Петиция за защита на шамарите

Веднъж съм плесвала памперса, самото дете не знам дали усети нещо, съмнявам се. И е насилие да. Бях млад и неопитен родител, който в даден момент беше безсилен да се справи с конкретен проблем. Имала съм достатъчно акъл да го отразя като грешка, да работя в/у проблема и да го оправя. Нямам нищо против и да ме бяха викнали, за да получа помощ от специалист. Но да кажем аз съм намерила начин и желание, защото възпитанието ми е било такова, родителите ми са против боя. Други родители обаче са възпитавани, че шамарите са здравословни. Как такъв родител ще се сети, че причината е в него? Защото боят е именно израз на безсилие. Не може да се справи с проблема и удря.
Никой няма да им вземе децата заради един шамар, но ще се работи с тях и ще ги запознаят с последиците, ако продължават.

Много общо има:
И двете са домашно насилие.
И при двете физически по-силният възпитава с шамари по-слабия.

Ами и сега има млади и неопитни родители с малки деца. Сигурно се забравя какво е да си с 2 годишно когато детето ти е вече в тийнедържска възраст.
Да се работи с родителите, добре. Как точно? Психолог или социален работник да ми равива теории за насилието над деца или  какво? Защото гаранция няма да се дават практични, адекватни и работещи съвети, просто защото при различните деца действат различни неща, а при някои - нищо.
Водила съм детето на психолог защото като тръгна на ДГ имахме проблеми, протест от нейна страна. Такива съвети ми даде че...като ги написах тук ги оплюха и изкараха психоложката садистка и за затвор.

milenaka, а на мен детето не ми ли нанася психически тормоз с гневните си изблици, тръшканици и бебешко - пубертетски истерии? По тая логика. Спорно е това с по - слабия. И не, не говорим да пребиеш детето защото и такива ги има. Говорим ако детето цял ден ми е опъвало нервите и ги е връзвало на шиш, а накрая на деня ми е изкарало акъла с изскачане на улицата срещу колата и на фона на това, аз съм го пернала по памперса, спорно е накрая на деня кой от двама ни е по - изтормозения и кой към кого проявява "насилие".

Фукалото на Мухо, люшкащо се между крайностите, които са еднакво вредни за обществото:





Сега обществото ни се измести към втората. И пак закъсня. Много държави, минали през там, вече осъзнават и признават грешката си. Отново дишаме праха на тия, дето идват от там, накъдето ние вървим.

Знаете ли, апропо, какво значи "криминализиране"?

Калина, ти сериозно ли казваш, че едно малко дете нанася психически тормоз?

Също толкова сериозно, колкото ако аз му кресна на това малко дете му нанасям такъв. Разбираш ли? Значи то се тръшка, крещи и прави истерии, които са напълно нормални за възрастта му, но ако аз му повиша тон (напълно заслужено) това е психически тормоз?! Еднакво нелепо е.
Има наистина малтретирани деца, за които трябва някой да се погрижи. Но закони затова си има, колко се спазват тук е отделен въпрос. Инцидентно плясване по дупето или повишаване на тон обаче НЕ са индикации за физически и психически тормоз!

Ох, леле...
1. Детето не избира те тормози, това негово поведение не е съзнателен избор, за разлика от твоето поведение, което е съзнателен избор.
2. Това поведение е напълно естествено за малко дете; ако не искаш да бъдеш "жертва" на такова поведение от дете, не раждаш дете.

И, както казах, ако мен мъжът ми ме удари инцидентно, това е инцидетно насилие. Но, за разлика от едно дете, аз имам повече умения и опит да се защитя.

   Значи щом детето е получило шамар по дупето, това в последстве ще доведе до трайни психически проблеми в бъдеще ?!?!?!
И никакво повишаване на глас на детето защото ще се травмира ?!?!?!??
Шамар по дупето на дете се сравнява с удар през лицето на жена ???
Дами, чувате ли се какви ги приказвате ? Ако това което казвате е истина, то навремето бабите и дядовците ви като са плясвали по някой шамар по дупетата на родителите ви, това ги е довело до психически травми, които .... да не продължавам, надявам се да ме разбрахте.
    Правите ли разлика между шамар по дупето и малтретирано дете ? Имате ли идея какво е малтретиране ?
Също така, като сте я зачекнали тази тема, ако детето ви в училище е ударило негов съученик или му се е развикало, то следва да ви известят и съответно да ви отнемат попечителството над него и да го поверят на социалните защото упражнява психически и физически тормоз ?
    Не оправдавам шамара по дупето, но има моменти в които той поставят една граница, която детето много ясно разбира, че не трябва да прекрачва. И това се получава в моментите, когато детето иска да доминира над родителите си, да стане на неговото и ползва всичките налични неща които може, без да се съобразява с нищо.
    Много моля, не бъркайте действията на голям разумен човек, с действията на 5-6-7 годишно дете, което се учи ! Аналогията между тях е меко казано нелепа !
     

При психическия тормоз има умисъл. Малко дете не може да вложи умисъл за тормоз. Детето с поведението си няма за цел майката да се страхува. Майката с шамара има за цел детето да се страхува. Граници могат да се наложат доста по-зряло и умело.
Нека възрастният да прецени как да подходи, но в определени граници. Защото и възрастните не са идеални, и те имат нужда от граница.
Детето е малък човек. То също като мен има право да не бъде удряно, шляпвано, унижавано... То също като мен е свободно – то не е моя вещ, собственост... Ако детето няма опита (а то наистина го няма) да разпознава формите на насилие, това означава ли, че аз имам право да злоупотребявам с това негово незнание?


В крайна сметка, въпреки цялото отричане в началото, явно се стигна до защита на шамарите. А аз си мислех, че заглавието е пресилено.

Не до защита на шамарите. Просто нормалните хора не обичат крайностите и знаят, че прекален светец и Богу не е драг. Никоя крайност не е добра и аз не одобрявам сектантския поглед върху насилието. Както бях писала, детето ми е пораснало с идеята, че никога не е бито (и на практика е така), а и с половинката не само, че не сме се били, а даже за 30 години и скандал не сме имали.

Който както го разбира. Аз защита на шамарите не виждам.

Достатъчно е и полицай да им обясни, че удрянето не може да продължава и ще има по-сериозни последствия от викане в полицията.
Млади и неопитни - да, но пак казвам, основното е какво възпитание е получил самият родител и дали смята шамарите за нещо нормално. Ако не ги приема за ок, още след първото посягане сам ще си сложи спирачки. Но ако в главата му те са средство за възпитание, няма как сам да го направи.

В крайна сметка не разбирам ти какво предлагаш - да няма никакви мерки с/у биещите децата си ли? Няма как да остане това. Значи, ако аз ида и ти шибна един на улицата, ще извикаш полиция, защото има закон. Ако мъжът ти те ошамари, пак можеш да разчиташ на защита. Но ако родител направи абсолютно същото с детето си, то няма никаква защита. Е, не мога да го приема.

Не се сърди, човече, кога точно предлагаш да се намеси този полицай? Ако някой стане свидетел на улицата на майка, която плясва по памперса 2 годишно или му повишава глас? Аз честно казано не съм виждала родители да бият децата си навън. Един - два пъти ми се е случвало да видя непозната, беше с бебе на 1 месец и дете на 2,5 което беше като изтървано. Изблъска едно дете на пързалката докато майката държеше бебето и след като 268 пъти му беше направила забележка да внимава, накрая му плясна дупето. Видях я, че е доста изнервена и честно казано я съжалих. Не я оправдавам, но и не бих я съдила, детето си заслужаваше наказание, защото никак не слушаше какво му говори. Сега дали трябваше да бъде точно това, отделен въпрос, но...не бих сигнализирала никъде за подобна проява. Иначе с познати ми се е случвало също 2 - 3 пъти да стана свидетел, но пак е било след като детето е прекрачило всички граници, познавам ги и знам, че не си млатят децата, НЕ са насилници и не ги виня.
Иначе наблюденията ми са, че хората не си бият децата на улицата.
Та, много ми е интересно как ще се прецени кога да се намеси този полицай. Иначе трябва да има защита, разбира се, за децата, но не и срещу овикване и евентуално изтупване на памперса.
milenaka, напротив, за съвсем умишелно поведение говорим. Детето не е бебе, то много добре знае, че не бива да изскача на улицата. Всичко е обяснено и говорено хиляди пъти. Просто пробва до къде са границите. Иска да види какво все пак ще стане ако го направи. Гледа ме ехидно, подсмихва се и след като 10 пъти съм повторила: "Спри, идва кола!", тя си хили и тича! Ами другия път ако не успея да я хвана? Разбира се, че не съм я ошамарила при първото излизане на улицата, когато не е знаела дали е редно да го прави или не!

То и да се кара пил е забранено, но наказание следва чак след 0,5 промила. Да се шофира с над 50 км/ч в града е забранено, но КАТ спират над 60 км/ч.  Да се замърсява въздуха от заводи и коли е забранено, но никой не иска нулево замърсяване, а има допустими стойности. И май с всички забрани е така. Защо тогава за "шамарите" да има абсолютна забрана и да се приравнява инцидентното шляпване по дупето с малтретирането?