тях пътуваха за Кубрат на работа. В Кубрат имаше 5 завода, като само в Елпром работеха над 1200 жени и мъже.Тук беше и единственият завод за кардани - автоматизиран и модерен. След демокрацията всичко се разпродаде за жалки пари, затвориха и хората останаха без препитание. И млади, и стари хукнаха към чужбините. Останаха учителите, докторите и такива, които чакаха на младите да им помагат от чужбина.
За детството - може би наистина съм живяла в друг кръг. Майка беше библиотекарка, татко на 40 започна да учи във Варна и после стана директор на ДСКаса. Неговата майка \ баба ми\ всяка събота идваше и носеше пълна кошница с яйца, зеленчуци, плодове и задължително заклана кокошка.Летата карахме на село - беше пълно с деца. Като по-малки си бяхме организирали Тимуровски команди по махали, а като по-големи се събирахме надвечер в градинката в центъра. През деня помагахме в градините и кухнята - научиха ни от малки на труд. Като ученици и студенти ходехме по бригади в помощ на селското стопанство и не ни тежеше. Не сме го чувствали като експлоатация.  На опашки съм се редила само за хляб и то защото продаваха само на пазара, но ставаше бързо. Имаше само един блок в града, всички живеехме в къщи и всеки си сееше - основно домати и пипер. Съответно имахме и овошки та си правехме зимнина. Не живеехме богато, но не сме чувствали и недоимък. Е, не помня колко вида бисквити е имало, но имаше шоколад " Крава" май беше. А най-скъпата паста беше "Русе" - струваше таман 30 стотинки!
Иве, така е ! Но ако се хвана с темата за образование....

Здравейте момичета !
Виждам ,че сте зачекнали темата кога е било по хубаво ,при комунизма или при демокрацията.
Всеки пише от неговата си камбанария.
Имало си е и хубавото и лошото при двата строя,но все пак трябва да се притегли ,кога са повече плюсовете.
Аз съм израснала в бедно селско семейство. Родителите ми имаха една крава и едно магаре ,че с това се изхранвахме. В балкана стават само картофи.Дойде ТКЗС и ни взеха кравата ,която ни беше прехраната.Спомням си мама и татко как страдаха и плакаха. Дядо ми  имаше малко земи и му ги взеха. Нашите бяха принудени да  правят нещо и да отидат в града ,за да имат работа и ние да  учим ,че на село училището беше до 7 клас. Хубаво искаш да отидеш в града,но трябва да станеш жител и тогава да живееш и работиш. А как се става жител от село в града. Цяло чудо е. Благодарение на дядо ми ,че имаше приятел в Асеновград ,който беше борец против фашизма ,та имаше връзки и му се чуваше думата. Та  с връзки нашите станаха жители на Асеноград  , а как се включва в строеж, пак цяло чудо,пак с връзки. Ако си вътрешен ,става ,но ако нямаш познати ,има да чакаш.
Та до тук ,как да останат млади хора да работят на село , като няма условия за прехрана и обучение на децата , като   го взеха в  ТКЗС  безплатно. Това одобрявате ли го?
После ние се оженихме с ММ  и бяхме дядовата ръкавичка в къщата. За да участваш и да чакаш някога за жилище ,трябва да имаш група и лихвоточки. Каква група ,като не живеем под наем?  С триста зора навихме свекър ми  да подаде декларация ,че дава една стая под наем на сина си ,на нас. Какво щели да кажат хората , ако някой разбере,срам го беше ,но накрая се съгласи . Дадоха ни трета група и хубаво ,че след 13 години чакане  от нашият комбинат раздаваха жилища ,та успяхме да се класираме ,че и двамата работехме там , а и с две деца , а и трета група имахме, като крайно нуждаещи се. Та така се сдобихме с жилище. Хубаво ,но трябва да се оправя вътре и да се обзаведе. Парички си бяхме събрали,че бяхме добре платени и двамата ,но нямаше най-елементарни неща.Това беше 1986 година. Започнахме пак с връзки ,черпене ,та да намерим цимент от Топливо и ламперия. Хубаво ,че работата ми беше свързана с много командировки из цялата страна ,та от Шумен фаянсови плочки , от гара Искър теракот , от Кърджали кръглата маса и столовете,холовата гарнитура и другите мебели ММ имаше приятел шофьор ,който зареждаше мебелни магазини ,та като получат нещо и ни съобщаваше и чрез него се обзаведохме. Цяло чудо беше.
 После с колите ,колко трябваше да се чака, за да си купиш Москвич или Лада ,след 10 годишно чакане..
Ако решиш да отидеш някъде на екскурзия ,то беше  мъка и обикаляне из инстанции да си подготвиш документите , а  ако решиш с кола да излезеш ,тогава два месеца минимум време трябваше.
Да не говоря по колко валута ни се отпускаше като  излезем навън.  Беше през 1987 година отиваме до Германия. за Румъния ,Унгария и Чехия ни даваха по 20-30 лева само колкото да имаш за бензин за колата  и да си купиш нещо малко за хапване. Спомням си ,че в Унгария имахме пари колкото да си купим по една крем пита и сладолед , а тук ги нямаше такива ,та затова си похарчихме парите , а за децата по един шоколад.
Когато бях в майчинство  5 години ,зеленчуковия магазин беше точно срещу нас , а съм дебнела около Нова година ,кога ще докарат банани и портокали.
Да не говоря, че хай някъде измърмориш или се оплачеш  от режима и веднага  те привикват. А колко доносници имаше назначени в нашият комбинат,които ги водеха на работа като работници , а те само слухтяха и чакаха някой да сбърка или да се изтърве нещо.
Няма какво да изреждам повече ,мисля ,че всяка от нас е живяла през всичките тези години ,горе долу сме на една възраст и сега да оспорвате ,че тогава било по хубаво. Били сме в един затворен свят, като коне с капаци,живи хайванчета послушни.
Големите опашки и немотията през демокрацията беше през времето на Жан Виденов.Тогава всички си спомняме  купонната система.
Преди да влезнем в Европейският съюз , за да отидем да си видим детето в Германия,че там учеше,зор с визите документите. На нас гледаха по границите като аборигени. Редяхме се на други опашки за проверки , а не  с
цивилизованите страни.
Сега какво ни липсва,всичко има ,технологиите са толкова напред ,телефони вече у всеки,дори и у децата. Слагаш личната карта в джоба или червеният паспорт и тръгваш.  Знам ,че веднага ще ме опонирате ,че пари няма. Ами то  и едно време пак нямаше. Все е било с икономии ,лишения или сме работили допълнително земи или животни сме гледали-пиленца малки и сме ги продавали , ,за да си помагаме финансово.
Сега младите хора ако работят ,както ние сме работили  и те ще имат. В нашият град в момента има толкова много работа ,но явно е по добре из кафетата и да си поспиват до късно.
 Селата се обезлюдиха ,че  младите  не искат да копаят ,да се занимават със земеделие и животни да гледат , а в същото време няма училища за децата като пораснат.  Нямат база за развитие.В по-големите села и градове  може да останат ,но в малките никой не иска да  стои.
Написах цял ферман , за да си припомним и хубавите и лошите неща , а не само да гледаме от една страна .
Сега може да започнете да ме атакувате,но това си беше самата истина. Живяла съм на село ,с очите съм го видяла и изпитала. Нека не си затваряме очите пред хубавото.
Има и много изкривена демокрация,че някои го обърнаха на слободия ,защото българите сме свикнали ,все да искаме някой друг да ни го направи ,да критикуваме без нищо да даваме от себе си. Не се отнася за всички разбира се ,но това е нашият манталитет.
Спирам ,че стана ферман , а не е задължително да го четете.

Дааа, съгласна съм с написаното.
Но никоя от вас не спомена, колко пари са платили родителите им за обучение, за здравеопазване. Как ни водеха но почивка на море 14 дни за по 14 лева на възрастен човек. Как планината беше свободна зона и не се плащаше нищо, а хотелите бяха на достъпни цени.
Хванахте се за бананите.
Не искам да ям банани, нито портокали.
Не искам да ходя по чужбините, защото няма с какво.
Искам децата ми да са здрави и да не се притесняват да се приберат късно вечер вкъщи. Искам домовете им да останат такива, каквито са. Искам да не ходят по чужбините, за да лекуват детето си, което беше родено здраво. Искам да няма кампании за болни деца, искам да няма хора, ровещи в кофите за боклук, искам да няма изоставени старци по селата, които падат по дворовете си и умират сами.
Толкова много ли искам?

Пишете  битовите неща.Хубав си бе строят за хората.Особено за  кротките ,дето не ритат.Казвала съм,че минах между капките, че нямам зъби, приказвам, но пък то пред кого, не съм била  някаква на трибуната да говори.Да се чува глас, общественик казвам.То и на 34 бях като дойде новото, три по майчинство та с десет стаж..И свидетел после на извращения.
Но хубаво казвам , че се вдигна народа ,къщи понаправи ,въпреки трудностите ,баща ми и той  цялата страна обикаляше за материали, направи къща, но на село ,не важи.А баба ми била булка на една врата в килера ,толкова им осигурили  усамотение за първата нощ.И двата ни рода са преселници ,този от Гръцко в началото на 20 век ,моя от Балкана е слязъл след турското.Нямат  натрупано богатство.Докато се усетят и смяна на строя.
Лошото на предното е  в икономическите показатели, нямаше да падне, ако можеше.Пък и  децата на соцвърхушката го развалиха ,видяха как става, като Горбачов пусна системаата и поискаха имане, капитали. Те направиха това сега дето не харесваме.И това си е преход, другите  не са стояли докато ние градихме социализъм , отидоха  у свят и стандарт стана там.Което не винаги е добро,  колкото по добре живееш, толкова повече режулации и ограничен става света ти.Ние все още правим каквото искаме.
Че ни взеха спестеното ,вярно , обедняхме , имахме  за черни дни ,за деца , образование ,жилища ,вноски за коли.Замина и пак отначало. Станахме зверове, но то е било  в нас и това ,носим го.Нищо не пониква без семе.И понеже разни мнения ,  -видяхме света , отвориха границите ,децата ни отидоха и видяха,та и ние, не аз ,но моето поколение видя.И бе добро видяното , организирано , напредничаво , има от всичко. Има пари сега ,който работи си има ,да не гледаме пенсионерите,и те имат като са здрави и работят.Аз че не мога не е мярка.Но  заминаха по света да дирят щастие  и успехи два милиона поне.Обезлюди се.Икономиката се срино заради пазарите и заради качеството , има конкуренция голяма,Китай бълва с безплатен труд, ние производителност нямаме и сега, това срина предприятията.
Винаги е хубаво ,има си и от двете, и хубаво и не толкова -винаги.Никога не сме били равни , и преди ,  и сега.
Политиката е мръсно нещо ,резултатът от дадени дейности се вижда много   по-късно.Мисля ,че именно защото                                                                                                                                                                                                                 се плашат политиците , че няма да са избрани и да имат власт повече не направиха промените навреме ,когато можехме да издържим, имахме запаси.То много народ пострада ,изпадна в бедност.На запад имат едно ниво, задоволени са,запад ми е скандинавия че там знам,  могат да си позволяват добър живот.Но те дадоха тон на заемите , кридитния живот,  измамен стандарт.
Само едно  е лошо сега- младостта си отиде,здравето и то заминава.Другоот се оправя полека.
Лошото е че крадем , така сме научени, от соца още.Знам това,свидетел съм.Другаде се наказва който е хванат , и то  радикално  и публично, у нас е за хвала.
Бананите са дребен проблем.Икономиката бе едрия.И сега е ,расте но е дете още.
Соца имаше работа , прикрита базработица , трима на стол, сега не навсякъде може това.Пак е така в държавните фирми, бюджета и администрлацията по принцип.Мойсей водил през пустинята 40 години да измрат старите навици.Наближаваме ги, дано новите хора  бъдат свестни,ние не важим.