

Ето че и ноември почука на вратата ни!
Октомври си тръгна, отнасяйки последните пъстри багри на есента, а ноември пристъпва тихо, обвит в мъгли, с дъх на дъжд, печени ябълки и домашен уют.
Това е месецът, в който природата притихва, но в нашия клуб животът продължава да кипи!
Тук винаги има място за чаша ароматно кафе, за сладка приказка, за споделена радост, за малко закачки и много смях.
Нека не броим дъждовните дни, а хубавите мигове! Нека не тъгуваме за отминалото лято, а се радваме на всичко, което имаме днес.
Защото ние, готините баби, знаем една голяма тайна – младостта не е в годините, а в сърцето!
1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Светлината, която не угасва
Има хора, които оставят след себе си богатства.
Има хора, които оставят сгради и паметници.
А има и такива, които оставят светлина.
Светлина в умовете, в сърцата и в душите на поколенията.
Това са нашите народни будители.
Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много знайни и незнайни българи, които с перо, слово, книга и дело са съхранили българския дух.
А КОИ СА БУДИТЕЛИТЕ ДНЕС?
Това са учителите, които отварят очите на децата за знанието.
Това са хората, които пазят българския език, книгите, историята и традициите.
Това са родителите, които възпитават децата си в доброта и честност.
А защо не и ние, бабите?
Нали именно баба често разказва първата приказка?
Нали тя учи внучето на първата песничка, на първата молитва или стихотворение?
Нали от бабините ръце се предават старите рецепти, обичаите и семейните истории?
Не е нужно човек да бъде записан в учебниците, за да остави светла следа.
Понякога е достатъчно да научи едно дете да обича книгите, да уважава хората и да помни корените си.
ПОКЛОН ПРЕД БУДИТЕЛИТЕ!
Пред онези, които са били преди нас.
Пред онези, които продължават делото им днес.
И пред всички, които тихо, без слава и награди, предават доброто на следващите поколения.
Защото най-ценната следа, която оставяме, не е в това, което притежаваме, а в това, на което сме научили децата си.
НОЕМВРИ В НАРОДНИТЕ ПОВЕРИЯ И БАБИНИТЕ МЪДРОСТИ
Какво са вярвали старите българи за последния месец на есента?
Мили баби, ноември е тук!
Месец на мъглите, първите слани, топлите печки и пълните зимници. Време, когато полската работа постепенно приключва, а животът се прибира край домашното огнище.
Нашите баби и дядовци наблюдавали природата, животните, облаците и вятъра, за да гадаят каква ще бъде зимата.
Нека си припомним някои от техните вярвания и обичаи!
МРАТИНЦИ – ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ
В различни краища на България през ноември се отбелязвали така наречените Мратинци, или Вълчи празници.
Според народните вярвания през тези дни вълците били особено опасни.
Затова жените избягвали да предат, шият и плетат, а в някои селища не отваряли ножици, за да останат символично затворени устите на вълците.
Днес тези обичаи ни звучат странно, но някога били част от живота на хората, които живеели близо до природата.
КАК СА ПОЗНАВАЛИ ЗИМАТА?
Нашите предци имали много народни знаци:
Ако листата се задържат дълго по дърветата – очаквали продължителна зима.
Ако има много жълъди – вярвали, че предстоят големи студове.
Ако птиците се събират на големи ята – приемали го като знак за наближаващо застудяване.
Ако ноември е мъглив – в някои краища очаквали снежна зима.
Разбира се, това са народни наблюдения и поверия, а не сигурни метеорологични прогнози.
АНДРЕЕВДЕН – 30 НОЕМВРИ
Един от най-любопитните празници в края на месеца е Андреевден.
В народната традиция той се нарича още Мечкинден.
На този ден се варели царевица, жито, боб и други зърна. Вярвало се, че както зърната набъбват при варенето, така ще нарастват и благополучието, и реколтата.
Според едно от поверията от Андреевден денят започва символично да наедрява „с едно просено зърно“, макар астрономически да продължава да намалява до зимното слънцестоене.
ВРЕМЕ ЗА СЕДЕНКИ И СЛАДКИ ПРИКАЗКИ
Когато полската работа приключвала и вечерите ставали дълги, хората се събирали на седенки.
Жените предели, плетели и бродирали, младите пеели, разказвали се приказки, а понякога се раждали и нови любови.
Нямало интернет, нямало телефони, но имало разговори, смях и човешка близост.
А като се замислим, нашият КГБ не е ли една съвременна седянка? Само дето хурките сме заменили с клавиатури!
БАБИНИ МЪДРОСТИ ЗА СТУДЕНИТЕ ДНИ
Топлата дума сгрява повече от дебелата дреха.
Домът е уютен не само когато печката гори, а когато в него има обич.
Добрата приятелка е като топъл шал – винаги ти е хубаво с нея.
Годините носят бръчки, но усмивките ги правят красиви.
А СЕГА ДА СИ ПОГОВОРИМ!
Мили готини баби, помните ли как се посрещаше ноември във вашето детство?
Какво приготвяха вашите майки и баби за зимата? Имаше ли седенки, печени тикви, пукащи печки и разкази край огъня?
Споделете някой стар обичай, поверие или мъдрост, останала ви от вашите баби.
Нека съберем спомените си, защото те са част от нашето богатство!

СТАРИ ТЕМИ:
-213. -214. -215 -216
-217 -218 -219 -220-221 -222 -223 -224 -225 -226-227 -228
-229 -230
-231 -232
-235-236-237-238
-239-240-241-242-243-244
-245-246
-247-248-249-250
-251-252
ГОТВАРСКИ РЕЦЕПТИ:

БАБА ЗНАЕ ЦЯРА:

Мел, винаги ще бъдеш една от нас!
04.09.1985 - 14.12.2012
======= ======= =======
Мими (Руми), винаги ще бъдеш една от нас!
12.06.1954 - 18.08.2018
======= ======= =======
Хармонично (Таня Тодорова), винаги ще бъдеш една от нас!
05.04.1954 - 28.02.2019
======= ======= =======
Хули (Пенка Маринова), винаги ще бъдеш една от нас!
01.03.1953 - 12.11.2022
======= ======= =======
Нека ноември бъде щедър на хубави новини, топли прегръдки и приятелски срещи!
Една за всички, всички за една!
С обич и усмивка – добре дошли в новата ни ноемврийска къщичка!

!
!



Май ще се класирам на първата страница!
